СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

КОНФЛИКТИ

Брой 40 (21 - 27 ноември 2014 г.)


 

 

Вложители в КТБ вече подават искове заради забавено изплащане на влогове

 

Шансовете им са минимални, остават последни в списъка на кредиторите

 

 

Хората с преференциални сметки няма да получат никакви пари, сн. Веселина Илиева

Емилия КАРАБУЛЕВА

Някои плевенчани вече са подали граждански искове в съда за обезщетения за забавяне на изплащанията на собствените им средства от затворения трезор на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това научи "BG Север" от адвокатски кантори в града. Хората смятат, че е нарушено правото им да се разпореждат със собствеността си, със средствата си. Понякога забавянето с няколко месеца може да е фатално за вложителите при възникнали спешни нужди. Такъв е случаят с Георги Ангелов, който разполага със сума от 35 хил. лева в КТБ. Човекът разказва, че е бил едноличен търговец. Това са всичките му спестявания. "Тези хора, които са виновни за положението на КТБ, ще ги съдя до край. Имах нужда от пари за операция на съпругата ми, но се забавихме заради затварянето на банката. После здравословното й състояние се влоши, а прогнозите на лекарите не са добри. Кажете ми, вие бихте ли оставили това без да реагирате!? Задължително трябва да се търси персонална отговорност на виновните", коментира пострадалият плевенчанин.

Юристите са на мнение, че няма пречки гражданите да подават искове за обезщетения заради забавените плащания от КТБ. По Закона за задълженията и договорите има нанесени щети на хората. По гражданския закон е възможно те да бъдат обезщетени. Но това може да се случи само ако КТБ не е обявена в несъстоятелност. Това са сложни юридически казуси, а между отделните експерти по право се водят спорове.

 "Не бих посъветвал гражданите да подават искове заради забавени плащания. Вероятността да успеят да получат разумно обезщетение е твърде малка", коментира адвокат Ивайло Ценкулов. Той поясни, че при обявяване на КТБ в несъстоятелност всички производства, които я касаят, се спират. Подалите искове за обезщетения граждани вече минават в графата "кредитори" на КТБ, а процедурата се води по Търговския закон. "В никакъв случай търсещите обезщетения за забавяне не са привилегировани кредитори. По закон те ще са по-назад в списъка с кредиторите и ако остане нещо за тях след разпределението, ще го получат", обясни Ивайло Ценкулов.

Прогнозите са, че при всички случаи гражданите с депозити в КТБ ще бъдат ощетени.

Ще припомним, че след отнемането на лиценза на КТБ бе обявено, че вложителите със сметки до 100 000 евро ще си получат парите с орязана лихва. Със задна дата доходността беше променена на 2 - 3 на сто. Орязването обаче няма да важи за стари периоди. Така например, ако депозитът е едногодишен и е направен през 2012-а, но е подновен през 2013 и 2014 г., лихвата ще се намали само за последната година.

Важно е да се знае, че хората с преференциални сметки (договори с условия, които са различни от обявените) няма да получат никакви пари. Те не са гарантирани.

 

 

Възрастни хора са на тръни дали ще вземат парите си

 

Поля ТОМОВА

Малките вложители в КТБ са на тръни дали ще успеят да си вземат спестяванията. Една от тях е 71-годишната плевенчанка Дора Д. Преди години жената продава земята си, получава малко над 14 хиляди лева и решава да ги сложи на влог. След дълго обмисляне и проучване ги внася в КТБ заради лихвата от 7 процента. На всеки три месеца възрастната жена получава пари от натрупаната лихва и е доволна от това развитие на нещата. До мига, в който вратите на КТБ се затварят и банката фалира. Оттогава до днес жената чака да си прибере собствените пари.

Няколко пъти опасно вдига кръвното, защото се оказва, че датите непрекъснато се сменят и парите й така не стигат до нея. Сега леля Дора чака поредната дата, обявена от държавата - 4 декември. Тя обаче не е сигурна, че и тогава ще се сбъдне мечтата й да си върне спестяванията. Научила е, че има лихва върху парите през тези месеци, но тя е средната за страната. Категорична е, че ако си вземе спестяванията, няма да ги внася повторно, защото се страхува, че ще се случи същото и с други банки. Вариантът да ги държи вкъщи обаче също не е добър, защото се страхува от крадци. Тепърва възрастната жена ще търси решение за парите си, при положение, че на 4 декември успее да ги изтегли.


 

Мандрата в Трънчовица пред фалит

 

В склада залежават тонове продукция, сн. Никодим Даневски

Петя КОЛЕВА

Едно от водещите у нас млекопреработвателни предприятия е на ръба на фалита заради повсеместната криза в бранша. Мандрата в плевенското село Трънчовица вече е спряла производство и в момента само разфасова и пакетира залежаващите от месеци в склада тонове готова продукция.

Мандрата в Трънчовица е едно от най-модерните предприятия в бранша, създадено по програма САПАРД през 2005 година за 2,5 милиона лева. Доскоро тук са били преработвани между 15 и 20 тона сурово мляко на ден. Компанията е завоювала доброто си име заради природно чистите млека, които изкупува, и стриктното спазване на производствената технология.

Основната причина за незавидното положение, в което се намира сега мандрата в Трънчовица, е невъзможност за реализация на продукцията заради ниските цени, които напоследък предлага конкуренцията от Централна и Западна Европа, заради руското ембарго, смята собственикът на фирмата Иван Марков.

"Проблемите не са само мои, а на целия бранш. Просто - ниски изкупни цени и няма пазар на стоката, казва Марков. Според него това се дължи най-вече на дъмпинга.

Само до преди месец в мандрата са работили 25 човека, а днес са само 5. В складовете на предприятието залежават тонове сирене и кашкавал за над половин милион лева.

"Ако продавам - продавам на безценица. Ако кашкавалът е 9 лева, аз го продавам на 6, на 7. Нали можете да си представите какви загуби са това - в порядъка на 10, 20 хиляди лева на месец", казва собственикът на мандрата.

Дори да падне руското ембарго за храни от Европейския съюз, според Иван Марков положението няма да се подобри, тъй като българските фирми са натрупали огромни количества продукция и малцина от тях ще оцелеят.


 

Близо 300 000 лв. по-малко приходи отчита кооперацията в Згалево

 

Кооперацията е единственият работодател в селото, сн. личен архив

Веселина ИЛИЕВА

Кооперацията в Згалево е една от най-старите в Плевенско. Другият месец тя ще празнува 70-годишен юбилей. Създадена е на 18 декември 1944 година. По-стара от нея е само кооперацията в Тотлебен - тя е основана пет години по-рано - през 1939 година.

Като най-добър период в най-новата й история се считат годините от 1990 до 2000, разказва председателят й Слави Алексиев - племенник на известния плевенски антифашист. В така наречените златни години тя е обработвала 360 декара ябълкова градина, 360 дка кайсиева, 2 000 дка лозя. От тях днес са останали само лозята, но те са едва 150 декара. Другото е производство на пщеница, ечемик, овес, царевица, леща.

Член-кооператорите в момента са 250 - 260. В нея са заети 27 човека от селото. Можем да кажем, че ние сме най-големият и единственият работодател в Згалево, като изключим хората, работещи в кметството, твърди Алексиев. Въпреки че местното училище отдавна е закрито, млади хора има и заради близостта с Плевен, там живеят близо 600 души.

Миналата година от кооперацията са взели старата фурна в центъра на

селото, която била изоставена отдавна, и там направили хранителен магазин и кафене, които доста добре вървели.

За сметка на това пък тази година е лоша за земеделците. Те понасят доста загуби. "Държавата не помага. Лошото финансово състояние на хората ги принуждава да си продават земите. И не винаги можем да откликнем и да ги купим. В момента 750 лева върви декарът, но и наемите скочиха. Ние държим 60% от земята наоколо. Имаме земя и в Пордим, Славяново, Пелишат, Гривица, Плевен", заяви още председателят на згалевската кооперация.

Той сподели още, че рентите, които в момента изплащат, са 45 лева на декар. Сключвали договори и за следващата година за 50 лева. Гледат да държат стабилна сумата, макар че очакват от 200 до 300 хиляди лева по-малко приходи спрямо миналата година.

От тук нататък ще трябва да изтеглим кредит, за да покрием загубите, казва Слави Алексиев. Пари трябват за заплати, горива и още куп неща. Обработката не е малко перо, защото точно в частта си от Згалево към гр. Левски земята била най-лошата - като качество, като категория, наклони, неблагоприятни терени за обработка. "Това е свързано с повече средства, по-ниски добиви, повече усилия. Резултатите, които могат да достигнат селата около Пордим и Левски, при нас по-трудно биха станали", твърди още Алексиев.


 

Междуфирмената задлъжнялост блокира бизнеса

 

Еми СТАЛЕВА

Междуфирмената задлъжнялост е една от главните причини за блокиране на икономиката ни през последните години. Фирмите си дължат една на друга, в зависимост от обемите на дейността си, от по няколко хиляди до милиони левове. Това парира възможностите им за разплащания с партньори, банки, данъчни власти, институции и др. Схемата "всеки дължи на всеки" обаче е пагубна за икономиката ни и води до замръзване на операциите между фирмите, а след време и до масови фалити. В тази схема участват държавата и общините, които също дължат милиони левове на компаниите. Такъв е коментарът на представители на строителния бранш в Плевен. Предприемачите смятат, че ако държавата и общините се разплащат навреме, това ще даде глътка въздух на бизнеса. А и нивата на междуфирмената задлъжнялост ще спаднат.

Практиката показва, че след втория - третия месец на просрочието дълговете трудно се събират. Това на практика означава, че българските фирми често се превръщат в кредитори за своите клиенти и част от дълговете никога не могат да бъдат събрани, дори и с помощта на съда или колекторски фирми.

Това показват данните от последното маркетингово проучване за междуфирмената задлъжнялост, изготвено по поръчка на колекторска компания.

Основната причина за забавените плащания са финансови затруднения на клиента (82%). При 15% от анкетираните фирми става въпрос за забавени плащания от страна на държавата или общински структури. При 8 на сто пък става въпрос за опит за измама.

Част от проблемите идват от факта, че фирмите не дефинират ясно какво е забавено плащане. Малко български компании (под 15%) имат и специализирано вътрешно звено, което да се занимава с просрочени задължения. Въпреки това компаниите прибягват до собствени ресурси (основно от счетоводния или финансовия отдел) за събиране на задълженията си. 84% от компаниите се обаждат по телефона на своите клиенти с напомняне за дължими суми, 78% изпращат напомнящи писма за това.

Малко над половината от компаниите, които участват в проучването, се обръщат към съда, и едва 13% търсят помощта на колекторски фирми.

 


върни се в НАЧАЛО