СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...      НЕ РАЗБИВАЙ МЕЧТИТЕ СИ НА АСФАЛТА!       "BG Север" - брой 40 (16 - 22 ноември 2012 г.)


 

Михаил Попов, създател на Национално движение "Червена пътека":

 

Моята борба е срещу мрачната гибел на пътя

 

Протестът против автоджигитите в Плевен стартира в неделя в 11,00 ч. от ж. п. гарата

 

Михаил Попов, сн. Елена Фотева

Михаил Попов, сн. Елена Фотева

Емилия КАРАБУЛЕВА

Михаил Попов е човекът, зад чиято кауза в неделя на 18 ноември ще застанат десетки хиляди българи. Те ще излязат по улиците на много градове в страната, за да кажат своето "не" на продължаващата години наред война по пътищата. "Отпусни педала - не си убиец!", "Не бесней на пътя - Смъртта дебне!", "Не разбивай мечтите си на асфалта!" - така звучат призивите на протестиращите към шофьорите.

Михаил Попов създаде събитието Национален протест срещу неспазващите ограниченията на скоростта, което ще се проведе в десет града на България.

В Плевен автопоходът ще тръгне от гарата в 11 часа в неделя, там ще се събират хората с коли, по които ще бъдат закачени плакати. После шествието ще премине през бул. "Данаил Попов", през ул. "Димитър Константинов" и ще завърши пред Съдебната палата в Плевен. Там в 12,30 часа участниците ще поставят цветя на пешеходната пътека в памет на загиналите по пътищата.

Михаил Попов е съучредител на фондацията "Безопасни улици от Валя", Национално движение "Червена пътека" и др. Това се случва след като неговата племенница - 12 годишната Валя Димитрова, е прегазена на пешеходна пътека в Бургас от водачка, която не спазва правилата. След трагедията Попов и майката на загиналото дете - Мария Димитрова, създават фондацията и движението. Той не се смята за изключителен

човек, макар че вече десетки хиляди хора от цялата страна следват идеите му. "Смелите са самотни!", казва Михаил. И то в страна, където за смелостта винаги се плаща.

Пред "BG Север" той сподели своите мотиви да продължава борбата за безопасни улици и да ангажира с нея все повече институции.

 

Абсурдният впряг на живота и смъртта

Светлината! Тази бяла светлина проникваше в мен отвсякъде. Стоях подпрян на стената - също толкова бяла и сигурна в себе си. Но аз не бях сигурен в нищо... Като човек, изправен на разстрел, стоях и чаках някъде в дъното на коридора да видя онова раздвижване, което обикновено беше придружено с въпроса: "Вие ли сте роднините на...". После идваше яснотата - живот или смърт, радост или вечна болка, щастие или самота. Толкова пъти съм стоял опрян на тази стена и съм се молил за близки, колеги, съседи, за хората, пострадали при пътно-транспортни произшествия (ПТП).

Но този път нямаше бяла светлина, нямаше надежда, която да се размърда в дъното на коридора, просто аз я желаех от дъното на душата си. Спомням си, тогава пътувах с колата и бях някъде към квартал "Меден рудник" край Бургас, когато се обади жена ми и ми каза, че Валя, племенницата ни, е била блъсната от кола. "Зле е! Ела веднага!", още чувам думите й. Помислих си, че докато е карала колело някой я е наранил. Тя, Валето, често се движеше с колелото си по улиците. После, чак когато стигнах, разбрах цялата истина - убита е, няма я. Жена ми не ми я беше казала, бояла се, че като съм зад волана може да стане беля. Но нищо не ни спасява от чувството и мисълта за смъртта, реалността е толкова жестока, всеки трябва да я преживее сам. Ако може...

 

Животът на един обикновен човек

Завършил съм Морското училище в Бургас. Работил съм известно време по корабите и съм обиколил почти целия свят. Това е една от причините да настоявам да се прилагат чуждите практики по отношение на законодателството и по отношение на мерките за безопасност на пътя и у нас. Нямах търпение да взема шофьорска книжка, направих го, когато бях едва на 18 г. Още помня думите на баща ми, който ми помагаше и ме напътстваше. "В града, сине, трябва да караш бавно, особено когато нямаш видимост, както и покрай спрели коли, защото отвсякъде може да изскочи дете", съветваше ме татко. В момента съм на 43 г. и имам две глоби. Едната е от Варна - за навлизане в затворена улица, другата е за превишена с 10 км скорост извън града. И двете са от времето, когато все още бях млад шофьор с току-що взета книжка.

Отдал съм се на тази кауза от много години. Най-много се дразня на шофьорите, които нарушават правилата в присъствието на децата си, заради примера, който им се дава. Затова и едно от новите ни предложения за промяна в Закона за движение по пътищата (ЗДП) е такива хора да плащат двойна глоба.

Преди 3 години направих във Фейсбук "Група на добрите шофьори", а малко по-късно заедно с един приятел и

Брошурата, с която организаторите приканват гражданите да се включат в протеста

Брошурата, с която организаторите приканват гражданите да се включат в протеста

събитие в мрежата - "Постоянен протест срещу високата скорост". Когато се случи това с Валя, след първоначалния шок, който всички изживяхме, реших, че така нещата не могат да продължават. След погребението минахме да поставим цветя на мястото, където беше убита, и тогава реших, че ще е хубаво да направим нещо запомнящо се. Не само заради Валето, но и заради всички останали участници в движението, просто не можех да стоя и да гледам как гинат хора всеки ден. Дойде ми на ума, например, да почетем детето на 40-те дни от убийството му като се съберем повече хора и застелем цялата улица с цветя. Една приятелка на майката на Валя - Албена, направи събитие във Фейсбук - "Инициатива Червена пътека за Валя". За по-малко от месец се събраха повече от 11 000 човека, което ни показа, че зад нас са готови да застанат много хора. Може би и една от причините за такова раздвижване беше трагичният инцидент месец по-рано в Симеоновград. Покрай драмата на Черния Великден миналата година хората бяха настръхнали, сякаш чакаха някой да ги поведе. За съжаление при нас скоро се забравят лошите неща, невероятно е, че бързо им минава. Видях, че има много хора от други градове, които желаеха да се включат, и затова направих групата "Национално движение Червена пътека". От там започнахме инициативата с поставянето на цветя на пешеходните пътеки, борихме се това да се случи и в другите градове. Когато отбелязвахме 40 дни от смъртта на Валя в повечето големи градове, както и в някои по-малки, хората поставиха цветя по пешеходните пътеки. В Бургас да почетат инициативата се явиха около 1 000 човека и донесоха толкова много цветя, че пешеходната пътека - лобното място на нашето момиче, не се виждаше от тях.

После получихме снимки от Лондон на поставени цветя на пешеходна пътека.

От там Мария направи връзка с други майки и така започнахме в началото. Искам да благодаря на всички българи у нас и в чужбина, които ни подкрепят!

 

Стената

Въпреки всички инициативи, които сме провеждали, разбрахме, че ползата от всичко това е малка. За съжаление у нас все още не са поставени някакви сериозни основи, от които да започне цялата промяна в мисленето и в действията на всички хора, участници в движението - шофьори, пешеходци, велосипедисти. А това е и причина за нашето безпокойство. Надяваме се бавно и полека да обединим усилията на онези, които са свързани с тази кауза и отговарят по някакъв начин за безопасността на пътя!

Някои ще кажат, че щом инцидентите на пътя с всяка изминала година намаляват, значи всички, които се занимават с това, са си свършили добре работата. Но дали наистина е така? Ние мислим, че това, което се прави, съвсем не е достатъчно! Затова ще направим малък разбор.

 

Инфраструктура

Уж инфраструктурата ни се подобрява през последните години и се полагат усилия пътищата ни извън населените места да придобият европейски вид, но не така стоят нещата в населените места. В много градове няма околовръстни пътища, а някои от съществуващите са занемарени. Това води до прекомерно използване на вътрешните маршрути. От там се увеличават инцидентите, замърсяването, дори се убива дребният и средният бизнес в тези населени места.

Често по улиците вътре в населените места няма достатъчно възможности за придвижване на пешеходците. Отговорните за безопасността в даденото населено място, верни на своя провинциален манталитет, ги е страх да поставят пешеходни пътеки. Те си мислят, че и без това не могат да се справят с неспазващите ограниченията на скоростта, които са твърде много. Не че нямат достатъчно законови основания. Например, новата наредба за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение предоставя достатъчно възможности за справяне с този проблем.

 

Закони

Във всички държави с по-малко инциденти на пътя законът е такъв, че при виновно причиняване на ПТП с фатален край или телесна повреда извършителят се наказва с глоба, която той се задължава да плати на държавата. Наказанията са сериозни - десетки и стотици хиляди евро. Само заради тези пропуски в нашето законодателство държавата е загубила няколко милиарда. За съжаление преди появяването на фондация "Безопасни улици от Валя", "Национално движение - Червена пътека" и др., убийците на пътя не получаваха адекватно наказание. Най-често те се отърваваха с условна присъда, а виновният заплащаше само разноските по делото, които в повечето случаи дори не достигаха 1 000 лв. Единствено застрахователите изплащаха някакво обезщетение на пострадалите, но това се случваше много забавено във времето и беше нищожно като размер. Ако човек присъства на едно такова дело за убийство на пътя и не познава участниците в него, със сигурност ще се зачуди кой е извършителят и кой пострадалият...

Въпреки постоянните промени, ЗДП е все още много либерален към нарушителите. Шофьорите си позволяват да нарушават правилата по всяко време и на всяко място, а се опитват да ги спазват само там, където знаят, че по пътя има патрул на КАТ или камера. В чужбина събираемостта на глобите е почти 100%, а тук в доста градове тя не може да стигне до 50%... Там системните нарушители се задължават да посещават психолог и групи за психологическа подкрепа. Налага им се да се явяват отново на изпит за управление на МПС. Оказва се, че ако човек е постоянен нарушител, то той има проблеми от психологически характер. В чужбина е недопустимо нарушител на правилата за движение да не си плати глобата, защото може да остане без автомобила си, да му наложат запор върху заплатата и т. н.

Не е ли по-добре вместо контролни точки, да има наказателни? И при натрупване на определен брой наказателни точки да се предприемат определени мерки?

 

Курсовете за шофьори

По отношение на курсовете за шофьори си задавам въпроса - защо вече толкова години те продължават да се провеждат по този стар, неефективен метод? Факт е, че в държавите с най-малко инциденти обучението на водачите се прави по различен, много по-опростен и явно по-ефективен начин.

Защо е нужно кандидат-шофьорът да плаща за допълнителни часове на определена фирма, като може да направи тези часове без инструктор?

Защо все още в нашите курсове не обучават в разбиране на правилата?

Защо не се изпитва на "Възприятие на опасностите"?

Защо не се обучават кандидатите в анализ на последствията от неспазването на правилата?

Защо в чужбина шофьорите излизат по-подготвени и допускат по-малко инциденти?

Можем да задаваме още много въпроси. Можем да приложим и още много примери. Можем да показваме и още решения. Но най-важното в момента е да се обединят всички институции, които имат желание да се направят тези промени.

 

Медиите

Учудва ме и това, че медиите обикновено не реагират адекватно за защитата на такива важни обществени каузи. А каква по-важна битка от тази - да спасим човешки животи по пътищата, да организираме пътното движение така, че инцидентите да намалеят, а децата ни да се движат свободно по улиците без страх от връхлитащ автомобил. Отдавна търся връзка с продуцент или телевизия, с която да направим едно реалити телевизионно шоу състезание, което да възпитава хората в култура и толерантност на пътя. А тъй като ще се засяга егото и мисленето на хората, ще е и интересно за гледане. Също така имам желание по някоя телевизия да се излъчва поне веднъж в месеца предаване като "Хора, пътища, автомобили", за което имам виждане как да го направим интересно за всички възрастови групи.

 

върни се в НАЧАЛО