СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                      ШАРЕНО                              "BG Север" - брой 40 (16 - 22 ноември 2012 г.)


 

 

Наш човек репортерства за TF 1 от село Коиловци

 

Чрез Поля Томова французите научиха какво се е случило на разузнавачите им

 

Журналистката в разговор с местни жители

В репортажа е включен и кметът на селото Красимир Иванов

В репортажа е включен и кметът на селото Красимир Иванов

Михаил АНГЕЛОВ

Репортерът на "BG Север" Поля Томова, която е и кореспондент на bTV в Плевен, влезе в ефира на френската национална телевизия TF1 с материал за трагикомичната съдба на френските разузнавачи, заловени край Коиловци. Репортажът е излъчен във вечерните новини на 3 ноември - след информациите за пораженията от урагана "Санди" в Северна Америка.

Поля и нейният оператор Анастас Александров буквално водят зрителите на TF 1 по все още горещите тогава следи от злополучните разузнавачи в Коиловци и землището му. Зоркото око на камерата е запечатало дори неиззети от разследващите веществени доказателства от мястото на инцидента, при който трима нашенци влязоха в юмручен сблъсък с уж добре обучени петима френски шпиони. Поля Томова е потърсила мнението на местни жители за станалото, разговаря и с коиловския кмет Красимир Иванов. В репортажа той показва къде са открити трите водонепромокаеми сака на неканените "гости", в които имало оборудване за военно-полева болница, използван тандем-парашут, изкаляни неопренови костюми, алпийско и водолазно оборудване.

В допълнение към материала от България журналистите от френската телевизия са потърсили коментар за станалото край плевенското село от своите служби за борба с тероризма и с международния наркотрафик. Подобно на българските власти обаче и спецслужбите там са отказали да разкрият подробности за провалената тайна операция.

"Предпочитам да правя репортажи от Франция за българска телевизия, вместо обратното, но това е една друга тема", обясни с типичната си скромност Поля Томова.

 

 

Дърво в кашпа краси Ракитин

 

Красиво дръвче расте на улица "Ракитин" в центъра на Плевен. Невероятното е, че то е посадено в циментова кашпа, доста тесновато място за кореновата му система. Продавачките в околните магазинчета не знаят как в голямата саксия се е появило дръвчето. Предполагат, че е саморасляк или дело на грижовна ръка. Единодушни са обаче, че то внася някаква странна екзотика в иначе бедния ни на зеленина град. Най-малкото защото дръвчета в саксии красят на всяка крачка градове като Варна и Бургас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Да почерпИ!

 

Даниел Митов си пожелава А група

 

Скромно и в тесен семеен кръг ще отпразнува на 17 ноември своята 44-та годишнина Даниел Митов, председател на Управителния съвет на ФК "Спартак 1919". През деня ще почерпи приятелите си, а вечерта ще отдели за най-близките си хора.

"Пожелавам си здраве и късмет за цялото ми семейство и, разбира се, плевенският "Спартак" да играе сред майсторите в А група" - разкри пред "BG Север" рожденикът.

 

 

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

Когато си отиде владика

 

Стефан КРЪСТЕВ

Все има поне един такъв в родата ви или в махалата ви. Че е бил състоятелен - бил е, но не е задължително да е бил чак толкова състоятелен. Понатрупал е нещо, живял е сам или само със съпругата си, която отдавна си е отишла. Нямали са деца или са ги изгубили - толкова отдавна, че се приказват само легенди за трагичните обстоятелства, или пък са имали някакъв толкова сериозен конфликт с някогашните си деца, че от десетилетия не са се поглеждали.

Не е бил кой знае колко близък с никого от близките си. Не е бил даже толкова близък, че да бъде мразен от някого от тях. Да, приказки за него са говорили всички. Най-често в кръчмата. Или ако се съберат на кратка раздумка натоварените от битовото ежедневие негови сродници от женски пол. Имало е злъч в това, което приказват, но по-скоро от завист, отколкото от истинска омраза. Човекът си е имал странностите, може да става въпрос за човек наистина зъл и порочен, но и това не е задължително.

Като всеки човек и той умира. Възможно е още по време на краткото му заболяване да е започнала война за територия, в която печелившият ще има честта да обърне внимание на отиващия си за последно. Възможно е даже и това да не се е случило и едва когато умира, да осъзнаят всички, че изобщо е бил жив. Тогава започва тюхкането и хленченето, дългите траурни шествия, сърцераздирателните приказки и спомените отпреди двадесет, четиридесет и повече години.

Събрали са се роднини до десето коляно. Още е рано за претенции, но колкото по-шумна и показна е скръбта, толкова по-скоро ще започнат и ще са по-големи. За двора, за къщата, за гаража, за парцела тук, за парцела там, за старата му жигула, за не знам си още какво.

По шума на траурната истерия може да се съди какво ще бъде, когато тя отмине.

И дори живели благородно и духовно хора, които не са проявили меркантилност или изострени материални желания, за пръв - а някои от тях и за последен път, ще проявят най-низкото и неподозирано от своя характер.

Нещо такова се получи, когато си отиде патриархът. То бива скръб, бива целокупен национален траур, но общо взето събитието напомни на много българи, че са източноправославни християни.

За повече от седмица забрави българинът и за магистралите, и за кризата, и за ризата, която няма да може да сложи на гърба си, понеже и за нея няма да му останат пари, след като си плати отоплението за зимата. Забрави българинът толкова неща, че дори коиловец не би отишъл при люцерната си, ако ще в нея да кацаха не френски агенти, а марсианци. Нещо, което се очаква да се случи скоро в Коиловци.

Подобна скръб е сравнима само с онази в КНДР при кончината на партийния им водач.

И още докато траеше, тъй шумна и тъй показна, ставаше ясно какъв резил ще е след нея. И ето, траурът още не е отминал, а вече започнаха раздорите в църковната ни институция.

И питам се, нима това е онази църква, която опази пет века духа на българина християнски?

И още: църковната институция по-скоро светска ли е, или по-скоро духовна? Защото това не са духовни битки. Светски са. Интригата е навярно по-заплетена, отколкото всички интриги в парламента ни, взети заедно, и понеже църковната ни институция е от особено стратегическо значение дори за тези, които са далеч и от християнство, и от църква, но се борят за светска власт, те се включват с влияние в тази борба и победителите в нея ще извлекат доста дивиденти. Победените ще се покаят и както е прието в тази структура, прегрешението им ще бъде забравено.

Най-пострадала ще е вярата на българския мирянин.

 

реклама

 

 

върни се в НАЧАЛО