АРТСЕДМИЦА


 

Георги Патриков, диригент:

 

Класическото изкуство трябва да се развива и рекламира, за да е интересно на младите

 

Солистите в операта "Бастиен и Бастиена" дебютираха с концерт в Плевен

 

Отляво надясно: Хрисимир Недялков, Неда Атанасова, Костадин Мечков и Георги Патриков, снимка Авторът

Мая ПАСКОВА

Като демоверсия на предстоящата им работа в Плевен беше концертът, който изнесоха младите оперни певци Неда Атанасова - сопран, Хрисимир Недялков - тенор, и Костадин Мечков - бас, заедно с Плевенската филхармония и под диригентството на Георги Патриков. Тримата млади оперни певци, още студенти, ще участват в представянето на едноактната опера "Бастиен и Бастиена" от Моцарт, чиято премиера ще бъде на 9 ноември. Поредният проект на Плевенската филхармония, в сътрудничество с вокалния факултет на НМА "Панчо Владигеров" - София, ще бъде под диригентството на Георги Патриков, а сценограф е художникът Иван Велчев.

"Това, което куца при нас много, е рекламата, защото всички видове музика имат своите достойнства. Трябва да сме в крак със съвременните начини за представяне на това, което правим, а ние рекламираме малко и с остарели средства", смята 30-годишният диригент Георги Патриков. Заформилата се младежка група артисти има съвсем различно от закостенялото и твърде консервативно разбиране и възприемане на класическата музика. Те смятат, че много от хората не са достатъчно информирани и не знаят какво пропускат. "Бастиен и Бастиена" ще бъде насочена към няколко вида публика - към по-сериозните почитатели на оперното пеене и към по-младите, които тепърва ще се запознават с това изкуство. Мисля да продължим традицията и това да не е единственото заглавие на плевенска сцена, обещава Патриков. Солистите са подбрани специално, те са още студенти. И тримата са по-съвременен тип певци - разчитат повече на нюанси, динамически и драматургични, които се сменят много бързо, интерпретират музиката по специфичен начин, близък до това, което в момента е еталон, а не на това, което е било еталон преди 50 г. Нашето изкуство също трябва да се развива, за да бъде достъпно и интересно на младите хора, смята диригентът. И добавя: "Дали работим тук, или в чужбина, като се тегли чертата нещата са едни и същи. И в чужбина не е лесно. Естеството на проблемите е по-друго. В нашата професия ние постоянно работим, нямаме ваканция, но имаме много голямо удовлетворение, когато нещата се случват подходящо и с добър краен резултат - това ни зарежда с енергия. Тези материални трудности не са в основата на нашето съществувание".

Неда Атанасова е перспективно име от младото поколение оперни певци. В НМА е в класа на проф. Мила Дюлгерова. С умението си да пресъздава еднакво добре както драматични, тaка и комични образи, тя бързо прави впечатление и вече има важни за своята кариера дебюти на родна сцена. Към оперното пеене я насочват родителите й, които са меломани, но не и професионални музиканти. Тя с удоволствие се заема с трудната задача, която й носи огромно удовлетворение. "Когато човек се захване с даден вид изкуство, с каквото и да е, трябва да подходи с професионализъм. Когато се занимава с това, което му харесва, неминуемо има моралната възвращаемост. Да, в България сме. Да, трудно е. Но когато по-малко се оплакваш, нещата се случват", категорична е Неда. Според нея няма трудно и лесно смилаема музика. Но когато се запознаеш с операта, виждаш, че тя е като театъра. Всеки сам избира какво да слуша, но е хубаво да избира между повече неща. Хрисимир Недялков е от Шумен. В момента завършва оперно пеене в класа на проф. Илка Попова. Участва в спектаклите "Дон Жуан" в ролята на Дон Отавио, "Палячи" - Арлекин, "Брачната полица" в ролята на Едуардо Милфорд. Мечтае да пее в големите оперни театри в чужбина, но първо иска да направи един добър репертоар в България, да поутъпче първо българските оперни театри и да добие достатъчно опит и рутина за в бъдеще. Затова се радвам на такива проекти като плевенския, категоричен е младият баритон. "Много големи български певци са обвинявани, че не пеят в България, но те отделят доста време за спектакли тук. Аз също бих се връщал всеки път, когато ме поканят", добавя той. Оказва се, че след като е разбрал, че може да пее, е започнал в по-популярния жанр на естрадното пеене. След като гласът му е мутирал - труден процес, който е продължил три години, са го насочили към операта. Имах намерение да се завърна пак към естрадното пеене, но който започне да се занимава с класическа музика, трудно може да се откаже от нея, обяснява Хрисимир избора си.

Невероятно артистичният Костадин Мечков също е възпитаник на проф. Илка Попова. Трупайки постоянно нови заглавия и роли в своя репертоар, той междувременно участва в различни оперни заглавия в Бургас, София, Русе, Пловдив. През лятото на 2009 г. е ангажиран от Софийска опера за подготовката на "Княз Игор" от Бородин в ролята на Галицки на сцената на оперния фестивал във Велико Търново. Междувременно на Мечков са поверени главни роли в различни продукции на НМА под ръководството на Павел Герджиков. "В нашата професия е задължително да си актьор. Харесвам по-сериозни роли, но ми дават повече комични, но и в тях се чувствам добре", споделя любимецът на публиката. За съжаление и той вижда бъдещето си извън родната сцена.

 

 

Илдико Могер, директор на Унгарския културен институт:

 

Никъде не е лесно да се издържаш от творчество

 

Мая ЦУЦУМАНОВА

Художествена галерия "Илия Бешков", съвместно с Унгарския културен институт в София, приюти 25-те живописни платна на двама млади унгарски художници - Петер Фейер Хадур и Виктор Киш в изложбата "Задушевни пейзажи. Медитации". За откриването беше пристигнала и новата директорка на Унгарския културен институт (УКИ) - Илдико Могер - с наполовина българска кръв, бивша преподавателка по танци. За читателите на "BG Север" тя сподели свои размисли за паралела между двете култури и за творчеството - като личен избор и начин на оцеляване.

"Връзката между българската и унгарската култура не е от днес, а от години наред, разказва Могер. - Има много допирни точки и паралели между двете култури. Например в народното творчество могат да се открият много интересни съвпадения - в цветовете - червено, зелено, бяло, черно има в ръкоделията и на двете страни". Илдико Могер дава за пример една специално направена изложба в УКИ, наречена "Лице в лице", която илюстрирала именно тези прилики - от едната страна унгарски национални мотиви, от другата - български. Съвпаденията се оказали впечатляващи, въпреки че българската култура е славянска, а унгарската съвсем друга. "Аз нося винаги мартенички в Унгария. Там има подобен обичай. През май на едно дърво кичат разни цветни парченца плат и това означава, че идва пролетта", разказва българо-унгарката. Твърди също, че в Унгария, въпреки че е по-на Запад (а както сме свикнали да мислим, там е по-добре), също няма достатъчно средства за култура.

Никъде не е лесно да се издържаш от правене на изкуство, категорична е Могер. Преподавала е танци в Будапеща и много от учениците й са заминали за Америка. Но дори там е трябвало да отворят салон за маникюр например, за да има семействата им какво да ядат, докато ги поканят за участие по основната професия. "Ван Гог е продал една единствена картина през живота си, и то на брат си. Да се надяваме, че тези младежи няма да са така. Виктор ми е приятел. Знам как работи - той е способен и през нощта да рисува, а сутрин ходи на работа. Защото колкото и да са красиви картините ти, не може да се живее само от тях. Трябва човек да си има и нормална професия. Макар че той възприема рисуването не като хоби, а като целта на живота си", споделя за авторите на изложбата Могер.

Естествено първата асоциация, която правят унгарците, когато се спомене България, е морето и шопската салата. Въпреки че сега по-често отиват да почиват в Хърватска - по-близо е. Според унгарката с наполовина българска кръв, българите имат достатъчно културни постижения, които прославят страната ни зад граница - чрез художници, танцьори, певци. С малко повече реклама нещата биха се случвали още по-успешно, смята Могер.

 

 

Наши краеведи преоткриват историята

 

Местното дружество празнува 20-ата си годишнина

 

Проф. Марин Ковачев награждава най-въз-растния плевенски краевед Васил Тоцев, снимка АвторътМая ГЕОРГИЕВА

Няма как да разберем в детайли случващото се в настоящето, ако не познаваме в дълбочина миналото си, ако не изследваме причините за историческите ни грешки и историческите ни победи. И ако не сме оценили личностните качества и добродетели на хората, които са били в основата на тези събития. Това е работа на историците, но много малко хора знаят и предполагат, че много от най-ценните исторически документи са открити от краеведите. Чието образование в повечето случаи е съвсем далече от историята. Като например клетвата на Априлското въстание, публикувана многократно през ХХ век, но оригиналът на която се смятал за изчезнал. Случайно го открива д-р Чорбаджиев, хуманитарен лекар с хоби краезнание, в едно плевенско семейство потомци на загинал четник, които го държали в рамка. Плевенското дружество на краеведите с председател Петко Дилков ще отпразнува 20 години от създаването си. Тази събота (17 октомври) за първи път ще отбележи и празника на краеведа. Членовете са 80, издадените книги - 60. Но не цифрите са важни, а съдържанието и стойността на събраните материали за историята на селищата в региона, родовете, местностите, малките детайли от големите събития, които правят историята. Подготвен е и трети сборник, който обаче не е получил очакваната подкрепа на общината, за да бъде издаден. В него са включени над 40 материала, които показват нагледно широтата и многообразието на краеведската тематика, предлагат ни интересни гледни точки за местни събития и обекти, за известни родове и колоритни личности. Част от материалите се позовават на малко познати или непубликувани архивни документи, друга, съществена част от тях, интерпретират по-подробно и по-задълбочено общоизвестни исторически извори, за да очертаят многоаспектно избраната краеведска тема. Има и такива, които се позовават повече на устните разкази на очевидци, на семейните спомени, препредавани във времето и сраснали се на места с легендите.

Когато печатното издание стане факт, читателите ще могат да се запознаят както с чисто исторически събития и обекти (черковното строителство в крепостта "Сторгозия-Плевнь", "Следата" на цар Дарий край село Крета, подготовката на въстанието в Бяла черква, Руско-турската война, навлизането на исляма и рода Михайлоглу), така и със стопанския напредък на плевенския край (поминък на населението според чуждите пътеписи, зараждането и разрастването на хлебопроизвадството, възхода на кооперативната книжарница "Просвета"). Как са възникнали и са се развивали през годините селата Къртожабене, Подем, Пордим, откъде произлиза името на Горна Митрополия, кои са били Ванчо Джонето, Петър Чорбаджиев, Никола Ингилизов, каква е връзката на Нюйоркския митрополит Йосиф с Плевенско, са част от другите интересни теми, които краеведите са разработили.

Не липсват и народните традиции, празници и обичаи, включени чрез проучванията за оброчищата около Червен бряг, за народните обреди и фолклорни обичаи в Долни Дъбник и за празнуването на традиционния празник на село Въбел - Тудорица, и документиращи главно обобщените разкази на възрастни хора и битуващите предания и легенди в съответното населено място.

Най-възрастният член на плевенското краеведско дружество е Васил Тоцев от Славяново, на 95 г., но още работи с хъс. Най-младият е Аспарух Ангелов - на 24 г., но подготвящ вече трета книга за Муселиево. Интерес има и от младото поколение, доволен е Петко Дилков, който е инициатор за създаването на училищен клуб по краезнание в СОУ "Иван Вазов". Около 60 деца, заедно с четирима инициативни учители и местни краеведи, работят в четири секции - родознание, народно творчество, история, география. За поощрение на труда им в края на годината издават сборник с техни материали. Дилков е автор на книги за историята на село Тодорово и родовете в него.

"В бъдещето ние гледаме през миналото" - това е заглавието на книгата на известния руски военен историк и ориенталист Владимир Андреевич Золотарев, посветена на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. Него

избира за мото на работата на плевенските краеведи рецензентката на сборника им ст.н.с., д-р Цветанка Панчева от Народна библиотека "Кирил и Методий".

 

 

 

Нови книги в книжарница "ГРАММА"

 

"Интерпретации и тестове по български език и литература 8 клас"

Пламен Тотев, Светослав Минчев, Миглена Севдалинова

Помагалото има чисто практически смисъл - да даде основните знания на учениците, за да могат те уверено и лесно да създават свои интерпретативни текстове в училище. Всичко онова, което осмокласниците трябва да овладеят, е систематизирано и поднесено ясно, разбираемо и достъпно за тях. Предложени са разширени планове и примерни разработки на интерпретативно съчинение. Избрани са теми и проблеми, които са основни за изучаваните творби от съвременната българска литература. Предложени са 200 тестови задачи по български език и литература.

 

"Завръщане в Голямата гора"

Дейвид Бенедиктъс

Историите на Алън А. Милн за Мечо Пух са любимо четиво за поколения деца и техните родители от излизането си през 1926 г. Сега, осемдесет години по-късно, Дейвид Бенедиктъс подхваща разказа от мястото, където Алън А. Милн го оставя. "Завръщане в Голямата гора" е дългоочакваното продължение на "Мечо Пух" и "Къщичката в къта на Пух". В тази порция приключения читателите ще срещнат отново любимите си герои и ще се запознаят с нови.

 

"Скитница"

Стефани Майър

"Скитницa" е нaучнофaнтacтичен pомaн, филоcофcки тpилъp, чието дейcтвие cе paзвивa в близкото бъдеще нa плaнетaтa Земя, която е зaвлaдянa от чуждоземци пapaзити. Tе cе нacтaнявaт в телaтa нa xоpaтa, кaто унищожaвaт теxните личноcти. Eдин човек обaче окaзвa cъпpотивa - товa е Mелaни Стpaйдъp, момичето, което пpодължaвa дa живее кaто глac в глaвaтa, която вече е общa зa нея и зa чуждоземнaтa душa, нapеченa Скитницa. Mелaни уcпявa дa убеди Скитницaтa дa тpъгне пpез пуcтинятa, където любимият й Джapед и бpaт й Джейми cе укpивaт в подземни пещеpи c дpуги оцелели човеци. Когaто тялото гоcтопpиемник нa Mелaни и душaтa нa извънземнaтa Скитницa cе cpещaт c любимия нa Mелaни, Скитницaтa cе влюбвa в него и pешaвa дa оcтaне пpи xоpaтa. Oфоpмя cе любовен тpиъгълник c две cтpaни - две момичетa в едно тяло. Скитницa е paзкaз зa любовтa и избоpa, но cъщо и зa получовешки cъщеcтвa. Tовa е любовен pомaнc зa опитите нa Скитницa дa нaмеpи мяcтото cи cpед човеците, мaкap и caмa, paзличнa и необичaнa. Фоpмулaтa зa уcпеxa нa Стефaни Maйъp е, че тя пpенaпиcвa иcтоpии нa ужacите кaто любовни иcтоpии и по този нaчин ги пpевpъщa отново в нещо cъвcем ново. Tя пише нaучнa фaнтacтикa зa xоpa, които не обичaт дa четaт нaучнa фaнтacтикa.