СОЦИАЛНО


 

Мит е, че жени под 35 г. не могат да родят дете с болестта на Даун

 

Бременните трябва да се изследват, за да избегнат аномалии на плода

 

Д-р Мария Симеонова

Веселина ИЛИЕВА

За да се избегне раждането на дете с някое от най-честите вродени аномалии на плода, като болестта на Даун, тежки дефекти на невралната тръба и предна коремна стена, при всяка бременна жена, при всяка нейна бременност трябва да се прави биохимичен серумен скрининг за оценка на риска за тези аномалии при плода. Това съветва доц. д-р Мария Симеонова, ръководител на Медико-диагностичната лаборатория по медицинска генетика към УМБАЛ в Плевен и на секцията по медицинска генетика в Медицинския университет.

В развитите страни биохимичните скрининги се правят от години и са част от задължителните грижи за всички бременни. У нас тези изследвания не са задължителни, тъй като засега все още се заплащат от семействата. Всяка бъдеща майка обаче има право на информация и личен избор. От месец цената на биохимичния скрининг е намалена от 40 на 20 лв. поради поемане на част от сумата от Министерството на здравеопазването (МЗ).

Апарат за изчисляване на риска за най-честите вродени аномалии на плода засега има в София и Варна, но това не пречи при всички бременни от Плевен и региона да се направи този скрининг. Доц. Симеонова се надява догодина в Плевен също да има такъв апарат. До тогава процедурата ще е както до сега: бременните се насочват в генетичната консултация, където се провежда консултиране, вземат се 5 - 6 мл кръв, изработва се серум и с ултразвуковото изследване, което е проведено от личния акушер-гинеколог, се изпращат до Националната генетична лаборатория в София. В рамките на 5 - 6 дни резултатът от скрининга се получава в генетичната консултация - Плевен, където се интерпретира от генетик и заключението се предоставя на бременната.

Скринингът е един от подходите за профилактика на най-честите вродени аномалии при плода. Ранният биохимичен скрининг се прави през 11 - 13 гестационна седмица и се отнася само за оценка на риска за хромозомни аномалии - болестта на Даун, Едуардс, Патау и др.

Късният биохимичен скрининг, който е най-широко прилаганият в днешно време и който няма ограничения, включва и оценка на риска за тежките дефекти на неврална тръба и предната коремна стена. Провежда се в 15 - 19 гестационна седмица.

Не е вярно, твърдят специалистите, че съществува риск за раждане на деца с болестта на Даун и други аномалии само при бременни над 35 години. Това може да се случи при всяка бременна, при всяка нейна бременност, на всяка възраст, потвърди доц. Симеонова. Тя опроверга и друг мит - че амниоцентезата е опасна за плода. Не бива бременните да се плашат от тази манипулация, при която под ултразвуков контрол с една игла се пробожда коремната стена и се изтеглят 15 - 20 мл течност. Тя се възстановява след няколко часа, а теоретичният риск от манипулацията у нас е под 0,5%. Амниоцентезата дава яснота и предоставя възможност на семействата, при доказване на заболяването, да решат дали да прекъснат бременността, или не.

Доц. Симеонова съобщи още, че годишно около 3 - 4% от всички новородени деца са с някаква вродено или наследствено заболяване. Само с болестта на Даун се раждат 5 - 10 деца всяка година, а при въпросната профилактика това може да се промени, твърди още тя.

 

 

Джипи посетило пациентите си в с. Беглеж само на Бабин ден

 

Ниското заплащане и отдалечеността на селските практики ги правят неатрактивни

 

Мая ПАСКОВА

9 села в Плевенско се обслужват от джипита, заемащи лекарски практики в съседни населени места, съобщиха от РЗОК - Плевен.

В Ленково и Шияково има свободно място за общопрактикуващ лекар, но пациентите се обслужват от доктори от съседни практики. В Беглеж харата са записани при лекар с основен адрес на практика Плевен, като той трябва да ги обслужва няколко пъти седмично. След проверки на служители на здравната каса в обявения график се оказва, че лекар няма. Нещо повече - от януари до юни джипито се е срещнало с пациентите си само на Бабин ден. Що се отнася до лекарствата, които трябва да се изписват на хронично болните, за тях се грижи един фелдшер, който събира имената и носи списъка на личния лекар, за да им напише рецептите. В Бъркач положението е идентично. За тези практики са били предвидени допълнителни средства за неблагоприятни условия, които след проверките на РЗОК са спрени. Дали неинформираност, или манипулиране на хората не им позволява да си сменят джипито, не е ясно. Бръшляница също се обслужва от общопрактикуващ лекар с основен адрес в Плевен, разчитащ на помощен персонал и изписващ рецепти без преглед с презумпцията, че хронично болните са си все така и не е необходимо да ги преглежда всеки месец. От тази година без лекар е останало и село Радомирци. Лекарят, който обслужва Горни Дъбник, е поел практиката, но формално и тези пациенти са записани при лекар, който ги посещава само два пъти седмично. Реселец и Бресте също се обслужват от лекар в съседна практика, както и Брегаре, което освен че е отдалечено от Плевен, има едва 400 - 500 души население, което го прави още по-непривлекателно за самостоятелна практика. Факт е, че всички жители на тези села са записани при общопрактикуващ лекар, но е факт също, че това е по-скоро компромис, защото нямат непрекъснат достъп до лекарските услуги. Въпреки че Плевенска област е на второ място в страната след София по наситеност на джипита, проблемът на малките населени места остава. Причините са комплексни като се започне от селата - предвидени като самостоятелни практики по действащата здравна карта, чиито жители бързо са намалели и заложеното преди няколко години население вече не е актуална бройка, до липсата на кадри и ниското заплащане, което отблъсква младите специалисти от тази дейност. Средно едно джипи взима около 20 000 лв. годишно, а това не са никак много пари, предвид разходите които имат, отчитат от плевенската каса. В резултат трудно може да се намери лекар, който да издържи финансово да обслужва едно малко село. И предимно възрастните хора, които живеят там, са оставени на произвола на съдбата или на бързата реакция на своите близки в големия град.

 

 

 Къде сме ние?

 

В Плевен има една денонощна аптека и безброй указателни табели по улиците

 

Един от критерийте в класацията е къде можеш да пиеш хубаво кафе, снимка Архив

Веселина ВАСИЛЕВА

На 28 септември за трети пореден път стартира кампанията на "Дарик радио" и вестник "24 часа", която цели да определи кой е най-добрият град за живеене у нас. В предходните две класации морската ни столица Варна срази безапелационно мегаполиси като София и Пловдив. Тази година общо 44 града се състезават за престижното отличие. Сред тях естествено е и Плевен. Почти от началото на кампанията, а и сигурно до края й - 23 октомври, по почти всички местни информационни сайтове започна да тече агитация да гласуваме за нашия град и да го отсрамим от позорните места, които зае в предните две класации. Никой не се заема обаче да направи анализ доколко 32-та критерия, по които се разглеждат селищата, са реални барометри за това доколко един град е добър за живеене и доколко посочените показатели са необходимост за качествен лайфстайл, както се изразяват критиците. Ако решим да разгледаме изброените в списъка, ще попаднем първо на броя на указателните табели по улиците и спирките. Естествено, че след като има претенции да е туристически център, градът под Панорамата не би трябвало да има проблеми с указателните знаци. Тях почти навсякъде ги има, та дори и както е според изискванията - на български и английски език. Проблемът тук е не липсата им, а нарочното им изтръгване от освирепели нощни хулигани.

В реда на булевардните мисли, следващ показател в класацията е дневната тарифа на такситата за километър. И тук Плевен не се различава коренно от останалите по-големи градове у нас - за километър пробег платените шофьори вземат по 0,65 лв., толкова е и първоначалната такса за услугата. Цената за престой е 0,15 лв. И тук стоянките около автогарата и ж. п. гарата са окупирани от т. нар. "копърки", които работят с двойно по-високи тарифи и жилят клиентите, непопитали за цената преди да решат да се возят. Друг, явно изключително важен критерий в класацията, е брой ресторанти с различна национална кухня. По този показател Плевен не блести с многообразие, но и тук всяко предлагане се определя от търсенето, а трите китайски ресторанта май са достатъчни за местните хора в условията на незапомнена финансова криза да разнообразят еднообразното си меню.

Безспорно местната класация в следващия критерий - място да пиеш хубаво кафе в центъра, води "Канапе". Там не само можеш да изпиеш качествена ободряваща напитка, а и вечер да "поденсиш" и да послушаш любимата музика (ако не си фен на чалгата). Друг, далеч по-важен момент във въпросната класация, е достъпността за инвалиди и няма спор, че в Плевен има много да се желае в това отношение. Що-годе достатъчно рампи за инвалиди има, но най-вече в централната градска част. Това не важи обаче за градския транспорт. Наскоро местните инвалиди се оплакаха, че в града има само един тролей, пригоден със специална платформа, който пък не се движел през уикенда. Жалбата им обаче остана като глас в пустиня в кулоарите на общината. Пригодени за инвалиди тоалетни има само в големите верижни магазини. В Плевен няма нито една обществена тоалетна, която хората на колички да могат да посетят в случай на нужда.

Брой денонощни аптеки - следващ критерий и наистина важен за населението на града. В Плевен има само една такава, и то разположена срещу Окръжна болница.

Наличие на съвременни кувьози в местното неонатологично отделение. Доколко са модерни не знаем, щом след като наскоро родилата тук фолкдива Галена оповести по медиите, че имало и такива, които са по на 24 години и обяви, че ще направи дарение, за да се закупят нови. Факт е обаче, че те не достигат, защото плевенската болница е центърът, който обслужва деца от цяла Северна България.

 

 

 Читателите

 

Време е българите да се събудят от летаргията

 Паркът Медитеранео, Малага

Димитрина Ангелова живее в Испания, като си идва и в България. Остава изумена от липсата на каквато и да е гражданска реакция срещу изсичането на половинвековните дървета в "Сторгозия", за което "BG Север" писа. Предостави и снимки на редакцията, от които се вижда как хората в Испания протестират и как създават оазиси върху неплодородна почва.

"Защо се стигна до изсичането на парк с 50-годишни дървета в кв. "Сторгозия"? По две причини.

Първо. В България няма или не действа ефективно закон, който абсолютно да забранява връщането на реституирана земя, която е обществен парк или градина, като собствениците бъдат обезщетени с равностойни терени. Ако нещо възспираше ненаситните апетити на определени хора да правят пари, без да подбират средствата, нямаше подобни неща да се случват. Защото за мен този търг, който се е разиграл, е инсцениран, било е предопределено той да се спечели от даден човек, който единствено е предложил "добрата" оферта.

Второ. Липсата на гражданско общество, което активно да защитава правата си за достоен живот. Време е болшинството от хората да се събудят от този летаргичен сън, в който се намират - състояние на безразличие, апатия, незаинтересованост от това, което става около тях.

Форма на протест в ИспанияАко хората бяха протестирали енергично, ако се бяха обединили и направили живи вериги, а майките бяха довели децата си, за да защитят парка и да го запазят от унищожение, то нямаше да се стигне до изсичане на 50-годишни дървета, които пречистваха отровния въздух на "Сторгозия". Явно на хората им е все едно какъв въздух дишат и дали има парк с детски площадки, където да играят децата им. За съжаление съзнанието на българите не е стигнало до ниво да работи за тях и да защитава интересите им.

Ето пример как протестират испанците на избиването на животни заради техните кожи (вж. снимката). В студения 22 януари на 2007 г. стотици хора покриха площад "Каталуня" в Барселона с голите си тела, напръскани с червена боя. В кв. "Сторгозия" никой не протестира - само някои възмутени граждани да се обадят в редакциите на вестниците или информационните портали. Имаше и такива, които стояха залепени на оградата на строежа, присъствайки като че ли на някакво зрелище.

В други европейски държави хората нямат нашата природа с многогодишни дървета и буйна растителност, но върху голите скали създават райски паркове и градини. Докато у нас дърветата се изсичат масово, растителността намалява и един ден земята ни ще се превърне в пустиня".

Димитрина Ангелова, Плевен

 

 

 Послушай лекаря

 

В предния брой отговорихме на въпрос на наш читател какво представлява шумът в ушите и какво го причинява. Сега специалист обяснява какви са начините за лечение на този неприятен симптом.

 

Шипове в шията причиняват шум в ушите

 

Д-р Юрий НИКОЛОВ, УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева"

(Продължение от брой 39)

Лечението на симптоматичния шум в ушите зависи в повечето случаи от това дали може да се намери етиологичната причина за него, тъй като в голям процент от случаите причината е трудна за откриване. Когато шумът е обективен, т. е. причинен от фактори извън слуховия анализатор, и ако причините са свързани с наличието на съдови тумори, те се отстраняват само оперативно. Когато имаме миоклонус или спастично състояние на мускулите на средното ухо и мекото небце, се използва специална медикаментозна терапия. Ако шумът не се повлиява на медикаментозното лечение, понякога се налага да се среже и сухожилието на стремето на средното ухо - хирургично лечение с много добра прогноза. Субективният шум, причинен от даден вид заболяване, се лекува също симптоматично. Една от най-често срещаните причини при него е остеохондроза или остеопатия. Когато се образуват шипове в шийния отдел в този участък, дегенеративните процеси предизвикват постоянни пулсиращи шумове, тъй като се притискат кръвоносните съдове, които хранят вътрешното ухо. Този шум зависи от определена позиция на шията и главата - може да намалее, да изчезне, да се засили. В тези случаи изключително добре се отразява лечебната гимнастика на шията, която се прави под ръководството на кинезитерапевт, а в по-комплицираните случаи, които са свързани с по-обемни шипове, се предприема оперативното им отстраняване. Когато причината за шума в ушите е свързана с артропатия или възпаление на мандибуларната става на долната челюст, тогава също се получава не само болка, но и неприятен шум в ушите. Тогава лечението е насочено към отстраняване на възпалението на ставата с помощта на кортикостероидни апликации и физиотерапия. Корекция на захапката и излекуването на основното заболяване води до изчезване на шума.

Голямата група на посттравматичния шум се среща, когато в резултат на травма се получи перфорация на тъпанчето. Тогава задължително лечението се състои в затваряне на перфорацията по оперативен начин. Възстановяването на тъпанчето води до изчезване на шума и намалението на слуха. Когато обаче имаме пулсация или изместване на ставите в слуховата верига на средното ухо в резултат на травма, тогава шумът е много неприятен, постоянен и съпроводен с болкови усещания. В тези случаи се налага една по-сериозна оперативна интервенция, която е свързана с тимпанопластика и реконструкция на слуховата верига. Когато имаме нараняване на вътрешното ухо след травма, тогава се стига до намаление или дори пълна загуба на слуха с изразен световъртеж. Лечението е свързано с прилагане на масивни дози съдоразширяващи, антибиотици, кортикостероиди - една комплексна терапия, с която се цели да се компенсира звуковата травма, но това за съжаление не винаги се постига.

Има много медикаменти, насочени за облекчение на състоянието, но нито един не може да гарантира излекуването при положение, че не сме установили точната причина.

 

Уважаеми читатели,

ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате.

Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по електронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891.

Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".

Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801-888