ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


 

Иво Атанасов:

 

БСП не бива да се управлява така, много неща трябва да се променят

 

Иво Атанасов е роден на 16 февруари 1953 г. в град Кюстендил.

Завършил е икономика на промишлеността. Журналист, публицист и политик. Член е на националния съвет на БСП.

Депутат в 36-о, 37-о, 38-о, 39-о и 40-о Народнo събрание. Автор на книгите "Парламентът като "Мъпет шоу", "Особена точка", "Леонардо от Лисиците", "Стъклената къща" и на над 1000 статии.

Иво Атанасов бе сред участниците в срещите на областни лидери на БСП в плевенския хотел "Ростов".

 

Интервю на Пламен ДИМИТРОВ

- Г-н Атанасов, какво очаквате от заседанието на конгреса на БСП в неделя?

- Конгресът според мен ще покаже достатъчно категорично, че така партията повече не може или по-скоро не бива да се управлява. Но едва ли ще намери ресурса да направи промяната в статуквото, която би била най-добрата с оглед бъдещето на БСП. Това е поради инертността, която битува сред голяма част от нашите членове, включително и сред някои от делегатите, и то сред не толкова малко, както на някои им се струва. Както и поради факта, че този национален съвет беше подбран със списъци, с листчета, с пищови, така да се каже. И след като на предишното заседание на конгреса делегатите в преобладаващата си част са имали нагласата да следват внушението на пищовите, те сигурно биха се вслушали още веднъж в онова, което им бъде подсказано, което им бъде предписано като поведение.

- Да, но тези пищови тогава са правени малко или много със съгласието на областни и общински лидери на партията, които в момента едва ли ще поведат своите делегати в посоката, която им се диктува от горе. Каква ще е разликата?

- Дори и моите неведнъж оперирани очи виждат тази промяна в настроенията, но това не е кой знае какъв повод за радост, камо ли за оптимизъм. Защото човек трябва да бъде принципен винаги, направиш ли един компромис, той тегли след себе си цяла верига. И в един момент, дори да бъдеш на най-правилните позиции, няма кой да ти вярва повече. Пък и след като на миналото заседание си позволил да те подхлъзнат с листчета, не е ясно дали днес ще имаш волята да действаш принципно. Ето как, веднъж склонили да избираме висшия си орган със списъци, сме заредили партията си и с бъдещи драми.

- Какво според вас очаквате да се промени в БСП?

- Много неща могат и трябва да се променят в БСП. И в последната си колонка в "Дума" казвам, че участието ни в управлението беше белязано с немалко успехи. Беше свързано с плюсове, и то в условията на онази сложна коалиция, в която трябваше да влезем, за да осигурим приемането ни в ЕС. Но има много неща във вътрешнопартиен план, които трябва да се променят. Например, съставянето на изпълнителното бюро. До преди по-малко от месец нямаше нито един афиширан опонент на председателя в този орган. Това сигурно осигурява уют в заседанията, които се провеждат всеки вторник, но в същото време сюрпризира с кризи партията в най-важните за нея моменти, каквито са предизборните кампании. Имам многогодишен опит и като областен, и като общински председател на БСП в Кюстендил, два пъти сме постигали най-високите проценти в страната. Тези резултати не са природно явление, а са плод на умението да използваш целия разнолик потенциал на партията, а не само част от него. Винаги например съм включвал в бюрото най-изявените си конкуренти в Кюстендилската партийна организация. Най-яростните ми опоненти дори са ми били заместник-председатели. Стремял съм се да имам минимално мнозинство, да речем, шестима на петима, за да мога да прокарвам като решения повечето от идеите си, но съм предпочитал споровете да бъдат вътре в ръководството, вместо да се пренасят навън и да стигаме до т. нар. разноговорене. А то се получава, когато не можеш да говориш в партията или когато имаш възможност да го правиш, но никой не се вслушва в онова, което казваш, или го чува, но не го взема под внимание. На което реагираме различно поради това, че не сме и няма как да сме с еднакъв манталитет - някои си замълчават, но други отиват в медиите и там развиват позициите си.

И още нещо, което е много важно. Когато си включил опонентите си в бюрото - а всеки от тях има широка сфера на влияние в партията, като дойдат избори, всички ги възприемат като своя задача, приобщават се, активират своята зона на влияние, партийното ветрило се разтваря максимално и така най-високите проценти стават реалност. Но в изпълнителното бюро на националния съвет на БСП не е така. Буквалисткото следване на екипния принцип подменя колективното начало и скрива личната отговорност. А дойдат ли избори, те се възприемат като кауза не на цялата партия, а на една част от нея. След което идват упреците на председателя, че не сме мобилизирали достатъчно партията. А той дали е мобилизирал достатъчно нас, нейните кадри и активисти, за да се сърди, че не сме си свършили работата? Защо е позволил цели зони на влияние да се чувстват непредставени в изпълнителното бюро? Не казвам лобита, тъй като те са свързани с интереси, а имам предвид широките сфери на симпатии, гравитиращи около по-известните имена в партията.

- Доколкото разбирам, говорите и за промяна в кадровата политика...

- Да, защото е нарушен принципът на последователност при издигането на кадрите, при тяхното движение по йерархията, по различните партийни етажи. Някои скачат от нищото направо на върха на партийната стълбица. Освен че такива хора няма на какво да ни научат, тази практика има доста развращаващо влияние. За какво ти е на теб, активиста на БСП на общинско равнище, да се доказваш с работа, да участваш в дискусии, да застъпваш позиции в медиите, да тичаш по събрания по села и квартали, да ораторстваш по митинги и т. н., след като всичките тези стъпала можеш да ги прескочиш и да застанеш най-отгоре? Ето как се подменя пистата, по която става състезанието в БСП. Вместо да се оценяват качествата на отделния активист, реалната му работа, успехите, които постига, оказва се, че са други лостовете към постовете. Че по-важни са произходът, приятелството, личната преданост и в някои случаи загубата на личното достойнство. Ето, това категорично може да се промени.

- Тоест има конфликт между поколенията?

- Това не е конфликт между поколенията, както някои се опитват да внушават, а е принципното изискване да се усвояват стъпало по стъпало, всяко от тях да се уплътнява с работа, преди да минеш на следващото, а когато стигнеш върха, всички да са убедени, че си го заслужил, че могат да се научат от теб, да черпят от твоя опит. А не да гледат с пренебрежение и да гадаят кой вятър те е довял.

Трето нещо, което може да се промени, е възстановяване на вътрешнопартийната демокрация. Имаше години, в които тя не подлежеше на никакво съмнение. Но сега не е така. Какво например се случи с кандидатурите ни за евроизборите тази година? Партията обяви кампания по номиниране, основните партийни организации се раздвижиха, предложиха, обсъдиха и одобриха редица имена. Проведохме 264 общински конференции, които редуцираха кандидатурите до приемлив брой, някъде това стана с тайно гласуване, печатаха се бюлетини, назначаваха се комисии, после - гласуване в урни, броене... Дойде обаче пленумът на националния съвет по оформянето на евролистата и тези резултати въобще не бяха споменати. Е, на какво прилича това? Когато си активирал партията, когато си искал да каже своето мнение, най-малкото това мнение трябва да го съобщиш, а не да я подлагаш само на сухи тренировки. Ако имаш различно становище, ако смяташ, че е по-удачно други да ни представят в Брюксел и Страсбург, застани пред пленума с авторитета си и се опитай да убедиш националния съвет чрез тайно гласуване да те подкрепи. Вместо това, получихме безцеремонно нарушаване на вътрешнопартийната демокрация.

Четвърто, не бива повече делегирани членове на националния съвет да влизат в изпълнителното бюро. Делегирането беше въведено навремето поради факта, че при тайното гласуване някои области могат да останат без свой представител във висшето ръководство, което не е добре. Именно затуй се прие по един делегат да влиза във висшия тогава съвет без ситото на конгресното гласуване, а само с гласовете на делегатите от съответната област. Такъв член на националното ръководство трябва да бъде връзката между центъра и съответния регион, а не да влиза в бюрото и да изпълнява общопартийни функции.

- Освен във вътрешнопартиен план, какви промени са необходими според вас в политиката на БСП като основна опозиционна сила?

- Разбира се, това е първото, за което трябва да се говори на конгреса - политиката. Но ние както не сме лидерска партия, така много неща, да кажем най-важните, зависят от лидера. Въпросът за политиката е ключовият и трябва да стои преди лидерския. Но при нас ситуацията е такава, че двете неща са в много голяма степен свързани, една и съща политическа декларация по един начин ще бъде изпълнявана при един лидер, а при друг - по друг начин. Ще видим каква декларация ще приеме конгресът. Необходимо е да се даде реална оценка. Ние понякога имаме слабостта да представяме нещата черно-бели, а те не са такива, животът е по-сложен. Имаме плюсове, имаме и минуси. Не знам обаче как за тези няколко часа ще съумеем всичко да отсеем, да преценим, да оценим и да гласуваме по съответния начин. Вижда ми се твърде малко времето.

- Това не е ли пак някаква апаратна игра за запазване на статуквото? Конгресът ще започне работа по същество кажи-речи на обяд, а към 16 ч. делегатите от по-отдалечените райони ще си тръгнат.

- Най-малкото е сериозен признак за несериозен подход. Ние видяхме на пленума в събота как в един момент кворумът се стопи и приемането на документите за конгреса се отложи. Ако БСП допусне втори път да няма кворум, това би било много негативен за нас сигнал към обществото. Дано имаме нужната отговорност. Въпреки че, доколкото знам, не се осигуряват хотели за хората, които са от по-далечни градове. Т. е. направена е сметка конгресът да приключи за няколко часа.

- Смятате ли, че ще има лидерско състезание, както многократно обещава настоящият председател?

- Мисля, че до голяма степен този въпрос е затворен, тъй като на първия пленум след изборния провал не беше включена такава точка в проекта за дневен ред на конгреса. Да, конгресът може да реши почти всичко, макар юристите да спорят дали евентуално избраният по този начин нов председател ще може да бъде регистриран в съда. За мен по-важна е моралната страна на въпроса. Ако предварително бе включена такава точка, всеки, който смята, че може да се състезава за доверието на партията, би имал пълното право да обикаля страната, да запознава организациите със своята визия за БСП и хората да могат да преценяват и да сравняват с вижданията на други кандидати за този пост. Но ние нямаме открита процедура за избор на председател и е нормално на оня, който отиде някъде в страната като кандидат за лидер на БСП, да му кажат, че е натрапник, кариерист, властолюбец. Пленумът след изборите не откри процедура и това до голяма степен предопределя изхода от конгреса. Тъкмо затова наблягам повече на промените, които трябва да се случат след 18 октомври, те са просто задължителни.

 

 Позиция

 

Смяната на Сергей Станишев - залог за спасението на столетницата

 

Ако се запази статуквото, хиляди редови социалисти тихо ще се отдръпнат

 

Съдбата на БСП е в ръцете на лидера й, но зависи и от делегатите на конгреса, снимка Интернет

В своята най-нова 20-годишна история БСП никога не е била толкова дълбоко под вода. Редовите социалисти, които до пети юли вярваха, че управлението на Станишев е било успешно и честно (ако някой краде, това са хората на ДПС), вече са сериозно разколебани и все по-често под сурдинка се питат един друг: това, което изнасят новите управляващи, дали пък не е вярно, дали и нашите са крали толкова? Разбира се, на този въпрос в момента никой не може да отговори, може би след време ще се произнесе Темида с обективни решения, ако и на нея не й е паднала превръзката и не се е изкривил топузът на везната й. Но така или иначе катастрофалната загуба на изборите и последвалите обвинения в корупция и далавери срещу ексуправляващите разколебават и разочароват все повече членове и симпатизанти на столетницата, които и без това са тотално обезверени от изборните резултати.

Много мастило се изписа и много приказки се изприказваха от знакови червени фигури за причините, довели до провала на парламентарния вот. Но като че ли никой досега не е казал най-важната. А тя е много проста - Станишев и обкръжението му за четири години не можаха да станат симпатични на медиите и журналистите, респективно и на обществото. Може би и заради визията си, може би и заради прекалено префърцунената си лексика, нямаща нищо общо с езика на обикновения човек, но най-вече с високомерното и дистанцирано отношение към "електората". Въпреки не малкото положителни моменти в управлението, ръководството на партията, премиерът и червените министри не намериха верния подход, за да накарат хората да им повярват.

В момента няма никакво значение дали управлението на БСП и тройната коалиция е било успешно. Ако е било неуспешно и е станало причина за изборната загуба, ръководството трябва да си ходи. А ако е било успешно, но неоценено от избирателя, кой да си ходи? Естествено, че пак ръководството. Всички други аргументи са ала-бализми и удавническо вкопчване в сламката, наречена партиен пост. Така разсъждават преди конгреса в неделя много редови социалисти, пък и доста от техните местни лидери. Но едно е да споделяш подобни мисли пред един - двама съмишленици или в кварталната организация, съвсем друго е да вдигнеш делегатската си карта на най-висшия форум под зорките погледи на апаратчиците от "Позитано" 20. Именно тази дилема - между "единството", което притежаващите партийната власт винаги изтъкват като най-важен аргумент, и смелостта да изразиш собственото си мнение публично ще реши изхода от поредното заседание на 47-ия конгрес, респективно и бъдещето на БСП - дали ще се съвземе след тежкия нокдаун, или ще предаде богу дух на политическия ринг.

Отговорът на този съдбоносен за 118-годишната партия въпрос е преди всичко в ръцете на нейния председател Сергей Станишев. Той има уникалния шанс на конгреса в неделя да запази политическото си достойнство, като сам подаде оставка и даде възможност за едно лидерско състезание, каквото многократно обещава. Но ако не го направи, а се опита с апаратни игри, процедурни маневри или схоластични юридически спорове да се задържи на поста, тогава отговорността изцяло пада върху делегатите. БСП никога не е била лидерска партия и затова винаги е оцелявала и в най-тежките ситуации - с морала, отговорността и мъдростта на своите многобройни членове.

Иван ДАЧЕВ, делегат на конгреса