СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 39 (14 - 20 ноември 2014 г.)


 

 

На културния фронт - доноси, удари под кръста и партийни страсти

 

Мишена се оказа новата началничка на общинския отдел Соня Маринова

 

 

Ударите към Соня Маринова са от всички страни, сн. авторът

Страницата подготви: Мая ПАСКОВА

Културният фронт винаги се оказва най-благодатен за водене на битки - партийни, социални или просто за упражняване на популистки хватки. По време на Втората световна война английският министър на отбраната се обърнал към министър-председателя Чърчил с молба да бъде увеличен военният бюджет с цел повишаване на защитата. На предложението парите да бъдат взети от културата и от социалните разходи, Чърчил отговорил: "Ами тогава вие какво искате да защитавате?!". В българския вариант културата се брани със зъби и нокти, но пари се дават само на думи. Но малко се забравя, че творците са чувствителни (по презумпция и интелигентни). Но поне в България революция досега не са предизвикали. Даже и за министър не могат да се преборят. Друг е въпросът, че културтрегерите трудно се примиряват с началник. Или няма да разбира от култура, или от управление. Ако е творец, е некадърен управник, ако управлява с твърда ръка - не се съобразява с нуждите на изкуството. В този ред на мисли, историята може да се разгледа и на местно ниво, където нещата изкристализират по-ясно. Плевен е типичният пример. От години тук войната на културния фронт не е стихвала. По времето на кмета Найден Зеленогорски популисткият нюанс беше най-силно изразен и гилдията

се разглези - буквално. Обгрижвани като верен и многоброен електорат, заетите в общинските културни институти благововееха пред думата на покровителя си. Заради сигурността на нищожните си възнаграждения, те се втурваха в организиране на подписки и митинги в негова подкрепа. По Зеленогорско време започна вълната със смяната на неудобни директори, която прерасна в истинска съдебна сага и продължи и след неговото управление. Всяка дума в посочване на неудобни факти относно качеството и ефикасността на работата им беше заклеймявана като опит да бъде унищожена културата в Плевен.Със смяната на градоначалника лека-полека започнаха да бъдат назовавани фактите с истинските им имена. И да се правят опити нещо да се промени. Разклатената лодка разгневи пасажерите. А вълната на недоволството беше яхната от силните на деня за осъществяване на партийни амбиции. Разделението в ГЕРБ на местно ниво в групи "за" и "против" кмета проф. Димитър Стойков започна да се проявява в лобита в местния парламент. Удобна "дъвка" за упражняване на красноречие беше статутът на Плевенската филхармония. Покрай нововъведенията за финансиране на Културния календар и оказала се в неподходящ лагер, "изгоря" предишната шефка на културата Йонита Иванова. По собствено желание тя подаде оставка в края на миналата година. Няколко месеца отделът функционираше на самотек с кадрите, останали от екипа на Зеленогорски. През юли на поста беше назначена оперната певица Соня Маринова. Опитите й да поведе диалог и да раздвижи нещата в системата бяха посрещнати на нож от гилдиите и парирани от "своите" общински съветници. Конфликтът стана открит, като всяка нейна стъпка беше съпровождана с обилно количество протестни писма и критики. Противниците й толкова се увлякоха, че даже в крачка смениха възгледите си по ключови проблеми, които са защитавали. В предишния си брой писахме за заседанието на постоянната комисия по Култура и вероизповедания, в която Маринова беше нападната от съветниците на ГЕРБ заради новата длъжностна характеристика на диригентката на общинския хор "Гена Димитрова" Анелия Дечева. Междувременно, явно саботирана отвътре, Соня Маринова беше внесла докладни до кмета срещу Дечева и две от служителките в отдела - Нина Дорошенко и Виктория Иванова. Те бяха разгледани от дисциплинарен съвет в общината, но останаха без последствия.

Няколко дни след това последва нов удар. Трийсетина представители на три от общинските културни институти се събраха, за да заявят недоволството си от забавените си заплати. Според изпратения до медиите дневен ред, темите трябваше да са две: неизплатените заплати за октомври и обсъждане подписването на допълнителни споразумения със състава на ОХ "Г. Димитрова" в съответствие с приетите от община Плевен правила за формиране на работната заплата. Освен хористите (не всички), на събранието присъстваха музиканти от Духовия оркестър и от частта в Плевенска филхармония, която е на щат към общината, както и синдикалисти.

Мястото на срещата първо беше репетиционната зала на Общинската хорова формация "Гена Димитрова", после внезапно се промени на зала "Катя Попова". В движение за промяната разбраха и началникът на отдел "Култура и образование" Соня Маринова, зам.-кметът Стефан Петков и финансистът Евгени Генов, които също присъстваха на събранието. Оказа се, че това не е инцидент и от години заплатите на културните институти на държавна издръжка се изплащат нередовно. Причината за тази среща, предвид осезаемото присъствие на хора, може да се отгатне в заформилия се вече конфликт.

Генов обясни, че в деня на срещата са преведени заплатите за октомври заедно с авансите за ноември. Забавянето се е наложило заради недостатъчни постъпления от данъци в общината - парите, от които се изплащат възнагражденията на служителите в общинските културни институти. Освен инициаторите на срещата, такива са Общинския медиен център и Арт център Плевен. Според финансистът, планираните приходи са изпълнени само на 75% до момента. На базата на това изпълнение са и отпуснатите средства за заплати.

Хористите настояваха за изпълнение на Вътрешните правила за формиране на работната заплата, в които е заложено изплащането на ценз.

Проблем се оказа и липсата на Колективен трудов договор. Стана ясно, че по предложение на Соня Маринова изработването на такъв е започнало в Духовия оркестър, но синдикатите още бавят окончателния му вариант за подписване.

С това едва ли ще се сложи край на войната. Въпрос на нерви е кога отдел "Култура и образование" ще остане отново без началник. Има ли обаче вариант да се угоди на всички и да се намери личност, която да е достойна в представите и очакванията на всички гилдии на културния фронт?


 

Шефът на читалище Ракитин си вкарал автогол в съда

 

Смел ход от страна на председателя на читалище "Ракитин" Чавдар Луканов се оказа автогол и доказа за пореден път, че закони в България има, но те не се спазват.

Както "BG Север" писа, миналата година беше съставена временна комисия за проверка на управлението и стопанисването на предоставените за безвъзмездно ползване имоти, общинска собственост, на читалищата на територията на община Плевен.

Тъй като почти всички читалища ползват общински имоти за развитие на дейността си, при тях в сила влиза освен Законът за народните читалища (ЗНЧ), и Законът за общинската собственост (ЗОЗ). Той гласи, че "имоти и вещи - общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за които са предоставени. Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон."

За периода на незаконосъобразно разпореждане с имоти публична общинска собственост, в нарушение на сключените договори, в приход на общината не са постъпили около 50 - 60 хил. лв., сочи докладът на комисията. Общинският съветник Петя Василева - инициатор за проверката и председател на комисията, бе категорична, че не може общината да си затваря очите за местни феодали, които преотдават нейна собственост. Според нея ЗНЧ дава възможност и се интерпретира твърде свободно, което отложи приемането на предложението до местния парламент нарушителите да се дадат на прокурор.

От проверката стана ясно, че НЧ "Ракитин - 1969" ползва безвъзмездно освен основната си сграда и постройка на един етаж зад бл. 5 в ж. к. "Сторгозия", състояща се от 4 самостоятелни обекта с общо 10 помещения, които никога не са използвани за читалищна дейност, за каквато са предоставени, и периодично са отдавани под наем на външни лица. В момента там има фризьорски салон и дърводелска работилница с общ наем 310 лв. месечно.

Въпреки проверките или пък заради тях, Луканов решава да си вземе неплащания наем от дърводелската работилница в размер на общо 952 лв. Подава иск в съда на база сключен договор за наем. Наемателят обаче обжалва иска, като посочва, че договорът за наем е нищожен поради противоречие със закона. Със свое решение от 12.05.2014 г. Районният съд в Плевен категорично застава зад тази точка в закона. "При учредяването на правото на ползване, собственикът на имота - община Плевен, изрично е забранил на ползвателя да преотстъпва имота за ползване, да го ползва съвместно с други лица и да го отдава под наем. Това произтича от законовата забранана чл. 11, ал. 2 от ЗОС. Действително наемите са един от видовете източници на средства за читалищата, съгласно чл. 21 от ЗНЧ, но не и при изрична законова забрана за отдаване под наем на конкретни видове имоти - тези, които са общински и са отдадени безвъзмездно за ползване за читалищни нужди", пише в обосновката на съда. Решението е потвърдено и от Окръжния съд в Плевен на 15.07.2014 г. и не подлежи на касационно обжалване. Чавдар Луканов е осъден да заплати на наемателя си направените по делото разноски в размер на 300 лв.


 

Художникът Петко Петков е носител на наградата Св. Пимен Зограф

 

Самобитният плевенски художник с радост посрещна наградата си

"Послания" представя 55 плевенски автори с картини, графика и скулптура, сн. авторът 

Самобитният плевенски художник Петко Петков е тазгодишният носител на наградата на СБХ - Плевен, "Св. Пимен Зограф". Това стана ясно на официалното откриване на изложбата "Послания" в Арт центъра. За шеста поредна година местното представителство на художниците събира творбите на своите членове в обща експозиция за патронния си празник. Своите послания към почитателите на изящното изкуство отправиха 55 плевенски автори с картини, графика и скулптура. Председателят на СБХ - Плевен, Сашо Камбуров даде възможност на кмета проф. Димитър Стойков да връчи грамотата и паричната премия на носителя на приза. Петко Петков с радост посрещна наградата си. Коя е по ред не знае, защото предпочита да рисува, вместо да ги брои. Тъжно му е само, че си няма ателие. Докато е топло рисува под асмата в двора. Зазими ли се - остават му само акварелите и рисунките. Но винаги намира начин да прави това, което най-добре умее и без което животът му не би имал смисъл - да рисува.


 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

Красота

 

Луиз Бегшоу

Дина Кейн израства в бедно семейство, което едва свързва двата края. Баща й загива при трудова злополука. Майка й получава голямо обезщетение, но не дава и цент на дъщеря си. Седемнайсетгодишна, Дина е принудена сама да изкарва прехраната си като сервитьорка в кафене. И се научава да разчита единствено на себе си.

 

Където луната я няма

 

Нейтън Файлър

Има книги, които осветяват скритите места на живота и ни отвеждат там. Има книги, които за дълго остават в съзнанието ни заради невероятния усет, с който е подбрана всяка дума. "Където луната я няма" е една от тях. Уникален роман, сравняван с "Полет над кукувиче гнездо" и "Спасителят в ръжта". Награда "Коста" за най-добър британски роман през 2013 г.

 

 

върни се в НАЧАЛО