СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ШАРЕНО

Брой 39 (14 - 20 ноември 2014 г.)


 

Семейство Блажеви от Коиловци празнува диамантена сватба

 

За Панчо и Йорданка разбирателството е основната съставка на брака

 

Веселина ИЛИЕВА

Семейство Панчо и Йорданка Блажеви от Коиловци тази година празнуват диамантена сватба - 60 години откакто са женени.

Запознали се преди повече от 6 десетилетия - той бил на 21, в казармата, тя - на 17. "На първата ни среща бях с гипсиран крак, но това не ми пречеше да я ухажвам, защото си я бях харесал. Бяхме луди-млади", спомня си много ясно дядо Панчо.

Днес двамата се радват на две деца, двама внука и един правнук. Дай боже още да доживеем да видим, пожелават си те.

На въпроса каква е рецептата за щастлив и дълъг брак, отговаря баба Данче: "Тук аз да кажа, че то бракът е като отвара, която всеки сам вари, но трябва с другия да сподели. И така ние цели 60 години все от тая отвара си пием. Къде по-горчива я правим, кога по-сладка бива, но идеална рецепта няма. Разбирателството е основната съставка". И заявява напето, че крахът на съвременните бракове идва от разпуснатост, безотговорност, и донякъде от наркомания и болести.

Въпреки пороците на новото време обаче юбилярите твърдят, че са успели да възпитат децата си, че и внуците, в доброта, отговорност и уважение към околните.

Двамата Блажеви признават, че животът им не е бил като в приказките. И те са имали своите перипетии и трудности, но пак изтъкват взаимните компромиси като панацея за преодоляването на всякакви конфликти.

На типично битовия въпрос кой командва вкъщи те се споглеждат и разказват следното: "Първата година след сватбата мъжът говори - жената слуша, след втората година - жената говори, а мъжът слуша. После вече и двамата говорят, а съседите слушат. И ние така през тези 60 години - ту се изслушвахме, понякога крещяхме, ту си мълчахме, но комин без пушек не може, важно е да си отстъпваме."

Какво мислят за изневярата и дали през тези 60 години им се е случвало да кривнат от правия път? То за тая работа много акъл не трябва, който го няма, той изневерява, сопват се и двамата.

 

Наслука

 

Местни ловци гътнаха два глигана по 140 кг

 

Авджиите с улова, сн. личен архив

С незапомнен улов се похвалиха ловците от Славяново и Тотлебен. Миналия уикенд те решили да се съберат и заедно да дебнат дивеча. Резултатът от последния им излет в неделя е два глигана по 140 килограма. Споделят, че да отстрелят такива големи животни не им се е случвало отдавна - поне от 2008 година. Късметлийското място е местността "Керпич могила".

Първият глиган бил съборен с точния изстрел на Атанас Съботинов, вторият - на Анатоли Кърчев - и двамата от славяновската дружинка. За хубавата работа авджиите са благодарни и на най-верните си помагачи - кучетата. Точно те ги довели до следите на животните.

Но с отстрела на давеча не свършвала цялата работа по глиганите. Без да си дадат време за почивка, ловците запретнали ръкави, че ги чакал касаплъкът или разфасоването на дивеча. Което никак не е фасулска работа. Особено ако става дума за 140-килограмови глигани. Разделили месото по равно, демек по братски, без да гледат кой повече заслуги има. За нас е важна тръпката, не мръвката, заявиха местните авджии. "BG Север"

 

 

 

Зорко око

 

 

Будна лелка лиши навлеци от безплатна еротика

 

Кибиците вече не се застояват много пред прозорците на басейна, сн. авторът

Гледка БАСЕЙНОВА

Бдителни граждани от района около басейна до СОУ "Иван Вазов" се оплакват от навъртащи се наоколо съмнителни, любопитни люде. Гледката на голотиите на плувците (и най-вече на плувкините) сбирала всякакви екземпляри вечер. Те не само се наслаждавали на кръшните тела на младите хора, но и вдигали врява с обсъжданията на заоблените форми на трениращите в басейна. Жители от съседната кооперация разказват, че навлеците току под прозорците им често са във видимо нетрезво състояние. А пък коментарите им можело да предизвикат изчервявания дори на обръгнали в сексуалния живот професионалисти.

Напоследък обаче броят на кибиците намалял след ефективната намеса на пляснатата в устата леля Зорка. Всяка вечер отраканата комшийка учтиво се обръщала към насъбраната тълпа до прозорците на басейна с подканата: "Господа, ако сте си изгубили нещо вътре, да взема да ида да ви го донеса. Разбирам, че ви е неудобно да си го поискате сами...".

Така през последната седмица зяпачите оредели, а кака Зорка е в готовност да реагира при бегли наченки на подобен проблем.

 

ЩРАК

 

Правописът вероятно е докарал солидно главоболие на автора на тази обява. Изписването на дългата дума "автомобил" явно го е затруднила повече от почистването на самото превозно средство, а и подредбата на многобройните гласни не му е направила впечатление след разпечатването на обявата. А може вече да съществува нов вид автомобили, които изискват по-особено отношение...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Напушени мисли

 

 

Към "филите" на Студената война

 

Стефан КРЪСТЕВ

Не знам каква е тази мания да се забравя историята, а също тъй - да й се подражава в неща, които първо са чужди на времето и на необходимостите на настоящето; второ - били са грешка на дедите ни и на прадедите ни. Такова е модерното напоследък разделение на България на "русофили" и "русофоби". Според него аз съм "русофил" (че съм русофил, русофил съм, защо - ще стане дума по-надолу), но в случая, когато самонаричащите се "русофоби" наричат мен "русофил", тази квалификация е изпълнена с отрицание. И едва ли не e синоним на "комунист" (също квалификация, натоварена от субекта с отрицание и единствено с отрицание), "сталинист", "путинист", "терорист" и в този дух още стотици думи и фрази, чиято изначална етимология и смисъл не са толкова важни, колкото обидния тон, с който са изкрещени. Според тези ми ти хора съм русофил, понеже да речем имам повече надежда някой ден книгите ми да бъдат преведени и разпространени на руския пазар, отколкото на американския. И хич, ама хич не искам да бойкотирам читателите си само защото са руско говорящи. По същия начин, ако бях земеделец, повече щях да се надявам да изнеса стоката си в Русия, отколкото в Европа. И хич, ама хич не бих искал трудът ми да изгние, семейството ми да гладува, банките да ми изземат имуществото само защото достойно са оценили кръвта и потта ми хора, които говорят на руски език. По същия начин, ако имах къщичка на морето, повече щях да се надявам на руския турист, отколкото на всеки друг. И хич, ама хич нямаше да ми се иска да остана без сезонния си (и единствен) доход, защото онези с "правилното мислене" - фобите, подкрепят прехода, който даде възможност за престъпна приватизация, закриване на заводи, на цели отрасли и по-обикновените хора останаха без препитание. По същия начин като български потребител хич, ама хич не искам и без друго идещото ми скъпо парно да се вдигне още повече. Тоест, съзнавам сериозността на цялата световна стратегическа игра, може би не толкова добре, колкото играчите и специалистите в нея, но достатъчно, за да съм наясно, че тя ще се води и е борба на големи интереси, но никак не съм съгласен да бъда бездушна пионка и да страдам геройски, забравяйки за своя интерес.

Това ме прави според "фобите" "фил", макар в личния си интерес да не виждам нищо русофилско. Ако съм русофил, то е защото харесвам Чайковски и Шостакович, обожавам Чехов, Толстой и Достоевски и съзнавам, че не съм достоен да оценя подвига на онези (момчета на възраст) велики мъже, които оставиха костите си из бойните полета, за да я има отново на картата държавата България, а не да бъде османска провинция.

С други думи - русофилството ми няма нищо общо с неодобрението ми към опитите за предизвикване на нова Студена война, с която Камерън (доста кресливо и жалко) заплаши и тази седмица, а който я одобрява, нека си припомни историята, Карибската криза, Кенеди и Хрушчов. Нека не чете руска литература, нека чете американска, за да види много ясно какъв ужас са изживели средните американци. Ако се задълбочи и е любознателен, може да прочете и през каква мизерия е преминала работническата класа в Америка, за да плати този толкова скъпоструващ за цял свят конфликт и че донякъде единствено търкулването на заровете е спасило живота и правото ни сега да пишем и да си говорим глупости за филство и фобство, като отново на игралната маса поставяме живота на цяла планета.

Рубрика "Напушени мисли"

 

 


 

 


 

 

върни се в НАЧАЛО