СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                      ШАРЕНО                              "BG Север" - брой 39 (9 - 15 ноември 2012 г.)


 

 Екзотика

 

Зумбата е новата страст на плевенчанки

 

Магията на спортния танц пълни фитнес залите

 

Заниманията със зумба се превръщат в истински купон

Заниманията със зумба се превръщат в истински купон, сн. интернет

Лора ГЕНЧЕВА

Разнообразие от сивото ежедневие намират все повече плевенчанки в зумбата. Това не е тренировка или суха аеробика, това е купон, който създава добро настроение на осмелилите се да опитат нещо ново и вълнуващо. Ако доскоро хората се питаха какво всъщност означава тази екзотична дума, то сега тя е името на любимото хоби на много плевенчани. Освен за забавление зумбата става и все по-предпочитан начин за спортуване и пълни фитнес залите в града. Тя е изключително подходяща за хора от различни възрасти, които нямат време за спорт, но искат да поддържат тялото си във форма.

Зумбата е смесица от леки упражнения и танци. Движенията са толкова освобождаващи и лесни, че са достъпни за всички. Музиката, която звучи, е салса, меренге, регетон, ча-ча, хип-хоп, ориенталски ритми и така завладява сетивата, че забравяте за всички грижи. Обикновенно тренировката продължава един час, а след нея се чувствате отпочинал и зареден с положителна енергия. За нея не е необходимо да имате партньор, трябва само да следвате вашия треньор и да се оставите в ритъма на танца. Зумбата обаче не е само развлечение, тя е и здраве - за кратко време тялото се тонизира, а освен това се изгарят и излишни калории. Тя е по-предпочитана от дамите, защото вместо да се напрягат във фитнеса, те се забавляват и едновременно с това отслабват.

 "Ходя редовно на зумба. В нея намирам приятни емоции и един нестандартен начин, за да се поддържам във форма.В рамките на час забравям за всичко и изцяло се пренасям в друг свят. В началото въобще не знаех, какво представлява тази тренировка. Една приятелка обаче ме нави и оттогава ходя по два пъти в седмицата след работа. Така, вместо да се прибирам уморена след работния ден, аз съм щастлива и усмихната", разказва млада плевенчанка.

Зумбата е създадена в Маями от хореографа и танцьор Бето Перез през 90-те години на миналия век, но в нашата страна навлезе едва преди няколко години. Идеята за нея идва още през 1986 год., когато Перез забравя касетата си с подходяща за аеробика музика вкъщи. Налага се да импровизира под ритмите на каквото има под ръка, за да проведе тренировката си. За негово щастие това били касети с традиционна латинска музика - салса и меренге. Така той съчетава упражненията и гимнастиката с тези мелодии, които са най-близки до сърцето му. След първоначалния успех в Колумбия през 2001 г., танцът се разпространява в САЩ и останалия западен свят. Днес тя е хит в 75 страни и се преподава от над 20 хил. инструктори.

 

 

сн. Инна Стефанова

Обущарска хитрост срещу мокрото

 

Вода от прогизнали след дъжд чадъри често съсипва труда на обущарите. За да спасят от мокрото чепиците, дадени за ремонт, майсторите в плевенска работилница са прибегнали до собствена хитрост. На пластмасов стол пред входната врата те са поставили саморъчно и на мукава написан текст:"Постави мокрия чадър тук". А за да няма такива, които да не разберат точно къде, за по-сигурно са допълнили указанието с две стрелки. Вероятно пък, за да умилостивят евентуален клиент-нервак, в средата на надписа са изрисували усмихнато човече. “BG Север”

 

 

снимка: Инна Стефанова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Да почерпЯТ!

 

Димитър Кочков ще празнува извън града

 

Със скромна вечеря ще отбележи своите 46 години общинският съветник от левицата Димитър Кочков. Точно на датата 13 ноември на празничната трапеза рожденикът ще бъде със семейството и с приятелите си. За уикенда може да отпрашат извън Плевен, но още плановете му не са избистрени. "Тъй като тази година рождените дни на съпругата, на дъщеря ми и моят се падат в една и съща седмица, за мен остава само скромната почерпка", признава Димитър Кочков.

"Пожелавам си живот и здраве за мен и за семейството ми. А останалото ще се нареди!", убеден е общинският съветник.

 

 

Сияна Валентино вдига шумен купон в театъра

 

С много шум и веселие ще посрещне рождения си ден на фаталната дата 13 младата актриса от Плевенския театър Сияна Валентино. Най-големият подарък за нея ще бъде всичките й колеги и приятели, които е поканила, да присъстват на празника й и да се забавляват, за да стане той незабравим. Още повече, че една година няма да я виждат от сцената, защото заминава за Дъблин. Откъдето очаква да се завърне с нови сили и много идеи. Пожелава си здраве - то е най-важното, и късмет - с тях ще дойдат и мечтаните роли, и успехите.

 

 

 

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

Гавра е, че всичко ни е наред

 

Стефан КРЪСТЕВ

Има гаври и големи гаври с достойнството и честта. Гавра е да се говори колко ни е наред всичко, колко по-добре сме били от съседите понеже те били в криза, а ние сме с високи икономически показатели, докато на същите тези съседи наши сънародници, макар и само по паспорт, продават децата си. При същите тези съседи наши сънародници не само по паспорт дирят и понякога откриват късмета си - значително по-голям от този, който са имали у нас. Други са връщани в критично състояние, понеже са имали по-малко късмет, предприели са прекомерен за силите си риск, а каква е причината да го предприемат, всички се досещаме. И причината не е, че ни е наред всичко, както ни уверяват управляващи и работещи за тях чиновници във всички сфери на социалната ни действителност.

Утехата е хубаво нещо, когато има нужда от нея. Когато запазването на спокойствие е гаранция да се излезе от лошата ситуация. Но да те утешава някой, когато нямаш нужда от това, когато искаш от него конкретни действия - това е гавра.

Не е наред това, че десетки деца са натровени в хотел, докато са изпълнявали програмата за Зелено училище.

Не е наред, че всеки Божи ден стават катастрофи с фатални последици. Не е наред, че тези, които ги причиняват, са по-скоро галени, отколкото съдени от закона. Не е наред, че законът проявява истинска строгост към тези, които опитвайки се да защитят живота си, са нанесли някакво поражение на застрашаващия живота им.

Не, не е, никак не е наред, че за пореден път наши сънародници са осъдени на смърт далеч зад границата ни. И още по- не е наред, че оттатък се е получила утеха: "Ние не изпълняваме смъртните присъди!"

Е, това вече е голяма, твърде голяма гавра, защото нека, който и да е, да се постави на мястото на човек, осъден на смърт, на когото казват: "Ние не изпълняваме смъртните присъди", без това да е регламентирано със закон. Ами нали въпреки уверението смъртната присъда остава и не е изключено да се появи някой, който да не е от тези "ние, които не изпълняваме смъртните присъди." Очакването на изпълнението всеки ден, години наред, е навярно по-голям ужас от самото изпълнение. Не знам, не съм бил осъден на смърт, освен често в сънищата си, но се опитвам да си го представя. И е хубаво човек да се опита да си го представи, ей така, заради самото съпреживяване, защото това също се случва на човек, който има еднаква с всички останали човеци нервна система и го боли по същия начин, както и всички останали хора.

Защо го пиша, след като това се случва в далечна Малайзия, а не у нас, където приемам за гавра да се твърди, че всичко ни е наред? Ами защото то показва какви рискове поема съвременният българин. Да се беше случило за първи път - хора всякакви, винаги ще има луди глави, които да си търсят белята из света или да правят зулуми из света, но май твърде често взе да ни се случва.

Освен това държавният ни глава съобщава тази утеха на своя колега едва ли не като постижение на външната ни политика.

Е, ако това е максимумът на възможностите на външната политика за своите граждани, по-добре милата ми родина да не ме пази, когато съм вън от нея.

Защото каквото и да ми се случи в хипотетичното там - някъде, нека поне да е без типичните гаври тук.

  

реклама

 

върни се в НАЧАЛО