"BG Север" - брой 39 (12 ноември - 18 ноември 2010 г.)

 

ЖИВИ ЛЕГЕНДИ


 

На 70 години Агоп Агопян все още върти търговия

 

Великодушието е качество на победителите, твърди известният плевенчанин

 

Всеки ден Агоп е в магазина си на ул. Сан Стефано, снимки авторът и личен архивИнна СТЕФАНОВА

След месец фирмата на Агоп Агопян ще закръгли 20 години. Нашенецът с арменски произход я кръщава на името на римския бог на търговията Меркурий. А това съвсем не е случайно. Агоп Агопян е търговецът в Плевен с най-дълъг стаж в бранша. Застава зад щанда още като момче - на 13 години. От тогава има една страст. Тази на баща си, чиято бакалия се е намирала срещу сегашния кооперативен пазар - да работи като търговец. Сигурно за това Агоп Агопян поставя търговията на най-високия пиедестал в живота си. Не защото професията му носи известност, а заради вътрешната му необходимост да я практикува. Вече 55 години.

В живота трябва да даваш, за да получаваш, е максимата на Агопян.

Лесно го откриваме пред магазина му на плевенската улица "Сан Стефано". Високата, леко попрегърбена фигура, дългата коса и тъмните очила - човек трудно би го сбъркал. Променила се е само походката му - преди време рядка болест "удря" краката на търговеца и сега той се придвижва трудно, ако не е с придружител или не го возят с автомобила му. Болестта обаче не успява да отнеме онова, което търговецът притежава - острия като бръснач ум, енергичността и работохолизма. Не помни да е губил времето си в празно дърдорене по телефона например. Още от сутринта знае какво е разписанието му и твърдо следва графика си. Вече е на 70 години и така е откакто се помни.

В момента Агоп има един магазин, били са шест. Отказва се от останалите - на "Сторгозия" и в централната част на Плевен, защото годините си казват своето и няма физическата възможност да ги ръководи. Има и друго - Плевен вече буквално се пръска по шевовете от супермаркети, а те масово притискат в ъгъла малките магазинчета и ги ликвидират. Агопян е категоричен, че няма друг град в България от мащабите на Плевен с три Билли, с Кауфланд и Метро. Към тях прибавя и няколкото Фантазии и Лайфове, на чиято поява на пазара обаче не се ядосва. Те, уточнява той, са си нашенски, български. Някой ще каже, че чуждите фирми са допълнителни инвестиции за града ни, разсъждава Агопян, да, но печалбите от тези инвестиции отиват отново в чужбина, не остават тук.

Ако хипотетично го поканят за управител на супермаркет, Агоп Агопян би подбрал по-прецизно магазинерите и касиерите.

Магазините-чужденци са с модерна визия, просторни и красиви, съвременно обзаведени и претъпкани със стока. Агопян не може да се съгласи с неграмотността на част от персонала им обаче. Наскоро бил свидетел как служителка не успяла да умножи на ум две цифри и притеснено грабнала елката. Не обвинява младите - те са свързани с компютрите, а принизеното образование в България. Познава не един и двама неграмотни, вече висшисти, които утре ще имат претенции за престижна работа, защото в ръцете си държат не по-малко престижни дипломи.

Агоп Агопян вече не мечтае. Когато си на 70 години, това било невъзможно. Пък и младежките му мечти вече са се сбъднали - бил е управител на най-големите магазини в Плевен - на "Ростов на Дон", на "Наркооп", на този на улицата на цветята. Връща се и по-назад в спомените. Завършва икономическия техникум в Плевен, него вече го няма, но е едно от най-престижните училища за времето си в града ни. Дават му подготовка във всички области, в които по-късно, като търговец, ще се разгърне - учи счетоводство, право - два пъти в седмицата, как да посреща и изпраща клиентите. През 1958 година се дипломира, но тапията не е достатъчна да си намери работа в търговията. Принуждава се да прави галоши и цървули в тогавашния каучуков завод "Васил Коларов". Чак след войниклъка подхваща занаята, за който мечтае от дете. Стартира го като магазинер с най-ниска, шеста категория, с 65 лева заплата. Работи в "първобитен" магазин до Дилковата мелница (сега в района на "Сторко"), когато килограм сирене е лев и четиридесет, а килограм истинско месо - лев и осемдесет. Още първата година вдига стокооборота 3 - 4 пъти и заплатата му хвръква нагоре - броят му 150 лева.

10-годишният Агоп е най-голямата слабост на Агоп Агопян. Търговецът нарича най-малкия си внук своят любимец, определя го като спокойно и търпеливо дете. Харесва тези му качества, защото наследствена черта в рода е припряността.

От нея в излишък има и самият Агопян. Вижда бъдещето на малкия в сферата на правосъдието, само че ще чака детето да порасне и само да определи своя път. По-голямата му внучка, Алис, вече твърдо знае каква ще стане - журналистка. 15-годишната тийнейджърка от сега обикаля съучениците си с касетофон в ръка и прави интервюта.

Агоп Агопян се гордее с арменския си произход. Баща му и майка му са бежанци, изгонени от Турция. Срещат се в Плевен, когато са двадесетгодишни. Първо се ражда сестра му Анджела, която сега живее в Созопол, четири години по-късно - той. Агоп Агопян има две деца от двата си брака, момичета. Мадлен е дългогодишен преподавател по английски език в училища "Европа" в Плевен, а Елис живее в Русе. Алис и Агоп са нейни деца. Нито едно от тях обаче няма да стане търговец като мен, жалва се старият Агоп. Сега, обяснява си той, това не е толкова модерна и желана професия. За това пък силата на арменската кръв се е запазила устойчива във всеки член на семейството му. Те са упорити, честни и най-вече безумно привързани един към друг и към семейните ценности. На 24 април - денят на геноцида, всички Агопян почитат милионите избити от турците свои сънародници, между които и десетки роднини. В този ден не слушат радио, телевизорът не се пуска. В Русе дъщеря му и децата поднасят венци - там има паметник на жертвите на геноцида, има и арменска църква.

От 38 години Агоп живее щастливо със съпругата си Ахавни. Когато преди години се разболява тежко, тя е до леглото му ден и нощ. Убеден е, че е спасила живота му. Тя и лекарите в София. Навреме го откарала в столична клиника, иначе сега нямало да е между живите. Човек не е господар на времето си, категоричен е Агоп Агопян, но че си заобиколен от любящи хора разбираш точно в такива трудни моменти.

Агоп Агопян е любимец на едни, трън в очите на други.

Търговецът, макар и уникална фигура за града ни, не е приет еднозначно през годините от плевенчани. Не ме обичаха завистливите и малките, мъртвите душички, определя ги в едно изречение Агоп. За хората, които са го мразели, газели или отричали той тактично премълчава - не назовава имената им. А и повечето от тях вече не са сред живите. Ако бяха пред него обаче би им казал, че им прощава, че отдавна е преглътнал горчивината и че великодушието е качество на победителите. През годините истините една по една са излезли наяве, животът е показал кой е бил прав и кой не. Агоп говори повече за приятелите, за онези, които не са го изоставяли в трудни моменти, не са се влияли от хорското мнение. За него човек се ражда на този свят, за да дари своята обич на другите. Такава е мисията му. Агоп е категоричен, че и неговата мисия тук, на Земята, е същата и затова неотклонно я следва.

Добрият търговец, добрият човек трябва да е позитивен, усмихнат, доброжелателен, казва Агоп. Представете си, че влезете в магазин, а продавачът срещу вас е с изражение на лицето на потомствен мизантроп. Тогава вместо да чуете "Какво желаете?" до слуха ви ще стигнат думите: "Мъкнат се тука всякакви...". Опитът, трупан всеки ден, е много важен за търговеца. И дава пример с Италия, Франция, Унгария. Трите държави за него са образци в областта на търговията. Професионализмът е станал традиция, подготовката на кадрите - основно изискване. България е в модерната търговия едва от 20 години, затова според Агоп в нея има още доста пукнатини и неравности.

Агоп е живял и при социализма, и след него. Предпочита времето на демокрацията, с всичките му кусури. Хората имат по-голяма свобода, могат да се развиват. Харесва му, че се строят магистрали, спортни зали. С много неща обаче не е съгласен - как за отбрана ще се отделят 940 милиона лева, а за култура едва 94, пита се той. За да няма толкова абсурди в политиката, според плевенският търговец в управлението трябва да влязат повече експерти.

Той е симпатизант на кадърните, на можещите, не на службогонците и мързеливите нагаждачи. Когато говори за времето някога и сега, иска му се да се върнат предишните стандарти на хранителните стоки. Сега ти казват - като не ти харесва, не го купувай. Защо да е така, пита се търговецът, когато може да се засили контролът в началото на веригата, при производителите. Не да се наблюдава под лупа само магазинът, когато е прекалено късно, защото стоката е на ръка разстояние от купувача.

Агоп Агопян не харесва плановата търговия на социализма, но обича реда. Става в 6,30 часа сутринта, закусва, в осем тръгва към офиса - стаичка в задната част на магазина. Там остава до 13 часа, после се прибира, гледа телевизия, чете вестници. Слабост му е класическата музика. За нея всеки ден отделя поне по два часа. Слуша новините по телевизията и в 22,30 часа си ляга. За сведение на злонамерените търговецът уточнява, че живее в апартамент от 100 квадрата, има 26-годишно "Ауди". И толкова. А на онези, които не го познават, иска да каже, че не страда от звездомания, няма и как да прихване от болестта на известните. В магазините му през годините са влизали всякакви "величия", но за него най-важни си остават обикновените хора, уважението на колегите и на приятелите му.

 

 

върни се в НАЧАЛО