"BG Север" - брой 39 (12 - 18 ноември 2010 г.)

БИЗНЕС


 

Кръчмарите в паника заради наредбата за тютюнопушене

 

Предвидените реконструкции на заведенията натоварват допълнително бранша

 

Повечето малки заведения в Плевен ще разрешат пушенето, сн. авторът

Емилия КАРАБУЛЕВА

По-голяма част от заведенията в Плевен все още не са готови с изискванията на новата наредба, която регламентира тютюнопушенето в закрити помещения, установи репортерска проверка. Част от собствениците не са наясно с някои от посочените клаузи в документа, надяват се на гратисен период или отсрочка, за да въведат промените.

Пушенето на закрити обществени места ще се допуска, ако обособените помещения за тази цел са изолирани с въздухонепроницаеми стени и плътно затварящи се врати. Това гласи Наредбата за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в закрити обществени места и в сградите с работни места, приета от Министерски съвет в синхрон със Закона за здравето. В наредбата се определя едномесечен преходен срок за привеждане в съответствие с новите изисквания. От инспекциятя за опазване и контрол на общественото здраве започват проверки дали правилата се спазват от началото на 2011 г., съобщават от здравното министерство.

Места, в които може да се пуши, ще се разкриват в хотели, хижи, ресторанти, питейни заведения, кафенета, кафе-клубове и барове, кораби, гари, летища, в офисите. Те обаче трябва да са по-малки от частите, в които не се пуши, гласи наредбата.

Помещенията за пушачи трябва да са отделени с въздухонепроницаеми стени и плътно затварящи се врати от тези за непушачи. На вратите им трябва да има и специални табели, които да показват, че са помещения за пушачи, както и че влизането на непълнолетни в тях е забранено.

Освен това в тях трябва да има добра механична вентилация. В наредбата са дадени подробните изисквания към механичната вентилация, на база на съществуващите норми, и не се предвиждат нови, по-специални изисквания. "Може би всичко това е правилно, с цел да се опази здравето на хората. Но за нас, собствениците на заведения, въвеждането на изискванията е свързано с доста разходи. И то в началото на зимата, в период на криза. Трябва да се поръчват специални врати, да се преразпредели пространството", коментира Галина Илиева, собственик на питейно заведение в центъра на Плевен. По-специален режим се въвежда за заведенията за хранене и развлечения, които са с площ по-малка от 50 кв. м. Собственикът им трябва да избере дали ще се пуши или не и да постави съответната табела на входната врата. Репортерска проверка сред собствениците на кафенета в Плевен показва, че повечето от обектите ще предпочетат да разрешат пушенето, заради установеното съотношение 80 на 20% в полза на пушачите. В това число са и обособилите се квартални заведения, които години наред приемат едни и същи посетители. "При нас се предлагат сладкарски изделия, ще акцентираме върху това като асортимент и ще бъдем кафене за непушачи. И без това повечето от клиентите ни са малолетни", обяви намеренията си Маргарита Василева, която от години върти кафе-сладкарница. Собствениците на малки заведения обаче изразиха опасения, че мнозина ще фалират заради непосилните разходи преди зимата.

Санкциите за нарушителите са регламентирани в Закона за здравето. Глобите за едноличните търговци са от 300 до 1 500 лв., а за юридически лица от 500 до 10 000 лв. Със санкция от 50 до 300 лв. ще се наказват физическите лица.

 

 

Замразиха лихвите по срочните депозити

 

Мила СТАНЕВА

Край на произволното вдигане на лихвените проценти от банките, гласят предвижданите промени в Закона за кредитните институции. Това ще важи само за срочните депозити преди падежа им, уточняват от Комисията по бюджет и финанси в парламента.

Причината за подобно "вмешателство" в работата на финансовите институции е включването в договорите с клиенти на клаузи, които позволяват да се променят лихвените равнища. Това се случва често напоследък, заради ограничените възможности на банките да си набавят ресурс за покриване на постоянно растящите "лоши кредити". Затова държавата със закон се погрижи поне срочните спестявания на гражданите и фирмите да бъдат застраховани от такава намеса.

Безсрочните депозити обаче остават извън обхвата на тази защита, поради факта, че кредитните институции не могат да предвидят бъдещата цена на ресурса си след определен период от време. "Намесата на държавата трябва да е много добре претеглена, иначе има опасност банките да бъдат ограничени във възможностите си да привличат ресурс и да покриват загуби. Ако в страната има нормален финансов пазар, то всяко вмешателство може да наруши баланса между страните - ту в полза на гражданите, от което ще пострадат банките, или обратно. Но нашите финансови институции са собственост на чужди юридически лица и оттам също има регулация на дейността", коментират банкери. Според тях, дали представителите на финансовите институции са коректни към клиентите си е въпрос на организация и на прозрачност при промяна на лихвите по кредитите.

Това, че намесата на държавата в случая е символична, го доказва и фактът, че изискването за предварително уведомяване не важи, когато става дума за промени в референтната лихва. А точно тя е основата, върху която се определят лихвените равнища по заемите. Банките не са длъжни да уведомяват клиентите си и за промяна на лихвите по потребителските кредити, тъй като правата и задълженията по тях са уредени в друг нормативен акт - Закон за потребителския кредит.

В крайна сметка обаче се оказва, че държавата удря рамо на банките, защото пазарната логика сочи понижаване на лихвените проценти. В такава ситуация "закотвянето" им на по-високи равнища е твърде удобно и печелившо за финансовите институции, коментират експерти.

 

 

Собственици на земи по селата не получават рента от години

 

Поля ТОМОВА

Собственици на земи от село Беглеж не получават рента за земите си от години, оплакаха се потърпевши. Фирмата, която е наела нивите, дължи на хората от 1 000 до 3 000 лева. През 2004 г. Петра Стефанова сключва договор с фирма "Строй Зем Мико", със седалище София. Фирмата наема 13 дка земя, собственост на Стефанова, и се задължава да плаща годишна рента. Първоначално тя е 6 лева на декар, след това нараства на 15 лв./дка. Отделно от това собственичката трябва да получава зърно и олио. "Трета година вече обаче аз не получавам рента от фирмата. Общо семейството ми има около 30 дка земя, така че сумата, която фирмата ми дължи, не е малка", заяви Тодорова. Когато отишла през 2008 г. да си търси правата, се оказало, че я няма в списъка на хората, които трябва да получават рента. Същото било положението с близо 40 души от селото. "Това са все стари, болни хора, никой от тях няма да тръгне да си търси документи и да се разправя", обясни жената. Тя обаче решила да разбере къде е проблемът и отишла в поземлената комисия. Извадила си договора за наем и се оказало, че той е сключен до 2010 г. Санкцията за неспазването му обаче е в размер на 10 долара. През 2009 г. се оказва, че фирмата наемател е прехвърлена на Светла Йотова. След няколко разговора с нея Тодорова получила уверение, че ще си получи парите. Това обаче не се случило. Затова жената подала жалба до прокуратурата. От постановлението на прокуратата става ясно, че правото на обработка на земите е прехвърлено през 2008 г. на друга фирма - "Агровънчър", представлявана от Евгения Ханджиева. Според нейните обяснения, тя не плащала рента на хората, тъй като искала време, за да си изясни кой колко земя има и да актуализира данните. Хората от селото обаче нито са уведомени, че земите им се обработват от друга фирма, нито пък са получили рента. Йлийка Йочева например не е взимала пари от шест години. В същото време фирмата обработва земите на хората и изкарва продукция от тях. В крайна сметка прокуратурата отказва да образува досъдебно производство и прекратява преписката, тъй като имало данни от полицейски служител - квартален на селото, че между страните е постигнато споразумение. Хората от Беглеж обаче са категорични, че такова споразумение няма и парите им не са изплатени. Затова част от тях вече са сключили договор с друга фирма, която да обработва нивите им.

 

 

НАП е поискала несъстоятелността на 64 фирми с дългове към хазната

 

Ани ПАВЛОВА

От началото на 2010 г. НАП е поискала от съда да обяви в несъстоятелност 64 фирми, които не погасяват своите публични задължения, информират от офиса на агенцията по приходите в Плевен. Общите им дългове към хазната възлизат на 93 милиона лева. Това са дружества, които са канени по няколко пъти да започнат да плащат изцяло или на части и въпреки това представителите им не са предприели никакви действия.

От НАП предупреждават, че тази мярка започва да се използва все по-често от публичните изпълнители спрямо всички некоректни клиенти, които не се отзовават на многократните покани. Законодателството дава възможност на НАП да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност за фирми, които са неплатежоспособни или свръхзадлъжнели. При откриване на несъстоятелност съдът налага запор върху цялото имущество на дружеството, което се осребрява в рамките на производството.

От НАП напомнят също, че управителите и собствениците на дружествата, обявени в несъстоятелност, не могат да учредяват нови акционерни дружества, както и да се регистрират като еднолични търговци. Освен това търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спирането на плащанията не заяви това в съда, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 000 лв. Затова от НАП препоръчват при затруднения фирмите да търсят контакт с приходната администрация.

Данъчните предвиждат редица възможности, чрез които фирмите в затруднения могат да обслужват своите дългове към държавата и да продължат да работят. Така например всяко дружество може да поиска получаване на разрешение за неотложни плащания. То позволява част от постъпващите по запорираната сметка на длъжника суми да останат на негово разположение, за да се разплати със своите контрагенти. Най-често между 10 и 20% от всички постъпления по банковата сметка на дружеството в затруднение отиват за погасяване на данъчни или осигурителни дългове, а останалите пари се използват за основната дейност на фирмата.

През 2010 г. публичните изпълнители от екип "Управление на дълговете" в офиса на НАП в Плевен са издали 290 разрешения за неотложни плащания, с над 110 повече в сравнение с 2009 г.

 

 

Крайни срокове

 

14.11.2010

* Краен срок, в който лицата, регистрирани по ЗДДС с резултат за октомври 2010 г. ДДС за внасяне, трябва да внесат сумата на ДДС за внасяне по сметка на НАП.

* Краен срок, в който лицата, регистрирани по Закона за ДДС, трябва да подадат справка-декларация за ДДС, дневници и информация на магнитен носител и да внесат в републиканския бюджет дължимия ДДС за месец октомври 2010 г.

* Краен срок, в който лицата, регистрирани по ЗДДС с приключила процедура по приспадане на ДДС в тримесечен период през октомври 2010 г. заедно с ДДС документите трябва да подадат приложение 6 от ППЗДДС.

* Краен срок, в който лицата, регистрирани по ЗДДС имат право да коригират допуснати от тях грешки в подадени ДДС документи за октомври 2010 г.

* Краен срок за внасяне от бюджетните предприятия на данъка върху приходите от сделки по чл.1 от Търговския закон и от наеми на движимо и недвижимо имущество за октомври 2010 г.

* Краен срок за внасяне на месечната авансова вноска за месец ноември 2010 г. за корпоративния данък.

* Краен срок за внасяне на месечната авансова вноска за месец ноември 2010 г. за данък върху доходите на лицата, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО