"BG Север" - брой 39 (12 ноември - 18 ноември 2010 г.)

ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


 

Румен Петков:

 

Стратегия за културата се прави в дебат с нейните създатели

На кръгла маса в Плевен участваха известни творци и директори на институти

 

Политици и творци се опитаха да изведат проблемите и да очертаят пътя за решаването им, сн. авторът

Вяра ЦЕНОВА

Спешна необходимост от дългосрочна стратегия за българската култура, която да бъде изготвена след дебат с хората, които я създават, и ясна представа за връзката между образование и култура, бяха двата най-важни извода, произлезли от проведената в Плевен кръгла маса за проблемите на културата. Срещата беше инициирана от народния представител от Коалиция за България Румен Петков и на нея присъстваха както директорите на професионални културни институти в Плевен, така и изявени творци като оперната прима Христина Ангелакова и тенорът Калуди Калудов, художникът и бивш зам.-министър на културата Иван Токаджиев, Ангел Ангелски - зам.-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД), Владимир Гюров, филмов продуцент на анимационни филми, представители на браншови синдикални организации и граждани с отношение към създаването на културни продукти. На срещата е бил поканен и министърът на културата Вежди Рашидов, който е обещал да изпрати свой заместник, но такъв на дискусията не се появи.

Като един може би малко позакъснял разговор за състоянието на културата и перспективите, пред които тя е изправена, определи срещата Румен Петков. "Не бих могъл да се ангажирам да изредя всички имена и цялата значимост на плевенската култура, тя е добре известна. Но проблемите, пред които сме поставени, са много и се нуждаем от такива разговори, за да можем да намерим верните и адекватните решения в едни условия на много тежка икономическа криза, която за съжаление на първо място рефлектира върху ценностната система на българина, върху институциите, свързани с образованието, с науката и с културата. И този рефлект може да има дълготрайно отражение и то строго негативно в перспектива, защото сигурно и в икономиката процесите са инерционни, но в сферата на духа един акт може да влияе десетилетия напред", подчерта плевенският депутат. Той изрази съмнения, че което се прави в момента като реформа, е необходимото за българската култура и даде пример с Плевенската филхармония. Механичното съкращаване на бройки, събирането на институти под една шапка, не съм убеден, че ще повлияе положително върху общото им състояние, подчерта Петков. "Заличаването на имена с десетилетна история и авторитет, граден с години не само в България, но и зад граница, не е добър знак за нашата ценностна система. Какво означава да кажем тук съкращаваме 50 човека, тук 20, а тук събираме драматичния и кукления театър в едно заедно с операта. Всички тези неща не са подложени на сериозен анализ с компетентните хора, които реално участват в правенето на българската култура. Това е ангажимент и на местните органи на самоуправление, но преди всичко на държавата. У мене остава впечатлението, че това, което се предприема като стъпки и действия спрямо културните институти и хората на културата, се прави встрани от тях, зад гърба им, въпреки тях и около тях. Тези, които реално създават българската култура и усещането ни за нация със значим принос, самочувствието на българина, са държани встрани от процесите, свързани с управлението на културата ни като цяло", категоричен беше Румен Петков. Той изрази и опасения, че при настоящето бюджетиране и предвид проектобюджета за следващата година ще се затворят голяма част от българските читалища. Ще имаме обездухотворени големи територии, цели групи общини, защото в момента културният живот в малките населени места е концентриран в читалищата, алармира Петков и предложи отделна среща с читалищни дейци, на която да бъдат дебатирани проблемите на непрофесионалните културни организации.

Владимир Гюров направи анализ на културните и творчески индустрии и мястото им в България, както и на проекта за Закона за сценичните изкуства. "Културата не трябва да бъде приравнявана към индустрията и да бъде оценявана по икономическа ефективност. Това е пагубно за нея. Разнообразните форми на културно изразяване трябва да станат публична услуга, достъпна за всички граждани и финансирана от държавата. Нека всички загрижени от бъдещето на културата да се обединим около мотото "Вън търговците от храма на културата", призова филмовият продуцент.

На срещата бяха поставени и проблемите на местните културни институти. Според директора на Плевенската филхармония Ивайло Атанасов най-важният проблем е липсата на стратегия в областта на културата, ясна визия и политика, координатор на която да бъде държавата. Шефът на Драмата Илко Иларионов определи началото на всички проблеми с недостатъчното финансиране. Според ръководителката на детски хор "Звъника" Ваня Делийска българският творец е станал непретенциозен към продуктите, които произвежда.

 

 

Иван Токаджиев, художник, бивш зам.-министър на културата:

 

Провокирането на конфронтации между гилдиите води до пагубни последици

 

"Сегашното състояние на българската култура е трагично. В икономическа криза едни изключително неадекватни действия по отношение на българските културни институти водят до непоправими последици за днешния и за утрешния ден на България. Чисто административни действия, проведени по изключително неправилен начин, водят до това, че творческият потенциал на България изтича. Заличаването на една цяла ниша - музикално-сценичното изкуство, принуждава добрите творци да напускат страната. Заиграването с отделни ниши и създаването на конфронтации между творческите гилдии и културните институти, пренареждането на приоритетите, ако въобще има такива у сегашните управляващи, водят до непоправими щети в духовната сфера на държавата. Не може да говорим за криза в културата и това да не се отнася и за образователната система. И обратно - проблемите в образованието да не преминават и в културните институти, които се зареждат с кадри от там."

 

 

Ангел Ангелски, зам.-председател на СБМТД:

 

Къщи много, няма дейност

 

"Културата е нещо, което навсякъде по света се финансира. В България се смята за излишен разход, от който всички искат да се отърват. През 1990 г. администрацията в България е била 8% спрямо всички държавни длъжности. В момента е 18%. Музикантите от 9 800 съюзни членове са се стопили на 2 500. Кой трябва да се реформира в този случай? Това стопяване на музикантите в България е следствие на три така наречени реформи. Какво се постигна с тях - най-добрите ни изпълнители са концертмайстори на световните оркестри. Втората линия останаха тук да се опитват да правят нещо. Но дойде следващият повей и се получи другата голяма диференциация - между общински и държавни културни институти и прилив от първите, които останаха по-ниско платени, към вторите. Културен институт не е сградата, а дейността. Къщи много, но няма дейност. Има осигурени средства, колкото да не затворим сградите. Културните институти осигуриха някакви пари за заплати, но нямат за дейност. Парадоксално е и, че колкото повече работят, повече влизат в задължения".

 

 

Христина Ангелакова, оперна певица:

 

Не познаваме реформаторите

 

"През последните години съжалявам, че съм се върнала в България и не останах в Италия. Повече от 100 г. българският оперен певец защитава българската култура по най-големите сцени в света. Няма афиш от Метрополитън до Ла Скала и Болшой театър, който да излезе без българско име. Гордея се, че принадлежа към този авторитетен списък на български оперни певци.

Трябва да се започне от национална стратегия за културата, от която да тръгне Законът за сценичните изкуства. Сега той се прави от адвокатска кантора, в която по израза на зам.-министър Тодоров "са много готини момчета".

Какво значи за българската култура една кантора от "готини момчета" да разчисти драмата в момента? Тук има специфика. А ние не познаваме хората, които правят реформата. Защо не се поставя на обсъждане този закон?.

В България вече е невъзможно да се направи една голяма балетна продукция от типа на "Лебедово езеро" или "Спящата красавица", защото не достигат артисти. Същевременно вече е практика музикалните институти да ходят на турнета с орязани състави, за да излиза по-евтино на импресариото. Това не говори добре за българската култура, но се налага".

 

 

Калуди Калудов, тенор:

 

Извършва се геноцид на духовността

 

"Най-напред се започна с осакатяването на институциите във всяка една област, преди да се започне диалог с хората, в който да се разбере от какво точно имаме нужда, от каква реформа, тъй като ако правим реформа, тя трябва да е насочена към нашия потребител. Ето защо това, което се направи в България, е един геноцид на българската духовност и мисля, че е време всички ние да се обединим. Ние трябва да застанем пред това правителство, да се хванем ръка за ръка, ако ще да ни строшат главите, но да кажем - ние имаме нужда от нещо повече в тази страна. България има нужда от истински българи, които ратуват за нейното бъдещо поколение. Реформата трябва да почне от нас самите. Да теглим към качествеността си, да не позволяваме в нашите институти да има хора паразити. Нуждаем се от вътрешна професионална отговорност на самите нас, а не от съкращаване на бюджета".

 

 

Партиен живот

 

Управляващите чистят всеки ден мюсюлманското име

 

Инна СТЕФАНОВА

Страната вече е в предизборна ситуация, искаме да видим натрупаните проблеми и така да построим концепцията си за предизборната кампания, каза в Плевен зам.-председателят на Движение за права и свободи Рушен Риза. На всички избори в демократична България ДПС е увеличавало гласовете си. Целта и за изборите догодина щяла да е същата - повече кметове по места, повече общински съветници. От движението държат да са по-често сред хората, да им казват какво правят, да разбират за проблемите им и така да усетят истинския пулс на избирателите. Според Рушен Риза в новата формация на президента Първанов не са канени членове на ДПС, а от движението все още нямат яснота дали предпочетените стоят в ляво или в дясно в политическото пространство.

"Българските избиратели и ДПС се обединяват около идеята, че България има крещяща нужда от реформи. Ако формацията на Първанов е това, което трябва за страната ни, движението ще я подкрепи", допълни народният представител Митхат Метин. Според него за държавата е добре двата избора - кметски и президентски, да са в един ден. Президентският вот щял да вдигне избирателната активност и така изборните резултати щели да бъдат по-обективни. Анализите според народния представител показват, че сегашното управление извършва безогледна политическа чистка. Вече не се назначавали хора с турско-мюсюлмански имена. Като пример посочи полицията, в службите на която от 65 000 само 120 души са с такива имена.

 

 

Хората на Томов щели да обновяват нескопосаната българска левица

 

Стефана МИХАЙЛОВА

Да обнови българската левица, която сега съществува в "нескопосан" вид в лицето на БСП и е погазила идеалите на своите бащи, е целта на партия "Българска социалдемокрация" (БСД). Александър Томов илюстрира думите си с въведения плосък данък, който според него е облагодетелствал само богатите в България.

През март социалдемократите влизат в предизборна кампания. Представителите им ще участват и в местните, и в президентските избори, каза в Плевен председателят на БСД. Конференция през пролетта ще уточни стратегията за механизма за избор на кандидати. Лидерът на БСД припомни, че на последния парламентарен вот партията му е подкрепила ГЕРБ. Грешката на сегашните управляващи според него е в това, че са оценили финансовото наследство от тройната коалиция неточно - то е било много по-малко от очакваното. Това е наложило актуализация на бюджета, довело е до съкращения, ударило е по обикновените хора.

Като бивш президент на ЦСКА Томов не пропусна да припомни, че по негово време червените са изиграли 70 мача и в 63 от тях са победили

 

 

върни се в НАЧАЛО