"BG Север" - брой 39 (12 ноември - 18 ноември 2010 г.)

ШАРЕНО


 

Васко Кръпката:

 

Преди 20 години си мечтаех за банани и цветни снимки

 

Рок и блус вдигнаха на крака публиката в боулинга

 

Кръпка блус бенд представи новия си албум Емигранти, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

В неделя боулинг "Галакси" в Плевен стана сцена на преброяване - колко са останалите живи рокаджии в града. Така определи срещата си с плевенската публика динозавърът на блуса и рокендрола Васко Кръпката, който преди концерта бе любезен да отговори на въпросите на "BG Север".

- Васко, каза, че имаш повод за почерпка. Какъв е той?

- Издадохме нов албум в края на юни - "Емигранти". Оттогава сме постоянно на турне да го представяме пред цяла България. Първите 1 000 бройки вече ми свършиха и поръчах още 2 000 тази седмица. Това е голям успех в така наречената криза. Аз пък казвам, че кризата се гони само с яки купони.

- На теб приисквало ли ти се е да се махнеш от България?

- Постоянно. И куфарът ми е постоянно стегнат. Много съм пътувал и навсякъде се чувствам емигрант. Понеже винаги съм се чувствал емигрант в България. Емиграцията е вечно състояние за хора като нас и аз съм щастлив, че го открих най-сетне и затова така си кръстих новия албум.

- В него запазвате ли досегашния си стил?

- В музикално отношение новият албум има едно чистокръвно буги-буги, един типичен класически минорен бавен блус, откровен рокендрол. Аз му викам даже дървен рок, щото всички в България свирят метъл рок. Новият албум си е същият, но е много по-добър.

- В групата ти има ли професионален музикант?

- От сегашната ми група, с която вече почти 2 години сме заедно - "Кръпка блус бенд", никой не е стъпвал в музикално училище. Само аз съм от София. За това време не съм разбрал как сме минали 100 000 км. Пише го на километража на буса.

- Рокендролът жив ли е още?

- За първи път се замислям по този въпрос, защото през живота си по-живо нещо от рокендрола не съм виждал. Почитателите на рокмузиката в тази държава са най-свестните, най-яките копелета, които познавам. Рокендролът не е умрял, но доста от почитателите му са умрели, заспали, пенсионирали са се, предали са се. Призовавам всички, които не са впечатлени от посттекезесарската субкултура "за крадец не ставаш сине, ти си будала" и други подобни духовно извисяващи послания, всички онези, които се страхуват, че дъщерите им на 15 г. изглеждат като модели на плейбой, да се замислят малко и да подкрепят другата българска музика.

- Изкушавал ли си се от политиката?

- Не са ми предлагали да влизам в политиката. Пеейки по митингите, при мен са стояли много известни личности, но аз не съм чукал на техните врати, защото съм бил там заради музиката и свободното слово. Даже в материално отношение тогава си мечтаех да има банани и цветни снимки. И да мога моите албуми да си ги сложа на пазара.

- Като свърши бирата, какво правиш?

- Минаваме на домашна ракия, после на домашно вино.

 

 

Като няма грозде, ракия става и от... шоколадови бонбони

 

Ягодка ГРАДУСОВА

Френската кралица Мария-Антоанета е известна с две неща - с фразата: kато нямат хляб, да ядат пасти, произнесена по повод бедността на френския народ, и с това, че малко по-късно същият народ я остави без глава. В условията на тежка криза в България, в Тръстеник се намери човек, който перифразира кралицата. Като няма грозде, си правя ракия от шоколадови бонбони, заявил на мегдана местният шегаджия Герой Паунов. Герой бил наречен, тъй като се родил в годините на героите на социалистическия труд. С изявлението си обаче Геройчо шашнал съселяните си, които се тюхкали, че освен всичко друго, тази година като нищо остават и без ракия заради лошата реколта на гроздето. След като обявил, че вече е наредил шишетата с огнена вода от шоколадови бонбони в мазето, Герой бил обвинен в откровена и груба лъжа и манипулация на съселяните си. Ей сега ще ви донеса едно шише, разярил се той и хукнал към дома си. Само за няколко минути площадът се напълнил с мераклии да видят дали и този път Геройчо ще избегне публичния линч заради шегите си. Не след дълго обаче той се появил и действително носел бутилка. Освен малко по-тъмния цвят, друго нищо не притеснило съгражданите му. Първи се престрашил да опита новото питие Жоро, пръв приятел на Герой. Жоро подходил към новата напитка плахо, помирисал шишето, леко опитал, след което отпил малка глътчица. Мъжете на площада проследили с очи подскока на адамовата му ябълка и чакали мнение. Жоро примляснал с устни и погледнал дяволито към публиката. Е? - в един глас попитали мъжете. Тва е страшно бе, ракийка, ама с шоколадов вкус, май на и на ягода има нещо, отсякъл дегустаторът. На ягода, щото бонбоните са с пълнеж, обявил гордо Герой. След което разяснил на събранието произхода на ракията. "Зет ми нали работи в една шоколадова фабрика. И имало много брак - смачкани бонбони, такива разплути. Чудили се там какво да ги правят и той прочел някъде, че стават за ракия. Та ми се изтърси с един камион и аз ги направих. Първо не вярвах, че ще се получи, ама взе, че стана", обяснил Герой. След което шишето бързо минало от ръка на ръка, а мъжете дружно заключили, че ако министър Найденов реши да въведе марка "Българска ракия", то на Тръстеник се полага да си има своя собствена - "Шоколадова тръстенишка".

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За полицая, но и за нашата милиционерщина

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Полицейските стачки?! Никога не съм се чувствал така раздвоен. А какво си мисля? Мисля си, че когато студентът стачкува, той, освен за себе си, стачкува за бъдещето и внуците ни. Когато учителите стачкуват, стачкуват, освен за себе си, за настоящето и за децата ни. Когато лекарите стачкуват, стачкуват, освен за себе си, и за здравето ни. Разбира се, ако нещата са идеални, ако исканията са коректни, ако недоволствата са основателни, а последното при всички случаи, поне у нас, винаги е било факт. Когато полицаите стачкуват, стачкуват, освен за себе си, и за всичко онова, за което стачкуват и останалите. Без да пея химни за "нашата полиция", го пиша. Няма да пея химни и като напиша още, че откакто държавността съществува, за пазителя на реда е нямало ден, нямало е нощ, нямало е работно време, лоши и добри атмосферни условия, той не живее нормално, той се сблъсква с ненормалното, той е винаги под риск, вижда и знае неща, които на обикновения човек приличат на черни кошмари, а обикновено за благодарност получава само ругатни, псувни, мислят се вицове, мислят му се прякори и често при смяната на държавна или административна система трудът и усилията му през годините се обезценяват. И не пиша за герои от метал и процесори, а за човека като всички нас, който го боли като всички нас и се радва на неща, които радват всички нас. Все го ругаем, а все се нуждаем от него. Ясно е, че неговите искания засягат всеки един от нас. Особено в условията на криза, защото условията не са нормални, а тогава избива най-истинското у човека, най-възвисеното, но и най-низкото, често животинското. Освен нашите си проблеми, напоследък си имаме и внос от съседите. Гръцките анархисти явно не се шегуват. А широката ни общественост явно не е подготвена за адекватно отношение към терористични актове. Свикнали сме с измамното спокойствие, от много поколения насам. Не сме едра мишена и - Слава Богу, чуждо ни е това, което познават в Испания или Ирландия, в Израел или САЩ, в Русия или Турция и в десетки други страни, а подготовката, която има тяхната общественост, се плаща с кръв, много, много кръв. И за да избегнем тези от скъпи, прескъпи уроци, можем да се молим на Бог, но освен на него, да се осланяме и на полицията. Но това, че тя е най-добре финансираната институция, не е непременно решение на всичките й проблеми. Друго обаче ме задави и ме накара да си припомня за всички "подвизи" през годините на наши родни "полицаи". Стачките текат, а в това време - отново полицейско насилие. Този път много брутално. Травмите на момчето, работещо в рецепцията на един хотел, заподозряно в съучастие за откраднати хиляда лева от стая, отведено от полицията за разпит, личаха и от телевизионния екран. Какво е било наистина, за да припадне жена му, след като са го пуснали от участъка, не пожелавам на никого да разбере. А случаите за нашенска родна милиционерщина в последните месеци толкова зачестиха в публичното пространство (а колко не са стигнали до него), че дори, зачитайки работата на полицая, заради тези случаи не може човек да не прояви съмнения и да бъде докрай солидарен с исканията на тези, от които все пак има нужда.

 

върни се в НАЧАЛО