ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ


 

Детските страхове - нормални и неразбираеми за възрастните

 

Дали са рационални, или не - първо това трябва да установят родителите

 

Страхът е една от най-рано преживяваните емоции. Всички събития или ситуации, насочващи към някаква опасност, могат да породят страх. Страхът може да възникне, когато събитията не протичат по очаквания начин като последователност, място, време. Страхът се появява и от различни несъвпадения. Когато детето расте, то опознава близката среда около себе си и развива очаквания спрямо нея. Появата на неочаквано събитие или на такова, което не отговаря на очакванията, може да породи страх.

Детските страхове са чести и напълно нормални, дори когато изглеждат неразбираеми за нас, възрастните. Кое дете не се е страхувало от тъмното, от животно или пък от отсъствието на своите родители? Наличието на страховете е естествена част от детското развитие, от порастването. Страховете са различни, в зависимост от етапа на развитие, в който се намира детето.

Функцията

на страха е

да ни защити от излишен риск и да ни изведе от опасността. Да се възпитава дете, което не се страхува от нищо, не е най-добрата перспектива. Добрата идея е да съществува баланс между обяснението за страшните и нестрашните неща. Най-податливи на страхове са прекалено обгрижваните деца. Светът за тях се превръща в страшно и враждебно място. Иначе защо възрастните ще ги пазят на всяка крачка? Ако непрекъснато повтаряте на детето да внимава, постоянно му напомняте, че може да си причини болка или да се разболее, то ще започне да усеща неизбежна опасност от обкръжаващия свят и ще стане твърде боязливо и страхливо.

Детската психика е крехка и лесно наранима. Много често родителите не си дават сметка за това в ежедневието. Детските страхове са нещо изключително важно и не бива да бъдат пренебрегвани с идеята, че ще отминат с времето.

Възможно е те да приемат част от страховете от самите нас, техните родители. Ако майката се страхува от кучета, много голяма е вероятността и детето да изпитва страх от тях. Силната тревожност на майката, която вижда потенциална опасност във всичко около своето дете, е възможно да формира у детето боязън и прекалена предпазливост.

Ето някои от най-типичните детски страхове:

Страх от раздяла с родителите. В момента на раждането си бебето започва да се страхува от раздялата с майката. Играта на криеница, когато майката се крие зад дивана, а след това се появява, може да помогне на детето да се справи с опасенията от изгубването на мама. За да се намали страхът от чужди хора, е най-добре детето да не се оставя само с непознати, а ако имате гости, вие трябва да бъдете в близост до него. Около 3-годишна възраст детето вече е готово да понесе раздялата и се чувства добре в детската градина.

През първата година от живота си детето

се страхува

от различните

предмети,

които го обкръжават (стълби, животни, всевъзможни препятствия). Детето усвоява нов опит, който му е необходим, за да се справи със сложните и опасни ситуации в бъдещето. Родителите трябва да обръщат особено внимание на поведението си по отношение на страха на детето в различните ситуации.

Страхът от свикване с гърнето и подобните страхове (от подстригване, от изрязване на нокти) възниква през 2 - 3-ата година. За този период детето смята, че урината и мръсотията, с които то се разделя, са неразделна част от него и фактът, че тези части изчезват в тоалетната чиния могат да бъдат причина за силни преживявания. Можете да играете на игра, в която любимите играчки също "сядат" на гърнето - това ще избави детето от излишните опасения.

Страхът от клоуни и маски се появява на 3-ата - 4-ата година, когато активно се формира детската фантазия. Измисленият персонаж може силно да изплаши детето. За да възпрепятствате развитието на този страх, вие трябва да водите по-често детето на куклен театър, да му устройвате детски карнавален празник с различни костюми и маски: детето трябва да се убеди, че под маската не се крие чудовище, а това е само преоблеченият татко или съседката.

Децата сънуват

страшни сънища

на възраст 3 - 5 години. Сънувайки кошмарния сън, те не искат да спят или отлагат момента на лягане за сън (молят за вода, отново посещават тоалетната или искат да им се прочете приказка). За да се избегнат страшните сънища, предложете на детето да си "поръча" хубав сън. Нека да нарисува рисунка или заедно напишете бележка, която то трябва да си постави под възглавницата. Преди сън можете да прочетете на детето забавна приказка, а след това го завийте, заедно с любимата му играчка.

Страхът от чудовища и тъмнината е резултат от чутите истории и приказки, пълни с детайлни описания (вълкът изяжда бабата и Червената шапчица, Снежанка е отровена от злата мащеха и т. н.). За детето всички чудовища трябва да бъдат безопасни, слаби или добри. То трябва да повярва в своята сила, храброст и безопасност. Магическите играчки (меч, вълшебна пръчка) могат да подкрепят увереността на детето. И тъй като всички чудовища живеят на тъмно, под леглото или в гардероба, можете да не затваряте плътно вратата или да оставате включена слаба светлина.

Страхът от лекари възниква след някаква неприятна или болезнена процедура, когато детето разбира предназначението на инжекциите, скалпела и другите медицински инструменти. Репликата "Лекарят няма да ти направи нищо лошо" обикновено има противоположен ефект - детето засилено мисли за предстоящата болка. Освен това е важно никога да не заплашвате детето с лекарите!

До 5-годишна възраст децата

се страхуват

от животните,

а най-много от кучетата. За да преодолеете този страх, водете разговори с детето за добрите кучета. Разкажете му как те помагат на хората и как трябва да се общува с тях. Родителите първи трябва да се справят със своята неприязън към животните, ако изпитват такава.

4 - 5-годишните се сблъскват и с друг характерен страх - дали винаги мама и татко ще бъдат до тях.

Липсата на родителите безпокои децата още с раждането им, но тук става въпрос за нещо по-специфично. Става въпрос за

страха

от изоставяне

или смърт.

Обикновено доста деца на тази възраст знаят, че на света се появяват бебета, че порастват, стават възрастни и накрая отиват на небето или просто изчезват. Зависи от родителите точно каква идея са представили и обяснили пред детето. Това е и периодът на безкрайното задаване на въпроси. Така че очаквай много от рода на "Какво е да умреш?", "Какво е завинаги?", "Къде отиваш после?" и други подобни. Но най-обезпокоителното за едно детско съзнание е идеята, че някой ден в възможно мама и тате да ги няма, това създава огромен страх и тревога в детската душа.

Толкова въпроси, които вълнуват детето и на които не винаги е лесно да се отговори. На детето все пак може да се обясни, че неговите родители наистина ще умрат един ден, но след много време.

Страх от училището. Все по-често срещан, този страх всъщност се появява още при тръгване на училище. Родителите инвестират толкова много в успеха на тяхното дете, а и самата образователна система налага такова темпо, че някои деца при мисълта за училището започват да изпитват страх, който може да продължи до края на ученическите години. Ако този страх стане непреодолим, причиняващ кошмари, безсъние, дори гадене или стомашни болки, не се колебайте да потърсите помощта на психолог.

Всички тези страхове няма да отшумят с отминаване на детството, но в атмосфера на разбиране и без драматизиране няма да прераснат във фобии в по-зрялата възраст.

 

 

Съвети от Зигмунд Фройд до Тери Пратчет

 

Как да подкрепим малчугана си

 

Когато детето се страхува, първото нещо, което всеки родител трябва да установи, е дали страхът е реален или ирационален. Реалният страх е страх от нещо, което реално и често непосредствено застрашава детето - друго дете, пуснато куче, стръмен склон и т. н. Ирационалният страх е страх от нещо, което според детето го застрашава, но всъщност няма факти, които да покажат, че това е така. Такъв е страхът от тъмното, куче с намордник и каишка (или от кучета по принцип), от бури и светкавици, от публична изява, от изчервяване и др.

Реалните страхове са здравословни. При тях нашият мозък оценява заплахата и собствените ни сили да се справим с нея. Ако оценката е, че нямаме сили, страхът ни кара да се отдалечим от източника на опасност. Подкрепата при реалните страхове е чисто физическа - застанете между детето и кучето, хванете детето за ръка или пък го прегърнете, за да се успокои. Добре е по-късно да обсъдите застрашаващата ситуация с детето и да потърсите стратегия за избягването й (но не на всяка цена).

Истинските проблеми създават ирационалните страхове. Те са истински за децата, т. е. детето преживява заплахата като реална и мобилизира сили и енергия за защита. Но тъй като няма истинска заплаха, то и защитата е неистинска. Децата започват да се държат неадекватно, да изтощават себе си и околните.

Според психоаналитичния поглед страховете са свързани с емоционалното развитие на детето. Страхът от изчервяване, например има в основата си преживяване на чувство за вина. Страхът от буря, светкавици и други стихийни бедствия е страх от загубата на контрол и в крайна сметка страх от изоставяне. Страхът от кучета е най-често сексуален страх, свързан с лошо разрешаване на задача от възрастова криза.

Важното за родителите е, че тези страхове у децата им са сигнали за влошена емоционална връзка. Това, което може да се направи, е да се подкрепи детето на емоционална основа - не да се укорява за страха, а да му се отправят послания, че мама и татко винаги ще са близо до него, че ще го обичат и подкрепят. Ако страховете са много силни и продължават дълго време, е необходимо да се потърси професионална помощ, преди те да са се превърнали във фобийни страхове.

Един друг подход е подходът на Сюзън Стохелит (героиня на Тери Пратчет). Приемете ирационалните страхове като реални и изработете реални защитни средства срещу тях. За чудовищата могат да се направят капани от кашон, канап или каквото друго ви хрумне. Едни наши приятели чудесно използват парадоксалния подход за преодоляване на страха от тъмното. Те са успели да договорят с дъщеря си, че чудовищата се страхуват от... тъмното. Така че, ако се притесни, достатъчно е да загаси лампата.

Този подход е свързан с много обяснения и разговори с детето. Капаните ще "работят", но е необходимо да се открие и затвори "входа", през който страховете идват. Това може да стане само ако откриете какво създава чувство за несигурност у детето и му дадете онази емоционална подкрепа, от която се нуждае.

 

Уважаеми читатели,

вашите въпроси може да задавате

на екипа на Семейно-консултативния център:

Димитър Грънчаров - координатор,

Валерия Симова - психолог,

на адрес: гр. Плевен, ул. Панега 28А, ет. 2,

тел. 803 474, e-mail: SKCPleven@yahoo.com

или на адреса и телефона на вестник "BG Север".

 

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ