ТЕМА


 

 

Абсурдните реклами

 

Рекламата (латинското reclamo - "извиквам") е разпространявана във всякаква форма и с всякакви средства привлекателна информация относно физическо или юридическо лице, стока, идея или начинание, която е предназначена за определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към въпросните лица, стоки, идеи и начинания, така че те да могат да се реализират. Рекламата е комуникация, чиято цел е да информира потенциални консуматори относно продукти и услуги, както и начина, по който да се придобият и използват. Методите за рекламиране са различни - от устната и скритата реклама, през традиционната в медиите и по-модерният й вариант в интернет, до билбордове, надписи или изображения по стени и покриви на жилищни сгради, по превозни средства, на листовки...

Според Стюард Брит "търговията без реклама е все едно да намигнеш на момиче в тъмното и да чакаш да ти обърне внимание". В процеса на многовековното развитие на рекламната дейност са се сформирали множество форми, видове, начини и средства за въздействие върху действителните и потенциалните купувачи на вътрешния и външния пазар.

Рекламните средства в своята същност не са плод на модерното време. Най-простите форми на търговската реклама са съществували още преди нашата ера. За такива свидетелстват например разкопките на Помпей, където са намерени обяви за публични търгове, за игри на гладиатори, за изгубени и намерени вещи и други .

През Средновековието въпреки затвореното натурално стопанство на феодализма рекламата макар и бавно получава по-нататъшно развитие. През този период все още приоритет има устната реклама, която се извършва както от непосредствените продавачи, така и от специални търговски глашатаи. Фирмите на магазините вече са били комбинирани с изобразен предмет и надпис.

Рекламата получава голямо развитие след откриването на книгопечатането от Гутенберг (1438 г.). Много скоро се получават първите печатни листовки, каталози и афиши. През 1631 г. във Франция се появява първата вестникарска обява. В столицата на модата - Париж, се създават и първите рекламни агенции, както и витрините на магазините и специализираните рекламни издания.

Най-широко разпространение рекламата получава през периода на капитализма, когато се превръща все повече в свързващо звено между продавача и купувача, без което трудно се прониква на пазара в условията на свободна търговия и конкуренция.

Мотивираната необходимост от реклама я прави по-агресивна и това води до нейното регламентиране. Първият Закон за рекламата от 1891 г. е създаден в Германия .

През 1920 г. в Питсбърг се поставя началото на радиорекламата.

Световната криза през 30-те години на ХХ в. унищожава по-голяма част от рекламните агенции. Налага се коренна промяна в рекламата като фалшивите послания се заменят от добре подготвени и провеждани рекламни кампании, обръща се внимание на цялостния рекламен стил. Настъпва ерата на продажбения маркетинг, при който всеки производител се стреми да реализира продажби чрез демонстрации, дегустации, отстъпки в цената. Необходимостта от научен подход при организиране на рекламните дейности налага тя да се преподава като научна дисциплина в най-елитните университети - Харвард, Сорбоната и други.

Нов силен тласък на рекламата след Втората световна война дава научно-техническата революция - телевизията, лазерните принтери, компютърната графика и други. Бързото развитие на технологиите в днешни дни наложиха електронната търговия и рекламирането в интернет.

 

 

Плевен

 

Фалирала банка обещава сигурност в бъдещето

 

Надпис примамва клиенти да си купят от несъществуващи вече колбаси

 

В центъра на Плевен още стои рекламата на продадената 2000 г. Стопанска банкаМая ПАСКОВА

Огромни надписи на несъществуващи вече или променили дейността си фирми, "красят" фасадите на сгради в центъра на Плевен. Това може да се установи с целенасочена разходка на погледа още по площад "Стефан Стамболов". Срещу входа на театъра огромен ръкопис гласи "Стопанска банка - сигурност в бъдещето". В кое бъдеще и колко напред са гледали съставителите й, не е ясно, защото още през 1996 г. трезорът беше обявен под специален надзор, а през 2000 г. - продаден. Но така или иначе в морето от банки едва ли има такова голямо значение за клиентите, че зад написа не могат да изтеглят кредит, а да си купят кожено палто или парфюм, например. Също неясно е и посланието за приемателите на рекламни съобщения, които на път за парк "Кайлъка" опират на блок с надпис "Вега". Откъде и на каква цена те могат да си купят обувки от известната през соца обувна фирма не става ясно. Някой заблудил се клиент пък, подведен от все още набиващата се на очи реклама, може да потърси саламите на фирма "Тоникс". Факт е обаче, че дружеството затвори базата си още през 2006 г., защото не успя да я приведе във вид съгласно евростандартите.

В стремежа си да бъдат оригинални, някои предприемачи постигат комичен ефектСпоред маркетингови специалисти, за да се запомни марката трайно, се изисква отделните късове от информация да бъдат обединени от един "гравитационен център" - марковото име. За да се поддържа обаче активна в паметта (а значи и да бъде причинно активна по отношение на потребителските действия) на марката е нужно постоянно напомняне. Добре известно е, че нещата се запомнят, съхраняват и достигат в паметта чрез асоциации на съзнателно или подсъзнателно равнище. В такъв случай, ако някой по-предприемчив производител пусне на пазара продукция със същия или подобно звучащ и изглеждащ фирмен знак, ще си спести огромна сума от въвеждаща реклама. Възниква обаче и друг въпрос - кой в случая си плаща за рекламна площ на общината.

С Наредба № 4 на общинския съвет в Плевен за търговската и рекламна дейност на територията на Плевенската община, приета през 1996 г. с последни изменения от 2001 г., се уреждат редът и условията за разпространяването на информация със средствата на външната реклама, надписите и информационно-указателните табели на територията на общината. В нея се определят и понятията, които по своя смисъл са рекламиране на фирма или дейност и които подлежат на съответното таксуване в полза на общинския бюджет според тарифите в Приложение 1 към наредбата. Външна реклама са всеки текст, обемна форма или изображение, предназначени да информират обществеността или да привличат нейното внимание с търговска цел; надпис - всеки текст, обемна форма или изображение, закрепени върху сграда, свързани с функцията на даден обект в нея; Логото на известната в близкото минало обувна фабрикаинформационно-указателна табела - всеки текст, обемна форма или изображение, указващи близостта на една сграда или терен, където се извършва определена дейност; рекламни материали (знамена, транспаранти) - надписи и информационно-указателни табели с временен характер. В наредбата се уточняват и начините за придобиване на разрешение за поставяне на външна реклама, както и органите, които следят за спазването й и имат правомощия да санкционират нарушителите. Така лицата, монтирали реклами на терени, имоти или съоръжения, които не са общинска собственост, но неплатили цена на правото на поставяне на общината се наказват с глоба от 150 до 200 лв., а при повторно нарушение глобата е от 300 до 500 лв., като на наемодателя се налага санкция от 50 до 100 лв. Никъде не се споменава обаче, ако фирмата фалира, кой поема разходите за наем и кой отнася глобата.

Други рекламни табели, които иначе не биха ни направили впечатление във все по-латинизирания ни език, са тези от карикатурни комбинации на български и английски думи. Въпреки че пак според наредбата на общинския съвет всички надписи и информационно-указателните табели е задължително да бъдат изписани на български език, с изключение на запазена марка или фирмен знак на фирми с доказана международна популярност. В случаите на изключение е задължително да присъства и текст на български език. Явно "световно известният" ресторант "Freedom клуб" не се нуждае от превод на български, а наредбата е интерпретирана свободно - 50 на 50. Или пък свободата идва от сградата, в която се помещава и кметското крило, под което се подвизава като партиен клуб.

 

 

ловеч

 

Логото на пирамидата Лекс стряска стотиците ужилени

 

Мира ГАНЧЕВА

Огромното лого на пирамидалното акционерно дружество "Лекс" все още "краси" фасадата на централна сграда в Ловеч и навява мрачни спомени у стотиците ужилени от хитовото навремето дружество. Босът Георги Аврамов, популярен като Жоро Лекса, в началото на 90-те години на миналия век пусна акции на своята фирма и започна да изплаща дивидент на три месеца. При това даваше сериозни проценти - конкурентни дори на силните тогава варненски пирамиди. Акциите се търгуваха на функциониращите по свои собствени правила фондови борси в страната и под натиска на големия дивидент цените им постоянно растяха. Към средата на 1995 г. бе достигната единична цена от 220 лв. и когато всичко изглеждаше розово за акционерите, започна трагедията.

Първо се появиха съобщения за изчезването на кораб с арматурно желязо от Украйна, купено от "Лекс" и непристигнало във Варна. После стана ясно, че търговският директор на дружеството е избягал с парите от сделката. Аврамов спря да изплаща дивиденти и цената на акциите започна бързо да намалява. За няколко седмици лутане между слухове, оптимизъм и песимизъм стойността им стигна до 4 лв. - цената на билетче за градския транспорт по онова време в София. В паниката изгоряха повечето от акционерите - закупените от тях акции на цени над 200 лв. се обезцениха почти до нулата. Повечето продадоха книжата си. Единствен изкупуваше Георги Аврамов, но чрез подставени лица. След като събра над 200 млн. лв. и си върна обратно издадените акции, продадени на цени от 100 до 220 лв., той просто изгори книжата и ликвидира фирмата. Чиста работа - никой не можеше да го съди за измама, тъй като почти всички продадоха акциите си, обзети от паника при очертаващата се загуба.

От Георги Аврамов и пирамидата му "Лекс" днес не могат да се открият и следи. Справка във фирмените регистри показва, че на лице с името на бившия собственик на "Лекс" не се водят никакви дружества.

 

 

ВИДИН

 

Мучаща крава иска доилен агрегат от Селска мъка

 

Теменужка ИЛИЕВА

Старите видинчани помнят имената на някогашните магазини, ателиета, фирми. Днес те звучат странно като "Целокупна България" например. Имало е и кафене "Независимост". Магазинът за селскостопански стоки - плугове, брани, чесала, се е наричал "Глиган". Шопът за шапки е бил "Борсалино", а за обувки - "Париж". Вехтошари са кръщавали схлупените си магазинчета "Бедно детенце" и "Старата ракла". Това е било преди 60 и повече години. По времето на комунизма Видин е имал сладкарница "Москва" и ресторант "Волга". А днес?

Днес имената на фирмите са образувани от първите букви на личните имена на членовете на семейството, от първите срички на двамата съдружници или от глупавите хрумвания на начинаещите бизнесмени. На някои не им липсва чувство за хумор и го използват при кръщаването на фирмите си. Като "Ембарго комерс". Човекът спечелил парите за започването на бизнес от търговия с бензин в резервоара на моторетката си по време на ембаргото над съседна Сърбия и с основание иска в името на фирмата да заложи произхода на първите й пари. Магазинът със селскостопански стоки, който се намира в центъра на Видин, се нарича "Селска мъка". На рекламата му е нарисувана мучаща крава, а под нея пише: "Искам доилен агрегат". Магазинът е на фирмата "Братя Милчеви".

В село Връв има кръчма "Последен грош". Вратата й отдавна е окована в дъски, собственикът на заведението отдавна е фалирал, но надписът е останал. По стените на оцелели стари стопански сгради още се четат лозунги от предишното време: "Строителството - всенародно дело" или "Мир, свобода, социализъм".

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Азис вече не гледа от билборд, сега се блещи Митьо Пищова

 

Кремена КРУМОВА

Най-големият проблем във Велико Търново е печатната реклама. Особено за празници или предизборни кампании градът заприличва на дрипа, казват от ОП "Реклама". Афишите след празника на 22 септември още се веят от някоя стена. На места дори продължават да ни гледат все още и физиономиите на кандидат-кметове. Типичен пример за това е Митьо Пищова, който "съблюдава" я с нарисувани мустаци, я с очила.

Но проблемът не е само в това. Редовно "лепачи" се изчакват и на още незасъхналото лепило от предишния плакат лепват друг. Че минават и по пет - шест пъти, за да прелепят. Така се наслояват прекалено много хартии. Затова от ОП "Реклама" имали идея да се направят витрини, каквито има в Париж, в които да се слагат 20 - 30 афиша за няколко дни и да се плаща определен наем на фирмата, която ще държи витрините. Хем по-чисто, хем по-удобно. "Но, не. Нали трябва да печелят печатниците, които ще направят 10 000 бройки, а не само 20 - 30. Така че засега идеята на този етап е висяща", казват още от общинското предприятие.

Сред най-пресните случаи на бърза намеса на рекламните за скандален билборд е този с еротичната фотография на фолкпевеца Азис и Китаеца. Хомофотосът бе анонс на вечерно шоу по новата телевизия "ТВ 2. Преди четири години пък общинската фирма свали еротично пано с красиво женско дупе с бикини, което бе реклама на бельо. Твърде голямо, паното бе и на централно място - пред погледите на хиляди минувачи и посетители на търговския център "Искра" в града. Друг екстравагантен дизайнер пък бе решил да поиска от рекламните и да постави три билборда около паметника "Майка България". На Царевец още не са искали, казват с усмивка от ОП "Реклама".

 

 

 ГАБРОВО

 

Табела Подараци още краси центъра

 

Мариана ДИМИТРОВА

Всеки град си има по някой и друг "шедьовър" на рекламна или указателна табела, които се превръщат едва ли не в част от визитната картичка на населеното място. И Габрово не прави изключение. Освен разноцветните и привличащи реклами, в града могат да се видят и доста неграмотни надписи. По една от централните улици, по която дневно хиляди хора търкат подметки, с големи букви се мъдри табела на магазин с надпис "Подараци". Не е ясно дали собственикът му е неграмотен или тоя, който я е правил, но е факт, че от години тоя надпис още виси над магазина.

Доскоро честа гледка в града на Рачо Ковача бяха и рекламните надписи изцяло на латиница. С общинска наредба за рекламната дейност обаче местното кметство се помъчи да въдвори някакъв ред в безумния рекламен хаос. Задължиха собствениците на магазини да поставят рекламните си табели и на български. Остана да виси като че ли в пространството въпросът как може на български да бъдат изписани фирмени надписи на коли, които са оригинални и не могат да бъдат заменени с кирилица. Освен въпроса и табелите на латиница продължиха да си висят над магазините.

Малка разходка из Габровска област показа, че и в други градове в региона ситуацията е горе-долу същата. Като една указателна табела в Трявна например. Някой зевзек решил да изтрие част от буквите по нея и резултатът е комичен (виж снимката).