СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                      ШАРЕНО                              "BG Север" - брой 38 (2 - 8 ноември 2012 г.)


 

Васко Кръпката:

 

Не ми пука колко фенове имаме, знам, че ще ни учат в пеенките

 

"Подуене блус бенд" за пореден път доказа, че рокендролът е млад

 

Всички нови и стари парчета бяха изпети заедно с публиката, сн. авторът

Вяра ЦЕНОВА

Че рокендролът винаги е млад и че независимо от кризата, времето и обстоятелствата всичко може да се превърне в блус, доказаха за пореден път Васко Кръпката и неговият "Подуене блус бенд". Бандата си върна предишното име, след като в нея от Америка се завърна барабанистът Емил Тасев. Останалите са Красимир Табаков - китари, и Смилен Славщенски (Мистър Сми) - бас, заедно с Васил Георгиев - Кръпката - вокал, хармоника, китара и не на последно място основател, вдъхновител и шофьор. С него разговаряме буквално на един дъх разстояние от началото на концерта им в "Галакси боулинг".

- Васко, кой ти шие кръпките на дънките?

- Винаги съм си ги правил аз. Онези с многото кръпки брат ми ми ги подари през 1977 г. от Кореком. Те са легендарни и си ги пазя.

- Преди две години ми каза, че си дошъл да преброиш феновете. Колко очакваш да са тази вечер?

- Отначало много се вълнувах, седях отстрани, гледах, заничах зад завесите да видя идват ли хора и какви хора идват на нашите концерти. Вече не ми пука колко хора ще дойдат. Знам, че нашата музика ще се изучава в пеенките.

- Правиш предаване за млади рокмузиканти. Защо всички се кръщават и пеят на английски?

- Аз също нямам отговор. Една от причините да направя това тв предаване е точно тази - искам да разбера тяхното мислене. И не го разбирам. Може би отговорът е, че за тях е важно да пробият извън България. Но тогава пак само мен ще ме канят на бирфест в Пазарджик или на купони по клубовете в цяла България. Четвъртък, петък и събота ние сме по участия. Харесват ни, защото правим музика на български, весели парчета, нови, стари. Хората ги запяват и се радват. Питам се, защо младите не се учат от това нещо. За да пееш на английски трябва да имаш много добро произношение. Което в 90 процента от случаите липсва. Имам случай с един китарист в предаването ми. Аз го питам на: Where did you learn your English? (Къде научи своя английски?). А той ми отговори на немски. Това е странно. Но според мен причината е, че сме големи дупедавци. Никой от Европа не ни кара да си сменяме по няколко пъти номерата на колите, например. Европа изобщо не ни е виновна за много неща, за които ние я обвиняваме.

- Вярваш ли още в синята идея?

- Този въпрос съм го забравил. За мен синя идея значи да съм свободен, да имам собствено мнение и ако то не съвпада с мнението на властта, да не съм въдворен в някой лагер. Така че смятам, че синята идея се е осъществила на сто процента. Аз имам право на мнение, на глас, на пътуване без виза. Мога да заявя по медиите, че не харесвам управлението на Бойко Борисов, че мутрите в България са най-отвратителното нещо, което ми се случи през тези години и няма да пострадам за това. Аз имам право на мнение. Въпросът е кой слуша това мнение. Хората не се събудиха, а ги приспаха двойно и тройно повече, отколкото аз съм очаквал. Това се размина с моите очаквания през последните 23 години. Аз не съм си представял, че синът ми няма да ходи в казарма. И съм много щастлив за това. Не съм очаквал, че западните коли няма да бъдат облагани с мито. Исках да има банани целогодишно и цветни снимки, както сигурно съм ти казвал и преди. Не съм си представял, че ще имам интернет в джоба си и в момента ще се обадя на дъщеря ми, която е в Ню Орлиънс, тя ще ходи по Бърбан стрийт, ще ми разказва и аз ще я виждам наживо. Виновни са приспивачите, не хората.

- Ако България беше блус, как щеше да я изпееш?

- България е блус и аз пея за това. Най-новата ми песен се казва "Дивите цветя" и тя е за хората, на които им трябват трудни условия, за да станат по-силни. Пожелавам на всички да им бъде трудно, за да бъдат силни.

 

 

Симона и Поли в любима целувка, сн. личен архив

Симона и Поли в любима целувка, сн. личен архив

Папагалът Поли ненавижда командата Махни се оттук!

 

Инна СТЕФАНОВА

Хвъркато, излюпено с недъг - долната човка по-дълга от горната, вече дванадесета година шашка стопаните си с особените си привички. Папагалът Поли, както го кръстили, и досега "строява в две редички" стопанките си - Симона и нейната майка. Единственият мъж в къщата никога не е стъпвал в клетката, твърдят те. Папагалът с обратна захапка неизменно заспивал и се събуждал в единия ъгъл на холската секция, а когато дамите седнели, за да се хранят край масата, заставал на своето си място, на което винаги били предварително сервирани любимите му манджи.

"Любимите на Поли манджи са белият ориз на фурна и пълнените чушки. Последните той похапва с такъв апетит, че за да обере целия пълнеж, напъхва главата и тялото си в чушката докато накрая започне да се подава само опашката. За закуска предпочита бухтички и пържени филийки", разказва Симона.

Най-непреклонно било пилето, когато сутрин решавало, че вече е време да разбуди останалите. То кацало на главата на Симона или на тази на майка й и започвало внимателно с човка да отваря клепача ту на едното, ту на другото им око. Любимото изречение на Поли вече дванадесета година е: "Целуни ме!", а командата, която ненавижда - "Махни се оттук!". След нея той дълго оставал сърдит - разхождал се нервно по ламината в хола и крещял на своя си език или просто кацал на секцията и оставал с гръб към стопанките си часове наред.

 

 

 

НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

Кой е лошият материал

 

Стефан КРЪСТЕВ

Какво разбира "обществото" под паразитизъм? Лично не бих употребил думата "общество", но няма значение какво разбирам аз под "общество", а какво разбира "обществото" под паразитизъм. Разходете се из мрежата или се вслушайте какво говорят хората около вас - на съседната маса в кръчмата, на пейките пред блока. Или, без да се дразните на потока глупости, които всяка сутрин изливат родните ни политици в сутрешните блокове, забележете. Това е разбирането и на голяма част от ултра верните политолози на тази или онази политическа сила. Това е разбирането и на голяма част от сами назоваващите се "интелектуалци". Горе-долу такова си е било винаги народното ни разбиране, изразено, примерно, чрез една популярна и мъдра поговорка: "Който не работи, не трябва да яде".

Така е. И разбира се, "лошите" са тези, които "искат да ядат, без да работят". Но оттук нататък започва голямата каша от ценности, като естествено, го отнасят аутсайдерите. Хора, по една или друга причина загазили, намиращи се на дъното на социалната ни реалност. Нали те се надяват на помощи. А безплатен обяд няма и ако не го плати един, ще го плати друг.

Само че нещата не стоят толкова просто! И кой се наяжда, направо се тъпчи с обяд, без да плати, е далеч по-сложен въпрос. И изисква малко да се позамисли човек, че да си отвори и ушите, и очите. Тогава не е трудно и да си отговори.

Последните, които се хранят безплатно, са аутсайдерите. При това те се хранят за да оцелеят, не да трупат мазнини. Други трупат на техен гръб. А и те - аутсайдерите, не крадат от никого, но от тях се краде. И кой го прави? И как? Един от начините - чрез фирма за обществена поръчка. Чрез спечелен конкурс. Уж конкурс, разбира се.

Преди няколко години един млад, но болен мъж, инвалид, нека кажа кой е - родният ми брат, едва намери начин между блъскане по болниците, набавянето на жизнено важните за него лекарства и хилядите унижения, на които е подложен по принцип пенсионерът у нас, да отиде и да си вземе чувалчетата с въглища. С тях той трябваше да се отоплява през зимата и с немалки икономии да му стигнат. По закон му се полагат, трудоустроен е, родителите ни и аз сме си плащали съвестно данъците, за да продължи животът на такива като него. Каква обаче е била изненадата - и неговата, и на майка, която е присъствала, когато са отворили чувалите и се оказало, че има по няколко къса въглища, а всичко останало - пръст, боклук и пепел.

Тогава писах насам-натам в интернет. Резултатът - подигравки. И упрек към болния, че е бил сполетян от тежко нещастие и е принудил "нашето общество" да го храни. Помахаха ми с пръст и ме посъветваха да мисля логично, не емоционално. И аз се позамислих - логично, не емоционално - същите нямат нищо против някакъв тарикат да краде от помощите и пак "нашето общество" да го храни.

И при тези разбирания не се учудвам, никак не се учудвам, че ще има кой да паразитира чрез помощите "за бедните". На теория: паразитират нуждаещите се. Но на практика паразитираните са те. Помощите за бедните са всъщност да забогатяват още повече някои богати.

Тези дни бяха засечени 20 тона развален фасул, доставени от страна - член на ЕС, като благотворителност, но пакетиран от наша фирма доставчик, избрана с обществена поръчка от Държавен фонд "Земеделие". От БЧК са изненадани. Обясниха, че отговорност трябва да се потърси от фирмите доставчици.

Дали виновен ще бъде наказан е малко, че даже много съмнително, знаем как е у нас. Но дори да има, той е един от големия брой хитреци, които ядоха, ядоха, не се наядоха две десетилетия - за сметка на работещите и за сметка на най-бедните и гладните.

Та, нека "обществото" се позамисли кой е "лошият материал"...

 

 

 

 

реклама

 

върни се в НАЧАЛО