СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...               КАСТИНГ ЗА ЧЕТИРИНОГИ        "BG Север" - брой 38 (28 октомври - 3 ноември 2011 г.)


 

Камен Литов, председател на УС на БРФК:

 

Кинологията е наука, но тя е и част от културата на нацията

 

Породисти кучета от осем страни се съревноваваха в Плевен

 

Някои породи се нуждаят от много грижи за външния вид, включително прическа

Някои породи се нуждаят от много грижи за външния вид, включително прическа

Журито оценява външността, фазата на развитие и движението

Журито оценява външността, фазата на развитие и движението

 

Страницата подготви: Вяра Ценова

Над 300 бяха участниците в международната киноложка изложба, която се проведе в Плевен в събота. Породистите си четириноги показаха стопани от България, Русия, Сърбия, Молдова, Чехия, Украйна, Словакия и Румъния. Съдиите Зоран Чурчич (Сърбия) и Стефан Попов имаха нелеката задача да оценят качествата на участниците в надпреварата в класовете подрастващи млади, междинен, открит, работен, шампиони, ветерани. Участниците в състезанието "дефилираха" в два кръга. Победители бяха излъчени сред представителите на една порода и измежду всички отличници на групи. Оценявани бяха и способностите на водачите. Победителите получиха купа и храна за кучета, осигурена от спонсорите. Повече за кинологията, домашните любимци и смисъла на изложбите разказа Камен Литов, председател на УС на Българска републиканска федерация по кинология (БРФК).

 

- Г-н Литов, какво носи на победителя наградата в такова състезание?

 

- Най-голямата награда е признанието, че кучето ти е хубаво и е победило. Издават се сертификати и това е нещото, заради което хората идват, защото доказва качество. Поколението става по-ценно, когато родителите са победители на няколко места в няколко държави. Това са знаците, по които се различава едно куче от друго - наглед са еднакви, но специалистите експерти са преценили, че едното е по-хубаво.

 

- Кои са основните фактори, които се съблюдават при оценяването на състезаващите се кучета?

 

- Кучето се оценява в три положения. Едното е външността му, как то се съотнася към стандартите на породата, другото е подготвеността му за днешния ден - в каква фаза от развитието си се намира, и третото - движението. Много неща се проверяват, но се започва със зъбите - ако едно куче няма зъби, то не е куче. Казано е, че кучето е животно с четири крака, с опашка, с глава, в която има 42 зъба и т. н. Такова е според природата. Оттам нататък нашата работа е да разваляме това, което природата е направила.

Изложбата е инструмент на развъждането, в негова помощ е. Този, който е експерт, задължително е бил развъдчик на някоя порода, дълго се е обучавал в анатомия на кучето, схващал е разликата между отделните кучета, бил е стажант и накрая е станал съдия - експерт помощник на развъдчика.

 

- Българинът научи ли се да гледа кучета?

 

- Българинът е много широко понятие - има българи от Малко Търново до Видин, от Силистра до Петрич. Това са различни хора, всеки има различно мислене. България е многоетническа държава, тук има различни религии и отношението към приемането на кучето като част от бита на хората е различно и нееднозначно. Всеки един, който има някакво разбиране за нещата от живота въобще, има някаква нагласа към кучето. Повечето хора, които живеят в селските райони, смятат, че то е единствено за охрана, взимат си куче, което да не е голямо, но да вдига врява когато се появи враг. Друг казва: за мен е важно кучето да е красиво и аз ще си го вкарам в къщи - и го прави член на семейството. И едните, и другите грешат. Кинологията е култура, въпреки че е наука. И не можеш да я извадиш от културата въобще. Ако един народ има култура, то в нея трябва да има част, която включва и кучето. Както и кравата, овцата и т. н. Ако това липсва, културата не е пълна. Мюсюлманите казват: кучето е лошо животно, и не го отглеждат. Но и при тях настъпва това разчупване на мисленето. Щом Турция започва да търси контакт в кинологията, значи има нещо. Лошото ще е, ако българите стоят все на едно място като народ, като нация, защото това е необходимост. Много е по-правилно едно дете да бъде научено да обича животното, отколкото да заобича дрогата. Да се занимава с животно, отколкото да ходи по улиците и по дискотеките. Много теории мога да ви изброя, въпросът е колко от тях ще бъдат приети от обществеността.

 

- Имате ли наблюдения собствениците да избират любимците си подобни на собствения им външен вид и характер?

 

- Това инстинктивно някъде се случва, но не може да се каже, че е правило. Който обича кучето, значи обича животните изобщо. И обикновено собствениците на кучета имат и някакви други животновъдни хобита - птици, риби, котки или друго. Председателката на федерацията по кинология в Литва е и председателка на федерацията по котки. Би трябвало да подскажем на колегите да забележат и Плевен като град, който обича котките. Ние сме като пътуващ цирк. Но това, което сме направили, ако бъде забелязано от местните, е достатъчно да предизвика интерес и да провокира някой да отглежда куче.

 

 

Антоан Хлебаров гледа афгански хрътки от 22 г.

 

 

Перси е само на 7 месеца

Перси е само на 7 месеца

Родното място на афганската хрътка е местност по границата на Афганистан, наречена Сайстан. Хората предавали от поколения на поколения легенда, в която се разказва за прочут мъжки афганец, победил страшния снежен леопард Ирбис.

Породата е много древна. Нейното име се среща в египетските папируси. Скални рисунки се срещат в пещерите на Северен Афганистан отпреди 4 000 г.

Перси е на 7 месеца. Собственикът му - Антоан Хлебаров от София, отглежда тази порода от 22 години. Интересно съвпадение е, че първото му е от 1992 г., като дебютната му изложба пак е била в Плевен. Перси е трети подред и е взет от Германия. Породата е много рядка за България, навън също не е много разпространена, хората може би се плашат, че иска поддържане, твърди Антоан. Основната поддръжка на Перси се състои в тичане всяка сутрин по 4 - 5 км и редовното разресване на козината - толкова често, колкото се реши и стопанинът му. "Това е хрътка - обича да тича, красотата му е в движението. Гони зайци и ги лови живи, в България обаче е забранен този лов. Навън правят състезания с тях - има си специални терени, на които се организират два вида надбягвания - едното е само за скорост, а другото на жива стръв: заешка кожа се връзва и се движи на квадрат. Там се оценява не само скорост, но и хъс на гонене, тактика", разказва

Антоан Хлебаров. И споделя, че кучетата от тази порода много трудно се продават - горе-долу като да продаваш мерцедес - всеки знае, че е хубава кола, но не всеки може да си я позволи.

Освен да отглежда афгански хрътки, Антоан Хлебаров се занимава с кинология и има детска група, която обучава в Националния дворец на децата как се водят кучета. На тези изложби не е достатъчно да имаш хубаво куче и да го изкараш, защото трябва да знаеш как да го покажеш, как да го водиш, твърди той.

 

 

Хъскитата на Golden Nicol обраха овациите

 

Ивайло Петров развъжда красивите животни от 3 години

Ивайло Петров развъжда красивите животни от 3 години

Най-много награди в изложбата обраха хъскитата на развъдник Golden Nicol. Властелинът на пръстените (Коди) беше оценен като многообещаващ, Ръката на Бога (Ая) и Фатално привличане - с отличен. При втория тур Любовта е във въздуха получи оценка много обещаващ, а Ръката на Бога - отличен. Фрея, Коди и Ида станаха втори при най-добрите в раздел "Развъждане".

Ивайло Петров се занимава с развъждане на хъски от три години, но самият развъдник Golden Nicol догодина става на 20 г. Собственичката Николина Давидовска е първият човек в България, който започва да се занимава с тази порода, развъдникът има клон и в Украйна. Тук има 40 кучета, Ивайло се грижи за 4. Казва, че породата е специфична за гледане не само защото представителите й са своенравни, но и защото искат много движение. Или трябва да тичате с тях, или да ги впрегнете в колелото за крос. През зимата решението е шейната.

Въпреки наложения от киното стереотип хъскито да е сиво и със сини очи, цветовете на породата варират между бяло, сиво, черно, кафяво, бежово, на петна. Очите са кафяви, смесени и сини. В кинологията се предпочитат за развъждане с кафяви - това е изложбеният шоу клас. Ивайло е категоричен, че ако искаш истинска порода куче, трябва да си вземеш сибирско хъски. Понеже се нуждаят от много движение и

съответно изразходват доста енергия, храната на хъскитата трябва да е високо енергийна.

В зависимост от потеклото, цените започват от 500 лв. Ивайло препоръчва домашния любимец да се взима от развъдника след като навърши 3 месеца, когато са му бити всички ваксини и вече се е социализирал. Относно странните, звучащи като индиански имена, Ивайло обяснява с практиката всеки развъдник да си има племенна книга. В нея първото записано куче е с буква А, после В, С и т. н. Всяко следващо родено куче започва с буквата от името на родословието си. Така се записва само в Международната федерация по кинология, после всеки собственик си го кръщава както иска. А какви са ползите да си вземеш домашен любимец от развъдник? Ивайло обяснява, че при раждането на куче първоначално обявяваш връзката, която искаш да направиш, да се удостовери, че това и това куче са се сношили. После се прави оглед на самото кучило и до втория месец след раждането се издават родословията. Това гарантира, че кучето ще е здраво, че взима гените на родителите си и ще ги предаде на поколението.

Съществува мнението, че сибирското хъски се е появило при чукчите, когато възникнала необходимостта от разширяване на ловните им територии. Поради това е трябвало впрегатно куче, способно в мразовете да покрива големи разстояния с умерена скорост, превозвайки леки товари и при това да изразходва възможно най-малко енергия. За първи път впряг от сибирски хъски участвал във Всеаляските надбягвания през 1909 г. В същата година голям брой кучета са внесени в САЩ от Чарлз Рамзи - неговият впряг спечелва прозвището "Железния човек" на Джон Джонсън, който спечелил състезанието на 400 мили. Особено внимание хъски привлекли към себе си като издръжливи скоростни кучета по време на героичния "Северен пробег", когато те доставяли лекарства (по него време сяра) и дифтеритен антиоксин и спасявали жителите на населените места, поразени от епидемията. По време на втората световна война тези кучета са ги използвали в арктическото военно разузнаване и при търсене и спасяване на хора.

 

Любопитни факти

 

* В древен Египет е бил построен град в чест на кучето, наречен Кинополис - "град на кучето". Ако жител на друг град убиел куче от Кинополис, жителите му са считали това за достатъчен повод за обявяване на война.

* Древните асирийци и вавилонци са смятали, че биенето на куче е отвратително престъпление. За тях убийството на човек е по-малък грях сравнено с храненето на кучето с лоша храна.

* За Диоген символ на свободата е бездомното скитащо куче, не обременено от необходимостта да спазва опредени правила за приличие.

* 525 г. пр. н. е. за атака на противника египетските войски са ползвали специални бойни кучета - мастифи, теглото на които достигало над 100 кг.

* В средновековните съдилища не са били рядкост процесите срещу "вещици", за които са били признавани черни кучета, които били осъждани на смърт чрез обесване.

* Пуделът на известния немски композитор Рихард Вагнер притежавал особена музикалност. Случвало се Вагнер да взема на репетиция своето куче, което започвало силно да лае при дисхармония на инструментите. По същия начин реагирало то и като чуело фалшива нота.

 

върни се в НАЧАЛО