СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АЛТЕРНАТИВНО

Брой 37 (1 - 7 ноември 2013 г.)


 

Хобита, които носят пари

 

У нас предлагането многократно надвишава търсенето, пазарът е навън

 

Поля ТОМОВА

В дългите зимни вечери много хора се отдават на хобитата си. Малцина са обаче тези, които знаят, че заниманията в свободното време могат да носят и печалба. Декупаж, гоблени, плетива на една кука - всичко това, освен приятно прекарване на времето, е и средство за допълнителни доходи.

 

Добре направеният гоблен е инвестиция, която с годините става все по-скъпа

Гоблените се търгуват добре в Русия

Елена Апостолова е на 47 години. Работи в една от шивашките фирми в Плевен. "От близо десет години се занимавам с гоблени. Започнах съвсем случайно, но постепенно се запалих много. Отначало ми беше много трудно, но полека-лека започнах да се справям все по-добре", казва жената. В момента тя работи върху поредната си работа, реплика на известна картина на Ван Гог. Признава, че обича да прави гоблени с библейски мотиви, както и такива, в които се разказва история. Някои от творбите й отнемат месеци, други изискват по-малко време. "Много ме успокоява работата върху тези творби, дава ми голямо удовлетворение. Особено вечер, през зимата, когато навън се стъмва рано, шиенето ми носи огромно удоволствие", споделя Елена. Никога обаче не й е хрумвало, че може да печели пари от своите произведения. "Не, не съм продавала гоблени, нямам и намерение да го правя, поне засега. Подарявала съм мои работи на близки хора, дори съм шила гоблен специално за една моя приятелка, но да ги продавам - не", казва Елена. За нейна изненада, гоблените носят не малко пари, ако се стигне до сериозни купувачи.

Средно цената на платно е пет евро на квадрат, но може да стигне и доста по-голяма сума, ако гобленът е труден или пък изисква повече работа върху него. Българските гоблени пробиват най-вече на руския пазар, като най-търсени са с религиозна тематика, твърдят запознати.

При добра комуникация и най-вече - при избор на лоялен партньор, от шиенето на гоблени биха могли да се изкарат доста пари. "Преди години имаше една кампания, в която много жени, специално по-възрастни, изгоряха заради нелоялни търговци. Те ги наемаха, после жените си купуваха конци и консумативи, които изобщо не са евтини, докато накрая така и не видяха пари от работата си. Предполага се, че някой просто е използвал безплатна работна ръка, но това хвърли сянка върху целия бизнес. Сега е много трудно да се намери човек, който да шие гоблени, за да ги продава, именно поради тези измамници", твърдят хора, запознати с търговията. Те обаче признават, че има известно движение на пазара на гоблени, като дори има клиенти и от САЩ. "Обикновено това е търговия, която се върти предимно в интернет пространството, което също носи определени рискове. Ако обаче един път попаднеш на подходящите партньори навън, нямаш никакви проблеми. Проблемът е, че в България никой не купува гоблени, тук всеки иска да продава", казват участници в бизнеса. За Елена Апостолова въпросът с търговията на нейните творби засега не стои. Тя обаче признава, че един добре направен гоблен е инвестиция, която с годините става все по-скъпа.

 

Мотиви от салфетки превръщат старите бутилки в бижута

Декупажът набира скорост

Виолета Николова е на 24 години. Завършва инженерно образование, но след това не може да си намери работа. За да запълни по някакъв начин времето си и да се успокои, започва да се занимава с декупаж. Декупаж от френски означава изрязвам, или казано с други думи - това е изготвяне на колаж или хартиена апликация. Това е приложно изкуство, при което се изрязва мотив или изображение от различен материал, предимно хартия, но също - кожа, дърво. След това този мотив се залепя или с помощта на различни ефектни техники за декупаж се прикрепя върху дадената повърхност за декориране - дърво, метал, плат, стъкло и други. Може да се използва и позлата или медиум за състаряване и напукване на повърхността. Всеки детайл се запечатва с няколко слоя лак, докато изображението се изравни с повърхността и не се усещат ръбчета. Може да се използва всякаква тема, но викторианският дизайн е най-популярен, защото съвременният декупаж е възраждане на европейското изкуство от 18-и и 19-и век. Прилага се основно върху предмет - кутийка, чаша, свещник, може и върху шкаф, например.

Виолета работи предимно със салфетки, мотиви от които поставя върху чинии, стъклени шишета и чаши. "Много е приятно да се работи декупаж, но консумативите си изискват пари. Иначе не е сложно, развива въображението и когато един предмет стане готов, е

много приятно да видиш каква красота се е родила в ръцете ти", споделя момичето. Когато направила първата си чиния, нейният приятел решил, че това занимание може да им носи и някакви пари. "Пуснал е някои мои неща в интернет, досега имаме една продажба, на много малка цена, но все някак трябва да почнем. Не смятам, че това нещо може да прерасне в сериозен бизнес, но пък кой в днешно време може да каже с какво ще си изкарва хляба", казва младото момиче. Виолета е категорична, че ще продължи да търси работа по специалността си, а декупажът ще носи допълните приходи в бюджета й. Цената на една бутилка декупаж е около 20-ина лева, а на един плафон, например, близо 70. "Преди месец си отидох на село, където има няколко наистина стари шкафа. Смятам, че мога да ги направя истински произведения на изкуството, но за това се изисква време, а и да си стоя там, тъй като не мога да ги превозя до града, много е скъпо. Но това е моето желание - да обработя старите шкафове, маси и столове на баба ми, ще видим какво ще излезе", казва Виолета.

 

 

Плетивата на една кука отново са актуална част от интериора

Плетивата на една кука винаги са актуални

В зората на българската демокрация десетки наши сънародници се прехранваха с куфарна търговия. Най-търсените стоки в съседна Гърция бяха плетивата на една кука - каренца, покривки, дори рокли и елеци. Днес плетивата на една кука отново са актуални - както като част от интериора, така и в облеклото. В интернет е пълно със сайтове, които предлагат такива изделия. Цените тръгват от 10 лева за каре и могат да стигнат до над 1 000 лева за ръчно плетена дреха. "Плета такива неща повече от 15 години. Да кажем, че е имало периоди, в които цялото ни семейство се е издържало от моите неща. Напоследък като че ли не се търсят много, но пък има огромно предлагане", споделя Севда Игнатова. Жената е една от най-добрите майсторки на плетивата, наследила е дарбата от баба си и е стигнала до съвършенство. Тя получава поръчки и прави дрехи за своите клиенти по поръчка. "Най-търсени са елеците, а допреди няколко години и панталоните. Това са дрехи, които могат да направят една жена много елегантна, ако се носят както трябва", казва майсторката.

Нейната голяма гордост са покривките и кувертюрите, които са двойки и се продават заедно. "Напоследък има нова мода в плетивата - хората правят обложки за чаши, за бутилки, много е оригинално, а и

се търгуват добре. Аз такива неща не съм правила досега, но нищо не ми пречи да опитам, ако има пазар", споделя Севда. 

 

 

Карвингът прави от плодовете и зеленчуците скулптури

Декорации с плодове

Все по-често в ресторанти и на коктейли се предлагат плодове и зеленчуци, които са по-скоро за очите, отколкото за устата. Става дума за приложното изкуство карвинг. Историята на карвинга с плодове и зеленчуци започва преди около 700 години в Сукотай, столицата на Тайланд. При подготовката за един от големите фестивали - Лонг Кратонг, една от служителките на краля решила да го впечатли и да направи фестивала още по-хубав. Взела цвете и го използвала за модел, а след това изработила птиче с глава, обърната към цветето. Фестивалът Лонг Кратонг се празнува до ден-днешен. Карвингът на плодове и зеленчуци е споменат и в поезията на крал Рама Втори, който управлява от 1808 г. до 1824 г. Той пише за красотата на тайландските десерти и карвинга на плодове и зеленчуци. Днес карвинга на плодове и зеленчуци се преподава от 11-годишна възраст в началните училища, през основните и дори в университетите като свободно избираем предмет. Изкуството на карвинга сега се предава и на чужденци и се практикува по цял свят. Все по-популярно е сред майстор-готвачите, които го използват за впечатляваща презентация на храната. С карвинг обаче се занимават

и хора, които нямат нищо общо с професията готвач. Такъв е случаят с Любослав, който е на 32 години. Работи в голям хипермаркет. "Преди две години случайно попаднах в интернет на снимка на диня, която приличаше на огромна роза благодарение на карвинг. Разрових се, купих си инструменти и се реших. Първият ми опит беше с една тиква и честно казано не беше особено сполучлив. Постепенно обаче се научих и сега се усъвършенствам - чета, гледам клипчета и се опитвам да правя красиви неща", споделя той. В дома му наистина има неща, за които трудно някой би се досетил, че са плодове и зеленчуци. Любо признава, че често приятели го молят да им направи нещо за конкретен повод. Засега отказва да приема пари за това. "Минавам с подарък или с черпене, но не искам засега да ми плащат за тези неща. Нека първо да стигна до ниво, в което да мога да предлагам мои работи на пазара, пък после е лесно", казва младият мъж. Признава,че заниманието му е странно за мнозина от неговите приятели. "Аз не съм по-различен - понякога гледам футбол, играя карти, но друг път сядам и правя водна лилия от глава лук", обяснява Любо.

Все по-голям е интересът към приложните изкуства у нас, според данни, публикувани в пресата. Най-често този интерес тръгва от ранна детска възраст, за да прерасне в хоби и търсене на красивото. Нерядко майсторите изкарват хляба си именно благодарение на приложните изкуства, а не на професията си. Статистиката обаче сочи, че традиционни за нашата страна занаяти като грънчарство, дърворезба и каменоделие, са почти на изчезване. Пазят ги архитектурните резервати и малцината оцелели занаятчии.

върни се в НАЧАЛО