"BG Север" - брой 37 (29 октомври - 4 ноември 2010 г.)

1 НОЕМВРИ


 

Будители има, но масата спи!

 

Звънът на камбаната кънти в пустотата

 

Ралица ПЕТРОВА

Заспали сме дълбоко. Отвсякъде. За българщината. Толкова дълбоко, че чак не сънуваме. Скрили сме се в черупките си като костенурки и нямаме никакво желание да подадем главите си навън, дори само да се огледаме. Дори да чуваме, че чукат по нашата здрава рогова повърхност, не смеем да проявим активност. Да видим - кой ни притеснява? Защо ни буди? Какво иска да ни каже? Може пък да има смисъл...

Вече двайсет и кусур години се лутаме в кошмара на българската социално-културна действителност. И за да я преодолеем по-безболезнено, се капсуловаме по-здраво - за всичко около нас. И дори във времето винаги да се е намирал някой единак, който да надигне глас, да се опита да разлюлее по-силно камбаната, за да може звънът й да бодне в душите заспалите - масата спи. Непробудно. Как тогава да съхраним българското слово и да го опазим от инвазията на чуждиците? Как да се изправим и да спрем всичко неродно, което застрашава да посегне на корените ни? Явно звънът на единиците, които се опитват да ни събудят (а такива винаги е имало) не е достатъчно силен, за да се възприеме като идея, като обща цел, а остава да кънти в пустотата и единственият му ответ е ехото...

Днес съвременни имена на будители не можем да назовем. И е напълно естествено. Дано обаче го направят поколенията след нас, когато "днес" за тях ще бъде "минало". Както в освободената от османско владичество България и интелигенцията, и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Дано и те го направят. Да изпитат необходимостта да отдадат заслужената признателност към народните будители като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. Както са го правили през Възраждането. Дано! Защото всяко време си има своите будители.

Но през Античността, Средновековието и Възраждането масата е "попивала". Дори и в различна степен хората са се обединявали около идеи, проповядвани от някой, тогава неразпознат като будител. А днес? Може би характерната ни черта е разединението - колкото по-сами, толкова по-добре! И нека ни будят, но ние не ги чуваме, защото спим дълбоко. А дори и нещо да доловим - не им вярваме. Защото вече вроговените ни възприятия ни пречат да разпознаем лъжебудителите от истинските. И не можем да бъдем единни. Не можем да бъдем маса, обединила се около една истинска, важна, неоспорима идея. За да стане ясно, че тя е значима и има смисъл да очертае отделна глава в историята ни след време. А тези, истинските, около които сме се обединили днес, поколенията без колебание да нарекат будители. И да поставят имената им редом до тези на Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други...

За пръв път Денят на народните будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава на датата 19 октомври се е отбелязвал денят на св. Йоан Рилски. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г., Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не прави поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския, според който денят 1 ноември по държавния календар е бил 19 октомври - Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец).

През 1922 г. министърът на народното просвещение на България Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията му. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Ако се върнем назад и проследим историческите факти, ще видим, че всъщност будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока древност. Като думите на Орфей, който е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете.

Дали не е будител и тракиецът Спартак, който успява да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя и с тази непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона?

А унищожаването на 52 болярски рода (от които 50 на древните българи и само 2 - славянски) от княз Борис през Средновековието? За да покръсти целия народ и по-късно България да даде култура на голяма част от славянския свят. А делото на неговия син цар Симеон? Наречен с право Велики заради уникалното си управление, останало в историята като "Златен век" на българската култура. Когато процъфтяват книжнината, изкуствата, архитектурата. Тук не може да бъде проспуснато делото на братята Кирил и Методий и техните ученици Сава, Наум, Климент, Горазд и Ангеларий, без които "Златният век" не би се случил.

А Българското възраждане? То не е опит за налагане на чужди идеи, за възстановяване на нещо, което е вън от нас (както Западно-европейското е опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация). Българските опити са към отстояване на собственото минало - Йоан Рилски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма и много други. А всички, обединили се около тази идея, са наречени будители. Чиято цел е била не само да събудят масата от сън, а да накарат хората да променят себе си и битието, в което живеят...

 

 

АНКЕТА

 

От какво трябва да се събудим днес?

 

Радка Топалска, учител в ОУ "Отец Паисий":

 

Отговорите са в очите на децата ни

Трябва да се събудим от егоцентризма си. Ние непрекъснато се оправдаваме с времето, в което живеем. Но не то е виновно то. Живеем като роботи. Но ние сами се направихме такива и трябва да си зададем въпроса харесваме ли се така и какво трябва да променим в себе си. Няма кой да ни събуди, ако сами не го направим. Трябва по-често да се оглеждаме в очите на децата си и да откриваме там отговорите на въпросите си. Ние сме техният пример.

Може би трябва да си върнем възрожденските ценности. Но и да станем по-толерантни. Да се поставим поне за малко на мястото на различните около нас, за да можем да ги разберем и да ги приемем.

Да казваме по-често: обичам те, извинявай, благодаря - всички онези вълшебни думички, на които учим децата още във втори клас. Няма човек, който да не обича да ги чува. И да се запитаме: колко пъти истински съм се смял през тази седмица? Това са важните неща в живота ни.

 

Емили Бенковска, ученичка в IХ клас на ГПЧЕ:

 

Не трябва да чакаме всичко наготово

Първата асоциация с думата "събуждане" е буквалният й смисъл - сутрин ни буди часовникът. Но в контекста на празника на будителите това са хората, които събуждат нашия дух - тези, които работят в областта на науката и културата, учителите ни, духовниците.

Трябва да се събудим най-вече от начина си на живот. Дори когато са събудени от будилника сутрин, много хора не знаят какво ще правят днес. Те нямат цел и животът им не е осмислен. Трябва да се осъзнаем и да не чакаме всичко наготово, а да изградим ясни цели и да не се уморяваме да ги реализираме.

 

Панайот Първанов, издател:

 

Животът не започва и не свършва с нас

В днешно време е особено важно да се събудим от безразличието, бездуховността и егоизма. Да се събудим от заблудата, че животът започва от нас и с нас свършва. Да разберем, че забогатяването и материалното благополучие не трябва да ни лишават от чисто човешките ни добродетели, та дори и слабости. Да осъзнаем, че възпитанието и образованието на децата ни е повече предпоставка за техния успех, отколкото нахалството, бруталността и завистта.

Кой ни буди? Преди всичко човек се буди сам. Както от сън, така и за житейските ценности. Но не е зле да му помогнат политиците с техния личен пример, институциите с тяхната заинтересованост и медиите с тяхната съпричастност.

 

върни се в НАЧАЛО