"BG Север" - брой 37 (29 октомври - 4 ноември 2010 г.)

ШАРЕНО


 

Вики от "Мастило":

 

Тъжно е, ако нямаш с кого да споделяш постигнатото

 

В началото на ноември излиза последното парче на групата "До края"

 

Група Мастило забавлява плевенчани в боулинга, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

Чаровната вокалистка на група "Мастило" с най-кафявите очи - Вики, покори за пореден път плевенската публика, която се беше събрала в боулинг "Галакси" за поредното БГ парти. Минути преди да изпее последния си хит "В ръцете ти е най-добре", тя отговори на няколко въпроса специално за читателите на "BG Север".

- Вики, миналата година по същото време бяхте в Плевен. Имате ли по-специално отношение към публиката тук?

- Още тогава разбрах, че хората в Плевен умеят да се забавляват. Освен това в групата има двама музиканти от вашия край - Десо е от Червен бряг, а басистът ни е от Плевен. Той даже беше написал един супер дълъг списък с хора, на които трябваше да се обади и да види. И беше много смешно, защото си ги сортираше на някакво написано листче.

- Защо прие да участваш в "Байландо"? Какво ти е мнението за този формат на благотворителност?

- Аз съм просто човек, който взима участие в една кауза - тази на Крис, а неговата кауза е много далече от драмата. Коментарите и темите, които се преекспонират в медиите, според мен са прекалено жълти и малко се спекулира с тях.

- Много често споменаваш "пожълтяването" на българската журналистика, а си журналист по образование.

- Аз съм много подтисната от медийната среда в България, защото първо истинските журналисти, тези, които са по призвание такива, останаха доста малко. Не знам дали забелязваш, но всички търсят жълтото, битовото, ежедневното. По-скоро съм подтисната от факта, че духовното, ценното, традицията, добрината, остават на заден план. Винаги първата новина навсякъде е лошата новина.

- Ти пишеш текстовете на песните си. Какво искаш да внушиш на слушателите си с тях?

- Казвам всичко много директно. Говоря им за любовта, а когато съм сама - за нещо по-социално. Във всеки един текст аз съм абсолютно искрена и откровена и мисля, че хората много добре ме разбират. Те ми го казват и това много ме радва.

- Пееш ли в момента на някого "В ръцете ти е най-добре"?

- Винаги в живота на една жена има някой. Ако нямаш някого до теб, с който да споделяш това, което постигаш и на което се радваш, е малко тъжно. Да, имам до мен някой и той наистина е много специален за мен.

- И в двореца не си сама...

- За щастие не съм.

- Върху какво работите в момента?

- След "В ръцете ти е най-добре" решихме да пуснем едно парче, което е малко по-живо и динамично. Ще излезе буквално до дни. Премиерата му ще бъде по "БГ радио", тъй като това е единствената медия, която толерира нас, българските изпълнители. Надявам се скоро да снимаме и клип и да ви зарадва толкова, колкото и "В ръцете ти е най-добре". С Десо действително не очаквахме това парче да стане толкова обичано. Цяло лято бяхме по участия, сега не спираме да пътуваме и виждаме как хората започват да го изграждат в съзнанието си като нашия нов хит. И като започна да ги питам коя е любимата им наша песен, вече не ми отговарят: "Моите кафеви очи", а "В ръцете ти е най-добре".

- Какво е заглавието на новото парче?

- "До края". И е отново посветено на любовта.

- Живата среща в клубовете като че ли остана единственият начин за популяризиране на българската музика?

- Хубаво е, че има хора, които залагат на българската музика, която е встрани от чалгата, и които ни канят на участия. Хубаво е, че такива неща се случват в градове като Плевен. Ние идваме от Велико Търново, миналата седмица бяхме в Стара Загора и Бургас. Почти всеки уикенд пътуваме някъде. Прави ми впечатление, че хората не странят от българската музика, а все повече я искат. Тук е важна ролята и на вас - медиите, за да стане популярна както преди. Защото ние имаме нужда от това.

 

 

Технологии

 

Старци изобретиха нова комуникация

 

Във века на новите технологии възрастно семейство от Плевен, принудено от натрупаните годинки и липсата на асансьор в блока, изобрети атрактивна комуникация. За задействането й са необходими две прости неща - въженце и найлонова торбичка. Вместо да пъшка с пълната чанта по стълбите, дядото блажено отдъхва на пейката след уморителния преход по сергиите на пазара, а половинката му е опънала позавехналите си мускули до скъсване. Интересно ще бъде, ако старците решат да си купят нов хладилник или пък диван. Дали тогава "хаспелът" ще им свърши работа? "BG Север"

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За дърветата, маймунките и хората

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Любопитна сензация от света: в Швеция открили хотел, чиито стаи висят от клоните на дърветата, всяка е с индивидуален дизайн, а една от тях напомня гигантско гнездо. Какво пък толкова. У нас се държим, като че ли още не сме слезли от дърветата или поне от време навреме ни правят на онези симпатични братовчеди, които и без хотелска стая си живеят по тях. Друг е въпросът, че наближава зимата и дърветата не са най-сигурно място за живеене. Една или две показателни акции с изземване на дървета за огрев от хора от ъндърграунда, показват само известен социален цинизъм, но няма да решат проблема - и със законната експлоатация на горите, и изобщо с горите. Има един много хубав тест от приложната поп психология. Тестваният трябва да нарисува дърво, после да каже няколко думи какво мисли за това дърво и обикновено в тези думи е вложена самооценката му. "Защото всеки човек е едно странно дърво" - както се изрича в онзи хит на "Ахат", а както при дърветата, така и при хората, има едни, които са за украшения, други - да дават плодове, трети биват просто отсечени. Законосъобразно и незаконосъобразно. С триони, най-често законови, подкопавани с лостове, най-вече икономически и отсичани с брадви, най-вече данъчни. Тежко на маймунките по тях и най-вече, когато са повечко. И ако разгледаме един правителствен лидер като "странен вид дърво", а той, преди да е правителствен лидер, е просто човек, няма как да не забележим, че на това странно дърво има много маймунки, чието основно занимание е да си правят маймунджилъците. Наскоро обаче едно изказване дотолкова ме стресира, че като същество, което явно живее по дърветата или поне за такова е вземано, едва не тупнах от клона, на който се намирам, върху твърдата земя, на която, изглежда, не живея. Всъщност изказванията са две, но изречени с един и същи, много категоричен тон, сякаш се преляха в едно. "Нямам проблем с оставките, но Дянков и Цветанов остават", заяви премиерът, след което допълни: "Падне ли финансов министър, все едно е паднало правителството". Доста материал за размисъл, но не бях чувал паднала маймунка да означава паднало дърво. И да преминем към второто изказване със същия категоричен тон, направено дни след първото: "Цветан Цветанов ще намери начин да оправдае своите действия и не е нужно някой да му помага в това. Що се касае като изпълнени задачи, и не само от МВР - и от ДАНС, и от прокуратурата, мисля, че България се движи добре". Не е нужно ли? Ами с предишното изказване вече му помогнахте. Щом не е нужно, защо го направихте? С изказването си вече оправдахте действията му, независимо какви са те. И ако нещо не беше нужно, то е да казвате, че "не е нужно" нещо, което направихте. Застанахте зад свой министър, зад свой човек, изразихте солидарност, поехте като своя отговорност отговорността на този свой министър, а после заявявате, че не е нужно, че той се е оправял сам. Е, не е сам. Що се отнася до работата на МВР, ДАНС и прокуратурата, дори да забравим за стачките в МВР, вижда се колко добре нещата се движат нагоре по броя на осъдените например.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО