СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

живи легенди

Брой 36 (24 - 30 октомври 2014 г.)


 

Животът на Елеонора Карамишева е предопределен да бъде музика

 

Известната пианистка и педагожка наследява и предава любов към изкуството

 

Три поколения пианисти, сн. личен архив

Мая ПАСКОВА

Всичко в живота й е музика. Кога и как е поставено началото, никой не може да каже. Вероятно е ген или предопределеност. Факт е, че вече 75 години Елеонора Карамишева живее с, за и чрез музиката. 50 от тях е преподавател по пиано в плевенското музикално училище, днес Национално училище по изкуствата "П. Пипков". Нейни ученици са се реализирали по целия свят, всеки със своите успехи, награди, кариера. Тя не спира да учи още деца как да извадят най-красивите звуци от черно-белите клавиши. Това е нейното призвание. А голямата й любов остава сцената. "Ще свиря, докато пръстите ми все още могат да се движат"...

 

В началото е музиката...

В дома на известния плевенски хирург проф. Иван Карамишев винаги е звучала музика. Родом от София, той известно време служи като военен лекар и началник на хирургичното отделение в Дивизионната болница - Плевен, а по време на Отечествената война оглавява Трета етапна хирургическа болница. След уволнението си от армията остава да работи тук. Ръководената от проф. Карамишев плевенска клиника е призната за база на ИСУЛ. Внедрява в Плевен белодробните резекции и сърдечната хирургия,

няколко пъти успешно оперира и прободени сърца. Първият грамофон в града е неговият - чешки, получава го по пощата. Купува плочи в несметни количества с най-големите изпълнители, конкуренция му е само зъболекарят Мирон Каракашев. Интересното е, че и двамата лекари, а и още няколко техни колеги, освен да слушат музика, са и свирили. Проф. Карамишев на кларинет и обой, д-р Каракашев на цигулка. С тях Саша Попов създава Плевенския симфоничен оркестър, днес Плевенска филхармония. По-късно проф. Карамишев е назначен като солист по съвместителство да свири на английски рог - много рядко срещан инструмент, производен на обоя.

Дядото на Елеонора Карамишева е бил тимпанист в Царския оркестър по времето, когато Саша Попов го е дирижирал. Основата е положена. Изборът ми да свиря не беше случаен, а дойде съвсем закономерно, разсъждава от дистанцията на времето Карамишева. Когато е на 6 години, баща й я насочва към пианото и тя се съгласява веднага. Сбъдва една своя мечта. Първите уроци й дава известната педагожка Лукса Пашовска. Все пак, не си ли е пожелавала поне веднъж да стане лекар като баща си? Никога и през ум не ми е минавало, категорична е музикантката. "Като малка ме водеше в операционната и ме слагаше на едно столче да гледам как прави операции. Беше ми интересно, не ми ставаше зле от кръвта, но... От първия момент, в който започнах да свиря, не съм мислила за нищо друго", признава Карамишева.

 

С Дора Делийска - една от многото й талантливи ученици, реализирали се по света

Пианото на Катя Попова

Отначало малката Елеонора няма пиано, прави упражненията си в къщи на рисувани клавиатури. "Моите родители бяха много близки със семейството на Катя Попова, разказва тя. - На едно празнуване на Нова година бяхме в дома на Попови. Възрастните се веселяха, друго дете нямаше. Но аз до такава степен бях зажадняла да свиря на пиано, че цяла нощ не станах от инструмента, накрая даже пръстчето ме заболя. Спомням си го и до днес." След това дядо й купува пиано и тя започва да напредва с много бързи темпове. В VI клас, eдва 12-годишна, тя изнася първия си самостоятелен концерт. Това е събитие за града - дъщерята на проф. Карамишев ще изнася концерт във Военния клуб! Наскоро й попада програмата. Толкова много неща и толкова сложни, че се чудех как е станало, признава пианистката.

Скоро след това се явява на общобългарско състезание за деца и юноши в София, като междувременно се готви при проф. Димитър Ненов - голям музикант пианист, който по стечение на обстоятелствата е учил и учителката й Пашовска. Елеонора Карамишева печели голямата награда от този конкурс - да постъпи в интерната за даровити деца музиканти в столицата. Събрани са най-талантливите 27 младежи от цяла България - пианисти, цигулари и челисти, в сградата на "Оборище" 5. Преподават им професори. Следва Академията. Елеонора Карамишева е приета на първо място сред 60 кандидати при проф. Панка Пелишек.

На изпита свирят три етюда, две сонати, три пиеси и още няколко неща пред огромна комисия. От 60 приемат 5. "Моят внук ми казва - ти си живяла в друго време, тогава не е имало компютри, телевизори. Да, свирех по 6 часа, но имах достатъчно време и за игра. Не смятам, че ми е отнемало много, винаги съм намирала време и да се разтоварвам. Но има болно амбициозни хора, които смятат, че с много свирене ще постигнат нещо. Трябва не много свирене, а с много акъл да се прави. Когато вложиш много в момента на работата, тогава нещата стават по-бързо и по-лесно, а не само с механично повторение", смята музикантката.

 

50 години в плевенското Музикално училище

По разпределение Карамишева се връща в Плевен. Годината е 1962-а. В града току що е създадено Средно музикално училище "Панайот Пипков". Заедно с нея идват още 14 души от нейния випуск - млади учители, които поставят основите на професионалното музикално образование. "Може да се каже, че имам половин век работа в това училище и не съм мърдала от тук. Аз съм отговорен човек, много обичам музиката и не мога да оставя нещата недовършени", разсъждава дългогодишната преподавателка. Междувременно прави много концерти и е много известна пианистка. Това довежда при нея все повече деца, които се местят от други преподаватели. Сдобива се с много добри ученици още от самото начало. Високото ниво от само себе си създава вътрешна конкуренция и съответно - един добър клас. Започват и успехите й като педагог. За преподавателската си дейност е получила много отличия, сред които това от конкурса "Усти над Лабем" - Чехия; Златна значка на Съюза на музикалните дейци в България; Сребърна лира от Съюза на музикалните и танцови дейци в България; носител е на орден "Кирил и Методий" - II степен.

Казва, че не е имала лудо амбициозни родители, които са искали непременно детето им да стане звезда. Но много от учениците й стават.

Голяма част от пианистите, преминалите през класа на Елеонора Карамишева, са лауреати на национални и международни конкурси, сред които Десислава Вълчанова, Ценка Дянова, Виктор Николов, Марин Петров, Дора Делийска, Румен Цанов, Константин Костов... Последният й ученик - Владимир Попов, в момента е в Залцбург, където свири, учи, композира. Повечето са се реализирали като концертиращи пианисти и педагози в САЩ, Канада, Германия, Австрия, Швейцария, Китай.

Ивайло Атанасов - бивш директор на Плевенска филхармония, също е бил неин ученик. "Това беше изключително талантливо момче. За времето си нямаше равен на него, с любов към пианото, към музиката и към мен. Първата ми награда от най-високо ниво - първа награда в конкурса "Светослав Обретенов" - Провадия, беше спечелена от него", разказва Карамишева.

"Всеки от учениците ми си има своите успехи, не мога аз да изредя всичките. Хубавото е, че не си прекъсват контактите с мен. Още ме обичат и ми се обаждат, като си дойдат в Плевен. Казват ми: Това, на което ни учехте, като малки не осъзнавахме напълно, но с времето разбрахме колко е важно за нас", е удовлетворението на педагожката. Как е успяла да ги мотивира? "За мен работата на един музикант и педагог е преди всичко да научи ученика да обича музиката. И чак след това е чисто техническата работа, за да можеш да изразиш това, което чувстваш. Не може да се започва със сухи упражнения особено при малките. Работата на педагога е да разбере кой от какво има нужда и как да подходи", категорична е Карамишева. Спомня си Косьо (Константин Костов, в момента преподава в академията в Мюнхен джаз пиано) - джазменът, който неистово искал да свири "Рапсодия в синьо" на Гершуин. Казва му, че ще му разреши, но ако първо научи "Лунната соната" на Бетовен.

 

Сцената - голямата й любов

Благодарение на баща си, Елеонора Карамишева има големия късмет да контактува с големи музиканти. Саша Попов, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, при когото баща й взима уроци по композиране... Много близка е със сина на Владигеров - Александър, който става и кум на сватбата й.

В един период от 8 години в Плевен съществува един от водещите камерни състави в България - Плевенско клавирно трио, в което участват Елеонора Карамишева, Йовка Йорданова и Малина Каракашева. Концертите им са посрещани еднакво добре както в страната, така и в чужбина.

"Сцената си я обичам от малка и никога не бих се разделила с нея. Само когато престана да мога да си мърдам пръстите ще я напусна", признава Карамишева. До ден днешен непрекъснато я канят да свири. Последният й концерт е преди няколко дни - с известния цигулар Павел Минев, наричан българския Паганини, който е син на Йовка Йорданова. Събитието е импровизирано, но изключително мило - като подарък на Минев към близките и приятелите в Плевен. Нотите на произведенията, които ще свири Карамишева обаче, тя вижда два часа преди концерта... Както става ясно, това не й се случва за пръв път.

 

Лауреатските дни и предчувствието на Катя Попова

Елеонора Карамишева е сърдечно свързана с Лауреатските дни, които се създават в нейно присъствие и с нейно участие. Заедно с диригентите Влади Анастасов и Димитър Карагьозов, които замислят форм`ата на фестивала, разговарят много пъти. Първото издание започва на 22 октомври 1966 г. и продължава до 4 ноември. По това време Карамишева освен че изнася концерти и преподава, свири във филхармонията на пиано и всички инструменти, които липсват, като арфа, челеста. Един спомен от това време никога няма да избледнее в съзнанието на Карамишева. "Най-впечатляващото нещо в тези Лауреатски дни беше участието на Катя Попова - толкова беше красива в синята си рокля. Тя беше приятелка с майка ми. Няма да забравя част от разговора им тогава. Майка ми й казва: "Катя, блазя ти, толкова много пътуваш. Толкова е хубаво, че обикаляш света". А тя й отговори: "Никак не е хубаво, така ми омръзна и така се изморих. Сега ми предстои пътуване до Братислава, а така не ми се ходи." Няма и месец след това тя загива в самолетна катастрофа.

Елеонора Карамишева продължава да радва публиката с концерти

На следващата година Лауреатските дни започват да носят името на Катя Попова. Карамишева си спомня изключително високото им ниво. Самата тя акомпанира по време на всички камерни концерти. "Участваха такива имена, които станаха след това световно известни. Една година преди това се канеха. Имаше една книжка с всички международни конкурси, които влизаха във федерацията на конкурсите и в която се пишеше кой какъв лауреат е. Първо се заемаха да канят спечелилите най-известните конкурси. И те се съгласяваха. Имаше рецитали, камерни концерти в продължение на 10 дни. Аз акомпанирах на всички тези лауреати", разказва Елеонора Карамишева. Спомня си и за доста екстремни ситуации. Певица, която няма ноти, друга, която е мецосопран, изпълнява песен от Рихард Щраус, но моли акомпаниментът й в последния момент да бъде изпълнен в по-ниска тоналност, защото гласът й е паднал. "Имаше един случай невероятен. На международен конкурс за певци в София голямата награда беше взел Димитър Петков - много способен наш бас. Той пристига и ще пее с филхармонията. Концертът е една от атракциите на фестивала. Но се оказва, че нотният материал за оркестъра не е пристигнал и разполагат само с клавира. Проф. Лилия Атанасова беше организационен секретар на фестивала. Помоли ме да свиря с него.

Концертът е голям, в зала "Емил Димитров" на читалище "Съгласие". Първо не съм облечена за сцена, второ не знам какво ще пее. Оказва се ария на Крал Филип от операта Дон Карлос на Верди. Прегледах нотите на бърза ръка, свирих почти на прима виста, без да сме репетирали с него въобще", спомня си с усмивка Карамишева.

 

Три поколения музиканти

Дъщерята на Елеонора Карамишва - Десислава Вълчанова, е талантлива пианистка с много награди и международни изяви. В момента преподава пиано в НУИ "П. Пипков". Естествено, внукът й Кристиан също учи пиано в същото училище. Зет й също е музикант.

"Така ми се е стекъл животът. Всеки си има своето място, но не всеки го намира. Аз просто съм попадала там, където трябва", обобщава Елеонора Карамишева. Това е и рецептата й за щастие - когато й е тъжно, започва да свири. Така забравя грижите.

 


 

 

върни се в НАЧАЛО