СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ШАРЕНО

Брой 36 (24 - 30 октомври 2014 г.)


 

Боряна Докле спечели плевенската публика с разнообразни таланти

 

Дъщерята на албанската Лили Иванова мечтае за нови песни и клипове

 

Боряна зарязала цигулката заради пеенето, сн. авторът

Мая ПАСКОВА

С глас, артистичност и подбран репертоар от авторски парчета и кавъри, Боряна Докле и нейната група "Бора D" спечелиха заслужените аплодисменти на плевенската публика в Арт центъра. Концертът беше заключителната проява от проекта "Камерни музикални вечери", посветен на Световния ден на музиката и поезията.

Боряна е с албански корени, но от малка живее в България. Майка й е популярната изпълнителка Клеопатра Скарцо Докле, наричана албанската Лили Иванова, а самата Боряна стига до второ място и става любимка на публиката в миналогодишното издание на "Гласът на Албания".

Предполага, че таланта просто е наследила - не само от майка си, а и от баща си, който е актьор и режисьор. Цял живот съм искала да пея и да играя в театъра и киното, признава Боряна. Родителите й обаче решават друго - щом е толкова музикална, ще свири на нещо. А понеже пръстите й са подходящи, инструментът ще е цигулка. Така през 1989 г. Боряна пристига в България, където завършва първо Софийското музикално училище, а после и Академията с цигулка. Известно време концертира, свири във филхармонии, но детската й мечта не й дава мира. Запознава се с много интересни музиканти и едва 18-годишна вече е солистка в група "Кокомания", където заема мястото на Мариана Попова. Там експериментира да комбинира цигулка и пеене, но решава, че така не може да даде 100% от себе си. След 6 години решава да смени амплоато. Преминава през трибюти на Ерика Баду, Мис Елиът, Келийс...

Един от любимите й си остава проектът със съпруга й "Dokle & Greesh". Оттам взима барабаниста и пианиста, с които правят сегашната група "Бора D".

Относно участието й в "Гласът на Албания" се оказва, че е била поканена от продуцента и приема само защото това е родната й страна. Много е щастлива от оценката, която е получила и от любовта на публиката, но смята, че този формат дава невероятен трамплин, когато се явяваш в Америка, Англия, Италия или Холандия. Иначе звездите там са еднодневки. Ако можеш, ако си много добър и искаш да постигнеш нещо, не ти трябва такъв формат, убедена е Боряна. За децата си - дъщеря на 4,5 години и син на 3, е решила да не ги кара да се занимават с изкуство. "Обаче са невероятно музикални. Чак ме поправят мен", със смях отбелязва певицата. Любимият й въпрос е свързан с бъдещите творчески планове, защото винаги има какво да каже. В случая: "Не искам повече различни формати. Искам с "Бора D" да записваме нови песни, да участваме по фестивали, да направим албум, клипове. Нямаме амбиции да станем Бионсе и Риана, но пък правим всичко за кеф и с желание", категорична е атрактивната албанка.


Четири лапи

 

Красиви кучета и гордите им стопани дефилираха в Кайлъка

 

Киноложката изложба продължи 4 дни, сн. авторът

Светлана ЧАМОВА

Как стопани разресват до безкрайност дългокосместите си кучета, как се кипрят с любимците си, но и се отнасят с много любов, как дечица прегръщат четириноги по-големи от самите тях - всичко това може да се види на една киноложка изложба.

Парк "Кайлъка" е чест домакин на подобни събития, които са истински завладяващи за любителите на животните, та дори и да са само като публика. Последната международна изложба с близо 200 участници продължи цели четири дни в средата на октомври и бе организирана от Българската републиканска федерация по кинология. Съдиите бяха от Македония, Беларус, Молдова, Хърватска и България, а красивите и умни животни бяха безчет. Кучетата бяха разделени в 10 състезатени групи. Извън международната класация в отделна група са т. нар. непризнати породи, сред които е българското овчарско куче. Породата е в процес на признаване.

 


 

ДА ПОЧЕРПЯТ

 

 

Маня Николова ще се радва на живи цветя за подарък

 

С 12-часов работен се очертава да посрещне личния си празник Маня Николова. Но затова пък той ще бъде изпълнен с много музика и танци. Преподавателката в НУИ "П. Пипков" и художествен ръководител на Балетната школа при читалище "Съгласие" на 27 октомври първо ще бъде с учениците си, а после и с балерините в школата. За подарък иска само здраве и спокойствие. И цветя, но живи.

 

 

 

 

 

Петър Дулев смята да се реваншира на близките си

 

61 години ще навърши на 29 октомври бившият беленски кмет и депутат от левицата в 42-то Народно събрание Петър Дулев. Смята да отдели по-голямата част от този ден на семейството си. Чувства се длъжник към най-близките си хора. Заради многото му обществени ангажименти през последните години често ги е ощетявал с отсъствието си. Няма да забрави да почерпи и приятелите си - с подходящи за случая питиета.

"Винаги съм се опитвал да помагам на моите съграждани от Белене с каквото мога. Дано да съм здрав и да продължа да го правя", пожела си Петър Дулев.

 

 

 

Колежката Веселина Илиева празнува на конвейeр

 

На 28 октомври рожден ден празнува колежката ни Веселина Илиева. Откакто се е родил синът ми Данаил, ден преди моята дата, вече седма година рожденият ми ден минава като продължение на неговия, споделя тя. Така обаче вкъщи се получава един двудневен празник, без прекъсване. И тази година Веси ще празнува у дома със семейството, а на работа обещава да почерпи колегите си. Вкъщи очаква изненади, защото вече подочува заговорническите шушукания на тримата мъже край себе си.

Пожелава си на първо място здраве. И в този случай поставя на първо място децата, защото "когато те са здрави, съм добре и аз", казва всеотдайната майка. Здраве, обич и успехи й пожелаваме и ние, колегите от "BG Север"!

 


НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За промени и липса на промяна

 

Стефан КРЪСТЕВ

От година и отгоре, тоест от миналагодишните юнски събития, се чувствам в 1990-а - в голямата говорилня, обществено суетене, объркване и масово оглупяване, което разбира се ще отмине. Ще отмине като пиянство и повечето ще забравят и няма и да искат да си спомнят какви са ги вършили, какви са ги говорили, какви са си ги мислили. На всеки е ясно, че се нуждаем от нещо различно, нещо ново, че промяна е повече от необходима - жизнено важна е. И няма как - някаква промяна ще има, защото не можем да продължаваме така. Каква трябва да е промяната е вече по-сложен въпрос. А че някои хора си представят тази промяна доста абсурдно - като алкохолика, който решил, че трябва да се промени и отказал пърженото - е видно. И това, че тези хора парадират с възгледите си, натрапват ни ги, проглушават ушите ни и се опитват да влязат с всички възможни средства за масова информация в дома ни, си е тормоз. И като добавим, че не става въпрос за една или две групички - подръжници на една или две подобни промени, а за десетки такива групи и промени, ясно е, че съзнанието ни е разкъсвано от чужди истерии и надкряскване. Точно както си беше и тогава - знаменателната, пълната с надежди 1990-а не доведе до нищо друго, освен до печал, обедняване и отчаяние. И поне да се бяхме поучили и да не повтаряме грешката си, би било добре, но уви, толкова ни е неудобно да си спомняме за онези времена, че явно чак напълно сме ги забравили. И си слушаме утопичните - антиутопични бълнувания на идиологическия екип на Бареков, достигащите до тероризъм и шовинизъм - на Сидеров и други псевдонационалисти, съвсем безумните на Кунева и сие, а между тях поп звезди, пишман интелектуалци с горди звания като писател, поет, тук-там някой забавен чешит, който може би има някакви добри идеи приложими в дълбокия космос, в една далечна, далечна галактика, но не и тук, на земята, в България при сегашната политическа и историческа реалност. Мислим, говорим за големи промени, а сме блокирали и не предприемаме дори най-малките. И колкото по-дълго продължава това, толкова повече ще се задълбочават проблемите - с които бихме могли и да се справим, с които има хора, които призовават да се справим, ала кой да ги чуе: заглушени са от големите умници, от високите крясъци, от по-ефектно звучащите безумия. Много примери мога да дам за нечути трезви призиви за промени, необходими промени, които можем да предприемем, но ще дам един. По няколко причини го избирам, като първата е, че не е политически. Става въпрос за агресията по улиците. За жертвите, които взима тази агресия. Остават си само протестите, само исканията, само обещанията за строги правила, за справедливи присъди. И ето, и тази седмица има шествие - поклонение за убитото 11-месечно бебе от граничен полицай. Вероятно той ще е поредният убиец, на когото ще се размине - така вървят нещата. Промяна няма! И докъде води това? До все по-голямо задълбочаване на проблема. Пак тази седмица пешеходец наби шофьор на маршрутка, който го заплашил с пистолет. Като научих новината, първата ми реакция беше: "браво, само така", и вероятно това е реакцията на много хора, което е само симптом на задълбочения вече много сериозен проблем. Защото като няма закони, симпатизираме на саморазправата, а тя вече е безредие. И някога, след 1990-а, по същия начин се появиха и мутрите.

 

Рубрика "Напушени мисли"

 

 


 

 


 

 

върни се в НАЧАЛО