АРТСЕДМИЦА


 

Магьосницата от Долната земя - детска пиеса с големи актьори

 

Драматизацията е по приказката на Братя Грим Баба Хола, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

Нова постановка за деца (а защо не и за възрастни любители на приказки) се завъртя на сцената на плевенския драматично-куклен театър - "Магьосницата от Долната земя" от Панчо Панчев. Режисьор е актрисата Ива Николова, която се изявява в ново амплоа. Сценографията и костюмите са на Зоя Минева, а музиката - на Асен Антонов. Участват актьорите Мариета Калъпова, Генадий Николов, Елица Анева, Мариян Стефанов и Георги Енчев.

"Никога не съм имала самочувствието да бъда режисьор и да призная преди, гледайки отстрани, ми се е струвало много лесно. Но режисьорската работа е по-благодарна от актьорската. В края на краищата, когато нещата не се получат, актьорът винаги е този, който "опира пешкира". В случая с "Магьосницата от Долната земя" аз поемам всички негативи, така че дори нещо да не ви хареса, не обвинявайте актьорите", признава Ива. Разказва, че всичко е станало с много малко репетиции благодарение на добрия екип, който внимателно е подбрала. "Още като четох "Магьосницата от Долната земя" си представих Генадий Николов в ролята на лошата Златинка и може би това беше основната причина да избера точно тази пиеса. Май няма актриса-жена, която може да изиграе тази роля. На шега казах на Гената, че трябва да играе жена с много мъжки хормони", издава тайни от кухнята режисьорката. И се надява това, което се е получило, да се хареса на публиката, след като те са го правили така, че да е забавно на тях самите.

 

 

Панчо Панчев - Дядо Пънч:

 

Като нямат какво да правят, хората пак ходят на театър

 

За премиерата на "Магьосницата от Долната земя" беше дошъл и авторът - Панчо Панчев, известен като Дядо Пънч. Той е автор на много детски книжки, сценарии за анимационни филми, телевизионни приспивалки, роман за деца - "Дневник на слончето Моди". Написал е десетки пиеси, между които най-играният в чужбина български драматургичен текст "Приказка за калпаците", както и "Голямото имане", "Покана от Париж", "Третото ухо", "Ама че крокодил!". Пиесите му са поставяни във всички български градове, от радиотеатъра и от телевизионния театър, а също и в Русия, в Германия, Полша, Чехия, Белгия, САЩ, Румъния, Монголия, Сърбия, Унгария, Финландия, Норвегия, Кипър.

- Г-н Панчев, хареса ли ви как Ива Николова е поставила "Магьосницата от Долната земя"?

- Винаги съм склонен приятно да се изненадам. Съвсм нормално е актьорите някой път да добавят нещо - това е колективно изкуство. Преди години в една моя пиеса Васко Бъчваров беше в ролята на ученик - малко хулиган, непослушник, остроумник. Героят му се казва Ангел. Учителката по математика казва: утре ще изпитвам по азбучен ред. Чуваш ли, Ангеле? А Васко отговаря: от утре съм Янчо. Това толкова ми хареса, че после си го оставих в пиесата като спомен от него.

- Защо Дядо Пънч?

- Поставих си го преди около 20 години, когато се роди най-голямата ми внучка. Оттогава насам децата ме познават с това име. Навремето работих с големия български поет Владимир Башев, който ми беше много добър приятел и ми викаше "Пънч". Освен това, както е известно, пънч е английският театрален палячо, а аз съм и театрал, и смешник и мисля, че името много ми отива.

- Като че ли предпочитате за деца да пишете?

- Те ме предпочетоха. Аз съм писал и за възрастни. Писал съм комедии - много са се играли. Мъчил съм се да пиша и трагедии - по-малко са се играли, по-дълго съм ги писал. През последните години се получи така, че детската литература се търси и се харесва повече, а и децата са по-благодарна публика. "Магьосницата от Долната земя" направих преди много години по молба на директорката на кукления театър във Видин. Това е класическата приказка "Баба Хола". Първоначално си мислех, че не мога да направя диалози по нещо, което не съм написал сам, а след това по този начин направих и "Червената шапчица", и "Снежанка", и мисля, че се получи много забавно.

- Скоро ще зарадвате ли децата с нещо ново?

- Предстои да излезе моя книжка, която ще бъде направена по много интересен начин. Ще бъде с две лица - от едната страна "Стихотворения с панделки", а от другата -"Стихотворения с мустаци".

- А пиеси за възрастни пишете ли още?

- Онези дни имах среща пред Халите, но се обърках и отидох един час по-рано. Както си чаках, един човек тръгна към мен и попита "Извинете, имате ли среща тук?", а аз му отговорих: имам, но не с вас. Така се роди една мелодрама. За пръв път в живота ми се случва да имам две все още неиграни пиеси, докато преди години в театрите в страната се играеха по над 20 мои постановки. Но напоследък театрите обърнаха гръб на българското.

- Коя е първата ви пиеса?

- "Очи в очи". Една случка ме накара да я напиша. Героите са били заедно в борбата. В някои моменти звучеше десидентски, защото имаше реплика: нашите деца мърсуват, американският президент виновен. Много хубаво живеехме навремето. Нямате си на представа колко нормално, кротко и спокойно си живеехме в напълно отречения режим. На вас се опитват да внушат, че цялата държава е била затвор. А то беше кеф до кеф. Може и да са пострадали някои, но те се опитваха да бутат власта, която създаваше възможност много хора да живеят човешки. Сигурно е имало и пострадали. Но да се върнем към театъра.

- Поради каква причина според вас не се поставят български автори?

- Театрите днес започнаха да предпочитат чуждестранни текстове. Много често се играят глупотевини. Загуби се вкусът към истинската литература, а това е основният компонент на театъра. По-рано имаше една разпоредба, според която половината заглавия от репертоара трябваше да са български. Имаше директори, които слагаха дори повече от половината, защото публиката иска да види себе си и комшиите си на сцената - техните кусури и въжделения. Сега, за жалост, не е така. Един директор беше казал в интервю още преди реформите да бяха назрели, че родните театри съществуват много по-добре без Министерството на културата, което им пречи.

- Не определя ли публиката репертоара?

- В общото объркване, като нямат какво да правят хората пак ходят на театър, но много често си излизат в средата на представлението.

Правят се, разбира се, и качествени работи, но посредствените са мнозинство.

 

 

65 платна от ХГ Илия Бешков гостуват на софийска галерия

 

Виктория АЛЕКСАНДРОВА

65 живописни платна от фонда на ХГ "Илия Бешков" ще бъдат изложени в галерия "Индустриална 11" в София до 12 ноември 2010 г. Изложбата "Живописни богатства от колекцията на галерия "Илия Бешков" - Плевен" е първа от поредицата "Шедьоврите на галериите в България" с организатор Любен Генов.

Целта на инициативата е периодически в пространството на галерията да гостуват избрани творби от художествените сбирки на различни градове от страната.

Селекцията е откровено субективна, отразяваща личен вкус и пристрастия, без претенция и практическа възможност за изчерпателност, признава Любен Генов. И добавя: "Преди две години плевенската галерия "Илия Бешков" чества 50-годишен юбилей. Тя безспорно е една от художествените институции с огромен културен принос не само за централния северен регион на страната ни, но и с изключително важно национално значение. Произведенията на галерията са над 6 000. Това е голямо богатство. За съжаление последните постъпления, осъществени чрез откупки от бюджета, са от края на 80-е години на ХХ в. Изключваме малкото на брой лични дарения от автори. Положението с останалите държавни галерии в България е същото. Ако към тази ситуация добавим и липсата на елементарни средства за поддръжка на вече съществуващите фондове, то проблемът става изключително сериозен".

Сред представените в софийската галерия са имената на класиците Сирак Скитник, Владимир Димитров - Майстора, Давид Перец, Иван Ненов, Вера Недкова, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Стоян Сотиров, Дило Дилов, Кирил Петров и др. От поколението творци, оформили облика на изкуството ни през 70-те и 80-те години са включени картини на Димитър Казаков, Йоан Левиев, Георги Божилов, Генко Генков, Атанас Яранов, Георги Баев, Димитър Киров, Илия Милков и др. В експозицията са включени и творби от 80-те години на именити наши художници съвременници като Емил Стойчев, Михалис Гарудис, Светлин Русев, Анета Дръгушану, Иван Вукадинов, Йордан Кацамунски, Надежда Кутева, Василка Монева, Андрей Даниел, Долорес Дилова и др.

Изложбата е станала възможна благодарение на Ирина и Васил Василеви - собственици на "Индустриална 11", и на ръководния екип на галерията в Плевен: Мирослав Минчев - директор, Антония Караиванова - уредник, и Александър Сахатчиев - фондохранител.

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Приказки за пораснали деца"

Мадлен Алгафари

Имало едно време... и нищо друго. Да, има само едно време и нищо друго! Всичко е време. Светът е изграден от сгъстено и разредено време и нищо друго. И винаги е имало ЕДНО време. Само ЕДНО време. Нито минало, нито сегашно, нито бъдеще. Имало е едновременност. Има едновременност. И ще има едновременност. В нашия вътрешен свят!

А имало и едно време, когато хората не са имали съзнание за време. Но са имали съзнание за Едно. За това, че всичко е Едно. И това време е сега и винаги. И така, и инак, и никак, и всякак има само едно време. И приказките разказват винаги за него. За единствената безкрайна и безначална едновременност. За вечното вътрешно Сега. Затова те винаги са актуални! Здравейте, пораснали деца! Не, това не са приказки за възрастни, а за пораснали деца! Различно е! Като деца познаваме Истината - умеем да бъдем себе си. После я изгубваме, забравяме или ни я отнемат и... започваме да я търсим. Цял живот търсим Истината, но... я заместваме със знания. Приказките са вълшебният кивот, в който Тя се пази - недостъпна за разума. Приказките говорят на символен език, който душата директно разбира. Например: водата, лявото, нощта, смъртта, пещерите, ирационалното са символи на женското начало. Огънят, денят, дясното, животът, върховете, рационалното - на мъжкото. У всяко живо същество двете начала са неотделими. Подземните царства, кладенците, океанът са символи на нашето подсъзнание. Всички приказни герои са типизирано олицетворение на различните аспекти на нашето Аз, наречени архетипи - сирачето, мъдрецът, воинът, вещицата, мъченикът, отшелникът, детето...

 

"По залез слънце"

Решат Нури

Назми е обаятелен мъж, офицер, завършил Военната академия "Сен Сир" в Париж, бохем, известен в артистичните среди като "Принца от Босфора". Жюлиде е негова племенница, още от детските си години запленена от неуловимо примамливия му европейски чар. Така започва тази история, разказана от класика на турската литература Решат Нури, познат у нас с романите "От устните към сърцето", "Чучулигата" и "Листопад", по който е създаден едноименния телевизионен сериал.

Един мъж и една жена в една невъзможна и греховна любов, от която навява магнетичното очарование на южните залези и страсти.

 

върни се в НАЧАЛО