КОНФЛИКТИ


 

Общината отнема принудително язовири от изрядни наематели

 

Водоемите щели да се отдават на концесия, рибопроизводители са пред фалит

 

Ангел Симеонов, сн. авторътРалица ПЕТРОВА

Община Плевен прекратява договорите на изрядни наематели на общински язовири, независимо че срокът им не е изтекъл и без каквито и да е компенсации. За това алармира Ангел Симеонов от Белене, който се занимава с рибопроизводство вече 15 години. Има собствени магазини, собствен язовир в с. Обнова и засега държи под наем водоема "Сини вир" в с. Тученица. По-голямата част от рибата си пласира на вътрешния пазар, но прави и износ.

На 29 декември 2009 г. Ангел Симеонов играе на търг за язовир "Сини вир" в с. Тученица. Плаща си за тръжната докумнтация, дава пари и за проучване. След като печели търга, сключва договор. Прави си разчетите на бизнеса за 5 години напред, какъвто контракт е сключил. В зарибяването на водоема влага десетки хиляди левове. През лятото на тази година обаче рибопроизводителят получава писмо от община Плевен, с което от администрацията на Найден Зеленогорски го уведомяват, че договорът му ще бъде преждевременно прекратен със срок на предизвестие 6 месеца. Като причина за това е посочен текст от Закона за концесиите, който гласи, че "на концесия се предоставят обекти, имоти или част от имоти - публична общинска собственост".

"Купил съм си документи, интересувал съм се от всичко по обекта и в един момент, при направени от мен разходи, зарибяване за хиляди левове, аз трябва да кажа на рибата "расти, че след шест месеца трябва да те продам". Тази риба е предназначена за продажба за консумация през ноември 2011 г. Какво правим? Защо не пишеше в тръжните документи, че може да има прекратяване в случай на решение за концесия? Кой ще поеме пропуснатите ползи и загуби на сериозна фирма като моята? С това решение съм поставен пред свършен факт и се нарушава стабилността на бизнеса ми", възмущава се Ангел Симеонов.

Рибопроизводителят е изпратил отворено писмо до кмета Найден Зеленогорски, общинския съвет, кмета на с. Тученица и началника на отдел "Язовири". Отговорът от общината е ясен: язовирите трябва да бъдат отдадени на концесия - така повелява законът.

Симеонов твърди, че е съгласен да подпише концесия за 10 г. при същия наем, който е спечелил за 5 г., без да се явява на търг, и с актуализация всяка година на наема предвид инфлацията. Според него трябва да се подходи индивидуално към всеки наемател. "Ако някой от вече съществуващите наематели каже, че общината е виновна, че даден проект не може да се осъществи, то нека да покаже и докаже, че има одобрен проект, одобрено финансиране, има собствени средства и тогава общината да му съдейства да премине от договор за наем към такъв за концесия. Така общината само ще спечели, защото ще получи подобрен имот, който ще е по-скъп за следващата концесия", е призивът му към местната администрация.

В отвореното си писмо Симеонов пита защо не бъдат дадени на концесия свободните язовири и тези, чиито наематели не си плащат редовно наема? Така няма да има сътресение в бранша и ще бъдат взети по-високи наеми (концесии). "Защото ако всички язовири бъдат иззети наведнъж с прекратяване на договорите за наем, то отгледаната риба т. г. ще се продава на всяка цена, рибното производство се срива за най-малко две години напред и е напълно възможно наемателите да фалират", категоричен е Ангел Симеонов.

От общината обаче са категорични, че "исканията му не могат да бъдат удовлетворени".

 

 

Нелегални кланици никнат като гъби

 

Полина ТОНЕВА

Нелегални кланици никнат по села и паланки, алармират санитарните власти. Те обаче уточняват, че доказването на незаконната и опасна за здравето на хората дейност е изключително трудно, тъй като в повечето случаи нелегалните търговци заявяват, че колят животни за лична консумация. Въпреки трудностите обаче, служители от РВМС и полицията разкриха нелегална кланица, която съществува повече от 15 години в град Левски. Санитарните власти реагирали на анонимен сигнал, който е подаден най-вероятно от съсед. В него била описана цялата схема, както и мястото на незаконната скотобойна. Тя се намира на улица "Васил Априлов" 70, в дома на Евгени Велизаров. При проверката на РВМС и полицията е открит изцяло оборудван кланичен комплекс, обор за живи животни и хладилна камера. Добичетата били купувани от близките села без каквито и да било документи, като част от кравите най-вероятно се били в стадий на агония, твърдят проверяващите. След покупката говедата са докарвани в обора, клани са и са разфасовани. Месото е продавано предимно на големи пазари, тъй като там контролът е по-слаб, а търговията - на по-големи обороти. На месото, разфасовано в домашни условия, обаче са поставяни печати, които се оказват фалшиви. Открити са печат - диамант, който е за здравна маркировка, както и печат на официален лекар от ДВСК, обясни шефът на плевенската ветеринарно-санитарна служба д-р Борис Борисов. Наличието на подобни кланици е особено опасно, тъй като изобщо не може да се проследи какво е състоянието на купените животни, а оттам и качеството на продаваното месо, твърдят санитарните власти. Освен всичко друго, клането е извършвано, без да се спазват абсолютно никакви изисквания за хуманно отношение към животните. Това е буквално една скотобойна, защото клането е извършвано в малко предверие, което не позволява дори да бъдат зашеметени животните, коментира д-р Борисов. Според подалите сигнала, тази нелегална кланица е просъществувала повече от 10 години. Хората твърдят, че неведнъж са подавали сигнали, но никой не е реагирал, уточниха от санитарната служба.

Самият Евгени Велизаров не присъства на огледа, но затова пък там бе майка му. Тя твърди, че не са извършвали нищо незаконно - купували си животни и ги клали за собствена консумация. Признава обаче, че част от месото е продавано на съселяни и пазари. По случая е образувано и досъдебно производство заради фалшивите печати.

 

 

Кушлев запорира имущество за 2,5 млн. лв. на Георги Таров

 

Селскостопанската техника е част от имуществото, включено в иска, сн. авторътПоля ТОМОВА

Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), придобила известност като комисията "Кушлев", заведе дело срещу скандално известния вълчитрънски бизнесмен Георги Таров. Искът е за отнемане на имущество в размер на над 2,5 милиона лева, което е запорирано. В него се включват магазин и ресторант в с. Вълчитрън, дворно място в селото от 680 кв. метра с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, ниви, ливади, овощни градини, лозя, гори и земеделски култури, три леки автомобила, два камиона, трактори, комбайни и друга селскостопанска техника. Запорирани са и суми по 12-те банкови сметки на Таров, както и пари от продажба на 24 имота. Комисията е започнала разследване за придобитото от Георги Таров, след като той има влязла в сила присъда. През 2008 г. Таров е осъден на една година пробация заради опит да даде подкуп в размер на 6 000 на полицай, за да прекрати преписка срещу него.

Според хората на Кушлев, в перида на проверката Таров е направил разходи в размер на 16 774 минимални работни заплати (МРЗ), които са по-големи от приходите му. Отчетени са разходите за придобиване на движимо и недвижимо имущество, регистрация на търговски дружества, вноски по кредити, издръжка на домакинство и други. В същото време приходите на Георги Таров за периода са едва 13 316 минимални работни заплати. Разликата от над 3 хиляди минимални работни заплати Таров е придобил по неясен начин, според КУИППД.

В същото време Георги Таров твърди, че разследването на комисията не е взело предвид приходите, които той можел да докаже. И посочва за пример времето от 1997 до 2004 г., в което е работил като служител на Министерство на отбраната в бившата ШЗО в Плевен, а в документите на комисията липсвали данни. Той посочва и друго разминаване между него и КУИППД - фактът, че като приходи не се отчитат кредитите, които той е получил. "Другият пропуск от гледна точка на комисията - това са субсидиите, които съм получавал по директни плащания на площ в проверявания период, по възстановяване на акциза, по възстановяване на ДДС от тези машини, които съм взимал, това са приходи някъде към 1,1 млн. лева", обяснява Георги Таров.

В момента работата му е напълно блокирана, тъй като са запорирани както машините, така и банковите му сметки. Освен това Таров твърди, че заради публикации в пресата много от партньорите му са се отдръпнали от него. Категоричен е, че ще заведе дело за нанесени имуществени и неимуществени вреди и ако се наложело щял да търси правата си чрез съда в Страсбург.

От поделението на КУИППД в Ловеч, в чийто обхват е и Плевенска област, отказаха коментар по конкретния случай.

Георги Таров освен че върти частен бизнес със земеделие, е и председател на земеделската кооперация в с. Вълчи Трън. Според публикации в пресата е в скандално близки отношения с плевенски магистрати. През 2007 г. е бил на 4-то място в листата на ГЕРБ за общински съветници в община Пордим, но не е избран.

 

 

Служебните защитници в Плевен пасуват, започнаха да им плащат

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Служебните защитници в Плевен няма да спрат работа и ще продължат да се явяват по дела. Още повече, че от 15 октомври започна плащането на парите им, съобщи за "BG Север" адвокат Емил Абрашев, председател на адвокатската колегия в града.

Коментарът бе по повод на това, че в големите градове адвокатските колегии спряха излъчването на служебни защитници от понеделник, 18 октомври. Причината за този своеобразен протест бяха забавените плащания и обидно ниският размер на хонорарите за служебни защити.

Досега в Плевен са били изплатени парите до февруари месец т. г., в момента текат плащания за март, а до края на октомври служебните защитници се надяват да получат преводи за април. Емил Абрашев обясни, че в най-лошия случай спиране на правораздаването заради липсата на служебни защитници може да има само за делата, които тепърва ще влизат в съдебна зала. От общо 218-те адвокати в колегията в Плевен, 160 се явяват и по дела като служебни защитници, уточни председателят.

Още в понеделник, по повод прибягването до крайната мярка, в дискусията се включи Лазар Груев, председател на Върховния касационен съд. Той предупреди, че липсата на средства за служебни защитници може да блокира правораздаването. Адвокатите отказаха да влязат в залите след решение на Висшия адвокатски съвет.

Лазар Груев призова изпълнителната власт да намери сили да изпълни постановлението на Министерския съвет и да се платят парите за служебна защита. Председателят на ВКС обясни, че в момента стотици дела се отлагат поради липса на служебни защитници и има опасност да се отложат стотици хиляди мерки за неотклонение при неявяване на защитата, тъй като в такъв случай съдът няма да насрочи разглеждане на делото. Груев заяви, че ще се опита да инициира спешни разговори на ВСС с министрите на правосъдието и финансите, за да се преведат веднага тези пари и да не бъде обвиняван отново съдът, че отлага дела.

Напрежението сред служебните защитници в страната не е спаднало, въпреки започналото превеждане на суми по сметките. Проблемът със забавените плащания предстои да бъде обсъден на съвещание на Националното бюро за правна помощ, което ще се проведе на 20 ноември в Пловдив, информира адвокат Емил Абрашев.

  

върни се в НАЧАЛО