ШАРЕНО


 

Търговията с вълнени чорапи процъфтява, бумът предстои

 

Плевенчани налитат на плетената стока заради наближаващите студове

 

Ръчно плетените терлици са евтин и практичен подаръкРалица ПЕТРОВА

Дюс, с една или две ленти, шарени, с фигурки - няма значение какви ще бъдат чорапите и терлиците. Гледа се най-вече да са здрави и по възможност по-дебели. Това констатират търговки, които вече на няколко места в Плевен предлагат своите ръчно изработени произведения от вълна. Търсят ги хората, хич даже не са претенциозни тази година купувачите, не им намират кусури - важното е студ да не пускат, казва Кирилка Генчева от Плевен. Тя е заела стратегическо място на Старата главна и твърди, че не се оплаква от липса на клиенти. И миналата година имаше, и сега, доволна е тя.

Заради задържащото се още меко време обаче Кирилка твърди, че бумът в продажбите ще настъпи, след като свие студът. Страшна зима ни чака, ако не са калцуните, няма оцеляване, казва тя.

По Коледа и Нова година, разбира се, очаква най-големия оборот. Категорична е, че ще е на линия. То в тая криза, май терлиците ще останат най-добрият подарък - хем евтини, хем ще вършат работа като си спрял парното, твърди Кирилка. Не взема скъпо - 2,50 - 3 лв. за детските чорапи, до 5 - 8 лв. за големите. Е, все пак и прежда, и труд е вложила.

На импровизирания щанд Кирилка е наредила чорапи - всякакви размери и цветове, терлици, шапки, шалчета... Сега най-много се търсели вълнени чорапи за децата, а и мъжките доста вървели - купували ги ловците.

И като всеки търговец Кирилка търси да "изкара нещо" и от "нещо друго". Затова до калцуните е сложила цветя, девисил, магданоз, царевица, бобец, липа... Всичко, което произвежда на село. Екологично чисто, натурално, хубаво, хвали стоката си тя.

 

 

Мамо, как се казвам?

 

Хаос в забавачките с имената и дрешките на малчуганите

 

Лилка НЕЗНАЙКОВА

Страшна обърквация и суматоха цари в първите групи на местните забавачки, научи "BG Север". Бъркотията настъпила, защото и без това малобройният персонал на детските градини не може да се справи толкова бързо с научаването на имената на всички новобранци, които в най-добрия случай наброявали трийсет. На това масово прекръстване на малчуганите можел да съперничи само възродителният процес. Невръстните и все още изплашени от съдбовния преход от ясла в градина хлапета вече били чували да им викат с различни имена, ама никога не и с тяхното, а все с чужди, та чак питали майките си - абе мамо, аз как се казвам всъщност.

Но това съвсем не бил единственият проблем, който карал малчуганите да се чувстват като в "Пълна лудница". Освен "заглавията", госпожите и лелките им бъркали и ... дрехите. Зевзеци родители се майтапят, че както си е по обичай при прекръстването се подарява и нова риза, а в забавачките се подаряват цели детски комплекти. Именно заради това всяка сутрин и следобед местата около детските гардеробчета се превръщали в битпазар. Майките услужливо оставяли на видно място чуждата одежда и с надежда търсели пижамката на детето си. "След като две седмици поред на дъщеря ми й обличаха чужда пижама, на третата вече извиках госпожата й и казах: "Моля ви, това не е нейната пижама". А малката ме апострофира - не бе мамо, моята е. Тя, след като е спала десет дни с нея, вече я смята за своя", разсъждава през смях майката.

 

 

Афродизиак

 

Реселешкият лук замества виаграта

 

Ефектът е гарантиран, независимо от начина на консумация, сн. авторътВ България вече има и празник на лука. По-точно - на сладкия, воден реселешкия лук. За втора поредна година в село Реселец се стича мало и голямо, за да празнува Деня на лука. По този край зеленчукът носи името реселешко сирене, а местните му приписват уникални качества. "Викаме му реселешко сирене, щото можеш да го ядеш без манджа, само с хляб, много е сладък, не люти и е идеален", твърди Иванка Тодорова. "Една глава лук - едно кило вино", добавя Иван Иванов. Реселешкият лук се сади в началото на лятото, полива се всеки ден и то с вода от река Ръчена. Затова и е толкова сладък и сочен, според местната легенда. Освен като храна, реселчани ползват лука и като лекарство. Лекувал всичко - настинка, болни стави, високо кръвно, категорични са местните хора. Любимото ястие в селото е лучникът, като задължително тук му се слага освен лук и лютива чушка. Така освен че е вкусен, лучникът може да изпоти всеки, несвикнал с пикантния вкус. И още едно, основно качество приписват на вълшебния лук в Реселец. "Това си е и истинска виагра, който яде реселешки лук и пие червено вино, е истински мъж, а освен това прави и здрави деца, който не вярва, да опита", усмихват се под мустак мъжете в селото. Жените потвърждават тази теория с уговорката, че трудно се свиква с миризмата...но пък един път като я приемеш, вече не ти прави впечатление. Благодарение на лука Реселец е известен в цяла България, а и извън нея. Находчиви реселчани вече произвеждат и изнасят лук в ЕС, та дори в Русия. "BG Север"

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За бялата смърт и благоденствието

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Някой е обявил 18 октомври за Международен ден за изкореняване на бедността. Дали пък друг не е вдигнал по повода тост с коктейл с цена 1 000 евро, може да се гадае, но е вероятно. Няма да нарека празника "лицемерие", каквото първоначално чувство оставя само произнасянето му. Все пак някой признава, че е проблем, че има такъв. У нас е достатъчно да се нацупиш, ако някой рече: "бедният е некадърник и мързеливец" или просто да споменеш, че има и такива, а понякога от мизерия дори умират. За да те посочат с огнен пръст и злобно да те нарекат левичар, дори да не си такъв. Ако не дай си Боже, имаш причини да се чувстваш като част от този проблем, да речем, си от съкратените напоследък актьори или ощетен от реформите в БАН, кадър от някой от закритите ВУЗ-ове или, не ти го желая и не искам да те обиждам, наричайки те писател, и то провинциален, далеч от тенденциите на времето и ловките тайни, със способностите да си вадиш хляба, излъгал се да работиш без договор в строителна фирма или такава за кравешки разфасофки; ако си някой, който и до днес чака онова, което няма да се случи, тоест да си получи заплатата и имаш неблагоразумието да го откриеш по някакъв начин, тогава всеки мургав каруцар на пет ракии и половина, на който му е провървяло с плячкосаните кубици дървен материал, без да го пипнат горските и да му конфискуват каруцата и коня, или пък благоразумно затворили си срещу процент очите, ще започне мъдро да ти маха с пръст, да те поучава и да ти каже в лицето отдавна признатото безмълвно като истина, чак от малките деца: че щом си в подобно положение, ти не си полезен за обществото.

И като споменах за горски, конфискувани каруци и коне, не мога да не се сетя за акциите, разбира се, предавани по телевизията - изземването на дърва за огрев, за които закупилите ги хора нямат бележка. Акцията се проведе в навечерието на международния ден за изкореняване на бедността. Колко от тези хорица, живеещи в бараки или схлупени къщи, вън от всякаква социална система, си имат представа, че трябва да се иска някакъв документ? Колко от тези, някои и много възрастни, хора, които едва са спестили, за да съберат недостатъчното за зимата, но достатъчно за определен период, който може да бъде на живот и на смърт, ще се откаже да купи малко по-евтините дръвца (ако ги е купил по-евтино или ако си има представа, че е по-евтино), след като му ги носят на крака, а той не разполага с никакъв транспорт? И ще убеди изпечения мошеник и горски крадец, че трябва да получи бележка, за да вземе дърветата? Оказва се, че една хвърчаща бележка може да коства живота на някой старец, който е проявил престъпното лекомислие да не поиска или да изгуби подобна бележка. Акцията няма име. Предлагам да се нарече: "Бялата смърт" или по-скоро "Решението". Става въпрос за решението на международния проблем. Като измрат бедните, няма да ги има. И толкова. Геноцид му е майката.

Виж, вътрешният ни министър е пример за благоденствието на обществото ни. Щом със заплата на държавен служител може да си купи шест имота в столицата, какво да говорим за работещите на две или повече места, както и за тези в частния сектор, които поне официално печелят малко повече. Отвори ни очите, че благоденстваме. То се и вижда. Гордея се с такъв министър.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО