АРТСЕДМИЦА


 

125 години от рождението на Ангел Спасов

 

Големият скулптор остава без аналог в българската пластика

 

Неговата племенница Любка Ванкова пише за приятелството му с Майстора

 

Любка Ванкова е събрала спомените си от срещите с големите творци, снимка авторът

Мая ПАСКОВА

Тази година се навършват 125 години от рождението на скулптора без аналог в българската пластика, радетелят за творчество и учител на поколения плевенски художници Ангел Спасов. Роден e през 1884 г. в Плевен, в семейството на беден колар. През 1904 г. постъпва в Рисувалното училище в София, където учи живопис при проф. Иван Мърквичка и скулптура при проф. Жеко Спиридонов. През последните две години на обучението си (1910 - 1911 г.) посещава Венеция, Флоренция и Рим. Член e на дружеството "Съвременно изкуство" и на "Севернобългарските художници". Живее и работи в Плевен до смъртта си - 1974 г.

Творчеството му условно би могло да се раздели на няколко периода: творби с военна тематика, цикъл "Концерта на разбойника" и портрети на приятели, личности, свързани с българската история; алегорични фигури. Първите му творчески стъпки съвпадат с едно изключително тежко време на три последователни войни - Балканската (1912 - 1913 г. ), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 - 1918 г.). Скулптурните композиции от този период - малки по размер творби с етюдно-импресионистичен характер, са посветени на военните трагедии и представят опит за скъсване с характерния за епохата академизъм и лъжекласицизъм. Темата за народната скръб, присъща за българското изобразително изкуство през 20-те години на XX век, не остава чужда за Ангел Спасов. В този период той създава голяма поредица композиции и портрети, между които и триптиха "Разпятие", явяващ се синтез на преживяното и единствена по род и решение творба в новобългарската скулптура. Някои от тези произведения носят духа на символизма и в значителна степен са отглас от политическите и социални събития.

След 40-те години интересът на автора е насочен изцяло в областта на портрета - скулптира образите на съвременници, вае бюстове на исторически личности. Обект на художествено търсене е точната физиономична характеристика на модела и прецизната психологическа модулация. До 1930 г. Ангел Спасов работи и в областта на живописта - портрет, фигурална композиция и пейзаж.

За една година (1920 - 1921) авторът урежда пет самостоятелни изложби в Плевен. През 1954 г. открива юбилейна експозиция отново в родния си град. Деветдесетгодишнината на скулптора е тържествено чествана в София и Плевен, а през 1994 г. ХГ "Илия Бешков" представи негова юбилейна ретроспективна експозиция.

Експозицията, посветена на 115-ата годишнина от рождението на Ангел Спасов и открита на 11.XI.1999 г. в ХГ "Илия Бешков", показа 100 работи в различен материал - рисунка с молив, туш, въглен, сангин; акварел и маслена живопис и представи цялостно неговото творческо наследство - от академичните години, годините на фронта и скулптура след 1920 г.

След смъртта на Ангел Спасов къщата му е превърната в музей, който функционира до 1990 г.

Днес цялото художествено наследство, личен архив и библиотека на Ангел Спасов се съхраняват в ХГ "Илия Бешков".

През 2007 г. Никола Попов издава книга за големия плевенски творец "Живот в сянка: Народният художник Ангел Спасов в спомени, писма, документи".

Любка Ванкова е племенница на Ангел Спасов. Отраснала е в къщата му, в ателието, край творбите му. Издала е книга - с детските си спомени, няколко характерни негови творби и с методика за рисуване, подходяща за деца. Сега е решила да навърже няколко повода и годишнини и, ако се отзоват спонсори, да издаде продължение на книгата си за Ангел Спасов. Но спомените, които е описала в нея, са свързани с дългогодишното му приятелство с Владимир Димитров - Майстора. "От самото следване от I курс до края на живота си са били приятели. Виждала съм три пъти Майстора - един човек с много добро сърце като чичо - ако те срещне на улицата, ако си гладен, ще ти даде хляб, ако си бос - ще събуе обувките си и ще ти ги даде", разказва Любка Ванкова. "Чичо ми има един портрет на Майстора. Това е една глава - 50/30 см, масло, нарисувано върху платно. В тази си ранна студентска работа той е доловил най-характерните черти на Майстора. Когато го е рисувал Владимир Димитров се е шегувал със своя приятел: Море, рисувай ме Ангеле - у фас съм Христос, у профил съм Юда", разказва един от описаните в книгата спомени Любка. И веднага продължава с друг: "Помня едно изказване на чичо за Майстора: любовчия не беше, с клюки и интриги не се занимаваше, проявяваше голяма взискателност за творчеството си, не желаеше да датира и подписва картините си. Обяснението му е кратко - ние не сме направили голямо изкуство, което заслужава подписване. Голямото изкуство - египетско и византийско, остава неподписано и пак е голямо". На някакво гости в София бедният й чичо, който цяло лято рисува портрети, за да изкара някакви пари, остава без единственото си палто. Майсторът го води в къщи и му дава своя пелерина, която му стои неестествено заради драстичната разлика в ръста им. Били комична картина, но това било едно от доказателствата за голямата им дружба.

Приятелството между двамата се дължи на тяхната голяма обич и всеотдайност към човека, твърди Любка Ванкова. Инж. Владимир Христов, който е бил ученик на Ангел Спасов, е споделил пред нея: "По негово време се направиха специални масички и столове, въведоха се специални рамки за рисуване, много гипсови и други модели. Беше приятно и занимателно в кабинета по рисуване и ние с интерес очаквахме часовете. Учениците го обичахме и всъщност му връщахме онова, което той изпитваше към нас - любов и уважение".

Ще подари и книгите, които чичо й е оставил от голямата си библиотека на читалище "Съгласие". "Когато съм ходила 5 - 6-годишна да играя там, са ми правели впечатление огромните рафтове с книги - от долу до горе цялата стена. Аз бях възхитена от това богатство, което притежава. От тях подари на плевенската културна общественост, даде и на мен", казва Любка.

 

Картини украсиха клоните на два бора

 

Нестандартната изложба е дело на художничките Наташа Дачева и Ралица Петрова

          

Наташа Дачева (вдясно) и Ралица Петрова, сн. авторътРалица ИВАНОВА

Нетрадиционна изложба под двата масивни бора пред читалище "Съгласие" в Плевен подредиха две плевенски художнички. Клоните на дърветата приютиха за ден ювелирните пейзажи на Ралица Петрова и фантазните изображения на библейска и митологична тематика на Наташа Дачева. Проявата, съпътствана от експозиция на децата от рисувателна школа "Неранза" към читалището, чийто ръководител е Наташа Дачева, и представяне на нетрадиционна колекция от облекла от рециклирани материали на Пламенна Мирчева, бе част от поредицата прояви за честванията на 140-ата годишнина на читалище "Съгласие".

"Идеята на две художнички - Ралица Петрова и Наташа Дачева, завършили един и същ факултет по изкуствата на Великотърновския унивеститет, е да ви представим изкуство по нетрадиционен начин - в нестандартна среда, извън изложбените зали. Основната ни цел е да предизвикаме радостни усмивки и емоции у гражданите, които ще могат да съзерцават също така и детското творчество на рисувателната школа "Неранза", представиха идеята си самите авторки пред събралите се граждани. Те пък, от своя страна, можеха да разглеждат на спокойствие нестандартната експозиция или да се любуват на прекрасните манекенки, облечени в рокли от найлонови торбички или вестници, които също дефилираха на открито, с чаша безалкохолна напитка или боза в ръка, осигурени от ТПК "Здравец.

Колекцията от облекла от рециклирани материали на Пламенна Мирчева обра овациите на публиката, сн. авторътЧе най-отворени към подобни нестандартни идеи са младите хора, пролича и от инициативността за подреждане на т. нар. пъзел. Всеки желаещ можеше да сглоби двете известни мисли: на Достоевски - "Красотата ще спаси света", и на Пол Елюар - "Роден съм, за да те позная и те наричам свобода". Най-добрите се оказаха ученици и те си тръгнаха с награда ваучер за пазаруване в книжарница "Пингвините".

За още повече емоция и повдигане на настроението хепънингът продължи с бардова музика.

Самата реклама на нестандартната експозиция също се оказа много нетрадиционна. Два дни преди картините на Ралица Петрова и Наташа Дачева да украсят не стените на позната до болка изложбена зала, а клоните на боровете, дърветата грейнаха като коледни елхи, накичени с листчета с мисли от типа: "Двама души могат да гледат в една посока, но да виждат съвсем различни неща", "Самолетът е дело на оптимиста, а парашутът на песимиста", "Когато човек е честен със себе си, стига по-далеч", "Ритник отзад може да означава крачка напред", "Никога не се бори с прасе, защото и двамата ще се окаляте, но на него ще му хареса". Мислите имаха за задача да привлекат хорските погледи и заинтересувалите се граждани да се информират от разлепените наблизо афиши за деня и началния час на предстоящото събитие.

"Просто решихме да зарадваме гражданите на Плевен. Това е един вид психоатака - да ги накараме да забравят за тв сериалите и да посетят събитието. Мислехме, че някои ще погледнат скептично на всичко това, а други просто няма да го забележат. Но за наша радост не се оказахме прави", коментират двете художнички.

 

 

Чрез стъклото приложничка показва двойнствената природа на нещата

 

Невелина Янакиева твърди, че това е материалът, който най-добре я изразява

 

Невелина в ателието си, снимка авторът

Ралица ПЕТРОВА

Невелина Янакиева е една от малкото приложнички в България, които работят стъкло. Това е материалът, който най-добре ме изразява, твърди тя. Плевенчанката, която е завършила средното си образование в художественото училище в Троян, а после и националната художествена академия, специалност керамика при проф. Ивана Енева, има седем самостоятелни изложби - в Плевен и в София. Вчера (след редакционното приключване на броя, бел. а.) в Общинската художествена галерия бе открита изложба - проект "Движение в покой" с автори Сашо Камбуров, Валентин Асенов, Цветослав Преславов и Невелина Янакиева.

"Стъклото е моето изразно средство. То е с двойнствена природа. Освен че е красиво, естетично, то има и другата страна - опасно е, ако не се внимава с него. Първо по време на техническата част, при изработката, след това донякъде е опасно и като готово произведение на изкуството. Но така или иначе всички произведения на изкуството си имат двойнствена природа. Мисля, че нещата трябва да се възприемат точно по този начин, а не да заклеймяваме - това е добро, това е лошо. Да вземем една картина например, ако на нея е нарисуван залез. По принцип залезът е изключително красив, но ако се доближи до слънцето на икара му изгарят крилата и той умира.

Ролята на моя занаят или изкуство, творчество е такава, че аз живея с него и не мога да си позволя да прекрачвам границата - химията, която вътре оцветява стъклото, също е много отровна и ако се съберат много химикали и аз не отворя вратата, мога да се отровя сама. Няма нещо безопасно. В изкуството не трябва да се търси някаква измислена сигурност", обяснява Невелина смисъла на творчеството си.

Преди да влезе в худежествената академия плевенчанката, която е стартирала от школата на Майя Ананиева, искала да стане режисьор. "Беше ясно, че още съм много млада и не мога да сглобя художествено произведение от този тип - филм, защото трябва да имаш типажи, да изведеш емоционално всеки един от тях, за да направиш художествено произведение. И трябва да имаш много голямо познание за хората. Докато в изобразителното изкуство ми се видя по-лесно, което обаче не се оказа точно така", признава Невелина.

Творбите на приложничката, които са плод на конкретна емоция, са абстрактни, изпълнени са предимно в цветовете на водата. Всяка една от тях има своето име. Невелина говори за наподобяването като нещо опасно, а живителната течност е една от основните теми, с които се занимава. "Една от творбите ми се казва например "Чиста вода" - рибите просят чиста вода от хората, които я тровят. И това не са патетични слова на луда жена, която смята, че рибките ще умрат, а от гледна точка на това, че в последствие тази вода трови и хората, тя идва при нас. И при водата можем да говорим за двойнствена природа - тя е както безценна, нужна и красива, така може да бъде и опасна, ако скочиш в нея например от 30 метра височина", разсъждава авторката.

На изложбата в Общинската галерия Невелина представя четири творби, обединени под мотото "О, цветя невинни, кой полята ви отне".

 

   Нови книги в книжарница "ГРАММА"  

 

"Сексът и кралете"

Елинор Херман

Пет века изневери, власт и отмъщение.

От зората на човечеството властта е мощен афродизиак. Затова във времена, когато кралиците са възпитавани в набожност, а владетелските бракове се сключвали по династични и финансови причини, институцията на кралската любовница била непоклатима.

Векове наред любовниците на монарсите определяли модата, покровителствали изкуството, а понякога дори... управлявали държавата. Тези жени били готови да разговарят жизнерадостно с краля, когато били изморени, да правят любов с часове, когато били болни, и да угаждат на всеки негов каприз.

Херман изследва хиляди исторически документи, за да разкрие връзката между страст и политика, секс и власт, съперничество и омраза сред разкоша на кралските дворци. Резултатът е пълнокръвен разказ за най-могъщите мъже в историята и за жените, които споделяли леглото им, за да се изкачат на върха.

 

"Кайли. Кралицата на света"

Джули Аспинъл

Родена за сцената, години наред Кайли Миноуг владее сърцата на милиони хора. Тя е абсолютната шоузвезда, върховната изкусителка, бляскавата покровителка на поп музиката и същевременно земната, истинската, човечната Кайли. Жената, която открито заяви пред света личния си проблем и се пребори с рака с достойнство.

Животът на Кайли е благословен с присъствието на редица талантливи творци - Майкъл Хътчинс, Ник Кейв, Елтън Джон са само част от имената, запленени от магията на австралийската дива и оставили незаличими следи в живота й. Дори Мадона облича фланелка с надпис "Кайли Миноуг.

Британската журналистка Джули Аспинъл разказва удивителната история на обикновено австралийско момиче, започнало кариерата си от сапунен сериал и превърнало се в символ на успеха.

 

"Механично пиано"

Кърт Вонегът

Книгата не е за онова, което е, а за онова, което би могло да бъде... Така започва "Механично пиано - първият роман на ненадминатия Кърт Вонегът, публикуван и със заглавие "Утопия 14. Биографичните елементи в книгата отразяват работата на писателя в "Дженерал Електрик" и са осмиващ отговор на намеренията всичко да бъде управлявано от машини.

Със солидна доза черен хумор и ирония Вонегът създава антиутопия за механизирания свят на бъдещето и разделението на обществото. Използва механичното пиано като метафора за едно общество, превърнало се в инструмент, свирещ безгрешно зададена мелодия, но без нужда от човешка намеса. Писателят става предвестник на това какво ще се случи само половин век по-късно.