СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

1 НОЕМВРИ

Брой 37 (31 октомври - 6 ноември 2014 г.)


 

 

Имиджът на плевенската култура изправи оптимисти срещу песимисти в дебат

 

Гилдиите споделиха болките си, до конкретни решения не се стигна

 

В срещата участваха изявени дейци на културата, директори на културни институти, председатели на творчески групи и представители на Арт форум - Плевен, сн. авторът

Страницата подготви: Мая ПАСКОВА

Културната картина в Плевен, начините да се излезе от капсулирането и да се вдигне имиджа на града като културен център; кой или какво пречи да се създава качествен културен продукт, който да бъде национално и дори световно конкурентен - това бяха част от темите, залегнали в идеята за обществения дебат, организиран тази седмица в общината. Срещата бе по инициатива на Соня Маринова, началник на отдел "Образование и култура", и в нея участваха изявени дейци на културата, директори на културни институти, председатели на творчески групи и представители на Арт форум - Плевен. Поканени бяха и членовете на постоянната комисия по култура и вероизповедания при общински съвет - Плевен. Оказа се, че някои от общинските съветници не виждат проблем и дебатът за тях е излишен.

През следващите два часа участниците в срещата направиха абстрактна разходка през културната картина изобщо, като изказванията варираха от краен песимизъм до нереален оптимизъм. Последва конкретизиране на проблемите - художниците и Духовият оркестър нямат дом, Лауреатските дни са стигнали до ниво вечеринки, КДК е по-скоро пенсионерски клуб, Плевен има договор за създаване на стратегия за развитие на културата, но такава няма. Последният стадий беше на личностни сблъсъци между представители на гилдиите. 

Ваня Дочева като организатор на Арт форум - Плевен, обобщи, че с различни мерки се мери в различните времена, но в крайна сметка "отгоре няма стратегия, отдолу няма пари, а по средата има прояви, които създават впечатление, че се прави култура на поминъка, не на просперитета".Директорът на театъра Илко Иларионов направи няколко конкретни предложения: всички гилдии да си обединят усилията бюджетът за култура на национално ниво да се увеличи; културните институти да обединят усилията си и организират съвместни инициативи; да се прави културен обмен с побратимените на Плевен градове; да се вдигнат няколко видеостени на различни места в града, на които да се рекламират културните институти.

Музикантът Алеко Антонов обърна внимание на организирането на Лауреатски дни "Катя Попова" и все по-ниското ниво на фестивала. Той отново подчерта, че освен пари, трябват време, опит и потенциал за връщане стария имидж на музикалното събитие.

Скулпторът проф. Кирил Мескин сподели опита на Велико Търново за справяне с недоразуменията в градската среда. Там е създаден художествен съвет от различни специалисти, които набелязват местата с нарушения. Общински служители глобяват нарушителите, а парите отиват за култура.

Директорът на регионална библиотека "Хр. Смирненски" обърна внимание на някои несъвършенства в правилника за прилагане на проектния принцип за финансиране в раздел 3 на Културния календар.

В крайна сметка дебатът стана трибуна различните гилдии да си изплачат болката. Обещаха си да провеждат регулярно такива срещи. Резултатът от тях обаче едва ли някой поставя под съмнение. След като продължава да няма дори най-простата координация в датата и часа за провеждане на културните мероприятия, например. И продължава "традицията" по едно и също време да се провеждат по три културни събития при известен факт, че публиката им е една и съща.


 

Пленер по живопис се провежда в Кайлъка

 

Картините на младите художници ще бъдат показани на обща изложба, сн. авторът

8 утвърдени плевенскихудожници и 8 талантливи техни последователи рисуваха заедно тази седмица, вдъхновени от природните картини в парк "Кайлъка". В понеделник започна двуседмичния пленер "Есента в Кайлъка", организиран от Арт център - Плевен. Юри Буков, Сашо Камбуров, Константин Симеонов, Любомир Йотов, Хинко Хинков, Павлин Ковачев, Петко Петков и Нина Петрова показваха тънкостите на изобразителното изкуство на възпитаници от Детската арт занималня към центъра на възраст между 10 и 18 години. Картините им ще бъдат показани на обща изложба на 30 октомври в Арт центъра. "Големите" художници ще имат повече време и в продължение на двете седмици от пленера ще нарисуват по три картини, като една от тях ще подарят на общинския съвет в Плевен.


 

Искат къщата на Ангел Спасов да върне статута си на музей

 

 

Сградата е предоставена за ползване на читалище Развитие през 2001 г., сн. архив

Подписка с искането да се върне старият статут на къщата-музей на Ангел Спасов инициараха от Художествена галерия "Илия Бешков".

След смъртта на народния художник и скулптор къщата с ателието, в което е творил, е превърната в къща-музей с решение на общинския съвет в Плевен. До 2001 г. е стопанисвана от ХГ "Илия Бешков" като неин филиал, с уредник и технически персонал. През 2001 г. с решение на тогавашния кмет Найден Зеленогорски е отнето правото на галерията да стопанисва къщата-музей и по най-груб начин е изнесено цялото имущество - скулптури, картини, библиотека, лични вещи и материали от ателието на художника. Дейността на музея е ликвидирана, а базата се предоставя за ползване на новосъздаденото читалище "Развитие". Цялото творчество на Ангел Спасов се съхранява във фондовете на галерия "Бешков", част от скулптурите са експонирани в постоянната експозиция на галерията. По повод 130-годишнината от рождението на автора беше открита юбилейна изложба, която представи част от творчеството на Ангел Спасов. В плана на галерията е предвидено до края на годината изложбата да гостува в залите на СБХ на "Шипка" 6 в столицата. Работи се по издаването на юбилеен каталог. Мобилна експозиция с творби на Ангел Спасов ще бъде представена в още 6 големи галерии в страната.

В писмото си до кмета на община Плевен директорът на ХГ "Илия Бешков" Мирослав Минчев и още над 150 подписали се плевенчани се обръщат с молба за внасяне за разглеждане в общинския съвет на предложението им да се върне старият статут на "Къща-музей Ангел Спасов".


 

Доц. д-р Радка Гайдарова:

 

Отношението на обществото към психично болните е грозно

 

 

Доц. Гайдарова представи новата си книга Още истински истории, сн. авторът

Истински случаи от практиката на дългогодишния психиатър доц. д-р Радка Гайдарова са в основата на сюжетите в част от разказите, включени в най-новата й книга "Още истински истории". В Арт център - Плевен, пред много гости - колеги и приятели на авторката, се състоя премиерата на сборника. Издателството е "Леге Артис".

В книгата най-общо са засегнати три теми, сподели д-р Гайдарова. Едната от тях е емиграцията и живота на емигрантите. Втората е обезлюдяването на българските села, като най-ясна представа за случващото се дава един много тежък разказ за село, останало с двама жители. Любимата й тема обаче е животът на психично болните. "За мен това са онеправдани хора. Обществото все още е враждебно настроено към тях и на мен ми е болно. Разказвали са ми как ги гонят от кварталната сладкарница, как ги обиждат, включително лекари. Думата луд трябва да изчезне от нашия речник. Никой не е застрахован от болестта", категорична е д-р Гайдарова. "Това са много симпатични хора, между тях има високообразовани, интелигенти. Има много трагизъм в съдбите им. Ще се убедите, когато прочетете разказите ми за тях", допълва авторката на книгата.

В разказите са описани истински случаи, базирани на 40-годишния й опит като психиатър. Толкова истински, че дори имената са сменени в последния момент преди книгата да излезе.

"Много държа да издавам книги на плевенчани. Но само това не е достатъчно да ме мотивира като издател. Доста рядко се случва човек да има потенциала да пише разказ. А Гайдарова има този талант. Умението й да хване историята и да я държи в контрол, докато я разкаже, репортажният й стил на писане, умението й да вплита чудесни описания на обстановката, непресилено интересните финали ме впечатлиха много", сподели издателката Саня Табакова.

"Още истински истории" е втората книга с разкази на доц. Гайдарова. Тя нямаше да бъде факт без приятелката на авторката Нина Вълчева, която спонсорира издаването и беше специален гост на премиерата.

 


 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване

 

Харуки Мураками

Цукуру Тадзаки имал в училище четирима приятели. По една случайност в имената и на четиримата присъствали цветове. Само фамилното име на Тадзаки било лишено от цвят. Един ден приятелите му заявили, че никога повече не желаят да го виждат или да разговарят с него. И от този ден нататък Цукуру започва да се носи като обрулен лист през живота. Докато не среща Сара, дошла да му каже, че е време да проумее какво се е случило преди години.

 

 

Август

 

Джон Уилямс

Октавиан Август е племенник на Юлий Цезар, който го осиновява, и след покушението срещу него успява да потуши междуособиците, да прогони от своите земи варварите, да надделее над смятания за непобедим Марк Антоний, съюзил се с могъщата източна владетелка Клеопатра, и да създаде една от най-силните държави.

Романът е удостоен с Националната награда за литература в САЩ. В Холандия два дни след излизането си книгата оглави класацията на бестселърите.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО