СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

близко минало

Брой 35 (18 - 24 октомври 2013 г.)


 

Ракетчиците ни от Телиш скрили шайбата на руските си колеги

 

На полигона Капустин Яр нашите приложили непознат във Варшавския договор метод за развръщане

 

Полковникът от резерва Марин Шкодров, сн. авторът и архив

Ангел АТАНАСОВ

39-годишната история на едно от най-секретните поделения на Българската армия описва в книгата си "Страшните ракети на 76-а Фронтова ракетна бригада" полковникът от резерва инж. Марин Шкодров. Цялата му военна служба е минала в гарнизон Телиш, където беше базирана бригадата до 2003 г. От самото му създаване през 1964 г. ракетното поделение в плевенското с. Телиш винаги е било в списъка на най-пазените държавни тайни. В последните 18 години от съществуването си то поддържаше в бойна готовност най-мощното оръжие, което някога е имала българската армия - ракетните комплекси с оперативно-тактическо назначение 9К714 "ОКА", които по стандартите на НАТО се обозначават като SS 23. Унищожаването им беше едно от условията за приемането на страната ни в Северноатлантическия пакт. Комплексите SS 23 бяха нарязани през 2003 г.

Под заповед УК 0252 от 12 септември 1964 г. - за сформиране на 76-и Ракетно-технически полк край Телиш, стоят подписите на тогавашния министър на отбраната ген. полк. Добри Джуров и на началника на Генералния щаб ген. лейт. Атанас Семерджиев. Полкът е дислоциран край съществуващото дотогава летище, използвано като учебна база на Висшето военно-въздушно училище "Г. Бенковски" в Долна Митрополия. За негов командир е назначен полк. Гено Манолов. В началото поделението е окомплектовано с войници, откомандировани от Армейските ракетни бригади. Повечето били с лоша дисциплина и със слаба подготовка - предишните им командири използвали момента да се отърват от тях. Много бързо станало ясно, че те не са подходящи за отговорните задачи на полка и постепенно били подменени.

Оживлението около летището веднага направило впечатление на жителите на Телиш. На всичкото отгоре новопоявилите се там военни били в униформи на артилеристи, а до тогава в гарнизона служили само войници, офицери и сержанти от ВВС. Местните хора започнали да любопитстват - какво правят артилеристи на летището им. Проблемът бил решен със спешно ушиване на нови униформи за личния състав - този път с отличителни знаци на ВВС. В селото пък умишлено бил пуснат слухът, че се създава ново радиотехническо поделение към военно-въздушните сили.

Първото мощно въоръжение, което полкът получава още през януари 1965 г., е ракетният комплекс 9К-72-Р-300 - по стандартите на НАТО "Скъд". Техниката пристига с вагони на ж. п. гарата в Горни Дъбник. Военното контраразузнаване (ВКР) и служители на МВР проверяват всеки квадратен метър в района. Войниците, офицерите и сержантите, които участват в разтоварването, са облечени в цивилни дрехи.

 

Клони заличават следите

Машините с оборудването на ракетния комплекс стигат до поделението в Телиш по черни пътища през полето. В края на колоната са оставени два ЗИЛ-а с прикачени към тях клони от дървета, които да заличат следите от веригите на пусковите установки.

"21 години по-късно, когато руснаците ни изпратиха ракетните комплекси 9К714 "ОКА", мерките за сигурност при приемането им бяха драстично по-големи. Те също пристигнаха с вагони. Бяха зачохлени така, че по нищо да не личи какво има под брезента. Стигнаха до България с ферибота Варна - Иличовск. Получихме установките и останалата техника към тях на три порции. Вагоните влизаха във военния завод "Девети май" - Червен бряг. Предварително опразвахме почти всички цехове от хора. Само термичния не можехме да спрем, защото технологичният процес в него е непрекъсваем. За да не прави впечатление, избирахме съботни дни за разтоварването - тогава работниците са в обичайната си почивка. Прекарвахме получената техника до поделението през нощта", разказва Марин Шкодров.

Той бил основна фигура в организацията по приемането на ракетните установки SS 23.

Щабът на полка в Телиш преди поредния пуск на ракета на полигона Капустин Яр

Разтоварването на първите три установки започнало в 23,00 ч. на 15 октомври 1986 г. По това време в "Девети май" имало само военни от поделението в Телиш. Охраната на операцията е осигурена от бригадата и, естествено, с активното участие на ВКР. Специалната техника е свалена от вагоните, но за придвижването й до Телиш се появява сериозен проблем - транспортната техника на ракетните комплекси е съвсем нова за България - БАЗ 6944. Механик-водачите на бригадата все още не са били обучени да управляват такива машини. Единственият, който по това време е изкарал курс в СССР за устройството и управлението на БАЗ 6944, бил Шкодров. Наложило се през нощта офицерът да обикаля от шофьор на шофьор и да обяснява как да подкарат техниката.

Според ракетчика мерките за опазването на тайните на поделението, което през септември 1980 г. прераства във Фронтова ракетна бригада, са били изключително ефективни. Дори след базирането в него на "страшните" SS 23, които имат далекобойност до 400 км и могат да носят ядрени глави, бившите ни противници от Северноатлантическия блок не били наясно какво точно има в Телиш. По онова време нашите спецслужби прихванали турска разузнавателна сводка, в която пишело, че в селото има поделение на противовъздушната отбрана, чиято задача е да охранява от вражески атаки небето над завод "Девети май"

и над плевенския Нефтохимически комбинат.

Въпреки че сме били съюзници във Варшавския договор, руснаците също не казвали цялата истина за възможностите на въоръжението, което са ни предоставили. В първите години след получаването на комплексите SS 23 у нас били изпратени т. нар. гарантийчици. Тяхната задача била да следят за правилната експлоатация на оборудването и в случай на технически проблем да съдействат за отстраняването му.

"Веднъж поканих на гости у дома един от тези гарантийчици. Естествено, използвах случая да го разпитам повечко и за ракетните комплекси. Тогава от него разбрах една от дълбоко пазените тайни по онова време - че докато е в полет, бойната глава на SS 23 може да се пренасочи от сателитен спътник. Когато излита с ракетата, са й зададени координати на целта, но в определен момент от нейното движение те могат да се променят към друга цел. Така става още по-трудно за противоракетната отбрана на противника да я унищожи във въздуха. Това е нещо, за което ние в поделението не знаехме. Имахме обаче известни съмнения в тази насока. При обучението в Съветския съюз ни казаха, че в бойната глава има система за ориентация, която била изключена. Логичният въпрос беше защо я изучаваме, като е изключена? Гарантийчикът ми обясни, че не се притеснявал да каже тази "подробност", защото вече имало много по-нова ракетна технология", спомня си Марин Шкодров.

Установките за SS 23 в поделението били осем - всяка от тях с по две ракети. Освен това осем пусково-зареждащи машини карали по една резервна ракета - за третия залп. Общо тези ракети в Телиш са били 24, а бойните глави за тях - от касетъчен тип, твърди полковникът. В случай на война до 6 часа след подаването на сигнала личният състав на бригадата трябвало да бъде готов да посрещне сборочните бригади от Киевския военен окръг. Те идвали със съответните бойни части за ракетите - според това каква степен на готовност е обявена. При едната се поставяла само автоматиката на ядрената бойна глава, а при другата - и самата ядрена бойна глава.

"Страшните" ракети SS 23 вече могат да се видят само в музея

Унищожаването на "Скъд", SS 23, бойните глави за тях и останалата техника от ракетните ни комплекси

 

Полигонът Капустин Яр

Ученията с бойни пускове на "Скъд" ракетчиците ни провеждали на полигона Капустин Яр в Астраханска област. Оценка различна от "отличен" не са получавали. Веднъж обаче направо "скрили шайбата" на руските си колеги. "На учението през май 1970 г. получихме задача "нанасяне на удар от неподготвена позиция", иначе казано - разгръщане в движение. За насочването на ракетата използвахме метод, който дотогава въобще не е прилаган - пренасяне на ъгъл от небесно светило с морски ежегодник. На тоя полигон такова нещо никога не беше правено - показахме го като наша рационализация. Нормативът за поставената ни задача беше 45 минути. С този способ я изпълнихме за 17 минути и 47 секунди. Руснаците гледаха, цъкаха и повтаряха, че това не може да бъде. След това тръгнахме да изпълняваме реален боен пуск със същата установка. Фрикционът на автомобила обаче даде заводски дефект - направо се смля. Командирът на полка поиска разрешение да направим пуск от място. При поставянето на заданието руснаците ни бяха определили да отидем на точка, на която знаят координатите и могат да се ориентират бързо какво сме направили. Но на мястото, на което беше спряла установката, нямаше как да ни контролират. Изпълнихме задачата за 21 минути като използвахме нашия си метод и пак получихме "отличен". На другия ден останалите участници в учението отидоха на екскурзия, а ние останахме да сменяме фрикциона", разказва полковникът от резерва.

До боен пуск на SS 23 на полигона Капустин Яр така и не се стигнало. Такова учение било планирано, но не се осъществило заради подписания на 8 декември 1987 г. договор между СССР и САЩ за съкращаване на ракетите с обсег от 500 до 5 000 километра. Комплексът 9К714 "ОКА" е извън тези параметри - далекобойността му е до 400 км, и не е включен в списъка за унищожаване. Американски специалисти обаче доказали, че теглителната сила, която може да създаде твърдото гориво в тази ракета, може да изпрати бойната глава на 740 км. За да се постигне това, било достатъчно да се подменят някои елементи в пусковата установка.

 

Унищожаването

Страната ни не трябваше да унищожава своите SS 23, смята и досега Марин Шкодров. Според него идеята на създателя на тези ракети - академик Сергей Непобедимий, те да се използват за изстрелване на изкуствени спътници с цивилно предназначение, е била напълно реална. Апогеят на траекторията на SS 23 е 119 км при тегло на бойната й част от 715 кг и максимална далечина на стрелбата - 400 км. А при минималната дължина - 50 км, ракетата достига височина от 154 км. Като се намали теглото на носената част, тя ще може да достигне по-голяма височина - до 250 км. Това е достатъчно за изстрелването на спътници, твърди Шкодров.

"Тези ракети бяха изпреварили времето си с поне 25 години. Корпусът им беше направен от стъклопластика с висока якост, която не отразява радиолокационните лъчи, а ги поглъща. Бойната глава е покрита с три слоя азбестова тъкан и с два слоя специална боя. След отделянето на главата от ракетата двете летят по различни траектории. Ако до този момент ракетата е засечена от противниковото разузнаване и бъде изстреляна антиракета с насочване по инфрачервен източник, бойната глава ще остане невредима и ще унищожи целта", пояснява ракетчикът.

 

върни се в НАЧАЛО