СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                         Бизнес                            "BG Север" - брой 35 (12- 18 октомври 2012 г.)


 

 

Въвеждат нови правила за кандидатите за европейски пари

 

Основната промяна е в процедурите за избор на изпълнител

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Нови правила за кандидатстване по оперативната програма "Конкурентоспособност" и по "Енергийна ефективност и зелена икономика" вече трябва да спазват фирмите, които желаят да получат европейски пари. Новост за предприемачите е, че вече има промяна в провеждането на процедурите за избор на изпълнител на проекта. Това трябва да става още при подготовката на самия проект, тъй като се приема като критерий за неговата допустимост. Предимството на този подход се изразява в това, че фирмите ще разполагат с достатъчно време да отстранят грешките и несъответствията и няма да търпят финансови корекции, обясниха от управляващия орган на програма "Конкурентоспособност". На етап оценка на проектното предложение и сключване на договор вече ще се знае какви са действителните инвестиционни разходи. А това дава много по-голяма яснота и сигурност на кандидатите.

Новост за фирмите е списъкът с материали и оборудване, допустими за финансиране, от които кандидатите могат директно да избират машини и технологии, за да ги включат във формуляра си за кандидатстване. Целта е да се постигне опростяване на доказването и оценката на техническите характеристики. А това съкращава времето за подписване на договорите.

Друга новост за "Енергийна ефективност и зелена икономика" е, че по схемата вече ще работят и външни консултанти - асистент по проекта и асистент по верификацията. Първият ще съдейства в процеса на разглеждане на формулярите за кандидатстване и проверката на процедурите за избор на изпълнител. Това означава, че кандидатът ще подава документите си първоначално на асистента по проекта. От своя страна той ще извършва проверка на техническото съответствие и ще изготвя становище. Когато има несъответствие или недопустими дейности, кандидатът може да преработи формуляра или енергийния одит и да го подаде отново. Асистентът по верификация ще отчита техническото изпълнение на всеки проект, което е предварително условие за изплащането на безвъзмездната финансова помощ. Заради бавното възстановяване на разходите доста от фирмите се отказаха да кандидатстват по програмите. Целта сега е с помощта на външните експерти компаниите вече да получават средствата си навреме.

Близо 300 млн. лева се отпускат на малките и средните предприятия по програма "Конкурентоспособност", парите дойдоха в края на юни т.г. Те ще послужат на предприемачите за подмяна на старото оборудване с енергийноефективно, да санират офисите си и да пуснат зелената икономика в бита си.

Програмата за "Енергийна ефективност и зелена икономика" се реализира със средства от Европейския фонд за регионално развитие. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 293 374 500 лева. От тях 249 368 325 лева се отпускат от Европейския фонд за регионално развитие, а 44 006 175 лева са национално съфинансиране, показват данните за бюджета на програмата.

 

 

Китайски чадъри и дъждобрани заливат като дъжд магазините

 

Евтините чадъри се скапват след солиден дъжд, сн. авторът

Евтините чадъри се скапват след солиден дъжд, сн. авторът

Инна СТЕФАНОВА

Начумереното време, последвало продължителното сухо и жарко лято, сякаш подсети плевенчани за чадърите и дъждобраните в гардеробите им. За сега търсенето все още не е голямо, твърди продавачка от централен магазин, макар че за дъждобраните и чадърите в помещението, китайско производство, вече е отделена солидна площ. Най-евтини са старомодните модели с дебели и дълги дръжки, които трябва да се носят на ръка, защото са без механизъм - по 2-3 лева дамските и 4-5 лева мъжките. По-скъпи са сгъваемите - цените им варират от 6 до 9 лева. Цветовете могат да задоволят различни вкусове - от жълти и зелени до такива с червено и черно райе. Не така е по отношение на качеството обаче. Около 10-20 лева отгоре трябва да прибави онзи, който иска да се снабди със солиден чадър, което означава той да не се скапва и чупи след втория по-солиден дъжд. Такива артикули, които да не са произведени в Китай обаче се откриват трудно в търговската мрежа на града и то в магазини, в които се предлагат маркови стоки.

Дъждобраните са много търсени през есента и зимата, обяснява друга продавачка. Наблюдението й е за онези, които те предлагат за еднократна употреба в рамките на 60 стотинки до левче, но хората купуват като топъл хляб с мерака да ги ползват през целия дъждовен сезон. Запалени по този артикул са и рибарите, които по традиция пъхват между багажа си някаква мушама да ги пази от мокрото, допълва тя.

Предстои зареждането с гумени ботуши, станали хит миналата есен, та дори и през зимата. Очакванията на работещите в бранша са търсенето им през този месец да е голямо, защото черният и груб ботуш за дъжд и кал сега е заменен от гумени чепици с весел десен и моден дизайн.

 

 

С пуканки и качамак посрещнаха гостите на Кнежа за Празника на царевицата

 

Банатската група от Асеново също показа готварски специалитети, сн. авторът

Банатската група от Асеново също показа готварски специалитети, сн. авторът

Лора КОСТОВА

Шатри с различни царевични вкусотии изпълниха през уикенда парк "Гергана" край Кнежа. Те бяха част от многобройните атракции на традиционния Празник на царевицата, който се провежда за пета поредна година в града. Пуканки, варена и печена царевица, качамак, сладки, кексчета, питки, различни фигурки и украси от царевица можеха да се видят и опитат на всеки щанд. Сред майсторите на царевични вкусотии бяха и малка банатска група от село Асеново, която участваше за първи път. Специална изложба от царевични ястия бяха направили и деца от детски градини и възрастни хора от пенсионерските клубове в града. Част от програмата на фестивала беше и варенето на ракия от царевица, която американците наричан бърбън. Пред казана се извиваше дълга опашка от желаещи да опитат силната напитка. Ловджиите от дружинката в Кнежа пък бяха приготвили рибена чорба за всички. Организирани бяха и състезателни игри по скоростно белене и ронене на царевица, за пренасяне на чували с мамули, за най-добър ракиджия и др. Победителите получиха "царевични медали". За доброто настроение на празнуващите се грижеха ученически духов оркестър от град Вършец и танцова формация от Пловдив. След като хората се почерпиха за празника с различните вкусотии, част от тях се хванаха и на хорото.

Празникът на царевицата се провежда неслучайно в Кнежа. Тази земеделска култура е емблематична за региона. "При нас е царевичният пояс на България. Тук имаме най-добрите агроклиматични условия, тук е и Институтът по царевицата с над 80-годишна история, който е най-голям на Балканите", заяви кметът на града Симеон Шарабански. В момента обработваемата земя в региона е около 120 000 хил. декара, като половината е за пролетниците, част от които е и царевицата.

"Тази година, заради непомнената суша добивите ни не са най-добри, но на фона на тези в страната отново сме рекордьори - на места сме достигнали и до 1000 кг от декар. Имаме много сериозни фирми тук, които правят качествено земеделие. Нашите граждани са стандарти за производство на световно ниво", похвали се още Шарабански.

Сред присъстващите на фестивала бе и независимият депутат Венцислав Върбанов, заедно с най-големия си син. Той коментира пред журналисти идеята на управляващите за диференцирана минимална работна заплата по региони като безумна. Според него това е невъзможно и ефектът от подобно решение ще бъде отрицателен. "То неминуемо ще доведе до нова миграция на хората в различни посоки, в зависимост от това какви ще бъдат условията в различните градове. Сега един месец ще си говорим и ще си даваме мнението по този въпрос и накрая нищо няма да се случи. През това време обаче много по-важни теми ще останат не дотам обсъдени в публичното пространство", смята Върбанов. Депутатът заяви още, че усилията на всички земеделски организации да се обединят за предстоящите парламентарни избори продължават.

 

 

Сватбеният бранш има нужда от регламент и закони

 

Една от най-лудите и нестандартни сватби, които Дора е организирала, сн. личен архив

Една от най-лудите и нестандартни сватби, които Дора е организирала, сн. личен архив

Лора ГЕНЧЕВА

"Нашият бизнес се нуждае от закон за сватбените услуги. Траурните услуги имат такъв закон, но ние нямаме. Първо трябва да се изготви проект, защото при нас нищо не е регламентирано. Всеки работи на самообучение, а това е жалко. Сватбеният ден е един и когато попаднеш на човек, който се учи на бизнес на твоята сватба става лошо. Не че трябва да си учил нещо специално, за да се занимаваш с това, но все пак трябва да има някакви правила", разказва Дора Калинова. Тя се занимава с организирането на сватби от 15 години, като през 13 от тях върти агенция в Бургас. Сега от 2 години Дора е собственичка на сватбена агенция ART 2 в центъра на Плевен.

Тя споделя, че конкуренцията в този бизнес вече е голяма, въпреки че той е сравнително нов. Затова според нея е необходимо да има някакви установени правила за всички в него. "Стараем се да предлагаме неща, които са по-различни, и като ритуали, и като водене на сватбата. Разнообразието е това, с което печелим клиентите си. Освен това за нас желанията на младоженците са закон, осигуряваме им всичко, което искат за най-специалния ден в живота им", допълва сватбената агентка и твърди, че това е формулата за успех в този бранш. Дора признава, че финансовата криза се е отразила и на нейния бизнес. Усетила се е най-вече в по-скромните желания на

двойките относно организацията на празника им. "Сватби продължава да има, но бюджетите на хората са много по-малки.

Преди си позволяваха пълна украса и всичко, което им се иска и ние можем да предложим. Сега обаче имат желание, но просто не могат да си го позволят", обяснява тя.

В момента все повече двойки предпочитат да сключват граждански брак извън ритуалната зала. Този така наречен "изнесен ритуал" е много модерен сред младите хора. Особенно през топлите месеци женитбата на красиви, знакови места в града, е едно от основните желания на младоженците, разкрива Дора. За сватбена церемония пред символични места в Плевен двойките плащат сумата от 150 лева на Общината. Възможно е обаче тази такса да бъде увеличена значително. "Ако това се случи, просто няма да има изнесени ритуали на обществени места. Хората ще си влизат пак по ресторантите, както беше дълго време. Но граждански ритуал на дансинга на заведението омаловажава събитието", смята собственичката на агенцията.

 

 

Данните за бизнеса изчезнаха

 

Ели СТАНЕВА

Миналата седмица бях решила да направя коментар за развитието на бизнеса в Плевен, на фона на данните за страната. Обикновено ползвам статистически данни, от тях се вижда къде се намират Плевен и областта в сравнение с други региони или пък на базата на средните данни за страната. Този път обаче ударих на камък. Оказа се, че данни вече няма. От местното статистическо бюро любезни служителки ми обясниха, че вече само "отгоре" решават каква информация "да спуснат". Значи, ако на мен ми трябват данни за бизнес климата, за развитието на машиностроенето или за строителния бранш, то вместо тях ми дават информация за заетостта и за туризма, да речем. Ако човек все пак е достатъчно упорит и държи на своето, то му се предлага друг вариант. Нужно е да попълни едни формуляри, дълги почти колкото избирателните списъци, а за утеха му обещават, че евентуално след 14 дни ще получи резултат. На това, ако не му се казва "информационно затъмнение", не знам кое друго да нарека така.

След това с известна скрита надежда се запътих към съда, където се помещава Търговския регистър. Исках да взема данни за това колко фирми са изпаднали в несъстоятелност за определен период от време, по кои казуси свързани с фирмения регистър се постановяват откази, какви проблеми има бизнесът с документацията. Тук хората също ме посрещнаха любезно, но отново ми обясниха, че информацията идва "отгоре" и трябва да чакам, за да я получа. Колко време - не се знае

С ужас разбрах, че вече няма данни дори за цените на основните хранителни стоки, че информацията по няколко пъти се "спуска" и "се връща", изпъстрена с корекции. Явно докато се натъкми както трябва.

Беше време, когато от местното статистическо бюро издаваха книжки с данните за тримесечия, информацията беше достъпна за всички. После възприехме варианта цялата информация да постъпва на сайта на областната управа в Плевен. А след това изведнъж всичко изчезна.

Та, всичко това ме подсети за оная приказка за патицата и блатото. Плувала си патицата в собственото блато, навред мъгла, нищо не се вижда. Тайно си мечтаела да се появи някой и да й покаже пътя. Накрая наистина в далечината видяла силует, бързо заплувала към него и... се озовала в пещта на горския... 

 

върни се в НАЧАЛО