СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                      ШАРЕНО                         "BG Север" - брой 35 (12 - 18 октомври 2012 г.)


 

Пенсионер от Кнежа се прочу като майстор на бърбъна

 

Роко "откраднал" занаята от шотландци и англичани

 

70-годишният Неделкин сръбва от питието винаги с добри приятели, сн. авторът

70-годишният Неделкин сръбва от питието винаги с добри приятели, сн. авторът

Лора ГЕНЧЕВА

Като майстор на домашния бърбън се е прочул в родния си град Кнежа 70-годишният Димитър Неделкин. За местните хора казанджията е просто Роко. Кръстили го така още през 1958 година, когато бил боксьор. Тогава на мода бил филмът "Роко и неговите братя" с Ален Делон - покрай него Неделкин се сдобил с прякора си.

Бай Димитър разказва, че от 10 години прави царевична ракия и споделя какъв е майсторлъкът за силното питие. "Бърбънът се прави от царевично брашно, мели се, изсипва се в тензух и се слага в бидон. На 30 кг брашно се слага 30 литра вода и 10 кила захар или мед, готовата смес стои 22 дни, а на 23-я се вари. Като го правя за себе си, от това количество изкарвам 34 кила бърбън. Питието започва да излиза на 93 градуса и на 67 свършва от самосебе си. После отлежава 40 дни в стъклени бутилки, разреждаш го с дестилирана вода и е готово за пиене", разкрива тайната си Роко. Той споделя, че 42 години е бил международен шофьор. По време на пътуванията, щом видел казанки в Шотландия или Англия, веднага

спирал да "краде" занаята. В чужбина обаче боядисвали бърбъна с костилки, а нашият майстор го оцветява с препечена захар, чай или пръчки от черника.

Пенсионерът издава, че най-доброто мезе за прословутата ракия от царевица са ядките. Затова той отглежда 4 бадема и много лешници на лозето си край Кнежа, въпреки студените зими в този регион.

Роко казва, че никога не пие сам. Произвежда домашния бърбън, за да се събират с приятели на по чашка и сладки приказки.

 

 

Кестените цъфнаха и се разлистиха повторно

 

Явлението е необичайно, твърдят експерти

Кестените в Плевен цъфнаха за втори път за тази година. Това не е необичайно явление, но тази есен освен цветовете се появиха и нови, пролетно-зелени листа. Според народните поверия, когато през есента дърветата цъфтят, това предвещава тежка и сурова зима.

Експертите обаче твърдят, че повторното цъфтене е характерно за дървета с дълбока коренова система и широко разклонени корони. За да се радваме обаче на красивите им цветове не само през пролетта, но и през лятото, е необходимо и много слънце, както се случи през юли, август и септември. В такива случаи, според специалистите, биоритъмът на дърветата се обърква и те цъфтят отново. “BG Север”

 

 

 

 

 

 

 Да почерпЯТ!

 

 

Д-р Георгиев ще празнува със семейството си

 

На 13 октомври доктор Йордан Георгиев навършва 47 години. Той ще празнува в домашна обстановка с най-близките си - семейството и родителите си. За себе си доктор Георгиев пожелава здраве и късмет. "Това, което най-много искам да получа за рождения си ден, е да стъпя на плочата на първия етаж на новата сграда на клиниката, която се строи", е желанието на рожденика.

 

 

 

 

Мезе от дивеч ще има на трапезата на Станислав Петков

 

Общинският съветник Станислав Петков ще чукне 32 години на 14 октомври. В празничната неделна вечер старейшината ще вдигне наздравица с чаша червено вино в компанията на семейството си и на приятели. Шопска салата и дивечово мезе със сигурност ще има на трапезата. Накрая Станислав Петков ще духне свещичките върху накипрената шоколадова торта.

"Пожелавам си преди всичко здраве за мен и за семейството ми. Както и успехи за каузата, на която служа", заяви рожденикът.

 

 

Валя Козовска на 14-и ще помечтае за Париж

 

Със саморъчно направени специалитети ще посрещне в дома си близки и роднини за рождения си ден Валя Козовска. Репортерката в плевенското общинско радио между тичането за няколко репортажа ще намери време да обиколи магазините, за да купи за 14 октомври любимата си сладоледена торта. На трапезата нямало да липсват и традиционните вино и ракия. Голямата мечта на Валя е да отиде някой ден в Париж, а пожеланието, което иска да се сбъдне скоро, е дъщеря й да завърши успешно тази учебна година XII клас, а после да стане студентка.

 

 

 

 

НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

Планета Земя вика Дянков

 

Стефан КРЪСТЕВ

Още от началото на седмицата температурите освежиха слабата ни памет. Занареждаха се един след друг въпросите, които бяхме забравили за малко. Те обаче не ни забравят.

Не някакви сложни екзистенциални или метафизични въпроси. Не дори и политически, стратегически и всякакви, за които българинът обикновено разполага с отговор. А най-обикновени, битови.

С какво ще се топлим? И ако въпросът засягаше само по-възрастните, с пепел да го посипеш. Тези около средната възраст - с любов. Ако не със законната си половинка, с тази на някого, на когото му е топло и без нея. По-старите пък ще се топлят със спомени. Е, някои от тях може и да не издържат, но какво му пука за тях на някой, който най-чистосърдечно си ги нарича "некачествен материал". Най-лошото е обаче, че ще мръзнат и децата ни. Или поне децата на тези, които не намират отговор на този толкова прозаичен въпрос. Като мъжа, който се обеси в началото на седмицата. Пенсионер по болест, очаквал съдия-изпълнител да дойде да му опише имуществото. Отстрани самоубиецът си е виновен спорд много - "че защо е теглил, като не може да си връща дълга?". Само че в случая не става въпрос за кредитен милионер, а най-вероятно за отчаян ход. Какъвто предприемат стотици самоубийци. Не знам, не мога да направя и проучване. Банковата информация е неприкосновена и така трябва. Но виждат очите ни: имаме близки, имаме и приятели. Над много от тях клупът виси и се клати. Защото са имали нужда. Най-насъщна, като това да стоплят децата си. И много, за да ги стоплят в предстоящия студ, ще предприемат отчаяния ход. И може би ще виснат в стаята си напролет.

Друг въпрос: какво ще обуем? Най-евтините обувки българско производство - около 70 - 80 лева. Нормално, дори евтино при нормални доходи. Но "ало, планета Земя, повтарям: планета Земя, вика Дянков!" Хората в България нямат нормални доходи. Като казвам "хората в България", нямам предвид себе си, теб или хората около теб. Фразата "хората в България" носи далеч по-широк смисъл. И ако кацнеш на планетата, ще го разбереш. Прехвалените реформи не допринесоха с нищо за подобряване на материалното благосъстояние на избралите те. Напротив.

Какво ще облечем? Прост отговор: старите си дрехи. А който няма? Ами да си е купил.

Къде ще пушим? Още по-прост отговор: не в заведения. Да му мислят собствениците, докато са все още собственици на заведения, но едва ли за дълго. И всички, които можеха да си намерят работа като персонал в заведенията, ако жабата не беше видяла, че подковават вола и не си беше вдигнала и тя крака. Тоест, ако умниците, които управляват България, не се правеха на много по-велики от управници в страни, които отдавна са в Европейския съюз и имат далеч по-евро икономика.

Или по-просто - социалните въпроси (на които никой политик не се чувства длъжен да отговори инак освен с: "Държавата няма пари") с политическо решение стават все повече и все по-нерешими.

  

реклама

 

върни се в НАЧАЛО