КОНФЛИКТИ


 

Поп и кмет мамят банкер в гр. Левски

 

Отец Християн и Георги Караджов източвали пари от общината и църквата

 

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

акво правиш в храма, ти не си божи човек! Не искам и PR-кампанията ти да изнеса на мой гръб." Тези думи отправя банкерът Георги Цветанов към кмета на гр. Левски Георги Караджов.

Дългата и тъжна история на параклиса в гробищния парк на Левски започва преди повече от 10 години, когато местен банкер решава със собствени пари да направи нещо добро за християните в града. Но се доверил на неподходящи хора, по-късно те поставили частните си интереси над професионалното призвание да насаждат духовност.

"С Християн се познаваме от деца, бяхме приятели. През 90-те години той надяна свещеническо расо, нещо за което мечтаеше отдавна. Повлече го синята вълна, беше общински съветник от СДС. С него споделих, че искам да направя параклис в гробищния парк на гр. Левски", разказва Георги Цветанов, сега шеф на "Инвестбанк" в Плевен.

Идеята била приета с въодушевление от отец Християн Стефанов, стиснали си ръцете с Цветанов, като последният на доверие му отпуснал 15 хил. долара за работата по построяването на параклиса. Художествената идея за визията на християнския дом била на известния художник Светлин Русев, проектът бил разработен от Кирил Минчев и инж. Минков, с които банкерът водил разговори и постоянно следял как върви строителството на параклиса.

"Направихме предварителни разчети, парите дадох на отец Християн да движи нещата от мое име. Но не се получи това, което очаквах", с мъка си припомня Цветанов. Местни хора разказват, че след като божият служител се сдобил със солидната сума, започнал да води подозрително разточителен живот. За да спести от парите, Стефанов поръчал некачествени строителни материали, проектът бил изопачен, дори сводовете нямали фасон за християнски храм.

Ядосан от неугледния вид на построеното до момента Георги Цветанов поискал да се направи ревизия, после наредил да се събори параклисът и започнал наново изграждането му, като вече искал постоянен отчет за разхода на средствата. Нещата потръгнали, до 1998 г. строителството вървяло гладко, но тогава банкерът изпаднал във финансови затруднения и отделял само малки суми. През тези трудни години, когато аз и семейството ми страдахме, винаги при първа възможност съм заделял по малко пари, исках да продължа - там по нещо да се прави, споделя банкерът. Оказало се обаче, че този път отец Християн и компания спестили от средствата за хидроизолация, влагата проникнала навсякъде и се наложил основен ремонт на параклиса. Публична тайна в гр. Левски е, че зад делата на отчето стои благословията на кмета Георги Караджов.

"Не работех с договори, това бе една от големите ми грешки. Просто се доверих на Християн, а той се заигра с други хора. Наложи ми се още няколко пъти да правя ремонти на параклиса", припомня си Георги Цветанов. През последните няколко години банкерът работил почти сам, контролирал дейността по довършването на обекта и отново плащал.

Междувременно обаче започнали нови неприятности, защото парцелът, който е отпуснат от общината в Левски върху площ от 450 кв.м, бил раздаден за гробове на цигански барони. Входът на параклиса бил засенчен от внушителни пирамиди, а местен бос поискал да измести параклиса, за да сложи пейки около тленните останки на свой роднина. Граждани споделят, че за местата си плащали на общината много повече, отколкото излиза парцелът, по-заможните пък се изръсили по 5 хил. евро на парче.

Помолих за съдействие кмета Георги Караджов, бях потресен от отношението на отец Християн, който предаваше интересите на църквата заради някакви общински далавери, жалва се Цветанов. След като не получил разбиране от местната власт, той сам разплел финансовата интрига. Оказало се, че получените приходи за църквата "Св. Параскева" божият служител през всичките 10 години изписвал в книжата като разходи за параклиса. Отделно от това, общината в Левски е отпускала безвъзмездно средства за ремонт на църквата, като част от обосновката за парите отново визира ремонтни работи по параклиса, е записано в документите. Това е абсурдно, краде се от църквата, краде се от общината, а Християн си приписва изцяло заслугите за строителството на храма, възмущава се банкерът.

На всичкото отгоре за улеснение на далаверата на комбината около попа в Левски се пръкнали две сдружения - "Християнско братство - Света Параскева" през 2005 г. и "Милосърдие - 2006" година по-късно. Като техен председател е вписан отец Християн Стефанов, последният дори поискал да прехвърли имота на параклиса на сдружението. Отделно от това попът си регистрирал частна фирма за тъжни обреди с намерението да се ползва храмът, да се събират пари за помени и погребения от хората, а общината и църквата да наливат пари за сдруженията. Тези хора не са никакви християни, как ще посягат на църквата, чудят се хората в Левски. И разказват как в един бурен и дъждовен ден паднала гръмотевица върху храма "Св. Параскева". Тя се разцепила на две и силна вълна изхвърлила отец Християн на метри от божия дом. В тази случка вярващите съзрели ръката на провидението.

"Емоционално съм ангажиран със съдбата на параклиса в Левски. Вече проведох разговори с депутати от Плевен, помолих ги за съдействие, за да можем заедно да прекратим беззаконието около храма. Боли ме, че някой иска да ограби хората и божия дом във времена, когато едната вяра ни е останала", казва Георги Цветанов. Той вече е поверил иконите на художника Иван Йотков, ангажирал е майстори по дърворезба, за да може параклисът да бъде завършен навреме. Великотърновският митрополит Григорий, който също е запознат със случая, ще положи зад олтара мощите на светец, както повелява канонът. Гласят официалното откриване за ноември т. г.

"Имам основание да поискам преразглеждане на учредяване правото на строеж на параклиса, защото то е учредено на църквата "Св. Параскева", а тя не е юридическо лице. Не може общината самоволно да прави подобно нещо. Ще настоявам правото на строеж да бъде вписано на мое име, а аз да извърша дарителски акт на Българската православна църква", са бъдещите намерения на банкера.

 

 

От съдебната регистрация е видно, че отец Християн

Стефанoв е председател на двете частни сдружения

 

 

 

Работник без договор загива, виновни за инцидента няма

 

Мая ПАСКОВА

На 4 август, събота, в бившия цех № 20 на Електрокарния завод в Плевен, сега даден под наем на ЕТ "Метални конструкции - Йордан Стефанов", умира човек. В смъртния акт на 42-годишния Митко Костадинов Чонгов от с. Ясен пише "трудова злополука". От Областна инспекция по труда (ОИТ) са уведомени за случая с огромно закъснение. Веднага след сигнала от ОИТ е изпратен човек, който да извърши разследване, увери директорът Драгомир Ванков. Установено е, че не става дума за трудова злополука, защото пострадалият не е имал трудово-правни отношения с фирмата. Освен това злополуката е станала в събота - неработен ден. Правомощията на инспекцията се заключават в проверка за установяване на трудов договор. Ако има такъв, се проследява дали са спазени изискванията за гарантирани безопасни и здравословни условия на труд. Щом няма договор, други инстанции продължават да разследват случая, обясни Ванков. В сводката на полицията от и около тази дата не се съобщава за подобен инцидент.

Единствено съпругата на загиналия Павлина говори по случая. Макар и повечето подробности да са догадки или твърдения на хора, които са проявили някакво съчувствие и са се ангажирали поне малко да й помогнат. "Вечерта ми каза: приготви ми дрехи, че утре съм в електрокарния на работа. Беше у един комшия на гости, за малко се и видяхме после. Споделил, че в събота и неделя ще бъде пробно, от понеделник вече ще го назначат. Но после разбрах, че другите работници също са били без договори, но това са само приказки, които се носят", разказва Павлина.

В злополучния 4 август 19-годишният син на Митко го закарал на работа до сградата на Електрокарния завод. Цял следобед чакал баща му да се обади да го прибере обратно.

Позвъняването обаче идва от входната врата, когато към 17,30 часа на нея застават двама полицаи. "Едното момче ме попита аз ли съм Павлина. В първия момент не можах да преценя за какво става въпрос. Мъжът ви днес за първи ден е на работа? Отговорих: Да. Там е станал нещастен случай, ми каза полицаят. Първата ми реакция беше да попитам жив ли е. За съжаление, не, отговори униформеният. Това не може да бъде", връща лентата Павлина. Съсед се обадил в Съдебна медицина, откъдето потвърдили най-лошото. Оттам нататък траурната агенция е поела нещата.

"Никой не ни е викал за разпознаване, сигурно защото личната карта е била в него. Но и аз не искам да го виждам в локвата кръв, предпочитам да си го спомням като заспал, както беше в ковчега", разсъждава почернената съпруга. Шефът на фирмата Йордан Стефанов (за който Павлина знае само, че се казва Данчо и е висок и слаб) е говорил с момче от Ясен, пред което е споделил, че се чувства неудобно да дойде на погребението първо, защото не знае къде живее починалият работник, и второ, защото се притеснявал да не скочи някой да го бие. Съпругата твърди, че никой от фирмата не се е обаждал, поне за съболезнования. Даже дрехите, с които Митко е отишъл на работа сутринта, заедно с ключовете му от дома, вероятно са още в цеха.

Версиите за инцидента, които Павлина знае, са много. Според полицая, който й е съобщил шокиращата вест, едно от обясненията е, че за да се предпази от политаща към него греда, Митко се е отдръпнал рязко назад, препънал се е в кабела на електрожена и при падането си е ударил тила, от което е настъпила смъртта. Дали го е ударила първо гредата, не е ясно, защото до Павлина все още не е достигнало заключението на патолога. Направило й е впечатление, че ръцете му са били обгорени и съмненията й са, че може би е отхвърлен от силен токов удар. Но това може да каже също само патологът, извършил аутопсията. Имало ли е свидетели, също не е ясно на съпругата, защото хората очевидно се страхуват да говорят. Някой е извикал линейка, така че поне един свидетел би трябвало да има. Намерен с работни дрехи в цеха, естествено е заключението в смъртния акт да е злополука на работното място. Правени са снимки на място, дежурен прокурор е бил там. Води се и дознание, казали са на Павлина познати, ангажирали се с нейната трагедия. Но на нея никой нищо официално не й е съобщил. Мъгла и пълно отчаяние, от което не знае как да излезе, витаят около вдовицата заедно с хилядите догадки и спомени. "Той искаше да си работи като заварчик. Девет месеца беше в Циментовия завод, но не му харесваше тази работа, а и преди това имаше 13 години трудов стаж в електрокарния. Не е някой неопитен и непредпазлив. Подмамило го е и по-голямото заплащане, доколкото разбрах са му обещали по 50 лв. надница", разказва Павлина. Но сега разбира, че тези пари не значат нищо, когато човек в разцвета на силите си е оставил семейството си без мъжка опора. Не е получила и полагащото й се обезщетение от НОИ, което дори минимално би било помощ в такъв труден момент. Прекратяването на трудовия договор на Митко Чонгов от Циментовия завод е с дата 1 август. Заради двата работни дни без договорни отношения с работодател, в които Павлина твърди, че той е издавал на вече бившето си работно място, от НОИ й отговарят, че не могат да изплатят това обезщетение.

Вдовицата се чуди къде е и какво всъщност се случва. Изглежда виновен за смъртта на съпруга й няма. Мълчанието отвсякъде е пълно и непроницаемо. Очакванията й са прокуратурата и следствието да си свършат компетентно работата и все пак истината да излезе наяве.

Координати за контакт на фирма ЕТ "Метални конструкции - Йордан Стефанов" не можахме да открием до редакционното приключване на броя, но сме готови при желание да публикуваме и нейната версия по случая.

 

 

Криминална хроника

 

Заловиха търсен от 5 г. наркотрафикант

 

Тина ИЛОВА

Задържахме известен наркотрафикант, когото търсим от 2003 година, съобщи директорът на полицията във Видин комисар Огнян Асенов. Залавянето му е станало в отсрещния румънски град Калафат по сигнал на тамошните полицаи. Те пък били алармирани от видинчани, които забелязали по улиците на града им издирвания у нас трафикант.

Заловеният се оказа Веселин Найденов - Баничката, който изчезна през 2003 г., след като бе пуснат от ареста в Пловдив.

Появилият се след петилетка нелегалност Весо Баничката има завидна биография. През 2003 г. е хванат на магистрала Тракия с 14,8 кг хероин в управлявания от него микробус. Стойността на наркотика се е изчислявала тогава на половин милион лева. След шестмесечен престой в ареста е пуснат легално на свобода срещу гаранция от 2 000 лв. Тогавашният председател на апелативния съд Здравко Киров решава, че той има страх от затворено пространство и не може да остане в ареста. Малко след това по Баничката и брат му Мирослав стреля иранец от автомобил. Стрелбата проехтя из центъра на Видин и бе заради неуредени сметки за наркотици. По този повод тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов публично заяви: "Този хубавец, вместо да седи в затвора, ни принуждава да гоним бандити, които стрелят по него".

Оттогава Баничката изчезна и полицията го обяви за издирване. Градската мълва носи, че е бил в Испания и Нова Зеландия. През това време се е оженил и му се е родило дете. Кога е дошъл в Калафат, където родителите му въртят цех за банички, още не е ясно. Видинчани вече се оглеждат кой съдия ще го пусне отново на свобода заради... невъзможността му да седи в затворено пространство.

 

 

Запалиха джип на футболист

 

Джипът след запалването

 

Джип "Нисан Терано", собственост на бившия футболист от Монтана Светлин Петров, беше запален умишлено и изгоря през миналата седмица. Возилото било оставено да нощува на паркинг в центъра на града, на метри от дома на кмета Златко Живков. Огънят унищожил двигателя и част от купето на автомобила. След намесата на пожарната била спасена останалата част от джипа.

Светлин Петров е на 23 години, до скоро играеше за местния клуб "Монтана", после премина в "Ботев" (Криводол). В момента си търси отбор. Спортистът не е криминално проявен и не е получавал заплахи за саморазправа. “BG Север”

 

 

Изгориха 15 тона опасно сухо мляко

 

Цветана АТАНАСОВА

На 23 август в пещите на циментовия завод край врачанското село Бели извор беше изгорено 15 тона опасно сухо мляко, конфискувано от полицията в края на 2005 г., на стойност 78 000 лева. Експертизите, извършени от Областна дирекция "Полиция" (ОДП) - Враца, и РИОКОЗ определят суровината като негодна за консумация. Нишестето, вложено в млякото, е ниско канцерогенно и се използва предимно за хранене на животни. Според опаковката произходът на млякото е полски. От полицията и прокуратурата заявиха, че е твърде възможно то да е препакетирано в неуставен цех, като е получило в добавка и опасното нишесте.

Според говорителя на ОДП Красимир Василев сухото мляко е било веществено доказателство по дело за измама и се унищожава с разрешението на наблюдаващия прокурор след приключване на досъдебното производство. То е водено по чл. 316 от НК срещу неизвестен извършител, но е прекратено поради внезапната кончина на получателя на млякото Калин Валентинов през февруари 2006 г.

На 30 ноември 2005 г. служители на ОДП - Враца, засичат край Мездра тежкотоварен автомобил, собственост на фирма от Своге, превозващ голямо количество сухо мляко без необходимите документи. Товарът е конфискуван с прокурорско разпореждане. За да бъде освободен, пред наблюдаващия прокурор са представени документи с невярно съдържание, според които сухото мляко е предназначено за една врачанска фирма, а впоследствие се установява, че в действителност пратката е за друга - собственост на 33-годишния Калин Валентинов от Враца. Той трябвало да го получи по договор за консигнация и да го предаде като суровина на млекопреработвателни фирми от областта за влагане в техни продукти.