НАУКА


 

Лозарството в България устоява

на филоксерата и демокрацията

 

Плевенският ИЛВ отбеляза с дегустации 105 години от основаването си

 

Административно-лабораторната сграда е изградена

в периода 1946-49 г.   Сн. Авторът

 

 

Страницата подготви Мая ПАСКОВА

Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен отбеляза 105 години от основаването си. В двудневния форум специалисти в областта на лозарството и винопроизводството от България, Русия, Молдова, Словакия и Украйна представиха 34 постера и 18 доклада с най-новите си научни изследвания. Празникът не можеше да мине без задължителната дегустация на вино, произведено в института. Приятна изненада за гостите беше и организираната изложба на грозде, на която всеки можеше да опита от над 50-те сорта от сочния плод, отгледани в различни краища на страната.

Институтът по лозарство и винарство е създаден през 1902 г. като Държавна лозаро-винарска опитна и контролна станция по препоръка на френския професор Пиер Виала за целите на възстановяването и развитието на лозарството след нашествието на болестта филоксера, която унищожава голяма част от лозовите масиви в края на ХIХ и началото на ХХ век. За откриване на станцията се приема датата 1 януари 1902 г., когато със заповед на Министерство на търговията и земеделието за управител е назначен френският поданик инженер-агроном Изидор Боск. Чак 20 години по-късно в България се въвежда висше агрономическо образование чрез откриване на Агрономо-лесовъден факултет към Софийския държавен университет. Така станцията в Плевен се явява

първото научно-

изследователско

учреждение

в областта на растениевъдството у нас и петото по ред в света след лозарските станции в Ялта (Русия), Асти (Италия), Колмар (Франция) и Будапеща (Унгария).

През първия период от съществуването си дейността на станцията е подчинена изцяло на задачата за възстановяване на българското лозарство. Проучванията са насочени основно към установяване на подходящи за почвените условия на страната лозови подложки с добър афинитет към присажданите културни сортове. Паралелно с изследователската работа през този период лозаро-винарската станция развива широка просветителска и публицистична дейност, като консултира практиците лозари и винари, провежда курсове на обучение и чрез страниците на списанията "Лоза", "Лозарски преглед", "Земеделие", "Орало" провежда целенасочена политика за възстановяването на българското лозарство на научни основи.

През втория етап от развитието си (1925 - 1944 г.) станцията усъвършенства инфраструктурата си, като изгражда отделите си химичен, лозарски, винарски, фитопатология и микробиология. Най-важните практически резултати от изследователската работа на станцията през този период са преодоляване на разпространението на директни сортове лози, откриване и поставяне на сорт Болгар (Афуз Али) като фундамент на производството на десертно грозде у нас и в чужбина, установяване на ефективни методи и средства за борба с икономически важни болести и неприятели. През 1933 г. обаче станцията попада под ударите на политическите борби и икономическите интереси и направлението "винарство" е отнето и завинаги преместено в София. Две години по-късно Държавната лозаро-винарска опитна и контролна станция в Плевен е закрита.

Този престъпен

акт е осъден

категорично от българската общественост и вследствие на упорития натиск на лозарската общност през 1936 г. дейността на станцията в Плевен е възстановена отново.

 

Технологът Ваньо Хайгъров разказва за експонатите

от най-старата колекция в България    Сн. Авторът

 

 

Чак през 1944 г., с Указ № 395 от 26 май опитната станция се преобразува в Лозаро-винарски институт със седалище в Плевен. През 1946 - 1949 г. е изградена административно-лабораторната сграда на института, лабораториите са оборудвани със съвременна за времето си апаратура, реорганизирано е старото и са създадени нови опитни полета в с. Ново село, Видинско, Варна, Сандански, по-късно и в Русе, Павликени, Троян, Търговище, Разград, Хан Крум, Поморие, Сунгурларе, Септември, Пловдив и Ямбол. Паралелно с изграждането на необходимата географска мрежа от опитни полета, институтът и неговите отдели се комплектоват с научен и помощен персонал. Осигуряват се техническа база и финансови средства, с което се създават условия за широкомащабна, многоаспектна и комплексна научно-изследователска работа, позволяваща да се формулират, предложат и внедряват в практиката стопански целесъобразни и икономически ефективни решения под формата на технологии, сортова структура и отделни агротехнически и организационни мероприятия. По това време институтът последователно е под ведомството на Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, БАН и Академия на селскостопанските науки.

През 1951 - 1969 г. се извършва първото в страната научно обосновано

райониране на

лозарството

на основата на почвените, климатичните и социалните (трудови ресурси) фактори. Очертани са лозарските райони, подрайони и микрорайони. За всеки от тях е определено направлението на производството и най-подходящата за целта сортова структура. За този колосален по обхват и значение научен труд с правителствена награда са установени акад. Стоев, акад. Неделчев, проф. д-р Кондарев, проф. Куртев, ст. н. с. I ст. Хершкович и ст. н. с. I ст. Катеров. В този период под методическото ръководство на института са създадени над 1 млн. дка нови лозя с подходящ сортов състав и научно обоснована организация на територията. Общата площ на десертните лозя през това време достига над 480 хил. дка, а обемът на износа на прясно грозде е 260 хил. т през 1965 г., с което България по този показател се нарежда на първо място в света, изпреварвайки Италия. Нараства международната известност и авторитет на института.

В периода 1970 - 1989 г. се създават възможности за по-широки и задълбочени връзки с лозарската практика, вследствие на което се изграждат модерни промишлени лозови насаждения на стотици хиляди декари и България утвърждава мястото си на световните винени пазари.

Годините след промените през 1989 г. се характеризират с прехода от планово стопанство към пазарна икономика и намаляването на общата площ на лозята в България около три пъти. По количествената си изява този упадък е равнозначен с упадъка на отрасъла през периода на филоксерното нашествие. През тези години на промени се извършва ново

преструктуриране

на земеделската

наука,

създава се Национален център за аграрни науки към Министерство на земеделието и горите и от 28.12.1999 г. в неговата структура се включва и ИЛВ.

В изпълнение на Координационната програма за научни и научно-приложни изследвания по лозарство и винарство за изследователската 2006 г. в института e работено по 7 научно-изследователски проекти със срок на изпълнение 2004 - 2006 г.

Нарастващият интерес към лозарството и предстоящата конверсия на лозовите насаждения е наложило и повишеното търсене на консултантска помощ от страна на научните работници тук - основно по проблемите за определяне на подходящи сортове, резитби за формиране и плододаване, добри растително-защитни практики, подходящи технологии за създаване и отглеждане на лозя и др.

Участие в целеви проекти, организирането и съорганизирането на семинари и технически срещи по проблемите на лозарството и растителната защита, разработването на "Програма за насърчаване на десертното гроздопроизводство в България", работата към проект ФАМАД, в която ИЛВ - Плевен, взима участие, "Въвеждане на системата за производство на сертифициран лозов посадъчен материал" и участието в пилотния проект, финансиран по програма ФАР , са само част от ангажиментите на научния потенциал на учреждението. Надеждата е сега, след присъединяването ни към ЕС, да се възобновят контактите и съвместната работа с подобни изследователски институти от общността. Обещаваща за бъдещо развитие е и благоприятната възрастова структура на научните работници, като най-висок е процентът на младите учени (37%), следвани от сътрудниците с възраст 46 - 50 г. с натрупан опит, знания и умения.

През 2006 г. обработваемата земя на ИЛВ е 1 531 дка. Известно е, че основното предназначение на лозовите насаждения е за извършване на научно-изследователска работа -

за селекционна

дейност,

изпитване на нови технологични решения, изпитване на нови растително-защитни препарати.

На основата на дългогодишни изследвания са разработени технологии за производство на грозде и лозов посадъчен материал, технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите по лозата. Създадени са и са получени лицензи за 42 нови сорта, отглежда се колекция, включваща около 2 000 видове, сортове, клонове лози, хибридни форми, директни хибриди и лозови подложки, с които институтът се явява един от партньорите в европейската мрежа за съхраняване на растителните генетични ресурси. Разработени са технологии за производство на висококачествени вина и ракии. На тази основа ИЛВ е носител на повече от 250 награди от международни конкурси по винарство. За отделни разработки и за цялостна дейност институтът е награден с три правителствени награди..

(Б. а.: Използвани са материали от "100 години Институт по лозарство и винарство гр. Плевен", 2002 г., и отчет за 2006 г.)

 

 

Уникална енотека пази експонати, по-стари от век

 

Изложбата от грозде включваше над 50 десертни сорта

Сн. Авторът

 

Избата на Института по лозарство и винарство в Плевен е най-старата в България. Построена е през 1892 г. от французи. Удоволствието от посещението й, особено в горещ летен ден, е не само от очакването за чаша студено бяло вино. Още от вратата лъхва специфичния влажен аромат на стари бъчви и приятна хладина, защото избата е построена така, че целогодишно да поддържа около 15 градуса температура. Най-старата бутилка вино в нея е от реколтата през годината на основаването й. Това е единствената подобна колекция в страната ни, твърди технологът Ваньо Хайгъров. Една част от вината са произведени тук от сортове, селекционирани в института - Кайлъшки мискет, Среброструй, Дунавски лазур, Гъмза, Рубин, Букет, Сторгозия. Други са от местни български сортове - Врачански мискет, Памид, Мелник, Мавруд, Тамянка, Карловски мискет, Димят. Не липсват и известните марки, произведени от внесени сортове Каберне совиньон, Мискет отонел, Алиготе, Юни блан, Шардоне, Ркацители, Ризлинг. На отделни рафтове в енотеката са разположени десертните питиета от Тамянка, Бисер, Славянка, Варна, Търново и др., а също вермути и коняци, подарени от български винпроми. В страни от тях специално място е отредено на подаръци от различни гости, делегации, учени в областта на лозарството и винарството.

Отделно от експонатите, които имат чисто колекционерска стойност, но никакви вкусови качества, защото с течение на времето съдържанието в бутилките е придобило вид на отаена кал, се съхраняват най-добрите и качествени вина, произведени в института. Сред легналите бутилки, както са изискванията за съхранение, има и 30-годишни вина, но те не се продават, изпреварва въпросът за цената им домакинът в избата. Не е случаен и подборът им. Те са от изключителни реколти, каквато се очертава да бъде и тазгодишната, прогнозира специалистът и разяснява тънкостите на доброто вино. Гроздето трябва да е минимум с 22 процента захарност. Тогава виното, произведено от него, развива много добри аромати - на цветя и на плодове при белите, при червените с повече плодови нюанси. "Едно вино, колкото е по-тръпчиво като младо, толкова по-дълго може да отлежава в бъчва и в бутилка. Така му се подобряват вкусовите качества, най-вече ароматът, който първо е плодов, впоследствие се получава букет - съчетание от първоначалния аромат и различните химични съставки на виното. Изменят се танините, които стават по-меки, по-фини и кадифени", обяснява Хайгъров. По старите бутилки се забелязва на пръв поглед дебел пласт прах, който обаче се оказва, че е благородна плесен, специално пренесена в плевенската изба от Токай, Унгария. Плесента се размножава от влагата и от изпаренията на виното. Известните токайски вина, които са много фини, съответно много скъпи сладки десертни питиета, придобиват част от специфичните си качества именно благодарение на тази плесен, с която са покрити бъчвите и целите изби там.

Има огромна разлика между пиенето и дегустирането, припомня Ваньо Хайгъров. Няма добър дегустатор, който да се напива, защото той никога не пие на екс. С цялата си любов и преклонение пред напитката на боговете човек трябва да усети и да се наслади бавно, с всички свои сетива на целия букет от нюанси в цвета, аромата и вкуса на хубавото вино.

 

Тостове

 

В небесния простор лети голяма бяла птица. Със спокойни и силни махове на огромните си криле тя неотклонно следва пътя си към залеза. До нея лети малка пъргава птичка, която ту изостава, ту се гмурка отдолу и прави пируети във въздуха. Едва скривайки нетърпението си, малката птичка пита:

- Кажи ми, о, голяма бяла птицо, накъде летим?

Голямата бяла птица поглежда едва-едва малката нетърпелива птичка, продължава да маха уверено със силните си криле и отговаря:

- Не зная.

Да пием за научните ръководители, чиито достойнства понякога се състоят не в това, че знаят къде ни водят, а в увереността, с която ни водят!

***

Съдия пита обвиняемия:

- Защо убихте човека?

- Заради мечтата.

- Как така? Обяснете на съда!

- Убих го не за това, че той спа с жена ми и с тъща ми - дегустатор, разбираш ли! Не и за това, че се спусна по водосточната тръба от моя прозорец - каскадьор, разбираш ли! Убих го, защото каза: "Ще се върна!"- мечтател, разбираш ли!

Да пием за това - у всеки мечтател да живее по един реалист.

***

- Гоги, какъв би искал да станеш, когато пораснеш? - пита гостът.

- Бизнесмен като татко - отвръща Гоги.

- И как ще работиш?

- Всяка сутрин ще идвам в кантората, ще паля голяма пура, ще повтарям, че имам страшно много работа и че веднага след обяда ще трябва да започна да я върша. После ще отида с някой мой приятел на ресторант, ще ям и ще пия, а след това ще се върна в кантората и ще наругая всички, че нищо не са свършили. Накрая ще се върна вкъщи и тъй като ще бъда много изморен, ще легна на дивана и ще гледам телевизия.

- Да пием за нашите деца - за нашето бъдеще!

***

Диоген някога казал: "Да бъдеш богат и да имаш много пари, не е едно и също. Истински богат е този, който е напълно удовлетворен от това, което има!"

Да пием за истинското богатство!

***

Харемът на един султан се намирал на цели десет километра от двореца. Всеки ден султанът пращал главния евнух да води в неговите покои по една от жените му. Понякога евнухът ходел до харема и по два, че и по три пъти. Султанът доживял до сто години, а евнухът умрял на трийсет.

Поуката е: не жените убиват мъжете, а търчането по тях.

Да пием за това - не ние да търчим по жените, а те по нас!