МИСИИ


 

Един български рейнджър:

 

В Афганистан войната е занаят

 

За повечето местни присъствието на коалиционните сили е израз на окупацияЕмилия КАРАБУЛЕВА

Афганистан - земя, която не се променя с времето, земя на омайващи природни гледки и на мизерия, фанатизъм, дори обреченост... Така спонтанно определя азиатската държава Димитър Златев* след преживените две мисии в състава на българския контингент на коалиционните сили.

"За пръв път заминах в Афганистан през 2006 г., три години по-късно отново се включих в българския контингент. Завърнах се преди десетина дни, но като че ли нищо ново, за някаква сериозна промяна не мога да говоря, освен че е започнало много да се строи, но надеждата за по-добър живот все пак полека движи прогреса", разказва рейнджърът. Независимо дали коалиционните сили са там или отсъстват, продължават да се наливат пари за развитие на икономиката, за здравеопазване и за образование. Хората обаче си остават отчайващо бедни, малкият процент богаташи се занимават предимно с наркотици и с оръжие.

Учудващо е, че в недрата на тази бедна страна изобилства от злато, петрол и природни богатства, но тези находища и до днес не са разработени. Местните разказват, че докато страната е била под режима на талибаните, не им е било позволено да добиват природните си богатства. Хората са били подтискани, без училища, без радио и телевизия, настанал пълен мрак в душевността им.

Може би заради религията си и заради дълго насаждания страх, афганистанците са станали слабо предприемчиви, мислят единствено да изкарат прехраната си за деня, а утре - каквото дойде. Има места в страната, където природата е дала много, а на други места - много е отнела. Така плодородните земи на юг и на север, където се отглеждат зърнени култури, цитрусови плодове, зеленчуци, граничат с отчайващо дълги скални масиви. Кабул се намира на 2 000 м надморска височина, в една котловина, а наоколо е обграден от чукари, на това място нищо не вирее.

Хората се

препитават

предимно

с търговия,

разказва Димитър Златев. Той е прекарал и двете си мисии в Кабул, където опасността дебне навсякъде, където някои се препитават, като сеят смърт и разрушение.

Афганистанците изповядват исляма, имат много големи семейства, понякога само едно от децата успява да издържа всички. Коалиционните сили използват работната ръка на местните, плащат на хората по 300 - 400 долара месечно, което там си е 3 - 4 пъти повече, отколкото може изобщо да се изкара в Кабул. С тези пари наетият издържа братята и сестрите си, плаща за образование и спестява, за да си купи жена. В зависимост от семейството, в което живее, една булка излиза между 10 и 20 хил. долара. Поради факта, че собствена жена излиза твърде скъпо за мнозина и не могат да си го позволят, голяма част от младежите стават хомосексуалисти, разказва Димитър Златев. Той обясни, че в Афганистан, ако не си семеен, не можеш да правиш секс, това е абсолютно забранено, прелюбодейството е абсурдно. Така повелява религията, такива са традициите в тази част на света.

Афганистанците са слабо предприемчиви, мислят само как да изкарат прехраната сиКабул е огромен град по територия и по численост на населението. Тук странно съжителстват панелки, останали от руското присъствие през 80-те години, с малки, схлупени къщурки, направени от пръст. Няма канализация и електричество, а останалите без препитание жени и деца обикновено започват да просят.

През настоящата година обаче се забелязва оживление в строителството в Кабул. Вече се изграждат цели квартали, а по местните радиа и телевизии постоянно вървят реклами на строителни фирми.

Само част от децата могат да си позволят да посещават училище, навред се разпръснати т. нар. мобилни училища, в палатки със средства от УНИЦЕФ, желаещите се ограмотяват. По време на присъствието си в Афганистан коалиционните сили са построили

добре оборудвани

училища.

Американци, англичани, германци, испанци, изобщо представители на различните контингенти се грижат за здравеопазването, строят се болници или готови сгради се приспособяват за лечебни заведения. Коалиционните сили отпускат пари за развитие на инфраструктурата, за пътища, за прокопаване на кладенци в безводните места, обезпечават населението с вода.

"Местните хора не обичат показността. Срещал съм интелигентни жени, които владеят по няколко езика и са работили в телевизията. После са станали търговски работници, защото не обичат "да ги сочат с пръст" и да ги одумват", разказва рейнджърът. Той е удивен, че в Кабул има доста грамотни хора, срещал е и такива, които са получили висше образование в България. Като цяло отношенията между представителите на коалиционните сили и местните са поносими. Хората вече са свикнали да идват в нашите болници и да получават безплатно лечение. Понаучихме и ние по нещо от техните два езика - дари и пащу, общуваме понякога на родните им езици, а това ги ласкае, казва Димитър Златев.

Част от населението обаче все още симпатизира на бившия режим на талибаните, защото те са им давали доста неща. Осигурявали са им храна, дрехи, помагали са им, въпреки липсата на всякаква демокрация. Талибаните са проявявали грижи предимно за по-грамотните хора, докато бедните били оставени да тънат в глад и невежество. В момента хората, които по-трудно се манипулират, които са информирани, не гледат с добро око на коалиционните сили. Те по-скоро желаят изтеглянето ни, въпреки помощта, която им оказваме - военна и хуманитарна, обобщава наблюденията си рейнджърът. Според него за повечето местни присъствието на контингента е израз на окупация.

Коалиционните сили в Афганистан привеждат в действие определена политика. Всекидневно рейнджърите се справят с конкретни задачи, като гледат да не се повлияват от отношението на местните. "Докато бях на мисиите,

имаше няколко

нападения

срещу представители на коалиционните сили. При подобни атаки срещу американския лагер загинаха 10 - 15 войници", разказва рейнджърът. По границата между Афганистан и Пакистан действат малки групи бунтовници, които предварително изготвят планове за удари срещу коалиционните сили, предполага се, че го правят със съдействието на местните хора. Бунтовниците разучават внимателно маршрутите на противника, после го издебват, обикновено правят засади с коли бомби, които взривяват от разстояние, споделя впечатленията си Златев.

Опасността е навсякъде, може по пътя да се разминеш с някаква кола, само след миг да видиш пред очите си как всичко хвръква във въздуха, как взривната вълна понася метал и части от тела едновременно, описва страховитата картина на преживяното рейнджърът. От разговори с местните се разбира, че мотивацията на участниците във въоръжените групи бунтовници е чисто религиозна. За тях Аллах е велик, дълбоко вярват, че като избиват неверници, ще отидат в рая. Появяват се водачи, които лесно манипулират невежите, за участие в бунтовническите групи се плащат добри суми. Всъщност за част от бедните афганистанци това е занаят, така се препитават, издържат и семействата си. Една такава напаст от ниско образовани хора трудно може да бъде овладяна. Затова почти всеки ден има сблъсъци, а от коалиционните сили понякога дават жертви. Макар че за тези неща не се говори много, коментира рейнджърът.

Парите, които рейнджърите получават, не покриват риска и напрежението, на което са изложениВ Кабул всеки контингент си има зона на отговорност, която патрулира. В Кандахар са разположени бази на коалиционните сили, охранява се външният периметър, постоянно се патрулира, за да се избегне опасността от ракетни нападения и от коли бомби. Ракетите обикновено се изстрелват от разстояние 2 - 3 км, но те трудно поразяват базите поради липсата на добро насочване от страна на бунтовниците. Те нямат точна апаратура, при тях всичко е примитивно. Част от оръжията на нападателите преминават нелегално през границата с Пакистан, която е разположена в планински местности и

доста трудно

се охранява,

пък и местните знаят проходимите маршрути. Често местните хора биват заплашвани от бунтовниците, че ако не свършат определена работа, ще отвлекат някой от членовете на семействата. Невежите хора биват залъгвани и като им се обещават храна, дрехи и медикаменти. В тази държава гъмжи от корупция и се разиграват подкупи, изобщо хората лесно биват принуждавани да съдействат, да помагат при атентатите.

Димитър Златев разказа, че в Афганистан е много тежко и положението с наркотиците. На юг полетата са засети с мак, има воля от страна на правителството да бъдат унищожени, но те са многобройни, разположени на недостъпни места - високо в планината, трудно откриваеми са, пък и местните ги пазят.

По време на мисията в Кабул рейнджърите научили, че терорист №1 Осама бен Ладен се крие в Пакистан. Това обаче били непотвърдени данни от разузнаването. Факт е, че повечето талибани идват в Афганистан през пакистанската граница и сеят размирици, организират нападения над стратегически обекти на коалиционните сили.

Местните обаче не се интересуват, нито коментират местонахождението и дейността на терорист №1. Принизени до нивото на физическото си оцеляване, някои от тези хора изминават пеш по 7 - 8 км всеки ден, за да стигнат до работното си място. Единствената им цел е

нощем да заспят

сити,

затова и на войната гледат като на занаят, като на средство за препитание.

Българският рейнджър споделя, че мисията му в Кабул е била мироопазваща, а не мироналагаща като на сънародниците ни, които бяха в Ирак. В този смисъл на нашите войници в Афганистан им е бил спестен ужасът от истинската война. Димитър Златев е бил участник и свидетел в няколко кървави инцидента, анализира миналото си и може някой ден отново да замине на мисия. Там работихме в интернационална среда, получихме ценна информация, обогатявахме познанията си за начините на водене на военни действия, срещнахме нови, интересни хора и добихме визия за живота в една далечна азиатска държава, казва Златев.

На въпроса дали е заминал на война заради парите и какво мотивира нашите момчета да участват във военни мисии зад граница, той отговаря, че влечението да тръгнеш на път, да усетиш покачването на адреналина, да опознаеш нови места и хора, също е добра мотивация за младите българи. Не е за подценяване и добиването на опит в различни житейски ситуации. Парите, които рейнджърите получават, понякога не покриват риска и опасностите, напрежението, стреса...

Вече е взето решение през 2014 г. коалиционните сили да напуснат Афганистан. Една непозната за повечето хора държава, в която нещо отегчително бавно е започнало да се променя към добро.

* Името на рейнджъра е сменено от съображения за сигурност

 

 

върни се в НАЧАЛО