АРТСЕДМИЦА


 

4 картини смениха собствениците си на втория търг в хотел Ростов

 

Игор Марковски още не е видял експертизата на арестуваните творби

 

Игор Марковски пред една от продадените опаковани картини - Старо дърво, на Марко Марков, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

Четири от 60-те картини, които се разиграха на втория търг в хотел "Ростов" в края на миналата седмица, смениха собствениците си срещу атрактивни цени. Търгът беше организиран от Аукционна къща "Аполон и Меркурий" и е първото наддаване след екшъна на 28 май, когато полицаи нахлуха показно в гранд хотел "София" и задържаха собствениците Игор Марковски и Димитър Фицов. Обвинението срещу тях бе, че са предлагали културни ценности, които не са идентифицирани, и че не разполагат с разрешително за такава търговия. Тогава полицията прибра 92-те картини.

На търга в Плевен културни ценности нямаше. Бяха предложени големите български майстори с късните им картини на възраст под 50 г. - Дечко Узунов, Илия Петров, Найден Петков, Светлин Русев, Васил Стоилов, Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Петър Урумов, Иван Георгиев-Рембранд и др. Все пак имаше и разрешително от Министерство на културата, но след настояване на собственика на хотел "Ростов" Васил Антонов. Той стана притежател на три от продадените картини. Най-атрактивни се оказаха изненадите - опакованите картини, авторите на които бяха отбелязани само с инициали. Тази, която влезе в наддаването с първоначална цена 0 лв. и в този търг беше "Разпятие" на Евгени Босяцки, и се продаде за 90 лв. Пейзаж в червено на Николай Илиев също тръгна от 0 лв. и стигна 100 лв., а Старо дърво от Марко Марков от 30 лв. се продаде за 80 лв.

- Г-н Марковски, как отчитате провеждането на търга в Плевен?

- Криминално проявеният Марковски се вписа в пейзажа на Плевен с 4 продадени картини, което е голям успех след тези перипетии. Тук искам да благодаря на г-н Антонов, който има смелостта и дързостта да направи нещо подобно. Не са ми вземали отпечатъци на входа. Ще видим какво ще се случи оттук насетне. Нямаме разрешение за следващи търгове, които сме обявили до края на 2011 г., вероятно чакат да свърши делото, което още не е започнало.

- Има ли някакво развитие?

- Експертиза 4 месеца чакахме, миналата седмица се оказа че има, но не ни е показана, за да я видим. Каквито и да са резултатите, искаме да ги видим. Тази вечер тук беше един наш клиент, който е сред разпитваните след търга на 28 май в София. Каза, че са го питали как е разбрал за търга, откъде е научил - след като всичко беше публикувано. Трябва да знаете един много важен детайл. Понеже излезе министърът на вътрешните работи и каза, че има една крадена картина на търга на Марковски - това не е търгът на Марковски, а на "Аполон и Меркурий". Крадената картина всъщност е била продадена на търг на "Виктория" 2009 г. През 2010 г., след като я купува някой на търг и я носи на нас и ние си подписваме договор, че ни я дава с каталог, че тя е била на търг, ние я пускаме пак. Защо през 2009 г. не са арестували някого и не са видели, че има крадена картна, а точно на нас ни се случи? Много мирише тази работа.

- Какво се случва с арестуваните картини?

- На арестувания търг мисля, че стигнахме до 12-а или 18-а позиция и имаше само една непродадена картина. Продаваше се като топъл хляб. Там имаше и картина на плевенски художник - бачо Кольо (Никола Николов, б. а.) - скача много. Той беше там, много се зарадва. Чакаме с нетърпение да освободят картините, защото клиентите пък чакат от нас да си ги вземат. 92 картини са арестувани и си стоят в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Ако докажат, че тези картини са еди какви си, трябва да ги конфискуват. Както и искат.

- Видяхме, че има интерес предимно към опакованите картини, които тръгват от много ниска цена...

- Те винаги са на такива цени. Имали сме такива, на които дори инициалите на автора не казваме. Например "Нанизи тютюн", но с първоначална цена 1 000. Наддават 1 200. Казвам първата буква от името "З" и веднага гора от ръце.

- Реалната цена на тези, които продадохте, каква е?

- По-висока, според мен. Тези 1 000 лв., които днес направихме, всъщност не са 1000. Защото тук картините не са всички наши. Мнозина си мислят, че като се сметне общата цена, ще излязат примерно 130 хил. лв., ако сме продали всичко. Но от тях 90% са на някой, подписал съм договор с него.

- Случката от 28 май навреди ли ви, или ви помогна?

- За тези 4 месеца, ако на ден ми се обаждаше по един човек да ми предлага картини, сега ми се обаждат по десетина, защото няма лоша реклама.

- Кога е следващият ви търг?

- На 7 октомври и е организиран от фондация "За нашите деца". Наемат нас да го направим, дават ни предметите, на тях разрешението им го дадоха за минути. Събират пари благотворително. Ние също участваме, но като им даряваме картини, а те ги продават.

 

 

Плевенският театър ще удържи на кризата

 

Директорът Илко Иларионов се надява на делегиран бюджет от догодина

 

След "Хубава работа, ама... нашенска" трупата започва работа по мюзикъл, сн. архивВиктория АЛЕКСАНДРОВА

Традиционни са срещите на министъра на културата Вежди Рашидов с директори на театри. За реформи в сценичните изкуства също се говори отдавна, съкращенията и обединенията са факт, недоволството в културните среди нараства. Най-ясно от всичко обаче е, че пари няма. За да разберем как посреща новия сезон плевенският театър и как се справя с орязания бюджет, потърсихме директора Илко Иларионов. "По принцип и разходите са ограничени, и ФРЗ е намален. Това стана с актуализацията на бюджета от август със задна дата от 1 януари с 15%, като дефакто остава една много малка сума до края на годината. Варианти - съкращения и неплатен отпуск. Ние имахме хора в пенсионна възраст, ножът опря да кокал и намалихме трупата със 7 - 8 бройки, за да можем да се вмъкнем в параметрите на новия бюджет. Това бяха необходими мерки, защото ако нямах тези хора за пенсиониране, трябваше да се реже живо месо", коментира шефът на Драмата. В момента щатът в театъра е 58 човека, от тях 25 актьори. След актуализацията на общинския бюджет субсидията за театъра, която е за дейност, е намалена с 10% или 18 500 лв. Според нашите разчети във възможностите ни е да се справим до края на годината, оптимист е Иларионов. "Доста театри има, които са в неплатен отпуск, те не са взели антикризисни мерки навреме. На последната среща с министъра се повдигна въпросът, че в някои театри ФРЗ не стига, останали са много малки суми, които се изплащат в размер на 40 - 50 лв. на месец на човек. Как да накараш младите да играят със самочувствие и настроение, да изявяват таланта си, когато не са сигурни за утрешния ден. Как да бъдат разкрепостени духом", не скрива той. Нищо конкретно не е било казано относно протичането на театралната реформа, но се говори, че театрите ще бъдат на делегирани бюджети, което означава, че ще могат да ползват средствата от собствените си приходи. "За нас е по-добре, отколкото при системата СЕБРА, при която се дават парите в София и дълго чакаш да ти ги одобрят, а често се е случвало да останем без пари. За работата - как да е - със стари декори се оправяме, когато става дума за творческия процес, но когато става дума за плащане на сметки за консумативи - там нещата са сериозни и не търпят отлагане. Моделът за делегираните бюджети е заимстван от софийските общински театри. Директорът е по-освободен и при решаването на проблема със заплатите - може да поощрява тези, които играят повече и т. н. Надеждите са за след Нова година да живнат театрите", обяснява тенденциите Иларионов.

След успешната премиера на "Хубава работа, ама... нашенска" до края на годината в театъра се подготвя още една постановка - мюзикъл "Нагоре по стълбата, която води надолу". Автор е Бел Кауфман, а драматизацията е на Петър Ковачев. Режисьор ще бъде проф. Боньо Лунгов, а музиката е на Михаил Шишков младши. Тематиката е младежка - действието се развива в един клас в едно британско училище. Самите актьори ще пеят и танцуват. Около 10 декември ще бъде премиерата. Отделно за най-малките продължава да се играе "Тошко Африкански", почти готов е и спектакъл на голяма сцена за деца "Магьосницата от долната земя" на Панчо Панчев с режисьор Ива Николова. За Коледа Доряна Гълъбова подготвя финландската приказка "Елхичката".

"Правим каквото трябва, а да става каквото ще. Важното е да не спираме да работим. Това е спасението на твореца - работата. Събирам колектива всеки месец и заедно решаваме какво ще правим. Важно е те самите да проявят разбиране, всеки да загърби личните си амбиции в името на това театърът да го бъде, да го има, да продължи да работи", категоричен е директорът Илко Иларионов.

 

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Клюки"

Ана Годбърсън

След успеха на книгата "Лукс", която разбуди читателските емоции през лятото, в началото на есента излиза втората книга от четирилогията "Живот на върха" - "Клюки". Вълнуващата история, страстите, омразата, интригите и съдбовните обрати от "Лукс" продължават във втората книга от поредицата - "Клюки". Добре дошли отново в Манхатън през 1899 г., когато социалното положение, семейното богатство, дългът към близките, браковете по сметка и пищните тоалети са начин на живот. Но това е само едната страна на Манхатън през XIX в. - разкошът е естествено гарниран с тъмни тайни, задкулисни игри, интриги, скандални слухове, лицемерни приятелства и, разбира се, истинска любов, която не винаги е позволена.

Слуховете за трагичната смърт на Елизабет Холанд - най-популярната девойката във висшето общество на Манхатън, продължават с пълна сила. Всички погледи са вперени в най-близките й хора: сестра й Даяна, която сега е единствената надежда за спасение на разореното семейство; Хенри Скунмейкър - най-желаният ерген в Ню Йорк и годеник на Елизабет; изкусителната Пенелопи Хейс, която се подготвя да заграби всичко, което приятелката й Елизабет е оставила след себе си, включително Хенри; Лина Брод, бившата прислужница на Елизабет, която открива, че в свят, където парите и потеклото са изключително важни, слуховете са най-новата валута. Клюките превръщат стари приятели в противници и заплашват мнозина от висшето нюйоркско общество да разбият бъдещето си заради позорно минало.

 

"Копнеж"

Маги Стийвотър

Момчето копнее да остане човек... Момичето копнее да бъде с него...

Сам и Грейс са принудени да се борят, за да останат заедно. За него това означава да се пребори с миналото си на вълк... и да открие начин да оцелее занапред. За нея - да скрие една много опасна тайна и да се изправи лице в лице с едно все по-несигурно бъдеще.

Сам

Няма да позволя това да бъде моето сбогуване. Направил съм хиляда хартиени птички, носещи спомените за двама ни с Грейс, и съм произнесъл своето желание. Ще открия лек. А после ще открия Грейс

Грейс

Живот, изтъкан от обещания за неща, които биха могли да се случат: купчина с документи за постъпване в колеж, тръпката от спането под висящи от тавана хартиени птички, бъдещето, което се крие в усмивката на Сам. Това бе живот, който не исках да оставя зад себе си. Това бе живот, който не исках да забравя.

История за една любов. За различните видове любов и за онази любов, която може да накара хората да направят немислими неща. Тя е мъчителна и въодушевяваща, тя ги освобождава и оковава в плен, тя ги съблазнява и плаши. Докато целият им свят се разпада, само любовта ги държи заедно. Ще бъде ли достатъчно? Ще имат ли време?

След "Тръпка" феновете искаха още. След "Копнеж" ще умоляват за това-"Завинаги".

 

върни се в НАЧАЛО