ШАРЕНО


 

БТР-ите взривиха боулинга

 

Наско се надява групата да възкреси любовта към българската музика

 

С микс от нови и стари рокпарчета БТР зарадваха почитателите си, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

"Елмаз и стъкло", "Спасение", "Цвете от Луната" наред със "Среща" на "Щурците", "Танцувам блус" на "Диана експрес", "Is this Love" на Whitesnake и "Its My Life" на Bon Jovi звучаха в двучасовия микс от най-популярните хитове на БТР и най-обичаните парчета от българската и световна роккласика, които бандата подари на плевенските си почитатели в боулинг "Галакси". На въпрос дали играе боулинг вокалистът Наско признава, че е силно да се каже, но затова пък показа, че умее да пее и да вдига градуса на купона дори на такова нетрадиционно място. Част от песните в репертоара бяха от последния албум на БТР "Дежа вю", в който с нов аранжимент групата вдъхва живот на популярни парчета от близкото минало. "Идеята е много отдавна, но сега му дойде времето. Още преди 3 години и нещо смятахме да го направим като продукт. Защото имахме прекалено много наши идеи все отлагахме и накрая решихме, че не е лошо да отдадем почит на тези парчета. Може би самата обстановка в страната го наложи - все по-малко се слуша българска музика, няма музикален канал за българска музика, остана едно радио и малко от другите, които въобще нещо пускат. Искахме младите хора да усетят любовта към българските песни, както са ги усетили навремето техните родители с оригиналите на тези парчета, споделя за замисъла на проекта Наско. Дали е постигнал целта си този албум е трудно да се каже, но със сигурност песните имат втори прочит и им е вдъхнат втори живот, вярва вокалистът на БТР.

Като участник във второто издание на "Великолепната шесторка" няма как да се подмине и въпросът за противоречивите мнения на обществото към тази благотворителност и мнението на певеца за ролята на този вид предавания. "Аз не съм чул критични изказвания за предаването, но може би е поради факта, че участвам в него. Но както каза Ани Салич в самото начало, на българина малко му дойде до гуша, наистина. Всички сме благотворителни, всички на нещо помагаме. Това, което аз мога да кажа за благотворителните предавания, за реалитата не, защото никога не съм ги гледал, идеята наистина е много хубава. И тя не е от вчера. Ще се повторя, но е факт, че сме единствената държава в ЕС с такива домове за деца от 0 до 3 г., в които те се отглеждат по този начин - като пилци. По принцип това става в приемни семейства, защото този период е много важен в живота на един човек и ако не получи обич и помощ, точно когато му е най-нужно, после му е много трудно. Затова идеята е чудесна и ще се радвам да съберем колкото се може повече пари за тези деца. Хубавото в тази "Шесторка" е, че този път и държавата е зад идеята", заявява своята позиция и обяснява участието си в благотворителната кампания Наско.

А за кого би откъснал цвете от луната? За всички, които заслужават, с усмивка обещава вокалистът на БТР.

 

 

Майтап

 

Търговци честват юбилея на сексуалната революция

 

Минка РАЗГОЛНИКОВА

50 години след старта на Великата сексуална революция, нейни плевенски фенове - търговци на хранителни стоки, явно са намерили нестандартен начин да отбележат юбилея, на който биха завидели и най-заклетите хипита, видя зоркото око на репортер на "BG Север". В началото на XXI век, когато думата секс звучи по-скоро като поздрав (и в никакъв случай аморално), а поведението на тийнеджърите е толкова разкрепостено, че е по-трудно да се говори за обвързана, отколкото за свободна любов, една краставица може да възбуди допълнително размисли у клиентите, които старателно преглеждат касовите си бележки след напускането на търговския обект.

Така се случило и с баба Стела, която навремето също била фенка на рокендрола, джинските и късите поли. Освен това знаела всевъзможни вицове, в които като атрибут се прокрадвала краставицата - цяла, нарязана, обелена, с кора... Затова преживяла истински душевен и физически ренесанс, когато след последната пенсия минала да си накупи това-онова. Когато вкъщи прегледала касовия бон и старателно го сравнила с броя на покупките, изведнъж една думичка я пратила мислено пак в онези луди-млади години. Оказало се, че наред с всичко друго баба Стела си купила и... гола краставица, и то българска. Ееех, как нежно я погъделичкало това "гола"...

Лошото било, че баба Стела просто се оказала жертва на думите. Случайно или не съвсем, в хранителния магазин преценили, че да изпишат неопакована (с найлонче) краставица е много дълго и няма по никакъв начин да се вмести в броя на максималните символи, отпечатвани на касовия бон. Къде-къде "гола" звучи по-добре, а и с този юбилей...

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За субективните фактори и отегчителните въпроси

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

"Все ми е едно кой уби Лора Палмър!" - някой помни ли този слоган от зората на прехода? Ако сега е събитие български филм като "Стъклен дом", тогава излъчването на какъвто и да е било сериал, излизащ от общите традиции на сапунената опера, независимо от своята националност, предизвикваше фурор. Подобен на "Туйн Пийкс" едва ли обаче ще се повтори. Историята започва с убийството на малолетна красавица, като сюжетът бързо се разпилява в стотици битови, психологически, мистични, криминални, напълно абсурдни и налудничави сюжетни линии. И между тях, изненадващо, без никаква връзка с конкретната, натрапчиво като мантра се повтаря въпросът: "Кой уби Лора Палмър", без да има никакво развитие по него. Рекламен трик или не, първо в родината на филма, а после и у нас се появиха фланелки и значки с надпис: "Все ми е едно кой уби Лора Палмър!". Ангажиращо в началото вниманието, това вече се е превърнало в досадно. И това е била целта на авторите. Днес с въпроса "Кой уби Лора Палмър?" може да се сравнява само: "Ще си ходи ли Дянков или не?". Обстановката у нас малко напомня с шизофреничната си мистичност на тази в позабравения американски сериал. Не е от вчера така, но от месеци се изостри. От ден на ден става все по-шантаво, а онова, което ни вълнуваше, в което конкретно виждахме промяна, ту чезне, ту отново изниква на дневен ред и вече започва да ни отегчава. Преди седмица си подаде оставката "колоритната" ни министърка на здравеопазването. Нейната сякаш се виждаше от самото начало. Предизвестена смърт, която не направи по-доволни протестиращите лекари. Те искаха Дянков и са на мнение, че който и да е министър на здравеопазването няма да се справи по-добре от Борисова при съвременните разпределения на средствата. В публичното пространство останаха и дипломатичните реплики на Плевнелиев към Дянков. И човек няма да сгреши, ако преди да посегне към дистанционното, за да включи телевизора си, се подготви да чуе нови версии на старото настояване "Дянков да си ходи". А то заприличва вече на фарс - ясно е, че той ще си отиде когато рече и когато вече има най-малко полза от това. Времената се менят, с тях необходимостите, други тревоги ни изпълват, а с хроничните си болки като че ли свикнахме. Напомнянето за тях вместо да ни изпълни с надежда, че ще се справим, повече ни отегчава. Тази седмица катастрофираха два влака. Становището на специалистите: "субективен фактор", "човешка грешка". Каквото и да се случи, при каквито и да е било условия, субективен фактор и човешка грешка има, малко или много. Но за "субективен фактор" бяха уволнени трима, не един. А при трима трудно може да се говори за "субективен фактор" и уволнението им навява мисълта за търсене на вина и нарочване на виновни. Системите са стари, от преди четиридесет години. И докато не се сменят, все ще си има катастрофи и "субективни грешки" с повече от един виновник. Защо ли последното събитие, Слава Богу, останало без трагични последици, ме подсеща отново за въпроса: "Кой уби Лора Палмър?" Или май беше "Ще си ходи ли Дянков или не?" Видима връзка няма, освен, че и в двата случая става въпрос за система, в която има нещо порочно, за да позволява допускането на толкова "субективни грешки".

 

върни се в НАЧАЛО

 

върни се в НАЧАЛО