МАРШРУТИ


 

Тайнствени легенди обгръщат каньона на река Чернелка

 

Екопътеката е привлекателна туристическа дестинация

 

Изглед от каньона Има шанс изоставената хижа Капчука пак да заработи

 

Мая ПАСКОВА

Преди милиони години територията на днешната Северна България е била дъно на море. Сушата е започвала някъде чак след град Ловеч - където днес се издига Троянският Балкан. Така в продължение на хилядолетия по дъното на това море се е отлагал варовик, който впоследствие е бил прорязан от протичащите през него реки. Образували са се своеобразни каньони, които по своята красота могат да съперничат на най-големите в света.

Само на 12-ина км от Плевен се намира едно от най-живописните кътчета в България - каньонът на река Чернелка между селата Горталово и Къртожабене.

Каньонът на места е широк до 200 метра и е с площ от 300 хектара. Образуван е преди милиони години, когато е бил дъно на река. Днес карстовите скали се извисяват като венец на височина от 10 до 30 метра. Чернелка кротко лъкатуши в подножието им, с нищо не загатвайки за страховитата сила, която е имала преди векове. Капризите на природата са непредсказуеми. И от време на време реката приижда с разрушителна сила, за да напомни за името си.

Освен с природни дадености, каньонът изобилства с

редки видове

растения,

птици

и животни.

ПровъртеникаГоляма част от тях са в Червената книга на България - червенокоремната бумка, степен и кримски гущер, смок мишкар. Птичият свят наброява над 200 вида, сред които са белоопашатият мишелов, малък и голям ястреб, алпийският бързолет. Там има голяма колония от скални лястовици. Сред специфичната растителност се откроява най-голямата в региона популация на снежно кокиче.

Мястото е обявено за природна забележителност преди четири десетилетия - през 1969 г, а преди осем години е изградена екопътека. Трасето от 6,5 километра, без да се бърза, заедно със снимките на уникалните забележителности, се изминава за около час и половина. За удобство дори на начинаещи туристи са изградени 17 моста през реката. Ако решите да останете цял ден сред природата, можете да се подготвите с кошница за пикник, защото по протежението на цялата екопътека има поддържани беседки и дори изградени барбекюта. На една от слънчевите полянки дори може да поиграете футбол с децата. Местните предупреждават, че през лятото мястото става непоносимо горещо и има опасност да настъпите змия, затова е препоръчително да се изчакат приятните есенни и пролетни дни, за да се насладите в пълна сила на разходката. Ако чакате неотложен разговор обаче, не се гмуркайте в девствените дебри на каньона, защото тук и трите мобилни оператори нямат обхват.

Пейзажът е невероятен естествен декор за романтични сцени. Местните казват, че в този каньон са

снимани почти

всички филми

с Гойко Митич.

Богаташи вдигат къщи от двете страни на екопътекатаА край Къртожабене е сниман и филмът "Юлия Вревская".

Маршрутът може да се обходи и в двете посоки, но най-често изходната точка е село Горталово. Но и да тръгнете наобратно, няма да сбъркате. Защото в Къртожабене, още преди да стигнете до началото на екопътеката, симпатични хора ще ви упътят за основните забележителности, които трябва да видите, и ще ви разкажат с охота въвеждащи легенди, за да запалят още повече любопитството ви.

Древна легенда разказва, че преди много години, когато целият каньон на река Чернелка бил във водата, само по-високите места се обитавали от хора. Страшна болест обаче покосила малцината, които населявали това прекрасно място. Оцелелите трябвало да се спасят и да намерят друго място, където да построят къщите си. Двама по-смели мъже тръгнали на разузнаване към реката. Когато стигнали до мястото, където трябвало водата да облизва брега, те видели, че реката се е отдръпнала и е оставила след себе си голяма пуста площ. Именно на тази суша - в каньона на Чернелка, хората построили първите къщи-землянки на село Къртожабене. Странното му име било дадено от двамата мъже, които поставили началото му. Те решили да го кръстят на първите две животни, които видят. А това се оказали една къртица и една жаба...

Друга легенда гласи, че цар Иван Шишман, на път от Търновград към Никопол,

закопал тук

съкровището си.

Къде точно - години наред се опитват да открият иманярите в безмилостна надпревара с археолозите. Магията на мястото обаче е неоспорима. Близостта до големия град го прави още по-привлекателно за живеене - далече от шумотевицата и прашния въздух, но достатъчно близо, за да не закъснееш за работа. Доказва го и нарастващият интерес към закупуване на имоти в Къртожабене, цените на които са като тези в Плевен. Все още обаче няма изградени къщи за гости, с което местните да си изкарват допълнителни доходи, както правят вече много села в България с късмета да са заобиколени от подобни природни дадености. Красивите вили, които в последните години се издигат в Къртожабене, се ползват за почивка само от собствениците им. Край сградата на училището има нова детска площадка, а в селската кръчма отсядат на раздумка не само пенсионерите.

"Много големци си накупиха вили тук. Има цял квартал. Ама си е хубаво в нашето село. Няма нищо, че сме само стотина души пенсионери", с усмивка отбелязва 81-годишният дядо Тотьо, приседнал на пейката с другарката си в живота баба Иванка. Съкровище той не е търсил. Казва, че иманярите непрекъснато обикалят и копаят. Намерят по някоя стара пара и толкова, усмихва се снизходително дядото. И в усмивката му се долавя неговата тайна за истинското съкровище, което е открил, без да казва на никого. Цял живот работил като шофьор на автобус в Плевен, бабата била контрольорка. Но като се пенсионирал пак се върнал в Къртожабене. "Като се пенсионирах викам: чакай да си взема една крава. Та станаха четири крави, 10 овце, пет кози. Много работи свършихме с бабата. Дал съм и съм наддал много пари на моите дъщери. Едната е медицинска сестра в болницата, другата живее в Долна Митрополия", разказва старецът. Сега им е останало едно магаре. Никаква работа не му върши, ама много умно било. Откакто се е пенсионирал - вече 21 години, си го гледа, вярно другарче му е, разбира като човек, твърди дядо Тотьо. Покрай раздумката за общи познати и роднини, кой кога е умрял и внуците на кого са се задомили, възрастните хора вмъкват и покана да идем да видим Провъртеника. Как са изкопали тази дупка не знам, със страхопочитание въздиша дядо Тотьо. И отива да си прибере магаренцето.

Провъртеника еДядо Тотьо и баба Иванка от Къртожабене

необикновен

отвор

"кладенец", издълбан в скалата от обитателите на Римското градище, дълбок повече от 15 м, широк в горната си част 3 метра, а долу с диаметър 1,3 м. Под него и до днес тече река Чернелка, от която явно са черпели вода за крепостта и манастира. Преживяването да погледнеш от долната земя към слънчевото небе и разстителността, която се е надвесила над отвора, е невероятно. И напълно съответства на легендата за това място. В прастари времена двете племена, живеещи отгоре и отдолу на скалата, се скарали заради любов между момък и девойка. Обитателите около реката не давали на съседите си вода. Горното племе нямало друг избор - или трябвало да напусне мястото, или да умре от жажда. Находчивостта и невероятната упоритост обаче им помогнали да пробият скалата, за да стига до живителната течност. Как и за колко време, науката мълчи. Съвършено гладкият тунел обаче изглежда като пробит с гигантски свредел.

Същото чувство на малоценност и страхопочитание пред необятните сили на природата те обземат и пред друг феномен, който може да се види по протежението на екопътеката, но по-близо до село Горталово - Разцепен камък. Внушителна скала, която зловещо стърчи разполовена като че ли от мълния на Зевс. Местна легенда обяснява много просто впечатляващия природен колос. Крали Марко се бил с Муса Кесаджия по тия места три дни и три нощи. Усещайки, че не може да надвие чутовния българин, черният арапин търтил на позорен бяг. Тук нейде Крали Марко изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, със сабята си дамасклийка

халосал камъка

и го разцепил

на две.

На ръба на историческата достоверност е и обяснението за пещерата Царева дупка. Предполага се, че убежището е строено по поръчка на цар Иван Шишман, който според местната легенда е взел участие в борбата срещу турците за Кайлъшката крепост. Това е своеобразно убежище и наблюдателница, издълбано в самата скала на височина около 10 м. В неголямото помещение над цепнатината има изработени в камъка маса, пейка, а отзад има голям отвор, от който се наблюдавал каньонът. Специалисти твърдят, че в долината на Чернелка има късноантични и средновековни останки, както и раннохристиянски скален манастир. Те обаче все още не са проучени. Иманярите търсят най-упорито точно този манастир, в чиито основи Иван Шишман е закопал златото си, и са убедени, че районът е около Мечока - без да става дума за истинска мечка естествено, а за естествена каменна колона, висока около 11 м. Според изследователите около 1830 г. зад колоната в двете плитки пещери е имало скална църква с няколко икони. Името на колоната идва от фигурки на мечки, отдавна откъртени от скалата, но дали името й от местното население. Върху площ от 5,8 кв. м са изрязани 12 фигурки на животни от 5 до 14 см дълги, шест на хора и много конусообразни дупчици от няколко милиметра до 1 см, пръснати по цялата скала. Дупчиците са разпределени в различни геометрични фигури. Камъни от този вид се намират из цяла Европа, у нас те са познати в Средна гора и Странджа. Предполага се, че те са във връзка с култови обреди. Такива камъни се споменават и в Библията като камъни, служили да събират кръвта на жертвените животни. Срещат се още при някои диви племена. Някои учени ги отнасят към новокаменния период и бронзовата епоха.

Потапяйки се в атмосферата на различни исторически епохи, оставили следи на това място, можете да повървите и по

стария римски

път,

който тръгвал от Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско) за Сердика (София) и разклонявайки се през селата Карагуй (Горталово), Крушовица и Садовец, явно е минавал през Аматица и е пресичал каньона. Това обяснява една от обозначителните табели в екопътеката. Друга табела информира за Аладжанската пещера, която се намира над Вълчи чукар. Фуниеобразен отвор на края на нивата на платото издава местонахождението й. През тесен хоризонтален процеп се стига до т. нар. "Геран". От дъното започва лабиринт от пещери, през който преминава и подземна река. Пещерняците са изследвали галериите навътре до 1 080 м.

Почти по средата на каньона е хижа "Капчука". В последните години тя не беше от най-красивите забележителности от екопътеката. Разграбена и необитаема всяваше по-скоро тъга и ужас. Надеждите на плевенчани са, че скоро ще бъде възстановена и ще отвори врати за туристи. Хижата е с 30 легла и има туристическа кухня.

Вълшебната природа в каньона на река Чернелка привлича по 150 - 200 души всяка събота и неделя. Екопътеката е създадена и да възпитава екологичната култура на посетителите. Въпрос на съвест и общо възпитание е те да не оставят видими следи след себе си.

На последната сесия на местния парламент в Плевен стана ясно, че общината ще кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за реализиране на уникални за Европа туристически атракции по проект за развитие на устойчив туризъм в регион Плевен. Голяма част от инвестициите ще са за

осигуряване

на достъпна

инфраструктура

до туристическите обекти, между които е и каньонът на река Чернелка през селата Горталово и Къртожабене.

Проектът е разработен безвъзмездно от председателя на Българската туристическа камара - проф. Цветан Тончев, който е от Горталово. Градоначалникът Зеленогорски се въздържа да обясни какви ще са точно уникалните атракции, доводите му за това бяха да не бъде заимствана идеята от други общини, които подават проекти по същата програма за финансиране. Туризмът е един от приоритетните икономически сектори и трябва да се правят още подобрения, за да предлагаме отлична комплексна туристическа услуга на дошлите на посещение в региона, а финансирането ще даде възможност и за надграждане на нещо вече направено, каза на сесията Найден Зеленогорски.

Проектът ще кандидатства за финансиране по ОП "Регионално развитие", приоритет "Устойчиво развитие на туризма", схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Подкрепа за развитие на туристически атракции". Ако документите бъдат одобрени, общината ще участва с 15% от финансирането на дейностите. Срокът за внасяне на проекта бе до 4 септември, но е удължен до 4 ноември.

Какви точно атракции ще бъдат изградени по маршрута на екопътеката, остана тайна и за общинските съветници, гласували предложението. Туристите обаче се надяват, че когато излязат на разходка в почивните дни, от уникалните карстови скали няма да изкачат клоуни и редките видове птици няма да се състезават с въртележки. Защото все пак чарът на екотуризма е в съхранението на природата в естествения й вид.