ТЕМА


 

 Варенето на ракия се движи по ръба на закона

 

Млад мъж от с. Ясен получи удар след проверка на бизнеса му

 

От началото на 2007 г. домашната ракия ще се облага с акциз от 5,5 ст. на алкохолен градус. В момента ракията, която се вари в селските казани, не се облага. Всеки казан има лимит до 10 тона. От догодина отпада ограничението в производството на алкохол, но всяко домакинство ще има право да вари до 30 литра ракия за собствена консумация.

От 2007 г. за домашната ракия с 40 градуса алкохолно съдържание акцизът ще бъде 2,20 лв. на литър. За допустимото максимално количество на едно семейство от 30 л налогът ще е 66 лв.

От 1 януари частните казани задължително трябва да имат измервателни уреди.

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Най-важното събитие в края на миналата седмица за хората от с. Ясен, Плевенско бе тъжната съдба, сполетяла техен съселянин, който се занимавал с варене на ракия. Два казана си купил младият мъж и започнал бизнес, провървяло му, взел да печели. Местни люде обаче му завидели, обадили се в РИОКОЗ, след проверка експертите установили нарушения и затворили обекта. В резултат на стреса ракиджията получил удар и бизнесът му приключил в плевенската болница.

Всъщност алкохолната трагедия за ясенци започнала преди месец, когато затворили двата големи казана за варене на ракия в "Наркооп"-а. Вече само четирима от селото са се осмелили да подхванат занаята. Местните са наплашени от случката с пострадалия ракиджия, не искат да говорят пред непознати за това кой с какво се занимава, за да не му навредят.

"Абе, те са все незаконни, няма да ви огрее. Никой няма да иска да говори. Че то в тая държава, ако си плащаш всичко, за теб ще остане ли?", коментират ситуацията местните сеирджии, седнали на пейка в центъра на с. Ясен. Изнервени са - отново през нощта циганите откраднали кабела и нямат ни ток, ни телефони.

Най-накрая някой се осмелява "на ухо" да ни подскаже кой в селото вари ракия. Запътваме се нататък, пред едноетажна къща дреме пес, но усеща присъствие и известява стопанина си с неистов лай. Човекът е нисък, пълничък, не желае да бъде сниман, но поддържа темата на разговора заради присъщото нашенско гостоприемство.

Варя по 200 литра на седмица, това не ми е основен занаят, ама като те научат хората, че си добър, идват и търсят стоката, разказва той. Иначе работел като арматурист, а с ракиджийството си докарвал нещо допълнително. И другите са като мен, то имаше в селото само един легален производител, ама ето на, завърши в болницата, споделя човекът.

Някои от местните си варели огнената течност с подръчни материали. Ама тайно, никой да не ги знае, че се плашели от проверки. Или както се осмели да коментира бай Милко, пак ни превзеха времената на алкохолния режим. Навремето неговата баба зазиждала в мазата "работилницата", защото властите редовно обикаляли домовете, а глобите за подобно прегрешение пред закона били страшни.

Дребен производител споделя същото мнение. Той имал казан от 50 литра, но се оказало, че му липсва едно техническо приспособление, дето не се и произвежда в България. "По моя информация вече има десетина такива случая на запечатване на казаните. Освен в Ясен, още в Дисевица и в Търнене", кърши ръце възрастният човек. В последните две села също затворили легалните казани, общо 4 на брой с възможности да изкарват по 250 - 300 л ракия дневно. Сега бизнесът с алкохола бил поет от представители на местното цветнокожо население. А тях не ги лови нито болест, нито закон, единодушни са местните.

От 1 юли т. г. данъчните власти вече не събират акциза за алкохола в Плевенско, сега тази роля изпълняват от митницата в Свищов. Дори се носят слухове, че набират екип за проверки по селата. Очаква се само бъдещите бирници да изкарат курса. А като плъзне мълвата, че идат, нашенецът пак ще зазижда спокойствието си. За по-добри времена.

 

 

Музей на сливовицата ще правят в Орешак

 

Адриана ЙОРДАНОВА

Националното изложение на народните художествени занаяти в Троян работи по проект за създаване на нова атракция за посетители и организирани туристически групи, съобщи неговият управител Стоян Стоянов. До края на септември за традиционния Празник на сливата и сливовата ракия ще бъде открит музей на троянската сливова, чието варене е един от основните поминъци в този край от столетия. Разкриването му е финансирано по програма "Красива България" със 100 000 лева. В музея ще има всички необходими за приготвянето на ракията предмети, както и казан за варене, който ще работи на място, а посетителите ще дегустират производството, обясни управителят. Целта е освен предлаганите в отделните зали предмети, изложението да може да се вмести в програмата на различните аниматори от туроператорските фирми в страната. Когато идват организирани групи туристи, старият майстор ракиджия Бай Васил ще пали казана и гостите ще опитват и първака.

В община Троян вече започна подготовката за Празника на сливата и троянската сливова ракия, който ще бъде тази година на 22 септември, за да се използва събирането на три почивни дни в седмицата. Организаторите ще се стремят фиестата да бъде по-интересна, като ще вложат нови моменти. Сред тях е идеята прочутата габровска котка, която е гвоздей на дефилето на празника на града на Рачо Ковача, да дойде и в Троян. Разбира се, тя трябва да бъде и тематично обвързана - например да е пияна котка, шегуват се балканджиите. Освен това от Дома на хумора са обещали да предоставят творби от своя богат фонд, също тематично свързани с ракиджийското шоу, включително от чуждестранни автори, съобщи шефът на отдел "Култура" Антон Димитров. Като вариант за участници в традиционния конкурс за разпознаване на ракии се обсъжда да се поканят и кандидат-президентите, които през септември трябва вече да са ясни. Тъкмо да покажат на народа колко ги бива, коментират троянци забавната идея. Акцент в празника ще бъде и постоянната експозиция, която трябва да спретне Музеят на народните и художествените занаяти. В нея той ще покаже историята на ракията и плода, от който правят скоросмъртницата.

 

 

Габровският писател Минчо Минчев от 23 години е казанджия в село Кряковци

 

Мариана ДИМИТРОВА

Минчо Минчев е казанджия от 23 години. Занимава се с дюлгерство, но е известен в Габрово като председател на местното дружество на писателите. Живее в живописното село Кряковци. Там го познават всички, тъй като Минчо вари ракията на цялото село. Споделя, че сега с въвеждането на акциза върху домашната огнена напитка, покрай казаните го очакват големи тревоги. Сега има ново положение - казанджийниците минават към митниците, защото стоката е акцизна, кахъри се спиртоварят, на когото ще му се наложи да ходи чак до Свищов, за да си извади необходимите документи. Всяка година през неговия казан минавали по 60 - 70 клиенти, не само от родното Кряковци, но и от града и околни села. Обикновено хората си сварявали до 50 литра ракия. Едва двама - трима вадели повечко от силното питие.

Минчо разказва, че в начало казаните били към винпрома. В един момент от там решили да ги разпродадат на казанджиите. "Нашият в Кряковци го купихме през 1999 г. и струваше 480 лв. Събрахме от всяка къща по 20 лв. и го взехме. Дотогава си бях аз казанджията, останах и след това. Сега той се води към моята фирма. Заради това, че тогава съселяните ми са се бръкнали по 20 лв., вече 7 години продължават да ми плащат по един лев такса за изварен казан. На външните вземам по 5 лв.", споделя казанджията.

На година изкарвал най-много до 400 лв. от варенето на ракия. Гордее се с казана си. Прокопал канал от 250 метра, за да докара вода в казанджийницата от селския извор. Не мисли, че с въвеждането на акциза хората ще спрат да си варят ракия. По този повод той разказва: "През 1884 г. Христо Бобчев и други акционери правят втората текстилна фабрика в Габрово, която се нарича "Александър". Машините са докарани от Англия. Пристигат англичани, за да ги монтират. В двора имало джанка. Англичаните видели дървото и се нахвърлили да ядат. Те не знаели какво е това! Тези англичани, ако нямат джанки да си сварят ракия, при нас е пълно, сами си растат. И да плащаме по 6 лева за литър ракия е направо срамота! Европейците получават 20 пъти по-големи заплати от нашите, а цените у нас са по-високи от техните", възмущава се казанджията. Най-голямото му недоумение идва от факта, че от догодина се канят да слагат измервателни уреди на казаните, които да отчитат количеството изкарана ракия. "Някой път, когато огънят е по-силен, казанът избива и започва да изкарва каша. Да не говорим, че след като се извари ракията в охладителя се налива вода, за да се измие. Тази вода около десетина литра и нея ли ще плащаме, тъй като измервателният уред ще отчете и нея като сварена ракия. Това са пълни недомислици. Нашите деди не са имали такива проблеми", категоричен е Минчо.

Не са редки и комичните случаи покрай неговия казан. Преди време един от приятелите му - поетът Иван Росенски, варял ракия. "За малко бях излязъл. Иван позасилил огъня. Връщам се и виждам, че капакът на казана се е надигнал, излиза каша и олива огнището. Иван стъпил отгоре и натиска капака. А трябваше само да се отнеме от огъня, за да спре да избива кашата", смее се казанджията.

 

 

Най-добрата огнена течност става от качествен материал

 

Мая ПАСКОВА

Прочута е сливовата ракия от Тетевенския балкан. Многобройни са поклонниците й от цяла България, които, минавайки от тук, независимо от повода, си тръгват с подарък бутилка от домашно приготвената огнена течност. Един от майсторите на вълшебния еликсир от балканското село Лесидрен сподели за "BG Север" тайната на приготвянето на качествена сливова ракия. Първото и най-важно нещо е плодовете да се съберат точно навреме - нито да са презрели и загнили, нито да са твърде зелени. Ако все пак плодът е презрял, се добавя винен оцет, за да протече правилно ферментация. Когато годината е добра и сливите са узрели отведнъж, рандеманът е по-голям. Тази година положението не било много добро, защото една част от плодовете са узрели, а друга - не. Затова и няма да е много качествена ракията, кахърят се балканджиите.

Набраните плодове се слагат в по-голям съд и след два - три дни им се прибавя малко вода (на 500 кг - 3 или 4 кофи ), за да не се запари плодът и да се развали. За да се подбуди ферментацията и да се изкара по-голямо количество ракия, се добавя захар - на 500 кг материал около 7 - 8 кг захар, разтворена в гореща около 40 градуса вода в съотношение 3:1. Материалът не се пипа до приключване на ферментацията, която трябва да протече отведнъж, за да не се губи от спирта. За сливите този процес е около 40 дни. След това започва варенето на ракията. Първо всичко се изкарва на патоки, независимо от градуса. Първите 600 - 700 г се изхвърлят. Те съдържат метилов спирт и стават само да се разтриват бабите, когато изстинат, шегува се майсторът. Следва преваряване на първата ракия - само тогава излиза чист и качествен дестилат. Казанът, в който се вари, трябва да е идеално чист. Непрекъснато се следи огънят и се поддържа необходимата температура на варене. За 120 л материал са необходими около четири и половина часа, за да се свари - бавно и полека. Не трябва да излиза пара - това показва, че се изпарява и алкохолът. В такъв случай освен че огънят трябва да се намали, има и постоянно течаща вода, охлаждаща тръбата, по която преминава ракията.

Сливовата ракия не се оставя много силна. Разрежда се с дестилирана вода до 43 градуса и се налива в каче да отлежи. След една година дървото отнема още един градус от алкохола, а прословутата сливовица е готова за наздравица с мезе от тънко нарязана шарена сланина.

Заради тежкия акциз върху спиртните напитки обаче, който влиза в сила от догодина, много от казанките вече не работят. Повечето от хората си приготвят ракия за лично ползване в по-малки и неригистрирани казани. Ще се върне времето, когато варяхме ракия нощем и се криехме по мазетата, споделят те. Българинът е изобретателен и няма закон, който да го спре, щом въпросът опре до удоволствието от домашно приготвения еликсир.

 

 

За маниаци

 

Как да превърнем компютъра в спиртоварна

 

Мая ЦУЦУМАНОВА

За съжаление не българин, а някой си американец Джеймс Шърман, на който явно му доскучало от сърфиране във виртуалното пространство, измислил как да използва личния си компютър за нещо много по-полезно. А именно да приготви в домашни условия малко огнена течност за разтуха в самотните си вечери. Имайки предвид, че без Джон Атанасов това изобретение нямаше да е възможно, с чиста съвест патентът би трябвало да се счита за български. Полезността на изобретението се състои и в това, че не е необходимо да криеш казанката в мазето от данъчните, дошли да събират акциз, нито да я регистрираш. А докато си къкри ракийката, можеш да си початиш с някоя пищна дама от сайта за запознанства, с което още повече да подгрееш обстановката.

За важния научен експеримент е използван компютър с процесор AMD K6 с честота 233 MHz. Принципът е прост - за да се получи чист алкохол от спиртосъдържаща течност, е достатъчно тя да се нагрее, от нея да се изпари алкохолът и после тези пари да се охладят до кондензиране. Във всеки компютър има както източник на топлина (процесор), така и охладително устройство (кулер). Главната задача била да се определи дали може да се раздели процесорът от кулера и да се добавят някои допълнителни елементи. За нагряване на течността е използван съд с размери 5х5х1 см от тънък меден лист с входна и изходна тръба. Този съд е закрепен точно над процесора и с помощта на гъвкави тръбички изходът е отведен до кулера, а цялата конструкция е закрепена на дънната платка. За да се тества системата, Шърман качил на компютъра Linux и написал малка програма, която да натоварва процесора колкото се може повече. За същината на експеримента бил използван ром. Явно само такова питие е имал под ръка, но не пречи да се пробва и с друго. Десет минути след старта се появил кондензат, а съдът за спирта се нагрял доста добре. След около час, през което време заради прегряването на компютъра са се наложили два рестарта, в крайния съд са капнали около 2 милилитра прозрачна течност, която по химичен състав и вкус отговаряла на доста чист спирт. Течността също така доста добре горяла...