СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 32 (26 септември - 2 октомври 2014 г.)


 

 

Поредното семпло издание на Лауреатски дни Катя Попова се проведе в Плевен

 

Организаторът спести от реклама, публиката беше рехава и на "вход свободен"

 

 

Едно от най-силните изпълнения беше на белгийския цигулар Марк Бушков

 

Залата на театъра остана полупразна дори в първата фестивална вечер, сн. авторът

 

Страницата подготви: Мая ПАСКОВА

Днес, 26 септември, е заключителният концерт на Международния музикален фестивал "Катя Попова". Събитието се проведе в общо четири вечери - откриване, закриване и два камерни концерта. Входът беше безплатен, но затова пък публиката - обидно малко. Семпло и с основание повдигащо съмнение за набързо свършена работа беше и самото организиране на Лауреатските дни. След спечелена обществена поръчка на стойност почти 42 000 лв. организатор за втори път бе СНЦ "Нео арт зона" ЕООД - София, с управител Мартин Кърнолски. 29-ото издание беше посветено на 90-годишнината от рождението на именитата оперна прима. Въпреки това оперни изпълнения имаше само при откриването - арии и дуети от "Дон Карлос" на Верди и "Евгени Онегин" на Чайковски. В същата вечер прозвуча и едно от най-ярките изпълнения - на белгийския цигулар Марк Бушков. Музикален домакин на събитието бе Плевенската филхармония под диригентската палка на маестро Деян Павлов и маестро Йордан Дафов. Общо участниците в четирите вечери бяха 13 - по един от Украйна, Русия, Белгия, Сърбия и останалите от България, подчерта организаторът на импровизирана пресконференция пет дни преди откриването.

За разгласата и рекламата няма да коментираме, резултатите са показателни. Случайно попаднал зрител в залата нямаше да разбере на какъв точно концерт присъства - в дъното на сцената висеше единствено самотен портрет на Катя Попова. Минимилистично беше и оформлението на афишите, които се губеха сред огромните си цветни "събратя" в предизборната шарения. Дали това е начинът да се организира фестивал, който е бил един от най-престижните в България и дълги години лицето на Плевен, се усъмниха редица запознати с тази дейност. Един от тях е Алеко Антонов - диригент и дългогодишен директор на Агенция "Музика" в Плевен, който за пореден път изрази своето негодувание от случващото се. "Когато аз организирах Лауреатските дни (1988, 1991, 1993, 1997 г.), бях член на Европейската федерация на музикалните фестивали. Тогава бяхме специални участници в Световната федерация на музикалните конкурси. В най-голямото издание "Музикална Америка" Лауреатските дни в Плевен бяха единствените от България, които съществуваха в графата музикални фестивали в света", припомня той.

Само на откриването прозвучаха оперни арии

Антонов си спомня първия фестивал през 1966 г., когато на сцената се изправя и самата Катя Попова. "Името на Катя Попова Лауреатските дни носят от второто издание на фестивала през 1967 г., а от 1968 г. той става международен. Фестивалът има лого, с което фигурираше в едно от най-големите музикални издания. Липсата на тази информация променя статуса", подчерта музикантът.

Организацията на събитие от такъв ранг започва от последния ден на предходното му издание, категоричен е Антонов. Историята на Лауреатските дни той е събрал и систематизирал в повече от 800 страници, които дори да не видят бял свят, са история, от която можем да се учим.

"Не можеш да правиш конкурс за художествени ценности, който да бъде на принципа на обществената поръчка. За да го правиш по Закона за обществените поръчки, ти трябва да си наясно с параметрите, които гониш, каква цел преследваш. За мен най-важното при организацията на един фестивал е човек да си изясни какво ще прави точно. Това не може да бъде еднолично решение. То трябва да бъде концепция на обществеността или на хората, които ще го организират. Ние не можем да паднем под нивото на нещо, което сме правили, защото така то се обезсмисля", разсъждава Алеко Антонов. И дава следния пример: Обществената поръчка е все едно да поръчаш краставици от Англия, Франция и Гърция и да купиш тези с най-ниската цена. Изкуството не се третира по този начин, категоричен е той. И добавя, че вход свободен е пълна девалвация, при положение, че преди години е имало опашки за билети.

Според Антонов афишите са много бедни, не носят никаква информация какви са тези хора, които ще свирят. По думите му, подготовката по негово време е започвала една година преди фестивала, а месец преди концертите са изнасяни големи афиши с реда на изпълнителите и на какви конкурси са лауреати. Творческите им биографии били отпечатвани в местната преса. Неглежирането на плевенските медии в последните две издания Антонов отчита меко казано като грешка на организатора.


 

 

Посвещение на непознато божество разкриха археолозите край Рибен

 

Арата с посвещение на бог Поробон (на снимката вляво) е най-ценната находка от разкопките, сн. РИМ - Плевен

 

Четири ари, четири надписа, постамент за статуя и жертвеник, са част от артефактите на обекта "Ад Путеа" край Рибен, които карат археолозите да смятат, че на това място е функционирал голям култов център. Крайпътната станция лежи на трасето на известния римски път "Виа Траяна". В днешните български земи той започва от Улпия Ескус при с. Гиген и продължава до Филипопол - днешния Пловдив.

Най-ценната находка е варовикова ара с посветителен надпис на малко познатото езическо божество Поробон: "Домиций Домициан постави на Поробон, според оброка си, за себе си и своите близки".

Това съобщиха на пресконференция научният ръководител на проучванията Петър Бънов и археолозите Владимир Найденов и Мартин Дяков от Регионалния исторически музей (РИМ) - Плевен. Бънов допълни,че от целия античен свят досега са известни само две ари на това божество - в Абритус и Рациария.

Арата е датирана от първата половина на III век и е била преизползвана като стъпало. Надписът е на латински и е разчетен от Николай Шаранков от Катедра "Класически филологии" при Софийския университет.

Варовиков жертвеник, какъвто РИМ - Плевен, не е притежавал в колекцията си до този момент, е друг интересен артефакт, на който са се натъкнали археолозите по време на тазгодишното археологическо лято край Рибен. Общо находките са около 50.

Интерес за археолозите представляват самостоятелната стражева кула със запазени във височина зидове от 3,20 метра, където са открити и сандък пълен с лимец, ключ, панти и скоба от врата, много тухли, мазилка и кирпич. На разкопките са разкрити работилница за топене на олово, керамично ателие, както и основите на представителна обществена сграда с римско подово отопление. Голямото количество преизползвани архитектурни и култови артефакти от времето I-III в. ни карат да мислим, че преди да се изгради като по-късен етап на крайпътната станция, мястото е било култов център на античните селища в околността още от тракийско време, добавиха археолозите.

Разкопките на обекта се провеждат за втора поредна година. През 2013 г. финансирането беше изцяло на община Долна Митрополия, сега Министерство на културата отпусна 15 000 лв. по проект. Археолозите се надяват да продължат проучванията си и догодина.


 

Филхармонията и Балетната школа при Съгласие със съвместен проект

 

Съвместен коледен концерт ще осъществят Плевенска филхармония и Балетната школа при читалище "Съгласие", научихме от художествения ръководител на школата Маня Николова. Поканата идва от директора на филхармонията Любомир Дяковски, като за целта те ще подготвят емблематичния балетен спектакъл "Лешникотрошачката" по музика на Чайковски. Пълната версия на "Лешникотрошачката" се радва на огромна популярност от средата на ХХ век насам и днес се изпълнява от много балетни трупи, главно около Коледа.

Преди това друг голям музикален празник ще се проведе в зала "Емил Димитров" на най-старото плевенско читалище. Проектът, който спечели финансиране от общината, е озаглавен "Сцена на поколенията". Поводът са престижните годишнини, които читалище "Съгласие" отбелязва през 2014-а - 145 г. от основаването му и 60 години от създаването на първата Балетна школа в България. Идеята и постановката са на дългогодишната ръководителка на школата и неразделна част от нейната история, заслужил гражданин на Плевен - Виолета Радева. Срещата-спектакъл ще бъде фин синхрон между словата на бивши възпитаници, педагози, корепетитори и хореографи и танци, които ще свързват спомените и настоящето посредством ефирната красота на балетното изкуство. На сцената ще се изявят не само настоящите балерини, но и такива, които са преминали през школата и са свързали професионалния си път с танца.

 


 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

Омерта

Марио Пузо

Дон Реймондо Априле е неофициалният, но всепризнат капо ди тути капи сред мафиотските кланове в Ню Йорк. И макар че се е оттеглил от активния бизнес, той е показно застрелян на семейно тържество пред катедралата "Свети Патрик" на Пето авеню.

Любов, кръв и пари - тази вечна триада гарантира световен успех, особено след като е разиграна от големия дон на американската литература - Марио Пузо.

 

Питбул-Терие в атака

Ендре Люн Ериксен

В Норвегия е забранено да отглеждаш кучета от породата питбул-териер. Как тогава да не се притесни Им, главният герой в романа, когато в класа му идва Терие - грамаден и застрашителен бабаит, а на всичкото отгоре и стопанин на кръвожаден питбул-териер!

Им гледа да не закача побойника, ала един ден заварва бункера, където намира спасение от нелекото си ежедневие, окупиран от Терие.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО