АРТСЕДМИЦА


 

Удостоиха Драмата със Златна книга за принос в развитието на културата

 

Новината бе съобщена на премиерата на Хубава работа, ама... нашенска

 

Вяра ЦЕНОВА

Със значка "Златна книга" е удостоен плевенският Драматично-куклен театър "Иван Радоев". Така 22 септември се оказа троен празник за институцията и за публиката в салона, доказвайки, че нашенската работа наистина е хубава. Новината беше съобщена по време на първата премиера за сезона на "Хубава работа, ама... нашенска" в навечерието на националния празник на България - обявяване на Независимостта. Същия ден наградата е била връчена лично на директора на Драмата Илко Иларионов на стилна церемония в Националния етнографски музей в София. Почетното отличие се присъжда от Съвета на европейската научна и културна общност, който е основен департамент в неправителствената организация "Официално представителство на уникалните селища в Европа". Значката представлява разтворена книга, изработена от 24-каратово злато. С нея на плевенския театър се дава официален почетен статут на институция с висок престиж и обществено признание за принос в развитието на българската култура. Общността в България оценява високо постиженията на театъра в управлението на нови инициативи, в налагането на предимствата на съвременни модели в културата за изпреварващо развитие на сектора и за утвърждаване на националното достойнство и авторитет, пише в сертификата.

Актьорският състав на първата премиера за сезона приветства отличието от сцената, сн. авторът"Това е не само престиж за театъра. Това е признание за всички усилия, които полагаме, и най-вече за хората, които работят тук. Наградата е радост и престиж освен за трупата и за Плевен. Това ни задължава оттук нататък да работим още по-добре за нашата публика. Въпреки кризата, въпреки тежките условия, ние няма да се отказваме, пък да става каквото ще", категоричен е директорът на театъра Илко Иларионов.

Досега "Златна книга" са получили над 180 авторитетни представители на българския научен и културен елит. В Плевен тя идва за втори път, след като миналата година с почетния знак беше удостоен Медицинският университет. С тази награда са отличени творци от ранга на Райна Кабаиванска, Силви Вартан, Митко Тодоров, Андрей Пантев, Людмил Стайков, Георги Черкелов, Георги Чапкънов, Аделина Филева, Ирина Мутафчиева, Александрина Пендачанска, Христина Ангелакова и др., институти като Симфоничния оркестър на БНР, фолклорния ансамбъл "Тракия" и пр.

 

 

Плевенски деца жънат успехи благодарение на руска балерина

 

Ръководителката на школа Спирит Ирина Георгиева, сн. авторътЛилия ДИМИТРОВА

Успешната танцово-балетна школа "Спирит" събра възпитаниците си след дългата лятна ваканция, за да покорява нови върхове. По този повод се срещнахме с ръководителката на групата рускинята Ирина Александра Георгиева, за да разберем повече за успешната й кариера в България, за избора й да остане тук и за бъдещите планове на школата. Ирина е родом от Санкт Петербург и там завършва Балетната академия "Ваганова". Още като студентка започва да се занимава с обучението на деца в танцовото изкуство. По стечение на обстоятелствата се жени за българин, ражда сина си тук и остава да живее в Плевен. Балетна школа "Спирит" основава през 2005 г. и до момента е завоювала медали от всяко участие на фестивали. Първият успех на децата е бил в Берковица на фестивала "Лачени обувки", от който си тръгват с награди. Следва участие на конкурса "Дъга от таланти" за купа "Тракия", който се провежда в Пловдив. От там се връщат с множество медали, от които първо място в разделите за модерен и класически балет, а школата печели самата купа "Тракия". Възпитаници на балено-театрална школа "Спирит" са взели и няколко първи места на фестивала "Слънце, радост, красота" в Несебър. Там заслужили награди в почти всички възрастови групи. Малчуганите от най-малката група от 5 до 7 години са спечелили награди в три раздела - модерен и съвременен балет - първо място, и трето в раздел класически балет. Две втори места са заслужили талантите от втората възрастова група до 12 г. отново в класически балет и съвременни танци. Престижното първо място за солово изпълнение е успяла да си извоюва Елена Ангелова, на 17 г.

През този сезон рускинята подготвя концерт в началото на ноември, който най-вероятно ще се проведе в Драматичния театър. Там тя ще изненада приятно възпитаниците си и родителите им, но не разкри подробности. От новия сезон школата започва с 40 деца на възраст от 4 до 13 г. Всички малчугани, желаещи да танцуват, се приемат без изпит, за да се даде шанс на всеки един да се докосне до това изкуство.

По думите на Ирина е много трудно да правиш изкуство в България. Тя обясни как в Русия всяка школа си има дизайнери за костюмите, гардеробиери и хора, които се грижат за най-малките детайли, а тук хореографката се грижи за всичко това сама. Но любовта към децата и танците й дават сили да продължава с работата си като ръководител на школата. Тя сподели, че никой не им оказва помощ. До преди две години общината е помагала финансово, но вече парична подкрепа школата не получава от никого. Спонсори не се намират и това затруднява много както Ирина, така и родителите на децата. За участието в един фестивал е нужна значителна сума, а някои от родителите не могат да си го позволят, тъй като са нужни около 300 лв. за хотел, храна и други разходи за едно пътуване. Освен това на година за различни спектакли на децата се ушиват над 200 костюма и за всичко това се грижи само Ирина. Тя използва случая да благодари на бизнесмена Георги Георгиев, чиято зала школата ползва за репетициите си. Въпреки несгодите, които среща в България, рускинята не желае да остави децата, за да се върне към една по-добра действителност - руската. Тя е посветила времето си на обучението на учениците си и е доволна от резултатите, които постига заедно с малките танцьори. Станахме едно семейство и ще ми е много трудно, ако трябва да се върна в Санкт Петербург, сподели Ирина. Освен с материалните трудности хореографката се сблъсква и с друг проблем - тесногръдието на някои родители. Много от тях са отписали отрочето си само защото е получило една четворка или по друга незначителна причина.

Усилията на Ирина Александра Георгиева да се бори с трудностите, за да прославя Плевен на международни фестивали, е похвално и е жалко, че не среща подкрепа от никого. Българите никога не са били големи ценители на каквото и да е изкуство, за разлика от руснаците, но тази жена е предпочела да създава таланти тук, в Плевен. Тъжно е, че нито общината, нито заможните плевенчани оценяват факта, че на международни сцени се печелят награди, които допринасят за доброто име на града.

 

 

Филхармонията във фалит

 

Хаосът в щатното преразпределение на филхармониците, за което "BG Север" писа в предишния брой, вече доби конкретен цифров израз. След като беше теглена чертата в счетоводството стана ясно, че както и да се кърпи бюджетът, пари няма. Сигнална записка от независимия съветник и все още директор на културния институт Ивайло Атанасов до кмета, председателя на ОбС и председателите на групите общински съветници представя ситуацията в реалните й измерения. До знанието на отговорните за случващото са сведени счетоводна справка и бюджет на Плевенска филхармония за 2010 г. От тях е видно, че до края на годината музикалният институт ще разполага с остатък от годишната субсидия в размер на 50 428 лв. за 72 щатни бройки за септември и евентуално 44 за октомври, ноември и декември. Само за фонд работна заплата ще са необходими приблизително 124 хиляди лв., без предвидени за дейност и издръжка. Задълженията също не са прибавени към тази сума. За преминаващите на трудов договор към общината от 1 октомври 28 човека до края на годината ще са необходими за заплати и осигуровки 45 473 лв., сочи справката. Каквото и да се направи оттук нататък, разпадът е предизвестен. Въпросът е кой поема отговорността. Изборът в предишната серия на казуса беше между две злини. В по-малката от тях можеше всички 72-ма да преминат на половин щат и да запазят целостта на института до приемане на новия бюджет. По-голямата беше да се разделят на държавна симфониета и общински щатни музиканти. На инат кметът Найден Зеленогорски наложи втората, въпреки декларираното доброволно желание на музикантите за преминаване на половин щат, и сътвори поредният административен и творчески абсурд в общината. Без ясна визия как ще се осъществява дейността на оркестъра. Тази седмица петте зам.-кметове на общината са в неплатен отпуск. Къде в огромните кратери на общинския бюджет ще попаднат музикантите тогава? "BG Север"

 

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Разгневени съпруги"

Сюзън Айзъкс

Да разбереш, че съпругът ти е убит, е ужасен шок. Да го загубиш, когато всички се възхищават на чудесното ви семейство, е смазваща трагедия. Ако обаче трупът му е намерен в апартамента на проститутка, това вече е потресаващо унижение. Сузи не може да повярва, че известният пластичен хирург Джона Гърстен, нейният предан съпруг и баща на трите им деца, може да има нещо общо с момиче на повикване. Но сензационната новина е храна за фантазията на светските и криминалните хроникьори. Какъв срам и позор за Сузи, съжаляват я околните. Нюйоркската полиция, прокуратурата и родителите на Джона не искат и да чуят за съмненията й - те само биха проточили съдебния процес срещу арестуваната Доринда Дилън. Всички искат незабавна присъда! Но не и проницателната Сузи. Нейният вътрешен глас й подсказва, че има някаква постановка.

 

"Сталин: Биография"

Бент Йенсен

На 6.XII.1878 г. в забутаното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Родителите му са бедни селяни. Бащата е обущар, пропива се и често бие жена си и сина си. Според слуховете истинският баща на момчето е неговият кръстник - кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен, Йосиф се разболява сериозно от едра шарка, което трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, вероятно поради пътна злополука в детска възраст. Това обаче не му пречи да получи добра школовка в груби улични боеве. Майка му го записва в местното църковно училище с идеята някой ден да стане свещеник, но поведението му извън училище не се отличава с християнска състрадателност. Йосиф не обръща другата буза, а е склонен към сбивания, честолюбив и отмъстителен е. На всички е ясно, че той иска винаги да бъде първи и да доминира... И след време успява да го постигне.

 

 

върни се в НАЧАЛО