СОЦИАЛНО


 

Глигани нападнаха село Опанец, опустошават дворове и градини

 

Спасение от стадото няма, хората признават, че са безсилни

 

Единственото спасение е отстрел, но в момента ловът на глигани е забранен, сн. авторътПоля ТОМОВА

Стадо глигани буквално нападна с. Опанец.
Животните върлуват от около месец и половина и унищожават нивите на хората в края на селото. Стадото е от майка с малки, друга двойка и мъжки глиган. "Просто всичко свалят на земята. Изравят навсякъде и аз вече не поливам градината, защото те там, където е мокро, идват и ровят", разказва Петър Петров, който от 50 дни прави напразни опити да опази малката си градинка. Човекът добави, че глиганите не се страхуват от хората, тъй като са свикнали с тях. Идват почти до къщите, бяха изяли и една кокошка в един двор, ходят в краварника при кравите, твърди Петров. Дивите свине не посягат към доматите и пипера в градинките, но нападат царевицата и гроздето. Където минат обаче, изравят цялата продукция. Промъкват се през огражданията или ги събарят.

Хората, които имат ниви в края на Опанец, са писали многократни жалби, твърди кметът на селото Георги Петков. Той е категоричен, че глиганите имат собственик - ловната дружинка на Опанец. Преди време ловците заловили женско и мъжко животно, оградили им пространство в близост до селото и ги пуснали вътре. Давали им храна и вода и чакали дивите прасета да се сдобият с поколение, за да ги разселят. Когато обаче малките се появили, на животните явно им станало тясно и те пробили оградата. Сега върлуват из Опанец и няма сила, която да ги спре. Кметът на селото заяви, че ограденото от ловците място е публична държавна собственост, част от защитена територия. Така е според регистрите. Не ми е известно кой им е разрешил да го оградят, нито мен са питали, те би трябвало да имат разрешение, след като са оградили това място, твърди кметът. Председателят на ловната дружинка Марин Петков пък заяви, че първоначалната идея за разселване на глиганите пропаднала. Преди време ловците упоили големите животни и ги откарали далеч от селото. След кратко време обаче глиганите се върнали и сега не могат да бъдат прибрани, тъй като непрекъснато излизали от загражденията.

Според местните хора обаче ловците умишлено държат дивите свине близо до селото, за да могат да си ги отстрелят в началото на ловния сезон, който стартира на 1 октомври. Заради набезите на глиганите кметът на Опанец се обърнал за помощ към Държавното горско стопанство. До този момент от тяхна страна реакция няма. Дори комисия да дойде, нищо няма да направи, защото на следващия ден глиганите пак ще са тук и пак ще вършат поразии, според мен не е удачно тази комисия да идва всеки ден и да определя щетите на хората, казва Георги Петков. Хората, които са пострадали от нападенията на стадото, вече не се и надяват да получат някаква компенсация за щетите, нанесени на нивите им от животните. В резултат на непрекъснатите набези на глиганите, повечето жители на Опанец твърдят, че няма да засаждат есенници. Искахме да засадим лук, чесън, обаче те като влязат и ще изровят всичко, няма да го изядат, обаче ще го съсипят, твърдят стопаните. Хората прогнозират, че когато дивите прасета изядат всичко и застудее, ще навлязат в дворовете и селскостопанските постройки, за да търсят храна. Засега единственото решение на проблема е отстрелването на стадото. Така обаче ловджиите рискуват да бъдат глобени, тъй като малките глиганчета не могат да се убиват.

 

 

Пак няма лекарства за болните от рак

 

Заради липсата на медикаменти много пациенти остават без терапия

 

Полина ТОНЕВА

За поредна година болните от рак в България останаха без нужните им лекарства. Заради липсата на медикаменти много от тези хора не могат да направят терапиите си, а някои се влошават с часове. Такъв е и случаят с Йордан Атанасов. Неговата съпруга разказва, че той е с раково заболяване от 2005 г. По схема му е направена химиотерапия, следващата трябва да се направи след 45 дни. Лекарството, което му се влива, го няма. "Дадоха ми една рецепта и с тази рецепта ме направиха на луда, съсипване на нерви само. Цяла ден обикалям града, казаха ми, че го има само в складовете в София, и то зависи коя аптека с кой склад търгува. Това означава, че аз трябва да обикалям всички складове в столицата, нямам близки, нито познати там. Но дори да го има в аптеката, ми обясниха, че трябва да стои лекарството на еди си колко градуса в хладилник. Аз намерих една ампула в една аптека, една капсула, обаче ми я дадоха празна, дадох 80 лв. Моят син се обади и ми каза, че е намерил две капсули в Бургас", разказва съпругата на болния човек. Когато отишла в болницата обаче, й заявили: няма смисъл вече да го бодем, защото той втора терапия няма да издържи.

Лекарствата за онкоболните се залагат в бюджета и се дават на болниците. Трудно могат да бъдат открити в аптечната мрежа, а и част от тях са много скъпи и непосилни за пациентите и техните близки. Така хората попадат в параграф 22 и нямат никакъв изход. "Никой не му обръщаше внимание и не е само той, колко млади хора днес видях. И защо така се отнасят с тези болни? Просто като отивам при лекаря той въобще не ми обръща внимание", разплаква се Йорданка Атанасова. "И сега ми го оставиха тук. В отделението няма кой да се грижи за него, аз съм съгласна да отида и да се грижа, но не го приемат, просто го оставят да умре и не само него, има много хора такива", продължава трагичния си разказ жената. "Много са пациентите, които чакат за тези лекарства и могат да умират, но когато държавата реши, че може да ги вземе, когато в бюджета има - тогава ще ги получат", заключава Йорданка Атанасова.

Лекарства за онкоболните има, в момента се прави организация за преразпределението им сред болниците, каза на пресконференция директорът на УМБАЛ - Плевен, доц. Димитър Стойков. Поне такова уверение са получили шефовете на университетските болници на среща със здравния министър. Динамиката сред тези болни е голяма - едни се записват, други загиват, затова е необходимо преразпределение на лекарствата, допълни доц. Стойков. В момента здравното министерство създава информационна система, в която всички болници да подават информация за нужните и налични количества лекарства за болните от рак пациенти. И ако в момента в Плевен има недостиг на дадено лекарство, във Велико Търново например може да го има и оттам да дойде при нас, уточни доц. Димитър Стойков. Уверенията са, че организацията за преразпределението на тези лекарства скоро ще бъде факт и болниците няма да изпитват недостиг от тях.

 

Покрайнините на Плевен превърнати в сметище

 

Петя КОЛЕВА

Покрайнините на Плевен са превърнати в сметище. Особено тежко е състоянието в крайните райони на ж. к. "Дружба". Там тревата е до кръста, а почти навсякъде междублоковите пространства са осеяни с боклуци. Контейнерите преливат, между тях се разхождат бездомни кучета. "Тук е ужас, особено рано сутрин и вечер, хората не смеят да се движат между блоковете. Тъмница, мръсотия, кучета. Аз изпращам жена ми на работа малко след 5,30 ч. и ходя с пръчка, за да ги разгонвам. Викат, че не хапят, ама знам ли ги - все пак са животни", разказва 52-годишният Васил Крумов, жител на блок 412 в квартала. Според него крайните части на "Дружба" са оставени на произвола на съдбата и никой не се грижи за тях. "Опитах се да събера хора от блока, обаче от шест входа се отзоваха 5-има души. Окосихме лятото тук-там треволяка, но пак избуя", споделя човекът. И твърди, че зимата ситуацията с боклуците става наистина тревожна. Тук като натрупа камионите не могат да влязат, не че не искат, споделя Васил Крумов. Категоричен е, че по-голямата част от проблемите в крайните квартали могат да се решат. "Ако всеки си чисти пред блока така, както вкъщи, нещата може и да се пооправят. Но съм виждал какво ли не, включително и да се хвърлят найлонови торбички с боклуци направо от терасите и прозорците. Така че каквото ние си направим, никой не може да ни го стори", заключава човекът. Заради бездомните кучета през август е имало и нашествие на бълхи, твърдят хората. Купихме промишлени количества препарати, щяхме да се задушим, обаче щом влезем във входа, и бълхите ни наскачат, казват обитатели на блок в "Дружба".

Други пък признават, че от години не са влизали в мазетата си заради плъховете, които са се настанили там. "Миналата година в мазето ми намерих нещо като легло от парцали, явно се беше настанил някакъв клошар. Нито го видях, нито го чух, но вероятно е прекарал няколко нощи тук", казва Венета Стоилова. Тя също е на мнение, че крайните квартали са в безобразно състояние. Около блока й тревата не е толкова висока, защото лятото хората събрали пари, купили препарат и пръскачки и наръсили. "Тревата пожълтя и опада, така че поне от тоя буренак се отървахме", заяви Стоилова. Тя и нейните съседи са на мнение, че грижата за крайните части на "Дружба" не е само на хората, които обитават блоковете.

Според жителите на района кметството би трябвало да обърне по-сериозно внимание на състоянието и инфраструктурата тук. "Все пак и ние живеем в Плевен. Градът не е само центъра. И ние плащаме данъци, но явно сме оставени сами на себе си", заключават хората. И признават, че в днешно време е все по-трудно да накарат съседите си да направят нещо заедно за или около мястото, където живеят.

 

 Послушай лекаря

 

Ангини могат да се развиват и след операция на сливиците

 

Оперирана съм от сливици, но непрекъснато ми се възпалява гърлото и правя ангини. Възможно ли е това?

Галя Георгиева

 

Д-р Юрий НИКОЛОВ, УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева"

Ангината представлява изключително тежък гноен процес на сливиците, който се причинява от гноеродни микроорганизми. При това възпаление сливиците се покриват с белезникав налеп, който е най-важният симптом при ангината. Налепът може да е точковиден, лентовиден или цялостен. Протича с увредено общо състояние, с висока температура, с болки в гърлото до невъзможност за преглъщане, отпадналост и т. н. В случая, когато говорим за ангина при условие, че са оперирани сливиците, обикновено се касае за т. нар. рестове - остатъци от сливицата, обикновено в долния полюс, които не са достатъчно добре почистени по време на операцията. В следоперативния период тези остатъци се организират, формално оздравяват и тъй като представляват част от лимфоидната тъкан на сливиците, те се запазват и независимо от промените, свързани с възстановителните процеси след операцията, много често се възпаляват и задържат микроби в дълбочина. Получава се така, че от една страна сме оперирали сливиците, а от друга - оплакванията продължават. В тези тъкани по кръвен път почти не проникват антибиотици - едва 5% достигат до тях и възпаленията продължават докато не се диагностицират рестовете и не се оперират. През това време се образуват усложнения по съседство, възпаления от задната страна на гълтача - фарингити. Често в страничните стени на гълтача се развива хипертрофия на лимфоидна тъкан, близка по генеза до лимфната тъкан на сливиците. Там също е възможно да се развива гноен процес, който да наподобява ангина. Когато имаме такива оплаквания, не бива да се уповаваме на факта, че са премахнати сливиците. Необходимо е задълбочено изследване от специалист на долните отдели на фаринкса да се провери дали има рестове, дали те са възпалително променени, да се провери в страничните стени на фаринкса дали има хипертрофия и хронично възпалителни процеси, да се огледа пациентът за системни хронични инфекции, най-често в носа и етмоидалния синус. Оперативното лечение няма алтернатива. Задължително трябва да се отстранят тези хронично възпалени участъци. Идеалният вариант е това да се направи по безкръвен път с помощта на високочестотна радиохирургична техника, тъй като самата операция може да се направи в амбулаторни условия, с местна анестезия и пациентът да си тръгне след 2 часа. След това е необходимо динамично проследяване в продължение на половин година. Ако са се развили усложнения от типа на алергиите, те трябва да се контролират чрез медикаментозна терапия. Паралелно, ако е необходимо, се лекуват и усложненията в носа и околонсните кухини.

 

Уважаеми читатели,

ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате.

Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по електронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891.

Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".

Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801-888

 

 

върни се в НАЧАЛО