ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


 

Новият изборен кодекс зацикли, липсва консенсус между партиите

 

Законът трябва на обвърже гласоподавателите и техните депутати

 

Един от малкото проблеми, по които има съгласие, е урните да са прозрачни, сн. архивЕмилия КАРАБУЛЕВА

През последните 20 години изборният закон или кодекс, както го прекръстиха политиците, се променя преди всеки вот. Всяка политическа партия или коалиция, която има мнозинство, не може да устои на изкушението да нагоди закона според собствените си интереси. Тези интереси обаче не винаги се отчитат реално. Връх на това неотчитане е мажоритарният вот на последните парламентарни избори, който беше спечелен тотално от ГЕРБ, с изключение на мандатите на ДПС. А Коалиция за България, която инициира този вот, изгуби 7 - 8 мандата.

Този пример не е случаен. Водени от опита си, политическите партии много внимателно препрочитат уроците от миналото и като че ли и този път са се подготвили да дърпат чергата в собствената си посока. Затова вместо експедитивно да се обединят около един избирателен закон, постоянно раждат сериозни разминавания в значителен брой от детайлите. Така, вече в края на септември, се установи всеобщото мнение, че преговорите за нов изборен кодекс са зациклили. Още повече, че се предвиждаше до 20 септември законът да бъде разработен от комисия, създадена през февруари т. г.

Все пак това, до което са стигнали като консенсус политическите сили, се изразява в провеждането на избора 2 в 1 или президентските и местните вотове да бъдат на една дата. Другото, за което се стигна до единомислие, бе урните да бъдат прозрачни. Консенсус има и по отношение на вдигането на мизата за финансиране на партии и коалиции, т. е. тя да стигне до 4 млн. лева.

Оттук нататък, общо взето, политиците се спускат по хребета на разногласията, свиват се в рамките на собствените си партийни интереси или пък изстрелват по някоя екзотична идея. Например от "Атака" предложиха да се премахне интегралната бюлетина и да се гласува с отделни бюлетини. Почти единодушно политическите партии, без ДПС, основно ГЕРБ и "Атака", настояват да се приеме принципът на уседналост. Според него трябва избирателят да е живял поне 10 месеца в населеното място, за да има право на глас. Чуват се мнения и за увеличение на времето до 18 месеца. От ГЕРБ предложиха в чужбина да се гласува само в посолствата ни, но опоненти на идеята смятат, че това ще изолира от вота компактни маси наши сънародници. Сред твърде екстравагантните предложения бе и това - да гласуват само грамотните граждани. От СДС имат идея за вот по Интернет, лансира се предложение и за задължително гласуване, както е в Гърция и Белгия. Опонентите на последната идея обявиха, че задължителният вот първо е много скъп, и второ - дава възможности за злоупотреби.

Предложена бе и двустепенна регистрация на партиите и коалициите, появиха се идеи за преразпределение на избирателните райони. В последното има резон, защото в момента един депутат в София се избира с 60 хил. гласа, а народен представител от РЗС във Видин е избран с 2 200 гласа, коментират запознати с парламентарния вот.

Друг спорен момент, който се появи между политиците и математиците, е по повод на преференциалния вот и неговия праг. Според някои наблюдатели самият преференциален вот е недомислица, защото когато една партия е подредила имена в листата в определени избирателни райони, се предполага, че това е направено на базата на отчитане на качествата на отделните кандидати.

Напоследък се чуват гласове и за раздробяване на избирателните райони. Например, Плевенска област има право да избира 10 народни представители, трябва да се формират 10 избирателни райони, на принципа на приблизително равно население. Така, ако един депутат се избира с 20 хил. гласа, някои по-малки общини могат да се групират и да избират един народен представител, който да ги представлява. По този начин всички жители по места ще знаят кой е техният депутат и ще му поставят проблеми за решаване, ще се обсъждат идеи, ще се налагат кадрови решения. После обаче народният избраник ще трябва да се отчита пред избирателите си. Така най-сетне ще се постигне обвръзката между гласоподавателите и техния избраник, ще скъсаме с порочната практика на "парашутизма" и на политика сама за себе си или откъсната от проблемите на хората. В този ред на мисли, досегашните изборни закони ни докараха дотам, че често гражданите цял мандат не могат да видят очите на своя избраник. Освен това се стигна и до парадокса - големи градчета и села в Плевенско, като Славяново, Брестовец, Ясен, Опанец и др., да нямат нито един общински съветник, който да им отстоява интересите в ОбС в Плевен. Така се стигна до друг парадокс - кметовете на въпросните населени места постоянно да присъстват на общинските сесии и да молят за решаване на проблемите им без властови възможности сами да се справят със всяка от ситуациите.

Ако представителите на политическите сили и този път не узаконят връзката между гласоподавателите и техните избраници, ако не осигурят равнопоставеност на страните - едните да поставят проблемите си, а другите да ги решават или поне да обясняват защо не са успели да решат това или онова, то ще си тънем в блатото на разкола между граждани и управляващи. Ако пък законът не поиска отзоваване на депутати, които не си вършат работата, ще продължим да си посипваме главите с пепел, че не сме ги избрали читави. Нещо повече, реабилитирането на връзката между граждани и политици и появата на добри резултати ще привлече все повече хора към урните и ще можем да отчетем висока избирателна активност. Така демократичният модел, който досега бе само фраза от политическите доклади, най-сетне ще заработи.

 

 

КНСБ:

 

Управляващите ограбват завоювани социални права на гражданите

 

Лилия ДИМИТРОВА

С внесения в Народното събрание законопроект на правителството управляващите вместо да намерят прагматични решения, ограбват завоювани социални права на българските граждани. Отново проблемите на финансирането на пенсионната и здравната система ще се решават единствено за сметка на правата на редовия българин, категорични са от КНСБ. По повод протеста заради пенсионната реформа, който организират от конфедерацията на независимите синдиката, в Плевен пресконференция даде вицепрезидентът й Николай Ненков. Той обяви, че на 7 октомври ще проведат национален протест пред сградата на парламента. Протестната кампания е започнала на 16 септември със събиране на подписи на работни места и централни улици в градовете. Ненков уточни, че решението за протеста е предхождано от дълги преговори по т. нар. пенсионна реформа. През август е внесен проект за изпълнение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, в който правителството е вложило своите разбирания, но не е постигнало консенсус по този проект с двата синдиката. Тъй като от КНСБ не са успели да предотвратят внасянето на законопроекта в парламента, целта на протеста е да предизвика оттеглянето му и връщането за дебат в Министерството на труда и социалната политика. От синдиката не са съгласни с много от предвидените решения в пенсионната реформа - повишаването на осигурителния стаж за всички работещи с 3 години и с 2 на възрастта за пенсиониране на работещите във вредни и опасни условия, увеличаването с 3 години на осигурителния стаж на заетите в отбраната, сигурността и специалните ведомства, нарастването на учителския стаж, по-високото изискване за обезщетението за безработица - от 9 на 12 месеца стаж през последните 15 месеца, липсата на гарантиран достъп до здравеопазване за всички и намерението да се отнеме доплащането за "клас". Вторият проблем, който коментира Ненков, е финансирането на болничната помощ. Проблемите там, които изтъкна, са неизплащане на задълженията на здравната каса към болниците, предоговаряне на бюджети и огромен недостиг на средства. Всичко това е довело до орязване на профилактичните прегледи, отменяне на планови операции и драстично съкращаване на финансовата издръжка на болниците, включително и на работните заплати до 20 - 30%. Ненков обяви, че лекарите и пациентските организации се готвят също за национален протест, който ще се проведе на 15 октомври. Третият повод за протеста на КНСБ е предвижданият нов модел на заплащане в държавната администрация. Това, което смущава синдикатите, е, че се смята от догодина класът да се вкара в основната заплата, което ще доведе до невъзможност за увеличаване на заплатата със стажа. Тези три повода са достатъчно основание да стигнем до протест, категоричен е Николай Ненков. Той обяви, че на 28 септември ще се проведе Национален съвет за тристранно сътрудничество и една от точките, които ще се обсъждат, е Бюджет 2011. За нас изключително смущаващо е замразяването на почти всички видове социални плащания за 2011 - 2012 г. , дори и 2013 г. на равнището на 2010 г., коментира синдикалистът. Той обясни, че от 2011 г. се замразяват плащанията за публичната администрация, размерът на пенсиите, а на минималната работна заплата не се очаква разчупване до 2013 г. Според КНСБ минималната заплата трябва да стане поне 270 лв., тъй като тази година линията на бедност на българина е 211 лв. и затова брутната заплата не трябва да е по-ниска от 270 лв.

Ненков коментира и протеста на КТ " Подкрепа". По думите му двата синдиката споделят еднакво мислене по отношение на пенсионната реформа. Единствената разлика е, че "Подкрепа" смята решаването на този проблем да стане в парламента, а от КНСБ са по-остри и искат изкарването му оттам за нови дебати.

 

Петима кандидати влизат в битка за омбудсман

 

Драгомир ВанковАни ПАВЛОВА

За пореден път на предстоящата сесия на общинския съвет в Плевен на 30 септември ще има избор на обществен посредник - омбудсман, става ясно от дневния ред на заседанието. Във временната комисия са приети документите на петима кандидати, които са допуснати до участие в избора. Според Закона и Правилника на общинския съвет за избор на обществен посредник гласуването се провежда тайно. За избран се смята кандидатът, който е получил две трети от гласовете на всички общински съветници, т. е. необходими са 34 гласа от общо 51.

Предстоящата процедура ще се проведе за трети път, досега никой от кандидатите не успя да събере необходимото квалифицирано мнозинство. На сесията през май т. г., когато в състезанието за поста участваха също петима, най-много гласове - 21, събра Драгомир Ванков, опонентите му взеха между 1 и 7 гласа. Освен Ванков, кандидат и за предстоящата процедура е и бившият общински служител Димитър Димитров, който тогава получи 7 гласа. Двамата и сега ще участват в надпреварата. Допуснати са още трима - журналистът Румен Кермов, преподавателката в Педагогическия колеж Йоана Петкова и Симеон Пацов.

Според общински съветници и на тази сесия ще е доста трудно да бъде избран омбудсман поради законовото изискване за квалифицирано мнозинство от 34 гласа и многото кандидати, които разсейват вота. Но ако все пак някой може да спечели битката, то единствен с шансове е Драгомир Ванков, коментират старейшини от различни политически сили. Те припомнят, че взетите от него предния път 21 гласа теоретически е невъзможно да са само от една политическа група в местния парламент. Това говорело, че Ванков е компромисна фигура, с досегашната си обществена дейност бил показал толерантност и недопускане на партийни пристрастия, каквито и длъжности да е заемал. Той е човек, който в дълбочина познава нормативната уредба, има опит в местното самоуправление и най-добре би се справил с функциите на обществен посредник, коментират съветници.

Драгомир Ванков е бил четири мандата общински съветник - от 1991 до 2007 г., като в периода 1995 - 1999 г. е председател на местния парламент.

 

върни се в НАЧАЛО