ТЕМА


 

 

След многовековното ходене на българина "по вънка цивилизацията навлезе и по нашите земи. Но явно още не е стигнала напълно до т. нар. обществени тоалетни, показва проучване на "BG Север". По т. нар. нужници всъщност познаваме къде в момента се намира България - в Европа или в Ориента. Всеобщото мнение е такова: започнат ли клозетите да миришат, станат ли отвратителни и отблъскващи, но за сметка на това пък платени - значи си вече на Балканите. И обратното - там, където започне да се носи мирис на цветя от ароматизатор и се появи тоалетна хартия и сапун - започва Европа.

Запазените и до днес римски тоалетни показват, че това са били широки и удобни помещения с красиво изработени мраморни седалки. Всъщност началото на хубавите тоалетни е още преди десетки хиляди години. Известно е, че преди повече от 5 000 години, например в Тел Асмар, в долината на Тигър, близо до Багдад, имало храмове и домове с изключителни хигиенни инсталации. Един от изследваните храмове имал шест тоалетни и пет бани, които били свързани с отходни канали, изливащи се в един основен канал с височина около 1 м и дължина 50 м. В древния свят имало бани и тоалетни, отличаващи се с голям лукс, с многоцветни керамични басейни и вани. Т. е. историческите сведения показват, че по това време наистина били налице отлични санитарни и хигиенни условия.

По друг начин стоели нещата с хигиената в продължение на векове в Европа. Тя била направо за окайване и станала причина за многобройни и жестоки епидемии. Това било през средните векове. С настъпването на Ренесанса нивото на хигиената значително се повишило. Доста по-различно и значително по-бавно обаче се развивала тя на Балканите. Дори и днес, с минимални изключения, тоалетната хартия и сапунът в т. нар. обществени тоалетни в България са лукс. Не са малко и заведенията за обществено хранене, в които нужниците са мръсни и непривлекателни. Да не говорим за тези по гарите и автогарите. Повечето са дадени под наем (предимно на мургави арендатори), които би трябвало да ги поддържат чисти. При това не е необходимо да са твърде луксозни. Важното е човек да влезе и излезе нормално, вместо да поема дълбоко дъх на влизане, да внимава къде стъпва и пипа, по-малко да разглежда наоколо и да се стреми максимално бързо да приключи с естествените си нужди, защото в противен случай се подлага на сериозен стрес.

 

 

Градските нужници - мръсни и платени

 

 

Плевен

 

Смрад се носи от тоалетните

 

Клиенти роптаят срещу високите такси за вход

 

Видът на обществените европейски тоалетни в Плевен е потресаващПробит под, напукани плочки, олющени стени и забравили годините си сифони и тръби може да види в тоалетната всеки пристигнал на ж. п. гарата в Плевен. В летните жеги се носи смрад, която вятърът разнася чак до купетата в пристигащите и заминаващи влакове. На входа на нелицеприятната гледка обаче е поставена метална будка, където стои белобрадо старче и събира по 40 ст. такса на всеки ползвател на тоалетната. Ако искате да оставите багажа си за престой, на час се заплащат по 60 ст. "Какво да правим, не ни е приятно да влизаме в тази тоалетна, но друга няма. Чудим се защо плащаме по 40 ст., като условията са мизерни. Ако през всичките тези години парите ни се събираха, то до сега поне един сносен ремонт можеха да направят", жалват се хората.

Смрад се носи още при влизането в сградата на автогарата в Плевен, която е в съседство с железопътната. Наскоро се спукала тръба от канализацията и нямало кой да я поправи, казват търговци от накацалите в приземния етаж павилиони. Иначе тук в тоалетната е чисто, но по врати и стени са лепнати табели с всевъзможни дискриминационни надписи. За тоалетната се плащат по 50 ст., престоят на багажа за час струва 3 лева. Месеци по-рано тук се продаваше минерална вода и други дреболии, но съпротивата на клиентите вразуми собствениците на автогарата и стоките бяха изнесени.

Още от входа на тоалетната в автогарата ни посрещат надписи от рода на това, че водата не става за пиене, че само шофьорите могат да влизат безплатно, посреща ни и атрактивна табела "Чукай" на всяка от вратите.

Мъж на преклонна възраст се оплака от тормоз от страна на пазителката на отходното място. След като чула шум от сифон, тя нахълтала при стареца и се разпоредила: Ние тук пестим водата! А търговците от павилионите наоколо вече едва издържат напоения с тежки миризми въздух. "Виждате, тук се продават закуски, хранителни стоки, напитки, а заради лошите хигиенни условия клиентелата намалява. Хората, които идват от други градове, се чудят как е възможно подобно безобразие", коментират ситуацията търговци.

Защото автогарата и ж. п. гарата са лицето на града, тук за по час - два престояват пътници от страната и чужбина. А мизерните условия в тоалетните създават лош имидж на Плевен.

Подобно е и състоянието на т. нар. химически тоалетни в началото на парк "Кайлъка". След като бившата "обществена" е потънала в буренаци и до нея на практика път няма, всеки се принуждава да ходи до паянтовите нужници. Да облекчиш ествествените си нужди там обаче е цяло приключение. Първо трябва да пипнеш дръжката на вратата с кърпа, защото затлачената мръсотия по нея е отблъскваща. След като успееш да влезеш вътре, гледаш да не се опираш в стените, тъй като и те са на същото дередже. За самата тоалетна чиния и подобието на умивалник да не говорим.

Малко по-сносно е положението на тоалетната в музея на центъра на Плевен. Репортер на "BG Север" се опита да разбере кои са наемателите и какво се прави, за да се поддържа тя чиста. Успя обаче само "да се разговори" с мургавия чичко, който събира стотинките: "Работата е дебела, това са само хора големци. Идва, взима парите и си заминава. Не знам кои са, аз тука само седя, нищо не печеля. Чистя и взимам стотинките. Трябва да говориш с друг, ама няма да ти кажа името му, и аз не го знам". Екип на "BG Север"

 

 

ВРАЦА

 

Младите цапат повече

 

Входът към тоалетната, собственост на ЕТ Петър Петров, е доста приличенЦветана ЕВГЕНИЕВА

Във Враца има шест тоалетни от обществен тип, разположени на различни места в града, така че гражданите и гостите не притичват нетърпеливо, за да се облекчат - естествена нужда, която и на царете не е чужда. Две от тях са разположени в центъра, едната е на автогарата, другата на ж. п. гарата, на пазара и до болницата. Според изискванията на РИОКОЗ тоалетни има и във всяко заведение - кафе, закусвалня или ресторант, където по правило клиентите не плащат, но е определен вход от 20 - 25 ст. за външни посетители. Има и изключения, като ресторант "Пинтата", където всеки, който пожелае, може да влезе безплатно.

Ако градираме по чистота и посещение, най-привлекателна е тоалетната срещу пощата, собственост на ЕТ "Петър Петров". Тя е нова, съществува от три години и се стопанисва под наем от Параскева Крумова. Разполага с по 2 кабини за мъже и жени и два писоара. Входът е 30 ст. Работното време е от 8 до 18, 30 часа. Параскева се грижи за всичко - продава билетчета, мие, зарежда с тоалетна хартия и препарати и дори е създала уют, близък до домашния. Цъфнало мушкато на прозореца отвън посреща приятно посетителите. На ден минават средно по около 50 човека. Според Параскева врачани не са най-културната част от българите и не пазят много. Младите мърсят повече от възрастните и понякога оставят доста нехигиенични неща след себе си.

В съседство е тоалетната в Дома на техниката, която е към кафето, също частна собственост. Личи, че е стара, отдавна неремонтирана, но 60-годишната Николина се опитва да поддържа чистота. Електричеството се включва от бутон лично от нея, така че никой не може да влезе без тя да го види. Посетителите на заведението не плащат нищо, но външните хора ползват тоалетната срещу 30 стотинки. Оборотът не е голям, за месец жената изкарва около 40 - 50 лв., от които отделя за препарати и салфетки. Познава я почти целият град, защото тук е от 1990 г., а и понякога гледа на кафе.

В сравнително добро състояние са и обществените тоалетни на ж. п. гарата и автогарата, като се има предвид, че тук минават по над стотина хора на ден. Входът е 25 ст. Според посетители Враца започва да заприличва на европейски град по тоалетните, но има още какво да се желае по отношение на поддържането, чистотата и обслужването.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

В града карат на химически клозети

 

Кремена КРУМОВА

От четири години във Велико Търново няма функционираща градска общинска тоалетна. Четирите нужника не са рентабилни, затова вече са в историята. Това са бившите в парковете "Марно поле и "Габровски, до централна поща и на площад "Славейков. Техни нови "събратя са 22 химически тоалетни, които са в употреба от година и половина и са разположени из цялата община, най-много в старата столица. Според шефа на общинското предприятие "Пазари инж. Петър Петров, който е най-големият стопанин на градски клозети в града и който ги получава преди четири години от "Комунално стопанство, с новите химически тоалетни се решава проблемът с физиологичната нужна на гражданите, потърсили подобно място в града. Те се почистват веднъж седмично и се поддържат винаги в добро състояние и с добра хигиена. Въпреки това обаче не са добре възприети от майки с деца, дошли да отпочинат в някой от парковете в града.

Общината плаща на предприятието "Пазари" по 4 000 лв. месечно за химическите тоалетни. Преди за четирите нужника се давали по 7 000 - 8 000 лв. на месец - за заплати, текущи ремонти, консумативи, осигуровки и пр. Пък и три месеца в зимния сезон в стационарите никой не влиза, така ще се работи на загуба, защото клиентът използва тогава тоалетните в заведенията, разсъждава инж. Петров. Така се стига до извода, че общината не може да отделя големи пари за клозетите. Не действала добре и формулата за отдаване под наем на друга фирма. Тя трябвало да стартира поне със 1 500 лв., да има касов апарат, да плаща патентен данък, да плаща наем на общината от по 60 - 70 лв. на месец, на свой работник и др. Тъй като фирмите не можели да издържат, те преустановявали дейност. Последният случай е с жена, на която органите съставили акт заради липса на касов апарат. Така и една от последните тоалетни в най-големия градски парк в града затворила.

Преди години градската общинска тоалетна в центъра на В. Търново, разположена до пощата, е била направена много добре. Били вложени доста пари от общината за направата й. С алуминиева дограма, нови плочки, имало дори бойлер с баня за къпане, слънчеви сенници и други новости. Било много чисто и ухаело добре, спомнят си паметливи. Но след няколко месеца всичко било разбито, ограбено и обрисувано. Извършителите остават неизвестни.

 

 

ГАБРОВО

 

В столицата на смеха стискаш до вкъщи

 

Тоалетната на пазара е толкова мизерна, че на човек му се отщява да пикаеМариана ДИМИТРОВА

В столицата на смеха, както е известно Габрово, съвсем не на шега от години няма обществени тоалетни. Поне 3 - 4 градски нужника, строени преди 30 - 40 години, около центъра на града са в окаяно състояние, потънали в храсталаци. Само неприятната миризма покрай тях подсказва, че габровци някога там са вършили естествените си нужди. Макар затворени и нефункциониращи, те и досега служат за облекчаване на среднощни пияндета.

Оказва се, че едва две обществени тоалетни работят в Габрово. Едната се намира на централния градски пазар, но е в такова мизерно състояние, че на човек му се отщява да пикае. Другата е на автогарата и се поддържа в сравнително добро състояние. Естествено и двата нужника се ползват срещу заплащане. По-представителната градска тоалетна в града на Рачо Ковача е затворена. Преди 4 - 5 години за нейното ремонтиране бяха похарчени десетки хиляди лева, но след двумесечно функциониране и тя спусна кепенците. Оказа се, че е... нерентабилна. Нужникът бе зачислен към общинската фирма "Благоустрояване" и бе наета лелка, която да събира стотинки и да го чисти. Парите по поддръжката и заплатата й обаче не можели да се избият от пикането на габровци. Сега тази тоалетна се отваря само по време на Майските празници на града, когато се провежда и традиционният габровски карнавал. За да не се орезили пред стотиците гости и участници от чужбина, общинското ръководство отваря представителния нужник само за един месец в годината.

Сега единствената възможност на габровци да се облекчат е да ползват тоалетните в заведенията, но само ако са техни клиенти. Другата възможност е да стискат кълки до домовете си.

 

 

ловеЧ

 

Единици ползват кабинките

 

Две химически тоалетни, разположени точно до бившия обществен нужник в градската градинаМира ГАНЧЕВА

24 преносими химически тоалетни са собственост на община Ловеч и те са разпръснати из целия град с цел да заместят несъществуващите вече обществени нужници. Кметската администрация ги достави преди две години за първото издание на рок-феста. Стопанисва ги общинската фирма "Еко". Единици са обаче дръзналите да се облекчат в химическите тоалетни, защото на метри разстояние от тях се носи невъобразима смрад. Повечето от ловчалии се страхуват и да не пипнат някоя болест. Затова предпочитат да използват тоалетните на заведенията, които в последните години придобиха коренно различен облик. В тях е чисто, има течаща вода и сапун, в повечето има тоалетна хартия и салфетки/сешоар за подсушаване на ръцете. И се използват безплатно. Ако допреди години учудването на жителите на люляковия град беше "А, тук не се плаща", то сега изумлението е в другата крайност - "А, ама тук се плаща!". На пръсти се броят кафенетата и ресторантите, където за да направиш "пиш", трябва да се бръкнеш с по 20 - 30 ст. Срамното е, че такъв е редът и в механите в стария квартал "Вароша", където масово се тълпят туристите. Собствениците на кръчмите са "отдали" тоалетните на възрастни лелки, които изкарват по някой лев отгоре над пенсията. По думите им, ако влязат десетина човека на ден, е много. И започват като навити латерни песента за немотията на днешния живот. Дори не са и чували, че ползването на тоалетните трябва да е безплатно.