ТЕМА


 Другият живот на духовниците

 

Плевен

 

Поп кара комбайн и се облича като арабин в обичая Брезай

 

Веско пее в три села, получава грамота за тазгодишната жътвена кампания

 

Ралица ПЕТРОВА

Откакто селските свещеници спряха да се водят на ведомост и заплатите им станаха "Божа работа" - т. е. я има, я няма, много от тях започнаха да се занимават с куп странични дейности. С единствената цел - да изкарат своята прехрана и тази на семейството си. Те пак отслужват литургии по големите празници (основно Великден), пак опяват починалите (то вече сватби и кръщенета по селата няма) срещу някакви пари, но църквата остава на втори план. Затова и в повечето малки населени места божиите храмове пустеят, тежки вериги с катинари опасват масивните двери. А местният поп тича да обслужва няколко села.

Православната вяра остава на заден план, а в същото време се наблюдава бум в строителството на джамии и сектантски църкви, казва типичният представител на тези свещеници, които са категорични, че от продажбата на свещи не може да се изкарва, а трябва да се захванеш с нещо, което носи някакви пари - Веско Тодоров от с. Коиловци, Плевенско. Животът му отрежда странната съдба едва докоснал се до професията свещеник, да я смени с тази на... комбайнер. Затова пък днес успешно съчетава молитвите и расото с кормилото на масивната машина. И е щастлив. Като го викнат някъде - ходи. По 15 лева на погребение взема. Ако се налага в този момент да е в местната земеделска кооперация, моли колегата по комбайн да го смени. Сваля работните дрехи, нахлузва свещеническите одежди и тръгва. Съселяните му се обръщат към него с "попе", което обаче не му пречи да завоюва трето място сред комбайнерите в местното земеделско стопанство и да получи грамота за ожънатите от него тази година 792 декара. Двете паралелни дейности не го правят по-малко християнин, нито вярата му става по-слаба.

Отец Веско завършва средното си образование в гр. Левски, където от местното СПТУ по механизация на селското стопанство излиза с кфалификация механизатор. Започва работа като такъв през 1985 г. в ТКЗС - Коловци, след като отбива военната си служба. Единайсет години по-късно обаче - през 1996 г., решава да стане свещеник. Прадядо ми беше поп, а и любовта към религията ме накараха, признава той. Само дето щатната длъжност е съкратена през 2005 г. За да не остане на улицата, отново се връща към първата си професия и става комбайнер. Дори изкарва курс, за да има право да борави с огнестрелно оръжие, когато обикаля нощно време из селото с още няколко човека да следи за кражби.

"Когато ме съкратиха, ми казаха, че ме освобождават от служба, но оставам начело на църковното настоятелство. Т. е. хем няма да ми плащат, хем не си губя правата. Можел съм да се издържам от продажба на свещи. Но това просто е абсурдно да стане. Та ние ги продаваме по 10 ст., а минат циганите и ги пласират по 1 - 2 стотинки", обяснява отец Веско, вече примирил се с положението.

"Хората тъкмо бяха посвикнали да ходят на църква, да запалят свещичка, да се помолят, а сега - всичко се руши, отвикват. Само по Великден излизат по малко, а аз тичам на всичките места. Изкарам службата в Мечка, после в Славяното, малко закъснея за Коиловци, ама какво да се прави", казва свещеникът, чиято усмивка въпреки всичко не слиза от лицето му.

Местните обаче не знаят Веско само като поп или комбайнер. За тях той е и един от коледарите на селото. "Беше отдавна - още през 1986 г. Бях с колеги трактористи, събирахме се, пеехме. Веднъж единият ми вика: дай да те взема в коледарската група. И аз тръгнах. После ми дадоха да казвам и блаженката", споделя той. Облича се и като арабинът по време на обичая "Брезай", който се прави в най-големите студове - около Ивановден.

Но му е мъчно, защото църквата се руши, а и хората нямат пари да помогнат. Когато отворил кутийката за дарения, която сложил в селската поща с намерение да направи ремонт на местния храм, от нея изпаднали копчета и монети по 1 - 2 стотинки...

 

 
Монтана

 

Неуспял свещеник става ходжа

 

Преди да прегърне исляма Хаджи Дауд кандидатствал за православната вяра

 

Симеон НИКОЛОВ

"И аз съм като всички нормални хора в моето село - копая си градинка и водя на паша десетина овце и кози. Нищо даром не съм получил от това, че съм свещенослужител на мюсюлманите. Даже заплатата ми още не е уредена и не вземам пари за това". Така отговаря на въпрос как живее на село ходжа Хаджи Дауд, по-известен със светското си име Ганчо Бургазов. И добавя: "Възпитавам децата в родното си село Долни Цибър на етика и добродетели. Уча ги да бъдат хора и това ми е достатъчно".

Хаджи Дауд е духовен водач на мюсюлманите в област Монтана от две години. Не е стар - на 50 години е. В селото го знаят като бивш учител по история, география и физическо в местното школо, треньор по борба и футбол. Освен учител в Долни Цибър, в миналото се е препитавал като работник в машиностроителен завод в Лом и в цех на военните заводи "Пима" в град Вълчедръм, където произвеждали минохвъргачки. Дълги години днешният ходжа бил атомен заварчик в АЕЦ "Козлодуй". Грижел се е за сигурността на блоковете 1, 2, 3, 4 и 5. Женен е, има син на 28 и дъщеря на 26 години.

Преди да стене ходжа Ганчо Бургазов кандидатствал за православен свещеник. Той искал да проповядва христовата вяра в родното си село Д. Цибър, където живеят към 1 800 души и си нямали духовен баща. И до ден днешен видинският митрополит Дометиан не е отговорил на молбата му. Бургазов е изучил детайлно и християнската, и мюсюлманската религия, почита и Библията, и Корана. Библията е изучавал в Англия, два курса по корана изкарал в София и Сърница, Велинградско. Смята, че в Библията има намеса на човешка ръка и заради това Корана е последната и по-вярна божия истина.

Близо половината от жителите на с. Долни Цибър се смятат за мюсюлмани. В единия край на селото стои порутена джамия. Това говори, че някога е било населено главно с мюсюлмани, отговаря ходжата на въпрос защо е приел да изповядва исляма. Ако човек го погледне отстрани, ще забележи, че Бургазов прилича повече на учител, отколкото на духовно лице. И по пътя срещнати деца ще поучи какво да правят като се приберат в къщи, ще пита къде са родителите им. Интересува се дали четат книги, какво четат. Иска жителите на селото, главно роми, да растат научени, просветени и да бъдат полезни на семействата си и родината. Ходжата не бяга от обществени прояви. По време на наводнението на селото през април и май т. г. се включи в разпределението на помощи, пратени от централата на ДПС в София. На въпрос защо само ДПС е пратил помощи в селото, той отговори: "Който е могъл, той праща. Няма значение кой, важното е да дойдат навреме и да стигнат до тези, които най-много се нуждаят от тях".

В краткия си стаж като ходжа Хаджи Дауд отслужи за пръв път от десетки години в Монтана ритуала със заколването на овен на празника Курбан Байрам. Заедно с областното ръководство на ДПС търси начини за възстановяване на порутената някогашна джамия в Монтана. Всички мюсюлмани в региона го познават с добрия му нрав и веселата усмивка, която почти не слиза от лицето му. Само след час с него човек разбира, че зад строгите дрехи се крие един мил, добродушен и състрадателен човек. Служител на Аллах, но по-вярно - служител на хората от Долни Цибър.

 

 

Велико Търново

 

От четири години отец Йоан е семеен лекар

 

Леонид отглежда цветя, игуменът Георги майстори каруци

 

Кремена КРУМОВА

Свещеникът на горнооряховското село Драганово от четири години е и семеен лекар. Така тай съчетава физическото лечение с духовното пречистване. Преди да приеме пациент отец Йоан облича върху подрасника си бяла престилка и без да сваля калимявката от главата си се превръща в д-р Иван Иванов, който е вторият джипи в селото. Хората от Драганово твърдят, че той много добре се справя и с лекарските си задължения и си разбирал от работата. Досега са му се доверили хиляди. Преди да стане свещеник д-р Иванов завършил Медицинския институт в Плевен и 4 - 5 години работил като лекар. През 2002 г. бил подстриган за монах в Дряновския манастир. Кагато разговаря по телефона, д-р Иванов е и отец Йоан, защото приветства с израза "Дал Бог добро.

Друга духовна личност е отец Леонид от църквата Св. Марина във Велико Търново. Той е от Украйна, но от 35 години живее в града, а от 16 лета е свещеник. Има завършено образование като агроном, работил като учител по химия и биология. От дълги години отец Леонид обгрижва нежните и красиви създания на природата - цветята. Превърнал е в малък рай духовния храм, в който служи. Навсякъде има цветни лехи и саксии с всякакви видове. "Сякаш човек влиза в приказка. Колко е красиво, възкликва удивена богомолка, която е дошла да запали свещ за здраве. "Имах всякави дървестни, храстовидни и цветни видове. Обичам растенията. Жалко, че има вандали, които ги крадат, чупят, поругават", разказва свещеникът, който е и щастлив съпруг, баща и дядо.

С турско кафе и сладко посреща гостите си от цяла България и чужбина отец Георги, игумен на манастира Св. Преображение Господне край Велико Търново. За него може да се каже, че е всестранно надарена личност. Може да плете, да тъче. Сам ремонтира духовната си обител. Невероятен дърводелец, който само с една тесла може да изправи ръбчетата по гредите и за него не важи фразата "сякаш дялано с тесла. И подобно на Йовковия Сали Яшар прави каруци. Скоро манастирът чества своя празник на 6 август - Преображение Господне, на който от цяла България се стекоха хора, за да присъстват на молебена. Курбанът с риба по специална рецепта след като бъде осветен, се раздава на богомолците. Сега в Преображенския манастир се реставрира прочутото Колело на живота на Захари Зограф и стенописите в църквата. Преображенският манастир е изграден през XIV в. по времето на цар Иван Александър. В годините на робството е опожарен. Възстановен е отново през XIX в. Той е единственият изцяло стенописан от Захари Зограф.

 

 

Враца

 

Божи служител резбова икони в собствено ателие

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Свещеник Младен от врачанската църква "Свети Николай" е един от най-близките хора на врачанския митрополит Калиник. Той си има хоби - да резбова икони. Част от тях подарява, други продава. Отец Младен вярва в Бог, в Божията промисъл, в Божията дарба. Но вярва и в човешкия ум и талант, в човешките възможности. Когато са в хармония те разкриват неподозирани заложби у човека. Първата му резбована икона е на свети Николай - неговият светец и патрон. Когато решава да я подпише, без да иска нарисува на гърба й Витлеемската звезда. Приема това като знак за изгряващо начало, като свой знак, който поставя върху всичките си икони.

В тясното си ателие над църковния магазин срещу храма "Свети Николай" отец Младен скромно казва, че не прави кой знае какво, той е просто един аматьор резбар и че това е хоби, което осмисля другата половина от живота му, извън църквата. Но то му дава пълна хармония. Защото рядко посяга към други образи освен на светците. Предполага, че е от малкото любители резбари, които изработват такива икони. Не подценява рисуваните. Но според него дървото има излъчване, то е по-топло, по-живо.

Всичко му идва отвътре, по интуиция. Чопли, чопли, докато стане. И така трупа опит, учи се от грешките си. Накрая се получава добре. Сигурно с Божията помощ. Съобразява се с религиозния канон, за да е истинска иконата. Защото украсява най-вече храмове и параклиси. Но без да иска изпод ръката му излиза човешки образ. Нали и Христос е богочовек. "Той постави не само началото на новата ера, той преобърна Стария завет. В него се казва "Око за око, зъб за зъб". А Христос проповядва:"Ако любов нямате помежду си, нищо не сте. Обичайте ближния си, обичайте и врага си". За такава любов трябва голяма сила и благородство. А ние не я притежаваме. И страдаме... Много време вече се мъчи българският народ, а не заслужава такава съдба. Той е добър, трудолюбив, изобретателен и много търпелив. Мисля, че това се дължи на вярата му. Като човек, който вярва в доброто и е оптимист, аз съм сигурен, че ще настъпят велики, добри дни за България", казва в заключение отец Младен.

 

 

Габрово

 

Фен на ЦСКА надянал расото

 

Мариана ДИМИТРОВА

Отец Минчо е председател на църковното настоятелство на габровския храм "Успение Богородично". Известен е в града като голям фен на футболната игра, но свещеникът не иска много-много да се шуми за това му увлечение. Причината е, че великотърновският митрополит Григорий, чиято подопечна епархия е и Габрово, строго следял за поведението на подчинените си и се мръщел и ги мъмрел, ако до него достигала информация, че някой от поповете му виси по стадионите.

Иначе отец Минчо е върл привърженик на ЦСКА. Споделя, че интересът му към футбола бил едва ли не от раждането му. Още от дете не пропускал да гледа футболни мачове. Смята, че това не нарушава каноните на християнската църква, още повече, че привърженици на коженото кълбо и фенове на футбола били и старозагорският митрополит Галактион и варненският владика, които също наблюдавали атрактивната игра по стадионите. Въпреки това габровският свещеник се въздържа от публичност в това отношение, за да не дразни излишно Дядо Григорий. Макар че често отец Минчо може да бъде видян на улицата оживено да ръкомаха и да коментира пред приятели играта на някой футболист или резултата от някоя футболна среща.

Попът има и друго увлечение, когато отмаря и не е зает с енориашите си. Релаксирал чрез риболов, но това особено през последните години много рядко му се случвало. Има невероятно чувство за хумор и казва, че най-големият шаран, който е хващал, бил на 23 години. Отец Минчо визира брака със съпругата си.

Споделя, че в днешно време трудно оцелява българската църква. "За съжаление единствено в България държавата не помага на църквата и по този начин ние сме на самоиздръжка. В Румъния 70 на сто от издръжката е на държавата и 30% от самата църква. В Гърция всичките свещеници са държавни служители. Ние се издържаме от прихода на църквата - от продажбата на свещи, от извършването на църковни ритуали като освещавания, водосвети, опела, кръщенета, венчавки и т. н.", разказва отец Минчо. Голям проблем в Габрово било, особено по големи празници, че точно пред божия храм по главната улица на града цигани продавали свещи и това бъркало сериозно в джоба на църквата. Налагало се често да викат полиция, за да разгонва мургавите "печалбари", за да не ощетяват приходите за храмовете. "Църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Всеки съзнателен и предан християнин да пали с искрена молитва при всяка богослужба в храма, дома и другаде, само с църковната свещ. Свещта, купена не от божия храм, не е църковна, не е жертва пред Бога и не носи никаква полза на приносителя й", чете каноните свещеникът.

Сериозен бил проблемът и с просяците, които често могат да се видят с протегната ръка баш на входа на най-хубавата църква в града на Рачо Ковача - "Успение Богородично". Това създавало смут у габровци. Отец Минчо разказва, че често викали полиция да разгонва и тях.