СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

съдби

Брой 31 (19 - 25 септември 2014 г.)


 

Плевенчанин и сирийка свиват уютно семейно гнездо в САЩ

 

Малката София общува на три езика, баща й "заразява" всички с българска култура

 

Мартин и Росал, сн. авторът и личен архив

 

На купон по български

 

Мая ПАСКОВА

София ще навърши годинка точно на Коледа. Избира най-светлия християнски празник, за да се появи на бял свят. Щастливите родители са Мартин и Росал. Той е роден в България, тя - в Сирия. Намират се обаче в Хюстън. Това лято за първи път тримата заедно прелетяват хилядите километри, за да видят родното място на таткото - Плевен. Самият той си идва за пръв път от заминаването си миналата година. Спомените се разминават с действителността, пейзажът му се струва овехтял, тихо е и обезлюдено. Според статистиката над 2 милиона са българите емигранти. Времето, ситуацията, нуждата и липсата на визия за бъдещето ги принуждават да заминат. Всеки изживява своята история, всеки има своята истина, интерпретация, спомени. Някои се връщат, други никога повече не виждат близките си. Обикновено историите са тъжни, носталгични и те хващат за гърлото. Не така разказва своята Мартин. С много хумор той прецежда изминалите години и оставя за споделяне само най-веселите моменти от тях. Признава, разбира се, че носталгията е най-тежкото чувство, но намира своя начин да компенсира липсата на родното в различните му измерения - думи, аромати, вкусове, звуци. Освен че се сприятелява с много сънародници, с които споделя часовете за почивка, той успява да "побългари" много американци.

Преди 13 години Мартин кандидатства за Зелена карта и заминава за Страната на неограничените възможности. Без да знае език и без да има и най-малка представа какво ще прави, какво го очаква. Първото предизвикателство среща още с пристигането си. Познат го посреща и го води на първото му работно му място - апартамент, на който се прави ремонт. Марто трябва да сменя тапетите. И с това ангажиментът на посредника приключва. Нашето момче остава само в една стая на една улица като още стотици подобни и с един телефонен номер в джоба - за спешна нужда. Това обаче не го амбицира поне английски да научи. Напротив. На следващото си работно място, където се задържа няколко години, е помощник в кухнята на ресторант. Основната му задача е да бели чесън. С килограми. Благодарение на това му занимание в продължение на дългите работни часове, останалите служители в кухнята започнали перфектно да произнасят българската дума за ароматния зеленчук в задължителното съчетание с няколко броя роднини от женски пол. Първата думичка, която научават българските деца - мама, е и първата дума, която научават англоезичните колеги и познати на Марто. Най-ползотворни обаче се оказват уроците по български, които получава съпругата му. Росал идва 14-годишна в Америка. Има по-малки брат и сестра, които нямат спомени от родната им къща. Наскоро тя решила да се върне у дома, да види баба си, роднините. От къщата, разположена в живописна местност на брега на Средиземноморието обаче имало само развалини.

По улиците било невъзможно да се върви спокойно, роднини не срещнала и с тъга се върнала обратно там, където животът й бил подсигурен и относително спокоен. Среща нашия плевенчанин преди 4 години. Касиерка е в един хранителен магазин. Марто избира вино за задължителното попълнение на мини бара за наближаващия уикенд. На касата го посреща лъчезарната Росал, която първа повежда разговора: "С кого ще го пиеш?". Без и секунда да се замисли, Мартин отговаря: "С теб." "Така се почна и ето ни днес тримата след онази първа бутилка вино. Така че внимавайте с кого се заговаряте по магазините", предупреждава с усмивка приятелите си щастливият татко. Росал проявява настойчиво любопитство и желание да се запознае с културата на страната, от която идва съпругът й. Започват с музиката. Изненадващо в плейлиста за българска музика обаче се нареждат хитове, като "Тез червени домати, кой ги, мама, разклати?", "Радка пиратка", "Напипай го"...

 

С татко в Плевен и с мама на пикник в хюстънски парк

Освен че на изумения Мартин му било трудно да направи адекватен превод на заглавията (да не говорим за съдържанието), той трябвало и да обяснява какво представлява популярния, но не твърде представителен жанр чалга. За зла участ майка му носи старото българско име Радка. Росал веднага предложила, с най-добри намерения, да се обръща към нея със заглавието от песента. Семейният скандал бил отменен с кротко обяснение за излишността да се внася поетичност в обръщенията между роднини. Случайно между горните хитови парчета се била сместила и песента от филма "Осъдени души" в изпълнение на Лили Иванова. Нея Росал научила сама - цялата и първоначално без да разбира смисъла й. За разлика от други чужденци, които трудно схващат кога и как се употребяват едни и същи думи в различните ситуации, за да им предадат съответния нюанс, тя се оказала твърде възприемчива ученичка.

На парти със сънародници на Марто, на бъдещия й съпруг се наложило дълго да обяснява на приятелите си как така тя почти не знае български. Защото излизайки от банята, тя с нужното изражение и интонация попитала: "Кой ме смути?", имайки предвид почукването на вратата. Изумените свидетели не предположили, че това е първата фраза от станалата й любима българска песен.

1:1 станал резултатът, когато Росал се оказала в отбора на изненаданите. Събота вечер в къща в покрайнините на града. Подготвя се купон, който ще продължи достатъчно дълго, че да посрещне изгрева. По стара българска традиция за целта трябва да има готова шкембе чорба, която да избистри главите на купонджиите. Казанът е сложен, остава само да се нареже 4 килограма шкембе. Росал ентусиазирано се включва в подготовката. До момента, в който разбира какво държи в ръцете си. Потресът й бил неимоверен. Но и така не могъл да се сравни със срещата й с друг деликатес от българската кухня - пачата. Свинските крачета и ушета, които Марто с любов накълцвал и подправял обилно с чесън и сушена червена чушка, накарали Росал да остане без думи. Краткотрайно било щастието й, когато на следващия ден видяла "пресечената" според нея чорба на съпруга си. Супата ти се е развалила, щастливо го информирала тя, но усмивката й била посечена от твърдението му, че това е същинският ефект от добре сготвената пача. От България обаче си тръгва с подправки и рецепти на нашенски гозби. Пълнените чушки с ориз е една от любимите й. Притеснява я само размерът на американските чушки, които ще "погълнат" килограми плънка, отбелязва с усмивка тя.

Днес Росал завидно владее български език. Цветисти словосъчетания и оригинални изрази тя комбинира с много чувство за хумор и точно на място. Неориентираните шофьори са поставяни на място точно по български. За късмет до сега не е употребявала въпросните изречения пред българи. Ефектът, който би предизвикала, може да се предвиди.

Малката Софи се очертава да знае минимум три езика. У дома се говори 50:50 български и английски. Мама обаче още не е забравила арабския. Религиозен конфликт тук също не съществува. Няма никакво съмнение, че София ще бъде кръстена в църква. И то в България.

"Няма да се върна в България, не защото не ми липсват приятелите, атмосферата, въздухът дори. Ако се върна, ще ми липсва сигурността, която имам там. Там се мисли за човека, правилата са ясни, спазват се от всички. Виждаш се в бъдещето", казва Мартин. Въпреки че с раждането на дъщеря му се налага да увеличи работните си часове. Мартин работи като управител в голяма верига магазини. Извънредният труд се плаща добре, данъците са по-малки, а семейството се нуждае от средства, за да поддържа стандарта от преди Софи да се появи. Съпругата му напуска своята работа, защото Софи отказва да поема друга храна освен майчината кърма. Платеното майчинство е три месеца. После - или даваш бебето на забавачница, или напускаш работа. В първия вариант претегляш плюсовете и минусите. Най-вече от финансова гледна точка. Защото понякога заплатата ти е равна на таксата, която трябва да платиш, за да ти гледат детето. Както е при Росал. Самото раждане им струвало 20 000 долара. 2/3 от сумата покрили осигуровките на майката. Останалата - около 6 000 долара, трябвало да спести бащата. Но пък раждането било превърнато в истински празник - с нужното внимание, грижи и с много балони на изпроводяк. София избира да се появи в нощта срещу Коледа. Таткото изобщо не очаквал подобно събитие точно след обилната вечеря и в просъница убеждавал съпругата си, че стомахът я боли, защото е преяла. Новогодишната нощ била най-щастливата в историята на младото им семейство, защото я посрещнали тримата. Налага се да сменят къщата, като само наемът е 900 долара. Идват разходите за консумативи, застраховки и лизинг за двете коли, храна. Въпреки това намират време да бъдат заедно, да се усмихват и да се обичат.

 


 

 

върни се в НАЧАЛО