СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                          Бизнес                 "BG Север" - брой 31 (14 - 20 септември 2012 г.)


 

Строителният бранш посреща есента с по-лоши показатели от 2011 година

 

Фирмите разчитат на обществени поръчки, но в Плевен и те са кът

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Строителният бранш в Плевен среща есента с по-лоши показатели от миналата година. Работа няма, местните предприемачи разчитат на някоя обществена поръчка, но в града и те са кът. Малцина сред фирмите се уредиха да правят ремонти на училища и детски градини преди новата учебна година. "За готовите сгради не се намират купувачи, а предприятията вече не правят ремонти. Намалили сме си персонала наполовина", обясни Милена Цанкова от "Стройпродукт". Но бедите за бранша не свършват дотук. Предприемачите продължават да се борят с огромната междуфирмена задлъжнялост, с трудния достъп до кредитиране, проблем е и разделението на "наши" и "ваши" при достъпа до обществените поръчки. Над строителите още виси и дълговият проблем на общините - по-големият процент от фирми още не са си получили парите, натрупани с години. Най-тежко в момента се чувства сградното строителство, по-добър пазар има за пътното строителство, коментират от бранша.

В цифри нещата изглеждат така: общият обем на произведената строителна продукция през периода януари - март 2012 г. е 2 млрд. лв. Регистрираният спад спрямо първото тримесечие на 2011 г. възлиза на 3,3%, а в сравнение с пика през 2008 г. - на 42%. При сградното строителство намалението за първите три месеца на годината спрямо същия период на 2011 г. е 2,4% , а в сравнение с пика е 53%. Инженерното строителство, на което браншът разчита най-много в годините на кризата, също бележи спад. Този сегмент е произвел 849 млн. лв. за периода януари - март 2012 г., което е с 4,6% по-малко спрямо първото тримесечие на 2011 г. Или надеждата, че инженерното строителство ще е бъдещето и пътят към напредък, не се сбъдва. Експерти от Камарата на строителите в България (КСБ) считат, че е налице тенденция на понижение, което започва още през 2010 г. и в процентно изражение представлява намаление от 23% на тримесечна база (2010 - 2012 г). Справка на КСБ показва, че общо 596 компании са заличени от Централния професионален регистър на строителя през тази година. Към 24 юли 2012 г. в регистъра има вписани 3 981 позиции. Безработните в отрасъла за първото тримесечие на 2012 г. са 56 400, което представлява нарастване от 17,5% в сравнение с последното тримесечие на предходната година. Очакванията обаче са през 2012 г. все повече работещи в строителния сектор да губят работните си места, а намирането на нови да става все по-трудна задача. Прогнозата на специалистите за безработицата в отрасъла е мрачна - не се очаква дългоочакваното стабилизиране на пазара на труда до края на годината. Според анализ на КСБ безработните в сектора в момента са над 100 хиляди, като голяма част от тях се преливат в сивия сектор.

 

 

Търсенето на дърва за огрев расте

 

Търговци, които продават дърва за огрев на 45 - 50 лева, вероятно са в сивия сектор, казват коректните в бранша, сн. Инна Стефанова

Търговци, които продават дърва за огрев на 45 - 50 лева, вероятно са в сивия сектор, казват коректните в бранша, сн. Инна Стефанова

Поля ТОМОВА

Тази година търсенето на дърва за огрев се увеличава, твърдят търговци от бранша. "Всяка година имаме все повече клиенти, но тази година напливът е огромен. Явно все повече са домакинствата, които предпочитат да се отопляват по този начин, който е и най-евтиният за момента", казват от фирмите за търговия с дървен материал. Ивелин Ангелов, собственик на такава фирма, продава в момента на 60 лева за кубик с доставката. Вдигането на цените е спекулативно, цена над 60 - 65 лева е нереална и няма никакво основание, твърди той. Дърва за огрев има достатъчно и няма опасност да се превърнат в дефицитна стока, допълва Ангелов. Според него в бранша са се намърдали доста търговци, които предпочитат да стоят в сивия сектор. Това показа и проверка на "BG Север". Обадихме се на фирма, която е разлепила обяви в целия град, че доставя дърва за огрев. На обявения телефон отговори мъж, който заяви, че са продавали дърва до преди две-три седмици, дори месец, но сега вече не продават, защото наличните количества свършили. Цената им била 45 лева за кубик. "Подобна цена е абсолютно нереална, защото на тази цена дървата излизат от гората, докарани са в Плевен на 52, нормално е да се сложи някаква печалба и така се стига до 60 лева", обясняват работещи в бранша.

 Търговци, които продават дърва за огрев на 45 - 50 лева, вероятно са в сивия сектор, открили са определена връзка, секат и товарят, продават и оттам нататък не плащат нито данъци, нито нищо", казват

коректните търговци. По повод завишеното търсене на дърва от България за Гърция, търговците в Плевенско не са забелязали подобна тенденция. Във всички градове цените на дървения материал са различни, защото държавните горски лесничейства по места правят търгове по региони и фирмите, които ги спечелят, си определят и цените. Плевенското лесничейство вече е с управление във Враца, където всъщност се провеждат търговете.

 

 

Търговиите на едро заработиха на дребно, излиза им изгодно

 

Лора КОСТОВА

Увеличените цени на хранителните стоки неминуемо карат плевенчани да търсят различни варианти, с които пазаруването да им излиза възможно най-евтино. Повечето хора гледат да свият разходите си до минимум, като не харчат пари за излишни неща. Обикалянето из десетките рафтове, пълни с най-различни продукти в големите вериги магазини, увлича клиентите и те често купуват неща, които в момента не са им спешно необходими. Заради това, както и заради по-ниските цени на продуктите, все повече хора предпочитат да пазаруват в най-близката търговия на едро. Запознати твърдят, че така пазарът им излиза най-изгоден. "В малките търговии за храна - "гаражен тип", има доста продукти, които са по-евтини, отколкото в кварталните ни магазини или хипермаркетите. Понякога разликата в цените не е голяма, някой път може да е по-евтино с някакви стотинки. Но за нас, възрастните хора, това си е от голямо значение. Случва се и да не ми стигнат средствата, но понеже продавачите ме познават, ми дават на вересия. Това не може да се случи в големите магазини", споделя пенсионерка.

В търговиите могат да се видят и млади хора, които също търсят начини за пестене на доходите си. "Вкъщи редовно пазаруваме месо. Купувах го от известна фирма за месни продукти, но наскоро увеличиха цените чувствително. Оттогава ходя в една търговия, която ми препоръча близък приятел. Доволен съм, месото ми харесва, а и е по-евтино. Например свинския джолан го взимам с един лев по-малко за килограм отколкото в месарницата", казва млад мъж.

В големи количества от стоковите тържища вече не пазаруват само собственици на магазини и заведения, но и семейства, които се "зареждат" с продукти за целия месец. "Когато аз или съпругът ми вземем заплата, отделяме една сума за провизии. Преди ходихме в голяма хранителна верига, но там почти винаги надхвърляхме определените пари заради огромното разнообразие. От година - две пазаруваме само от търговии. Купуваме всичко необходимо, без да се увличаме", разказва доволна клиентка на складовете.

Продавачите в търговиите на едро също признават, че в последно време имат повече клиенти. "Все повече са хората, които пазаруват при нас. Първо влизат, оглеждат цените внимателно и чак тогава купуват. Остават доволни и се връщат, като споделят, че покупките тук им излизат изгодно", твърди собственик на склад за хранителни продукти.

 

 

Продават 9 военни сгради на ул. Г. Кочев за близо 2 млн. лв.

 

Инна СТЕФАНОВА

Правителството разреши да бъдат продадени три военни имота в страната, които са с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната и Българската армия.

Единият е на ул. "Георги Кочев" №4 в Плевен. Неговата обща площ е 21 818 кв. м. Застроен е с девет сгради и четири метални навеса. Данъчната му оценка е 1,99 млн. лв.

Другите два имота се намират в Момчилград - поземлен с площ 173 991 кв. м, застроен с 12 сгради и с данъчна оценка 625 205,60 лв., и поземлен в местността "Алан" с площ 204 811 кв. м и 43 сгради и с данъчна оценка 2,69 млн. лв.

Имотите ще бъдат продадени на търг по реда на Закона за държавната собственост и глава пета от правилника за прилагането му. Първоначалната цена ще бъде определена като данъчните оценки се завишат с 10 на сто.

Със съкращенията на близо 1 000 души в Пета механизирана шипченска бригада от 1 юли тази година в поделението в Плевен останаха по-малко от половината униформени. Тръгнаха си шофьори, механици, картечари и хора с различни армейски специалности.

През май в Плевен министър Ангелов обяви, че три сгради, които са на територията на бригадата, незабавно ще бъдат предоставени на община Плевен, за да се изгради в тях университетски кампус.

 

 

В заложните къщи все по-малко се залага

 

В момента среброто се плаща от 70 до 90 стотинки за грам в проба 1 000, сн. авторът

Лора ГЕНЧЕВА

Все повече плевенчани предпочитат да продават вещите си, а не да ги залагат. Това прави впечатление на собствениците на заложни къщи през последните 2 години. "Напоследък забелязвам, че около 60 - 70% от хората, които идват при мен, направо продават бижутата си, а не ги залагат. Преди си правеха сметка. Оставяха ги, плащаха си лихвата и после идваха да си ги откупуват, защото държат на тях. Сега като знаят, че няма да могат да си ги върнат, предпочитат да ги дадат на продажната цена, защото е по-добра от заложната", разказва един от собствениците на заложна къща за злато и сребро в града.

В момента при залог на грам злато 14 карата може да ви дадат от 35 до 40 лева и 44 лева за продажба. Среброто пък се плаща от 70 до 90 стотинки в проба 1 000. Лихвата на месец, ако не откупиш вещите си, в повечето заложни къщи е 10%. Ако клиентът закъснее с плащането й, в рамките на 7 дни след изтичане на датата, на която е сключен договорът, заложената вещ може да бъде продадена. "Хората изпитват трудности да погасяват лихвите си, затова аз ги изчаквам. Защо да им съдирам кожата, какво ще стане, като загубят накитите си? Защо да тормозя човека, като и той е притиснат? Печалбата ми по този начин ще е еднократна, а това нас не ни радва. Лошото е, че вече клиентите сами искат да продават и така ние печелим по-малко", допълва изкупвачът на благородни метали.

Друга тенденция в този бизнес е, че все по-често в заложните къщи могат да се видят пенсионери. "Възрастните хора залагат обикновено малко, но ценни вещи. Взимат по 30 - 40 лева, с които успяват да изкарат до пенсия. Народът толкова е обеднял, че вече се чуди откъде да вземе допълнително пари. Само че на повечето не им остана и какво да залагат", притеснени са хората от бранша.

Освен по-малкото работа, която имат в последните години, заложните къщи имат и сериозна конкуренция в лицето на оказионите. "На един оказион разходите са му много малки, бумащината му е наполовина от нашата, възможността да "изгорят" с пари е двойно по-малка. Там стават бързи препродажби, дават пари на залог, но не плащат данък. Контролиращите органи не ги закачат. Обществото се е вторачило в нас и повечето смятат, че ние сме измамници. Но това не е така, при нас контролът е много строг и всички заложни къщи в града работят законно", ядосва се друг собственик на този тип финансови структури.

 

върни се в НАЧАЛО