СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО..."BG Север" - брой 30 (9 - 15 септември 2011 г.)

 

9 септември


 

На 90 години Асен Каменов още чува чукането с налъми в килиите

 

След две десетилетия антифашистът намира скрита книга в Сливенския затвор

 

Асен Каменов (легналия) на 11.09.1944 г. в с. Обнова в очакване на Съветската армия

Ралица ПЕТРОВА

Немците вече напираха. В България десните сили предлагаха да влезем във войната срещу Русия, а ние бяхме в много добри отношения с нея. И започна една борба - не само на приказки, а с оръжие. Истинска борба срещу фашизма". Така 90-годишният Асен Каменов от Плевен започва разказа си на бивш политзатворник, осъден през април 1942 г. на 15 г. строг тъмничен затвор. Признава, че доста от спомените му са избледнели, но онези, свързани с борбата, с престоя в зандана и еуфорията от установяването на новата власт, са все така бистри.

Асен Каменов е роден в с. Обнова на 4 октомври 1921 г., произхожда от бедно селско семейство. Основно образование получава в родното си място, а през 1941 г. завършва Държавното практическо промишлено училище по дървообработване в Плевен. През 1952 г. завършва и висшата партийна школа при ЦК на БКП.

"Под влияние на по-големия ми брат, който беше ремсист, и моите убеждения бяха такива много преди да отида войник. Така навлязох в организацията. Член съм на РМС от 1938 г.", разказва за началото Каменов.

Началото на 40-те години на XX век се оказват истинско предизвикателство за младите ремсисти. "Немските войски дойдоха в България. ЦК на БКП взе решение да дадем отпор срещу тях. И партията излезе с решение да се организира съпротива. Така започна всичко. Най-напред създадохме силна младежка организация. И се даде линия да се търси оръжие и да започне въоръжена борба срещу немските войски", разказва Каменов.

"Тогава, когато, немците нападнаха България, бях на село, на лозето. Мина човек и ми каза: знаеш ли, че немците са нападнали. Ние си наръсихме лозето и баща ми каза: ако имаш зор, иди в Плевен. И аз на следващия ден заминах, още повече, че щяха да ни дават дипломите. Като пристигнах в града, първата ми работа беше да отида при Цветан Спасов, защото знаех, че той най-добре ще ми каже какво става. Той също се връщаше с майка си от лозето. И ми вика: "Знам за какво си дошъл. Само да оставя кошниците и ще те информирам какво са нападнали немците и как ние трябва да противодействаме". Отидох в училището, защото отговарях за ремсовата организация там, и започнах да ги уча - като си идат по селата, да се свържат със своите ръководители да започнат борбата", обяснява Асен Каменов.

Първоначално започва пропагандата, разясненията - какво представлява Германия и какво Съветският съюз. После се стига и до търсенето на оръжие. "Още от първите войни някои хора имаха пушки, а младежите търсеха. Едни закупуваха, други нападаха немските военни и им вземаха оръжието. Така започнаха постепенно сраженията. По-късно започнаха да внасят от СССР. Първо немските формирования в България не бяха толкова големи, големите пълчища по-късно дойдоха. И ние нападахме едно поделение - режехме гумите, чупехме

камионите, когато се налагаше - стреляхме. Когато немците отиваха да вечерят в ресторантите, нашите нападаха, крадяха им оръжието и т. н.

Тогава в Плевенски окръг имаше обособени 11 оперативни зони, където се формираха такива групи за нападенеие над немците", преживява отново събитията Каменов.

Асен Каменов (в средата) със съпругата си Минка и внука Илко, сн. Авторът и личен архив21-годишният Асен отива войник. Разпределен е в поделението в Никопол. Понтонната част има за задача да строи мостове на р. Дунав, за да могат немските части, които вече са в Румъния, да преминат безпрепятствено у нас. "Още в самото начало като отидох войник, започнахме в поделението да подготвяме нелегалната организация. Но ни бяха разкрили и след месец - два дойдоха някави командири. Бяха категорични, че организацията трябва да се разбие, организаторите да се ликвидират, други да се вкарат в затвора, трети да отидат на съд - тогава бяха почнали военните съдилища.

Те бяха издирили имената ни. Беше през април 1942 г. През деня бяхме на учение. Към 10 часа дойдоха трима офицери и тръгнаха да ни извикват по списък. Започнаха следствие - разпитваха ни един по един. Ние не казвахме нищо, но те бяха успели да се доберат до информация", с насълзени очи разказва Каменов. Ремсистите в поделението обаче успяват да предупредят организатора Ботьо Пенев и той успява да избяга от Никопол. Малко по-късно обаче в гората край Трънчовица старец го предава. Ботьо Пенев е ограден и заловен. Закаран е в затвора в Белене, където смъртната му присъда е изпълнена веднага.

Асен Каменов е осъден да лежи 15 г. и е закаран в Сливенския затвор. 

При непоносимо тежък режим той престоява там 2 години и 6 месеца.

Ето какво е набелязал бившият политзатворник в "Някои спомени за прекараните години в затвора": "Режимът в затвора беше непоносимо тежък. Храната - крайно недостатъчна - хляб 350 г, месо 30 г, сушен спанак и зеле; разходка - 2 часа на ден - 1 час преди обяд и 1 час след обяд, останалото време заключени в килиите; свиждане - на 3 месеца един път; писма - в месеца можеш да изпратиш една картичка и да получиш едно писмо; колети - по правило не се разрешават; вестници, книги и списания - не се разрешават. Стремежът на затворническата управа беше да ни откъсне от външния свят, да ни сломи първо физически, а след това духовно".

"Ние обаче духом не паднахме през цялото време. Крепеше ни вярата в партията, крепеше ни силата на Съветския съюз, че той ще победи и ние ще излезем от затвора. И използвахме времето да учим - четяхме марксическа литература. Вкарваха ни я по най-различен начин - в чанти или сандъчета с двойни дъна. И четяхме. Много. И вестници не ни разрешаваха, но ние всеки ден четяхме вестници и знаехме какво става. В килията имахме нар. Аз бях най-дребен и можех да се пъхна отдолу. Бях се сдобил с едно малко ножче - счупено, парче от пружина от военна шапка. И като излизахме по двора го търкахме в камъните, за да го изострим. Когато пристигнеше литературата и трябваше да я скрием, аз се завирах под нара и започвах да режа дъските с ножчето, а то отдолу имаше сгур. Всеки от нас, като излизахме на разходка, си пълнеше джобовете със сгур и я изнасяхме навън. Така правехме място за книгите. После с восък замазвахме дупката", разказва Асен Каменов.

Той си спомня как през 1964 г. отишъл до Сливенския затвор, за да види мястото, където е лежал. И след 20 г. открил скрита книга под нара, която сам бил сложил там.

Като най-тежък преживян момент той определя задължаването им да гледат изпълнението на смъртните присъди - това никога не се забравя, а споменът за обесен или разстрелян другар преследва цял живот. В ушите пък кънти ехото от онова чукане с налъми по вратите, когато изкарват обречения от килията за последен път.

"Наближаваше 9 септември, но ние знаехме, че скоро ще излезем. Когато на 7-и дойде Съветската армия, ние от затвора я видяхме по скалите, по баирите. На много места ги пуснаха на 7-и, но нас ни пуснаха на 9-и. Дадоха ни документите, отвориха ни вратите и ни откараха до гарата в Търново. Там едни хванаха влака за морето, други - за София. Аз и още един другар - Георги Каменов, се качихме на този за София. И на 10-и сутринта, още се не беше разсъмнало, слязохме на гара Каменец. Не знаехме дали някой ни чака. От тъмното обаче чухме: тук сме, тук сме, чакаме ви. Качихме се на каруцата, като един въоръжен ни пазеше. На разсъмване, тъкмо преди влизане в Обнова, започнаха да гърмят. Нашите бяха взели властта още на 7-и септември. Отидохме да се представим на новата власт - плевенски затворници. Дойдоха мъже, жени, деца да ни поздравяват и да ни се радват. А ние - по къси гащета, така малко голи бяхме, аз - бос. И чак към 10 часа казали на майка ми, че сме пристигнали, и тя дойде и ми донесе дрехи. Това, което усещах в онзи момент, беше единствено неописуема радост, че се връщах и че се бях отървал.

Един ден след това вече отидох в Плевен. Там се срещнах с един от хората, с които най-много съм работил - Васил Топалски", разказва Асен Каменов.

Той обаче не е единствен от семейството му с такава биография. Жена му Минка също е сътрудничила на нелгалните. Родена е на 10.02.1920 г. с. Агатово, Габровски окръг. През 1940 г. постъпва в акушерско училище в Сфия. Там се свързва с девойки под ръководството на Лиляна Димитрова, която организира участието на ученичките акушерки в манифестации против включването на България на страната на Германия. Към края на 1941 - 1942 г. оказва помощ с медикаменти на нелегални дейци на партията. През 1942 г. след завършване на акушерското училище е назначена за акушерка в с. Обнова. Още през първите дни се запознава с Лиляна Бърдарова. През август 1943 г. в Карлово е разкрита ремсовата организация от акушерското училище в София и Минка е арестувана, като престоява в ареста две седмици при жестоки инквизиции. Тъй като дейността, за която е задържана, е за минал период, дело не се образува.

През 1945 г. се връща в Обнова и организира отварянето на първия родилен дом в Плевенски окръг.

27-годишният внук на Асен Каменов - Илко Цветков, признава, че доста дълго време не е бил наясно точно какво е преживял дядо му. "Докато един ден не отидохме до музея и той започна да ми разказва къде им е била килията, как са се изпълнявали присъдите и как са ги карали да гледат. Чак тогава осъзнах всъщност какво точно се е случвало", казва той.

Асен Каменов, чиято политическа кариера се развива главоломно след 9 септември 1944 г., като стига до депутат в първото обикновено Народно събрание, днес живее със спомените - за сбирките с Цветан Спасов и Слави Алексиев, за работата му в партията, в парламента. И от време навреме разлиства албума от 1984 г. "Политически затворници в Сливенския военен затвор", където са публикувани снимките и биографична справка на всички, преминали от там, за периода 1941 - 1944 г. - и смъртните, и тези, осъдени на години затвор.

 

 

4 000 превземат плевенската бастилия

Вяра ЦЕНОВА

Дните преди 9 септември в Плевен са наситени с динамика и събития. Партизански чети почти всекидневно извършват акции в отделни села - Беглеж, Бъркач, Вълчитрън и др. Във фабрики и учреждения, на улицата и по махалите открито се порицава продажната политика на Багрянов. Улиците и дворовете вечер се зариват с позиви, стените осъмват нашарени с лозунги за борба. На 2 септември на кратко съвещание в лозята зад стадиона Васил Топалски (Малкият) поставя пред партийния актив бойната задача: народното негодувание да се превърне в активна революционна съпротива чрез организиране на бойни групи вътре в града, състояща се в широки публични прояви за разобличаване на прогерманското правителство. На 6 септември вечерта в лозята в Кайлъка се провежда съвещание на членове от районните комитети на партията с представител на XI партизанска военно-оперативна зона. Става ясно, че партизанският отряд "Васил Левски" се съсредоточава в Бъркашките гори с посока към Плевен; четата "Бинка е близо до село Ласкар, друга партизанска единица се намира в пълна готовност в Пелишатската гора. В града общественото мнение се подготвя от разностранна организационна и агитационна дейност на Градския комитет на Отечествения фронт. Главната явка на партийния актив е шивачницата на Петър Пърчанов. Тук именно към обяд на 7 септември е донесено съобщението за амнистия на политическите затворници. Всички пред затвора! - такъв е лозунгът. Към 16,30 ч. пред желязната врата се събират около 4 000 души. От насрещната ремонтна работилница е донесена 6-метрова желязна релса, за която се захващат двайсетина здрави мъже, събарят портата и освобождават затворниците. На другата нощ партийният комитет съвместно с партизанския щаб набелязва мерки за завземане на властта в Плевен. Сутринта на 9 септември 1944 г. се провежда първото заседание на Градския комитет на Отечествения фронт, на което се определят делегации до трите казарми на полицейския ескадрон за предаване на оръжието и група за обезоръжаването на Държавна сигурност.

 

 

върни се в НАЧАЛО