СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО..."BG Север" - брой 31 (9 - 15 септември 2011 г.)

АРТСЕДМИЦА


 

На 75 Теодора Ковачева не спира да се вълнува от археологията

 

Няколко са любимите й обекти и находки, мечтае да допише историята на Юрдан Трифонов

 

И след пенсионирането си археоложката продължава да се занимава с научна дейност, сн. авторът

Вяра ЦЕНОВА

Археологът Теодора Ковачева е един от професионалистите, за които работата е и призвание, и удоволствие. Наскоро тя отпразнува своя 75-и рожден ден. И въпреки че от 1992 година е пенсионер, не спира да дава всичко от себе си за любимата наука.

След завършване на образованието си е разпределена в Разград, където работи от 1960 до 1964 година. Оттогава до пенсионирането си е в екипа на Регионалния исторически музей - Плевен, като античник. Работила е на няколко значими обекти в региона, но си има любими, като научните й разработки по откритите находки продължават и до днес. Има намерение, на база своята дългогодишна работа, да допълни историята на Плевен, написана от Юрдан Трифонов. Не защото не е точна, а защото тогава той не е разполагал с историческите находки, които са открити по-късно, споделя Теодора Ковачева. "Аз сега използвам някои от нещата, които той е публикувал. Например тухлите на Първи италийски регион, които са открити в двора на музея. Тогава се попада на тръби, свързани с канализационна мрежа. Дали там е имало поделение на легиона не е сигурно, но там е каптажът на водата. Трифонов публикува тези тухли, но не може да ги датира. На база новите изследвания установявам, че към края на III в. "Сторгозия" се измества към Кайлъка, настъпват топографски промени и причината е във варварските нашествия", допълва Ковачева.

Един от любимите й работни моменти са спасителните разкопки при затвора през 1974 г. "Този обект се разкри благодарение на случайността, разказва археоложката. - Разширявайки пътеката от затвора до цеха за алуминиеви отливки, работниците попадат на един съд с огромна монетна находка от I и II век на нашата ера. Аз съм влюбена в нея. Великолепна е, сега я ползвам за научни цели. Смятам с колегата Бънов да я публикувам". Според Теодора Ковачева най-старата монета е от времето на император Марк Антоний - последните десетилетия преди Христа. Общо монетите са над 200. "Откри се един стопански комплекс около 2 000 квадрата. Аз го датирам към втората половина на I век. Такива имения са раздавани от римските императори на ветерани. Допусках, че това е ветеран от Първи италийски легион. Факт е, че това съкровище се обогатява. Започва масово с парите на Васпасиан, идва Домициан, Траян, и стига до Марк Аврелий. Смятам, че една фамилия е собственик. Вилата е била опожарявана неколкократно, но в 370 г. при голямото готско нашествие прекратява своето съществуване", разказва Ковачева.

Друг спасителен обект, на който работи, е този в село Чомаковци. Дълго време работи и на крепостта "Сторгозия". Участвала е в проучването на крепостта и на некропола в местността "Стражата" - над ресторант "Пещерата". Това е късно античен некропол, в последствие върху него се развива и средновековен. В един от гробовете археолозите попадат на бронзови позлатени фибули. "Важното е не просто фибулите, които се датират изобщо от IV в., а че те носят изображение на император Константин Велики и на неговия син, уточнява Ковачева. Според нея това показва, че действително в началото на IV в. има организирано късно антично селище в Кайлъка и "Сторгозия" се премества там.

Теодора Ковачева е автор и на експозиционния план на зала "Античност и средновековие" в РИМ. Спомня си, че когато Милко Аспарухов идва млад специалист в музея, той успява да осигури с младежки жар оригиналната порта от Никополската крепост, която идеално пасва на идеята на експозицията и илюстрира символично прехода от Първа българска държава.

 

 

Гайдарят Христо Христов от НУИ с поредна награда

 

Освен награди, Христо печели и любовта на публиката, сн. архив

Виктория АЛЕКСАНДРОВА

Христо Христов - единственият гайдар в НУИ "Панайот Пипков", се завърна с Трета награда от надсвирването в Гела - вече във втора възрастова група. Като по-малък предходните години пък сложи начало на колекцията си с първа и втора награда. Може би най-ценен си остава призът Любимец на публиката, но Христо не забравя да благодари на своите учители Красимир Кондов и Стефан Янев, както и да благоговее пред бай Дафо - Дафо Трендафилов. Младият гайдар е с родопска жилка - баща му е родом от този край и не е случайно, че Христо вече е сред най-добрите гайдари на България.

Христо Христов взе участие в Деветото Гайдарско надсвирване с международно участие, което се проведе в село Гела.

Първото надсвирване е организирано през 2001 г. по време на Илинденски събор и по традиция се провежда през първите събота и неделя на месец август.

През 2011 г. проявата съвпадна с традиционния Илинденски събор на местните родове и в надпреварата взеха участие над 50 гайдари, които се надсвирваха в три възрастови групи. За първа група, до 14 години, се изисква представяне на свободна програма до 5 минути. При втора група, от 15 до 20 години, има задължително изпълнение на бавна и бърза мелодия до 6 минути.

Всички участници бяха оценявани от жури с председател проф. Милчо Василев от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и гайдарите Костадин Илчев и Георги Миховски.

 

 

Автентична руска карта получи Панорамата

 

Според Милко Аспарухов картата е изключително ценна, сн. авторът

Миа ХРИСТОВА

Автентична руска карта, отразяваща бойните действия от 30 август 1877 г. получи Панорама "Плевенска епопея". Тя беше предоставена от кандидата за президент Ивайло Калфин при посещението му в Плевен. "Много карти са осигурявали бойните действия, руснаците са били много добре подготвени в картографско отношение. Има много екземпляри, които са минали през литография, но много са изгубени. В нашата сбирка имаме такива карти, но тази е в перфектно състояние", коментира директорът на Военноисторически музеи (ВИМ) - Плевен, Милко Аспарухов и обеща картата да бъде експонирана на подходящо място.

Панорама "Плевенска епопея" е един от първите мемориални музеи в България. Постепенно туристическият поток се възроди и сега годишно оттук преминават около 200 000 посетители, похвали се Аспарухов. Освен това ВИМ са един от малкото културни институти на издръжка от общината, които изкарват почти половината средства за издръжката си, подчерта той. Акцентът на работа е върху реставрацията, консервацията и опазването на паметниците на територията на Плевенския регион - една трета от всички в страната.

Скоро ще започне и реализацията на проект за обновяване на Панорамата, който включва саниране на цялата сграда и изграждане на външен асансьор, като Милко Аспарухов е убеден, че това ще бъде предпоставка за привличане на още повече туристи.

 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

"Устоите на земята"

Кен Фолет

"Завладяващо четивен исторически роман с автентична атмосфера и паметни герои. Наративът, започващ с една хвърляща далече напред сянката си загадка, е истинска въртележка от напрежение, вълнение, неудържим ход... действие, интрига, жестокост, страст, алчност, храброст, отдаденост, мъст и любов. Роман, който носи наслада, знание и удовлетвореност в гигантски мащаб". Пъблишърс Уикли

 

"Българско зелено"

Станислав Стратиев

Ако беше жив, на 9 септември 2011 г. големият български писател и драматург Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години. И вероятно тази книга нямаше да е само 200 страници. Защото неотминаващата нищо и никого ирония и безпощадният сарказъм на писателя биха намерили невероятно плодородна почва в живота и политическите нрави на българското общество през последните години.

Изморен от борбата с властващия в нашия свят абсурд, Станислав Стратиев рано напусна този свят. Но ни остави книгите "Самотните вятърни мелници", "Пътешествие без куфар", "Живот в небето", "Упражнения по другост", пиесите "Римска баня", "Сако от велур", "Рейс", "Мамут", култовите си сценарии за филмите "Кратко слънце", "Оркестър без име" и "Посетени от Господ". Остави ни и "Българският модел", и "Българската участ" - фрустриращи с точността на наблюдението и лаконичността на диагнозата.

Настоящият (за съжаление не пореден, а последен) том - "Българско зелено" (изд. "Жанет 45", 2011), е ценен с това, че е събрал последните му, изпълнени с тъжна мъдрост текстове, разпилени из периодичния и литературен печат и издирени и подредени с голяма любов и прецизност от съпругата му Лилия Рачева и синът му Любомир Стратиев - като поклон пред паметта на писателя в навечерието на 70-годишнината от рождението му.

 


върни се в НАЧАЛО