СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО..."BG Север" - брой 31 (9-15 септември 2011 г.)

КОНФЛИКТИ


 

Община и областна управа си прехвърлят смрадта на пазара

 

В пространството зад "Билла" гледката е ужасяваща - боклуци и мизерия

 

Тротоарът общински, теренът държавен, а боклукът се разнася навсякъде, сн. авторът

Поля ТОМОВА

Боклуци, смрад, клошари и незаконна търговия - това е картината близо до общинския пазар в града. В пространството зад "Билла" гледката е ужасяваща - купища разпилени отпадъци от всякакъв род, страшна миризма. Между боклуците се мъдрят две изпотрошени седалки от автомобил, превърнати в клошарско свърталище. Малко по-навътре има и диван - друго обиталище на бездомник. В това пространство се продава какво ли не - предимно стоки, открити сред отпадъците на града и разположени на сергии. Продавачите до един са от мургавите ни сънародници. При вида на журналисти те стават особено агресивни и заплашително повишават тон. След сигнал и пристигане на патрулката се усмиряват. Част от тях простодушно обявяват, че не плащат такса на никого. "Мой е оня диван, тук живея, щото ме изхвърлиха от "Жилфонд". Аз спя там. Продавам, каквото извадя от контейнерите - части за коли, ето и телевизор даже изрових, не работи, ама който си го купи, за 5 лв. ще си го оправи", не спира да говори един от търговците. Друг обаче категорично заявява, че всяка сутрин плаща такса на шефката на общинския пазар "Тибор", което му давало право да продава каквото си иска.

Оказва се, че част от тези хора действително плащат такса на общината. Това потвърди и шефът на Второ РПУ гл. инспектор Денислав Маринов. Истината се разкрила при среща в областната управа, на която се обсъдило да се вземат мерки и мястото да се чисти. От пазар "Тибор" обаче пък заявиха, че нямат терен точно тук. "Мястото е с различна собственост, една част е частна собственост, друга - на Министерство на земеделието. Този терен няма нищо с управлението на нашата фирма", заяви председателят на борда на директорите на "Тибор" Емил Николчев. От кметството също твърдят, че на този терен общинска собственост няма. Не така обаче смятат от областната администрация. От областна дирекция "Земеделие" уточниха, че търговията се осъществява върху общински терен (тротоар), а не върху държавна собственост. "От тази търговия се замърсява и държавният терен, а той не би могъл да се поддържа чист, докато не бъдат отстранени търговците от общинския терен", пише в писмо на дирекцията. Именно заради мястото, превърнато от клошарите и търговците в сметище, ОД "Земеделие" още през март т. г. праща сигнал до кмета, областния управител и шефа на полицията. Освен проблемът с мръсотията и нелегалната търговия, която процъфтява на това място, в сигнала се посочва, че има амбулантни търговци, които продават върху паркинг на сградата на ОАПС, а това пречи на ползването му.

Въпреки сигналите и срещите обаче, пет месеца по-късно картината е същата. В непосредствена близост до купищата боклуци пък търговци продават плодове и зеленчуци. Те са на частния терен и плащат такса на собственика. "Виждате какво е. Цялата мръсотия е върху нас, върху стоката, особено пък като духне вятър. Да не говорим след дъжд каква смрад е, какъв ужас", казват продавачите. Освен с мръсотията си, тази част на Плевен се отличава и с най-различни видове престъпност - като се започне от неподчениение на полицейско разпореждане, та се стигне до продажба на безакцизни цигари. Само от началото на годината са иззети над 3 хиляди кутии. Заради проблемите в този участък от началото на годината на пазара има ежедневен пеши патрул, съобщиха от полицията.

 

 

Спор между институциите остави Кнежа без покриви

 

Полина ТОНЕВА

Спор между кметството в Кнежа и областната управа в Плевен е на път да остави обществените сгради в града без покриви. На 20 юли буря с невиждана сила връхлетя градчето. След нея близо 100 къщи бяха с повредени покриви, а шест обществени сгради се оказаха напълно открити. Сред тях - детската градина и гимназията. И докато къщите бяха ремонтирани, то пет от сградите са в същото положение, както и след бурята. Причината е, че областната управа в Плевен даде отрицателно становище на искането на кметството в Кнежа за нужните за ремонта пари. Становището е изпратено до Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, която трябва да вземе своето решение. Причината за отрицателното становище е несъответствие в документацията на общината, уточни зам.-областният управител Тошко Гетов. "Община Кнежа е представила пред нас документите за шест обекта от покривните конструкции на тези сгради - две детски градини, училището, един пункт за наблюдение на язовир. Покривните конструкции на тези сгради от скатен тип са изградени впоследствие, първоначално са имали плоски покриви и тук се появява основният проблем. При изискване от наша страна на съответната строителна документация се установи, че за нито една от тези конструкции няма издадено строително разрешение, което е задължително", обясни Тошко Гетов. Експерти от администрацията обясниха, че пет от общо шестте покрива са от ламаринена конструкция. Първоначално сградите са били с плоски покриви, преди десетина години обаче кметството ги ремонтира и полага тези плоскости, които сега изхвърчаха от бурята. Освен че няма строителни разрешения за това, още по-необясним бил фактът, че преди години за тези покриви са дадени около 20 000 лв., а сега се искат над 300 хиляди - в пъти завишена цена, уточниха източници, пожелали анонимност.

В града коментират, че кметството наистина иска в пъти повече пари за ламаринените покриви. Дори подозират, че ако сега комисията даде парите, не цялата сума ще отиде за ремонти - все пак идват избори.

От своя страна зам.-кметът на Кнежа Николай Дамяновски упорито твърди, че за ремонтите трябват точно толкова пари, колкото кметството иска - 310 000 лв. И отхвърля твърденията, че покривите нямат нужните строителни документи. Търсим просто удостоверенията за въвеждане в експлоатация, тъй като архивът се мести на всеки пет години, обясни непълнотата в книжата Дамяновски. В крайна сметка думата има Междуведомствената комисия.

 

 

Политиката на Зеленогорски - като марката Златен Арлекин

 

Вяра ЦЕНОВА

Оказа се, че цялата политика на кмета Найден Зеленогорски може да си лепне за печат "Златен Арлекин". Ако марката вече не беше регистрирана от друг. Събитията от последните дни затвърждават горещата августовска тема за конкурса, а отговори на важните въпроси около него няма. Или поне всеки отговор поражда още два въпроса. И изводът отива към: или не знаем какво правим, или мислим другите за глупави.

Два остават неразрешените въпроси около "Златният Арлекин", единият с чисто прагматична административно-юридическа насоченост, а другият - от професионална гледна точка. Сега кметът ще съди България в Страсбург заради регистрация в изборите на коалиция с неговото име. А когато беше регистрирана марката "Златен Арлекин", той не само че не разбра, ами вместо поне да се обиди, че община Плевен - инициатор на конкурс със същото име, не фигурира като съсобственик на марката, кметът изненада всички, като подписа договор с една от съсобственичките на въпросната марка. Но и това не е всичко.

На сесията на ОбС от 28 юни, въпреки реакцията на някои съветници да се отложи и обмисли предложението на кмета за промяна в културния календар, мнозинството взе решение за провеждането на Международен фестивал на изкуствата вместо на досегашния Национален фестивал "Златният Арлекин", като последният ще бъде част от мащабното събитие, но без име. Но това не е промяна. Не се заменя "Златният Арлекин" със "Сребърният делфин", а се прави нещо изцяло ново. Без да се чака законовият срок за възразяване на областния управител, на 9 август кметът сключва с "Хетероподи" (един от собствениците на марката, заради които се променя фестивалът) договор за над 209 000 лв. за фестивал... "Златният Арлекин". Решението на ОбС е спряно на следващия ден от областния управител, т. е. няма как да се знае предварително. Факт е, че Зеленогорски сключва договор, без обявяване на обществена поръчка и въпреки узаконеното от мнозинството свое предложение. Разликата в средствата от предвидените в бюджета и подписаните в договора - около 169 хил. лв. - щели да са за допълнителни дейности и набавени от спонсори. Имаме копче, да му прешием балтон. Трикратното свикване на извънредна сесия, която не се състоя поради липсата на кворум, беше за да се гледа същото онова нещо, което областният е върнал - промяна в културния календар при наличие на вече сключен договор. След като решението не беше прегласувано, областният управител в законовите срокове е сезирал Административния съд. Но въпросите не спират и до тук. Ако съдът каже, че остава решението на ОбС, трябва да имаме Международен фестивал. Ама договорът е за "Златният Арлекин", а марката не ни принадлежи... Ако пък няма нищо, пак си плащаме, защото няма договор без неустойки. Интересно кой е виновен в случая?

 

 

Темида

 

Дело за убийство в Словения започва в плевенския съд

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Дело за жестоко убийство, извършено през юли 2007 г. на магистралата Марибор - Целье в Словения от шофьор на ТИР, започва днес (9 септември) в Окръжен съд - Плевен. На подсъдимата скамейка застава 35-годишният Лазар Ангелов от с. Садовец, който е стрелял и умъртвил Милко Манолов от Харманли след спор за предимство на пътя.

В хода на досъдебното производство са събрани доказателства и е установено, че в ранните часове на 2 юли 2007 г. в Словения, поради отнемане на предимство по време на движение по магистралата Марибор - Целье, обвиняемият Ангелов принудил с действията си по управление на МПС пострадалия Милко Манолов да спре управлявания от него автомобил. След като двамата участници в драмата слезли от товарните коли, между тях възникнал спор по отнемането на предимство. В този момент Ангелов се ядосал и с носеното от него огнестрелно оръжие с калибър 6,35 мм, произвел два изстрела срещу Манолов. Куршумите улучили жертвата в главата, от аутопсията е установено, че Манолов е починал от спиране на сърдечната дейност часове след фаталния инцидент в общинска болница в Марибор, Словения, е записано в обвинителния акт.

В хода на разследването Лазар Ангелов не признал вината си, не желаел да дава обяснения по повдигнатото му обвинение за убийството на Милко Манолов. В документите по случая е посочено, че в продължение на четири години - от 2008 г. до 2011 г., наказателното производство срещу Лазар Ангелов на три пъти е било прекратявано. В същото време от окръжната инстанция в града с определения също три пъти са отменяли постановленията на Окръжна прокуратура - Плевен. От обвинението са изпратили частен протест по случая до Апелативния съд във В. Търново. Тамошните магистрати през април т. г. отменят постановлението на прокуратурата в Плевен и връщат делото за ново разглеждане. След всички тези перипетии, най-накрая делото започва днес в Окръжния съд.

Лазар Ангелов отговаря пред закона по чл. 116, ал.1, т. 6 от НК за убийство, извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост. За такова провинение са предвидени до 20 години зад решетките, като смекчаващо обстоятелство може да бъде посочено чистото съдебно минало на шофьора.

По случая са призовани 22-ма свидетели, в хода на делото показания ще дадат 19 вещи лица. Лазар Ангелов е бил с мярка "задържане под стража" от юли 2007 г. до април 2008 г., когато затворът е бил заменен с домашен арест.

върни се в НАЧАЛО