СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО..."BG Север" - брой 31 (9 - 15 септември 2011 г.)

 

ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ


 

Проявленията на стреса и неговите ефекти върху отделната личност

 

При невъзможност сами да се справите, консултирайте се с психолог

 

Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации на непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ. Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране. Той не може да бъде избегнат и може, при определени обстоятелства, да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране.

 

Стрес - какво е това?

Стресът възниква като ответна реакция на различни физически, психически или емоционални фактори. Понякога той ни стимулира да покажем най-доброто от себе си, но ако степента на напрежение е прекалено висока или продължителна, може дори да се разболеем. Всеки човек трябва да усвои ефикасни способи за справяне със стреса, който е неизбежен.

Стресовата ситуация може да бъде вълнуваща, стимулираща или изпълваща с енергия. Някои хора процъфтяват при постоянен стрес, но повечето успяват да се справят само за известно време и след това възникват психически или физически проблеми - дистрес (натрупване на прекалено много стрес).

При стрес някои хормони се повишават, а когато обстановката се нормализира, нивата им спадат и организмът се отпуска. Но ако той продължава дълго и се появява често, или пък вие реагирате винаги с дистрес, хормоналните стойности могат да останат повишени. Изследванията показват, че 75% от заболяванията са предизвикани от стрес. Към тях спадат високо кръвно налягане, сърдечни пристъпи, инсулт, депресия, тревожни разстройства, синдром на хроничната умора, синдром на раздразненото дебело черво и други храносмилателни разстройства, затлъстяване, мигрена и дихателни проблеми.

Постоянният стрес поразява имунната система и прави организма по-податлив на инфекции, рак и авто-имунни заболявания като ревматоиден артрит, лупус (вълчанка), заболяване на щитовидната жлеза и някои видове анемия. Той е причина и за проблеми със зачеването (стерилитет). Пушенето, преяждането и други вредни навици често са свързани със стреса.

 

Фази на протичане на стреса

Според създателя на теорията за стреса - канадския учен Ханс Селие, "стресът е вкусът на живота... може да се избегне само ако човек не прави нищо". Този автор също описва три стадия на протичане на стреса:

1)реакция на тревога

2)стадий на съпротивление

3)стадий на изтощение

Първият стадий след началното действие на стресора е реакцията на тревога - мобилизират се адаптационните възможности на организма, като се черпят ресурси от повърхностната адаптационна енергия. Но организмът не може да издържи, ако постоянно е в състояние на тревога, неговото съпротивление намалява и ако стресорът е толкова силен, че действието му надхвърля силите на организма, то може да настъпи смърт, дори и на този ранен стадий.

Стадият на съпротивлението настъпва, когато организмът успее да постигне балансирано и устойчиво изразходване на адаптационните си ресурси. Поддържа се състояние, което не се отличава от нормата, въпреки повишените изисквания към адаптационните системи. Признаците на първата фаза изчезват, а съпротивлението надвишава нормалното.

Но адаптационната енергия не е неизчерпаема. Ако стресорът продължава да действа, рано или късно настъпва третият стадий - фаза на изтощението. Характерните за първата фаза - реакция на тревогата, отново се проявяват и този път са сигнали за помощ. Ако такава не се окаже (т. е. стресорът не се овладее), то организмът се изтощава необратимо, възможно е да загине.

 

Видове стрес и особености

Това е общата схема на протичане на физиологичния стрес, но тя е и модел за разбирането на психичния, емоционален стрес. Един от най-типичните източници на психичен стрес е неизвестността. Когато човек се намира в добре позната среда или ситуация, когато разполага с достатъчно информация за предстоящите събития, той реагира спокойно, няма да изпита тревога или напрежение. Но това съвсем не е така, ако ситуацията е непозната и липсва информация за бъдещи събития.

Основен фактор в развитието на емоционалния стрес са отрицателни емоции и свързаните с тях конфликтни ситуации. Подобна конфликтна ситуация може да възникне в резултат на прекомерно динамични темпове на живот и огромна информационна натовареност или като последица от отрицателно въздействие на редица екологични и професионални фактори - замърсяване на въздуха, повишено ниво на радиация, увеличение на шума, физически фактори, монотонен темп на еднообразна дейност, социални фактори като изолация, отчуждение и др. Отрицателният ефект на този вид емоции върху организма се дължи на несъвпадане между очакваното и извършеното действие.

Емоционалният стрес може да се приеме като личностен защитен механизъм, включващ както съзнателни психически процеси (приемане, предаване, контролиране), така и несъзнателни (изтласкване, заместване, сублимация).

Професионалният стрес се определя като състояние, при което професионалните фактори взаимодействат с човека, като го принуждават да промени своето психично и/или физиологично състояние по начин, който включва задължение на личността да се отклони от своето нормално функциониране.

Ятрогенният стрес възниква при взаимоотношенията между лекар и пациент, когато неправилно изказани думи от лекаря, прекомерно назначаване на процедури и изследвания могат да предизвикат у пациента тревожност и хипохондрия.

Психосоциален стрес настъпва при бързо и изненадващо събитие или преживяване, което води до загуба на социално равновесие, чувство на страх, малоценност и безпомощност.

Физиологичен стрес- много от усещанията за стрес, безпокойство и депресия, са асоциирани с някакво физическо усещане. Например, ние често възприемаме схванатия ни врат като знак за стрес. Когато усещаме безпокойство, пулсът и дишането ни се учестяват.

Ежедневен стрес - ако в ежедневието се предявява едно и също изискване от средата и това изискване води до непрекъснато включване в действие на едни и същи адаптационни резерви, които се изчерпват към края на изискването, то постепенно се натрупва особено състояние на организма и психиката; не позволява на организма и психиката да се адаптират към изискването и се стига много бързо до фазата на изтощението. Ако не се положат грижи за личността или социума за справяне с изискването, то това вече води до негативни физиологически и психически реакции, респективно до соматични и емоционални разстройства като депресия. А ако е налице много продължително влияние на едно и също въздействие и са напълно изчерпани възможностите на организма, се достига до т. нар. явление "психическо изпепеляване" (burnout).

Травматичен стрес - за разлика от натрупания стрес, травматичният е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което застрашава или уврежда индивида или близък за него човек. Травматичният стрес се преживява тогава, когато травмиращото събитие надхвърля обичайните приспособителни възможности на организма и психиката за справяне с него.

Посттравматичен стрес - това е стресова реакция, която възниква след преживяването на някакво травмено събитие. Това означава, че може и да няма травматичен стрес, но може да има постравмен такъв. Симптомите са притъпеност на емоциите, немотивирана бдителност, повишена агресивност.

 

Симптоми на стреса

Повишеното ниво на хормоните, свързани със стреса, води до следното: силно сърцебиене; учестено, повърхностно дишане; увеличаване или намаляване на телесното тегло; промяна на апетита; плачливост; главоболие; проблеми с концентрацията; сухота в устата; лошо храносмилане; изпотяване; повтарящи се инфекции; треперене; раздразнителност; проблеми със съня.

 

Стресогенни житейски събития

Според изследванията на Холмс и Рае различните житейски събития носят различно ниво на стрес. Те са подредили най-стресиращите събития в скала. Сред тях са: смърт на брачния партньор; развод; осъждане на затвор; смърт на близък роднина или приятел; брак; уволнение от работа; пенсиониране; промяна в здравето на член от семейството; бременност; сексуални затруднения; промяна в работата; промяна във финансите; просрочване на ипотека или заем; синът или дъщерята напуска дома; проблеми с роднините на брачния партньор; започване или завършване на училище; промяна в условията на живот; промяна на личните навици; проблеми с шефа; промяна в работното време или условията на труд; промяна на местожителството; промяна на училището; промяна в режима на сън; промяна в навиците за хранене; ваканция; Коледа; дребни нарушения на закона.

 

Как да се справим със стреса?

Всекидневно се сблъскваме със стреса и търсим най-различни начини да се справим с него. Повечето релаксиращи средства обаче само потискат симптомите и не елиминират натрупания стрес. За да избегнем главоболието и стреса е необходимо да имаме: спокоен живот и силна храна; достатъчен сън и здравословен секс; да се спре алкохолът и тютюнопушенето; да се почива повече; да се релаксира активно; да се спортува.

 

Профилактика

Невинаги е възможно да се предотвратят събитията, които причиняват стрес, но можете да промените начина, по който реагирате. Овладейте стратегии за справяне със стреса. Така нивото на свързаните с него хормони ще спадне и бързо ще успеете да се приспособите към новите ситуации. Много неща влияят върху начина, по който реагирате на стреса, включително това дали сте първородно или второ, най-малко или единствено дете, възрастта, полът, образованието, житейският опит, личностните характеристики, очакванията и здравословното състояние.

 

Ако не успеете да се справите сами!

Понякога за да се справим със стреса е необходима помощ от психолог. На основата на теоретични постановки се разработват различни модели и трактовки, обясняващи стратегиите за справяне с дистреса за конкретния човек. Според Ричард Лазаръс най-подходящи за справяне с дистреса са две стратегии: "проблемно фокусирано справяне" и "емоционално фокусирано справяне".

Първата стратегия включва поведенчески актове, насочени към активно справяне или преодоляване на стреса, които по своята същност оказват въздействие върху стресора с цел неговото премахване или контрол.

Втората стратегия е "емоционално фокусирано справяне" - определя пасивните стратегии. Хората фокусират своята психическа дейност не към стресора, а към самите себе си и най-вече към негативните преживявания, които възникват под влиянието на един или друг стресор - оттегляне в сферата на въображението, бягство в света на мечтите.

Друга стратегия е наблягане върху положителното от дадената ситуация. Хората я преразглеждат на когнитивно ниво, за да намерят, да видят в нея някакъв положителен смисъл. Към този вид стратегия според Лазаръс се отнася "разтоварването", изразяващо се във факта, че хората намаляват напрежението чрез изразяване на емоциите си по начин, който им позволява да видят положителния смисъл в тях.

В съвременния живот, свързан с динамични темпове на развитие на обществото, урбанизация, информационна натовареност и условия на остри конфликтни ситуации от различен характер, честотата на емоционалното стресово състояние все повече нараства и обхваща всички възрастови групи.


 

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ