СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

БИЗНЕС

Брой 30 (12 - 18 септември 2014 г.)


 

 

И проектът за спортната зала ще се изпълнява от външна фирма

 

Подадени са 4 оферти по обявената обществена поръчка, местни кандидати няма

 

Ангел АТАНАСОВ

Бъдещата многофункционална спортна зала на Плевен, която трябва да бъде изградена с пари по програма "Региони в растеж", вероятно ще последва съдбата на повечето обществени строителни обекти в града през последните 3 години. По обявената поръчка за изпълнението на първия етап от проекта през август са подадени 4 оферти и нито една от тях не е на плевенска фирма. В наддаването са се включили две обединения и две самостоятелни дружества. Един от участниците е отпаднал, защото подал документите си след крайния срок. Друг пък сложил офертата си в прозрачен плик и вероятно също ще бъде отстранен. С най-сериозни шансове да спечелят изпълнението на поръчката са софийското обединение "Макс спорт Плевен" и пазарджишкото "Плевен спорт 1". Петчленната комисия, в която влизат юрист, трима инженери и един архитект, трябва да съобщи решението си най-късно до 15 септември.

Прогнозната стойност на апетитния обект е близо 13 млн. лв. Предвижда се залата да има 3 060 седящи места. Тя ще бъде построена върху площ от 4,6 дка, ще има паркинг за 329 автомобила и ще може да се ползва целогодишно за спортни срещи, концерти и др. В нея ще бъде назначен персонал от 50 души. За първия етап - проектиране на съоръжението и подготовка на строителната площадка за неговото изграждане, вече са осигурени 2 млн. лв. Практиката у нас показва, че фирмата, която спечели обществената поръчка за проектирането, обикновено печели и търга за самото строителство на обекта, коментират специалисти от бранша.

Въпросът на "BG Север" към общинската управа защо местният строителен бизнес остава в страни от изпълнението на спечелени проекти по оперативните програми остана без отговор. Кметът проф. д-р Димитър Стойков смятал да коментира темата на някой от следващите си брифинги.

 

 

Инж. Розета Маринова:

 

Плевенският строителен бизнес се смали

 

"От доста години в Плевен няма мащабно строителство като в София, Варна, Бургас и другите големи градове на страната. Икономическата криза и липсата на европейско финансиране повлияха негативно на строителния сектор при нас и местните фирми се смалиха. На практика в Плевен вече нямаме голяма компания, която да поддържа сериозен технически и кадрови потенциал. За участие в един търг се искат банкови гаранции. Трябва да се поддържат сертификати, за което също са необходими доста средства. В по-мащабните обществени поръчки е необходимо и да покажеш с трудови договори, че поддържаш определен кадрови потенциал, че разполагаш с необходимата техника и др. Нямам впечатлението, че плевенският строителен бизнес се е отказал да участва в търгове, но конкуренцията на външни фирми с по-големи възможности наистина е сериозна." - коментира инж. Розета Маринова, председател на плевенската Строителна камара.


 

Домашната лютеница по-скъпа от миналогодишната заради доматите

 

По-скъпи от миналата година са и чушките на пазара, сн. авторът

Светлана МАРИНОВА

Домашната лютеница тази година се очертава по-скъпа от миналогодишната, показва репортерската ни проверка. Влажното лято и болестите по доматите си казват тежката дума. Въпреки всичко лютеницата, приготвена на двора, със сигурност ще излезе значително по-евтина от купешката. Качествена, едросмляна лютеница от 500 г на магазина струва към 3,40 лв.

Консервните домати, основна суровина за домашно приготвената вкуснотия, тази година се продават на плевенския пазар най-често за 1,20 лв. килограма. При проверката ни само една сергия държеше цена 80 ст. Година по-рано доматите тип "рома" се продаваха по за 50 ст.

По-скъпи са и хубавите, месести червени чушки. На местния пазар те масово се търгуват за 1,40 лв. килото, а в началото на миналогодишния септември са били 80 - 90 ст. Кръгло за по лев се продават килограм патладжани и моркови.

За да се направи домашна лютеница отиват 10 килограма чушки за 14 лева при тези цени, 5 килограма домати - още 6 лева и 3 килограма патладжани за 3 лева. Трябва още литър олио за 2 лева, чаша захар и ток или дърва за варенето. Обикновено бурканите са извън сметката, тъй като домакините ползват миналогодишните. Разходите за една доза стигат около 30 лева, като след изваряването се получават около 10 килограма лютеница. Така, направена у дома, тя ще коства около 3 лева килограма, което я прави почти два пъти и половина по-евтина от купешката, макар да коства към 50 процента повече от миналогодишната си посестрима.

Факт е обаче, че все по-малко хора залягат над казаните да варят лютеница. Това занимание се оказва приоритет на по-възрастните или на онези, които имат зеленчуци собствено производство в градините.

 


 

Изкупната цена на млякото е подигравка с труда ни, смятат животновъдите

 

Веселина ИЛИЕВА

Изкупната цена на млякото - 50 стотинки, е подигравка, смята Иво Петров - единият от четиримата останали в Ясен собственици на крави. Той е на 51 години и казва, че се занимава с животновъдство от малък. Голяма част от трудовия му стаж е преминал в плевенската рафинерия "Плама". След закриването й обаче изцяло се отдава на животновъдство и земеделие. В момента Иво има три крави, един бик, три телета, една майка свиня и няколко овце. Не са много, но за него са достатъчно. Иска само да са живи и здрави, че наскоро загубил една крава - получила треска при раждането и ветеринарят не могъл да я спаси.

Заради телетата сега той предава значително по-малко количество мляко на мандрата. Казва, че от трите крави на ден дои средно около 60 литра мляко. Заради ниската изкупна цена обаче предпочита да храни с него телетата, вместо да го дава на безценица. За изкупуване носи, само ако му остане, защото по думите му не си заслужава.

През пролетта млякото в Плевенско се е изкупувало по 80 - 85 стотинки за литър. В началото на лятото е стигнало до 60 стотинки. За да се срине сега до 50 стотинки. Разбира по-големите животновъди, които го разнасят по домовете на клиенти, защото им е по-изгодно. Поне двойно, ако не и повече се котирало така млякото. Лев и лев и 20 вървяла цената му.

От млякото, което успява да издои от овцете си, той си прави сирене. Признава, че досега не е вземал и стотинка помощ от държавата. Възнамерява скоро да регистрира сина си като животновъд, за да може да получава средства от земеделското министерство. Чувал е, че изплащат по 200 - 300 лева на крава годишно.

"Добре че си имам земя - 30 - 40 декара е. Сея я с жито и ечемик и така храната на животните ми излиза безплатно. Ама пък трудът си не го смятам", обяснява Иво Петров от Ясен.

Плевенските животновъди признават, че в Южна България изкупната цена на млякото е винаги с около 10 стотинки по-висока от тази в Северна България. Защо е така и те не проумяват. Да не би нашите крави да са втора ръка, питат се те. Освен това при определянето на изкупната цена на млякото не се вземала предвид цената на фуражите, с които се хранят животните. В същото време и сиренето, и кашкавалът вървят нагоре, жалват се още те.


 

Все повече магазини в центъра се изпразват

 

Честа гледка по главната улица са празните помещения, сн. авторът

Веселина ВАСИЛЕВА

В началото на есента все повече празни търговски площи зейват из централните улици на Плевен. Свободни помещения има и във всички търговски центрове в града. Сега в началото на есента като цяло има някакво раздвижване, но няма засилено търсене, ако трябва да го сравним с преди 2 години, коментира ситуацията с отдаваните под наем помещения Ива Митева - управител на търговски център "Макси". "Според мен хората ги е страх да предприемат нещо ново. Само тези, които имат вече развит бизнес, мислят за разширяването му и за наемане на други помещения. Това са хора вече утвърдени в бранша. В Плевен отдавна не функционира нищо освен едни шивашки фирми, а те с тези заплати не могат да реализират кой знае какъв паричен поток, че да се посъвземе бизнесът", твърди още Митева.

По думите й върви само търговията с храни, но пък тази пазарна ниша е запълнена от чужди вериги, които убиват средния и дребен бизнес.

Тя обясни, че в търговски център "Макси" всяко помещение има отделен собственик, който не искал да коментира с нея цената, на която го отдава по наем. "Това, което знам, е, че всичко е въпрос на договорка или казано по-просто - наемът е според човека и бизнеса му", сподели Митева.

В целия комплекс имало само две свободни помещение, които са незаети заради това, че са големи и не устройват кандидат-наемателите, които търсили офиси от по 30-ина квадрата.

Търговски център "Дом на книгата" също е предпочитано място от наемателите. Помещенията могат да се използват и като офиси, и като магазини. В момента там има два свободни имота на втория етаж и един на третия. Помещенията на втория етаж са от 16 квадратни метра и се отдават за по 120 лева месечно, а това на третия етаж е 30 квадрата и наемът му е 200 лева.


 

Масово фалират заложни къщи

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Все по-малки вещи залагат хората, в момента не продават злато и сребро заради ниските цени. Златото (14 карата) се търгува по 33 лева за грам, а среброто от чиста проба стига до 80 стотинки за грам, информират от заложните къщи в Плевен.

Лихвите по залозите стигат максимум 10%, хората правят предимно дребни залози от порядъка на 50 - 100 лева. Малки бижута, домашна техника - стари телевизори, касетофони, печки и др. се предлагат от клиентите. Но някои заложни къщи дори не ги взимат за залог или не ги изкупуват, тъй като нямат сметка от това.

Силен спад в залозите и все по-малко клиенти през последните години отчитат от заложните къщи в Плевен. Бизнесът не върви, няма печалба, в масовия случай собствениците изкарват колкото една работна заплата - от 300 до 500 лева месечно. От бранша се оплакват, че им правят чести проверки от полицията, контролът е завишен.

Заради гонитбата на лесни печалби през последните десетина години се нароиха десетки заложни къщи. В момента те масово фалират и затварят, тъй като разходите им са големи, а печалбата - нищожна. Любопитно е да се отбележи, че в Плевен няма денонощна аптека, но пък работи денонощна заложна къща.


 

Данъчните проверяват за 4-часовите трудови договори

 

Данъчните съвместно с Инспекция по труда започват кампания срещу договорите на 4-часов работен ден при целодневна заетост, съобщават от пресцентъра на НАП - Офис Плевен. От приходната агенция са избрали над 2 000 предприятия в страната, в които голяма част от персонала е с 4-часови договори. Всяко от тези предприятия ще получи предупредително писмо, че е поставено под наблюдение, заради рисковете от укриване на данъци и осигуровки. Ако няма промяна на сключените договори, ще последват проверки.

От началото на годината до 31 август на територията на областта инспекторите от Офис Плевен от отдел "Оперативни проверки" при дирекцията са извършили 23 съвместни проверки с други контролни органи, в това число с Областната дирекция на МВР и Инспекцията по труда, информират от пресцентъра на плевенския офис.

 

 

върни се в НАЧАЛО